Решение по дело №2370/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1188
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300502370
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 1188

 

22.10.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VII-ми   граждански състав, в закрито заседание  на   22.10.2019 г. в  състав:

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                             ХРИСТО ИВАНОВ

 

 

като изслуша  докладваното от съдия  Ст.Михова гр.дело 2370  по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба  с вх. №  4779/13.09.2019г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от Т.Г.З.,ЕГН:********** , чрез процесуалния представител адв.Ю., със съдебен адрес:***,офис №7  , длъжник по изп. дело №269/2017г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, срещу действия на съдебния изпълнител  изразяващи се насрочване и извършване на 16.09.2019г. на опис на недвижим имот: самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 56784.523.141.3.1, с адрес на имота: град Пловдив,ул.“***“№29,ет.2 , ателие 1, с площ от 45,40 кв.м. , ведно с 8,448 % ид.ч. от общите части на сградата. По изложени доводи за несеквестеруемост на недвижимия имот се иска отмяна на изпълнителните действия по насрочване и извършване на 16.09.2019г. на опис на имота.

Взискателят по изп. дело Г.Р.  , чрез пълномощника си адв. И.И. , изразява становище за  неоснователност на жалбата.

Налице са мотиви по чл. 436, ал.3 ГПК от ЧСИ Ангел Ангелаков, в които мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства намери следното:

Жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство, инициирано от взискателя  Г.Р.  за събиране на непогасено доброволно парично задължение  в размер от 100 000 – главница, дължима по запис на заповед , издаден на 14.07.2015г., ведно със законната лихва начиная от 28.04.2017г.

Като длъжник в изпълнителното производство жалбоподателката се явява и легитимирана на основание чл. 435, ал.2, т. 2 ГПК да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестеруемо. Съобразно т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 2013г на ОСГТК по тълк.д.№ 2/2013г от 26.06.2015г принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В случая след образуване на изпълнителното дело по молба на взискателя е наложена възбрана върху недвижим имот, насрочен е опис на имота  на 16.09.2019г., който към датата на подаване на настоящата жалба на 13.09.2019г. не е бил извършен.

С жалбата жалбоподателката изразява доводи за несеквестеруемост на описания недвижим имот по смисъла на чл. 444 , т.7 от ГПК , която  императивната разпоредба повелява, че изпълнението  не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи  е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху недвижим имот /непотребима вещ/ не е несъвместимо с неговата несеквестируемост, тъй-като тя е средство да го задържи в актива на имуществото на длъжника.Не е несъвместимо и насрочването/ каквото е направено в случая/ и извършването/ каквото не е направено към датата на подаване на жалбата от длъжника/ на опис на възбранения имот, защото чрез него съдебният изпълнител би могъл да прецени на място дали фактическото му положение отговаря или не на някоя от предпоставките за несеквестируемост, уредени в текста на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК/ обема на жилището надхвърля ли жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му и надвишаващата част съответства ли на условията по чл. 39, ал. 2 ЗС, за да може да бъде продадена/.

Следователно при съобразяване със задължителните разяснения дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага извода, че  жалбата на длъжника  срещу насочването на принудителното изпълнение върху недвижим имот, за който твърди, че е несеквестируем, чрез насрочване и извършване на опис се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба  с вх. №  4779/13.09.2019г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от Т.Г.З.,ЕГН:**********, чрез процесуалния представител адв.Ю., със съдебен адрес:***,офис №7  , длъжник по изп. дело №269/2017г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков ,срещу действия на съдебния изпълнител  изразяващи се насрочване и извършване на 16.09.2019г. на опис на недвижим имот: самостоятелен обект  в сграда с идентификатор 56784.523.141.3.1, с адрес на имота: град Пловдив,ул.“***“№29,ет.2 , ателие 1, с площ от 45,40 кв.м. , ведно с 8,448 % ид.ч. от общите части на сградата.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                               2.