Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14931
по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 200560/23.08.2019г. по гр.д. № 10651 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 25-ти състав П.Х.У., гражданин на Великобритания,
роден на ***г. с адрес: 56 *********, Великобритания и съдебен адрес: адв. Н.А.,*** и съдебен адрес: Адвокатско дружество „К.,Г.,
П.енд Ко”, гр. София, бул. „*********е осъден да заплати на „А.”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 79 от ЗЗД сумата от 1259,38
евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.01.2018г.,
до изплащането й, представляващи неплатена част от възнаграждения за 2016г. и
за 2017г. по договор от 19.11.2008г. за поддръжка и управление на жилищна
сграда – комплекс „А.Р.”, находяща се в гр. Банско, както и на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
581,43лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5156608/30.09.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – П.Х.У., гражданин на Великобритания,
роден на ***г. в частта, в която
исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е , че
договорите касаят само малка част от периода, поради което и не било установено
да е извършвана работата по договора. Договорите били опровергани от показанията
на свидетеля, посочил, че в сградата има жива охрана, а приетия договор сочел
такава с паник-бутон. Следвало да се кредитират показанията на св. М., а не
тези на св.Ц.. Гласните доказателства не можело да се отхвърлят поради
несъответствие с писмените такива. Показанията на св. П. не следвало да се
кредитират безусловно, защото не се знаело дали трудовото му правоотношение е
прекратено само за да може да свидетелства по делото. Не ползвал услугите на
камериерки, рецепционисти и хора, почистващи отделните апартаменти, това не
било изпълнение по договора му с ищеца. Чистачите не почиствали общи части, сам
си бил почиствал общите части около апартамента. Доставката на електроенергия и
газ не било действие по поддръжка. Общите части на сградата буквално се рушели.
Договорът между страните бил нищожен, защото управлението на общите части
превъзлагане на работите следвало да се извърши след решение на Общото
събрание. ПУРНЕС не въвеждал изрична забрана за превъзлагане без решение на ОС,
но това следвало от чл. 4, ал.1,т.15 от ПУРНЕС. Разпоредбите на ЗУЕС изисквали
отношенията във връзка с управлението на етажните собствености да бъдат
приведени в съответствие със закона. Това не било обратно действие, а незабавно
действие на закона и така от влизането му в сила съществуващи отношения
следвало да се приведат в съответствие с него. Договорът нямал нотариална
заверка на подписите и това водело до нищожността му, а и сградата не била
комплекс от затворен тип, защото сградата била само една. Евентуално ако се
приемело частично изпълнение, то възнаграждението следвало да бъде намалено.
Договорът бил нищожен и поради наличие на неравноправни клаузи в него.
Въззивникът имал качество на потребител и приложими били разпоредбите на Закона
за защита на потребителя. Цялостната уредба на договора създавала
преимуществено права за изпълнителя и задължения за възложителя. В случая
договорът бил сключен за да може да се сключи договора за продажба на имота .
Договорът не давал възможност за прекратяване едностранно от възложителя, което
поставяло отношенията на неравноправна основа. Този договор дори съдържал
задължение на въззивника да ползва имота без да притеснява управителя. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-ищец А.”ООД, ЕИК ********* в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част
е правилно. Посочило е, че се установило валидно правоотношение по договора от
2008г. и изпълнение на задълженията на изпълнителя по него, поради което и
възнаграждение му се дължало. Сключеният договор за охрана с паник-бутон не
изключвало възможността да се охранява допълнително сграда с жива охрана и
показанията на св. П. не противоречали на писмените доказателства. Събраните
гласни доказателства установявали изпълнението на задълженията му по договора,
показанията на св. М. били взаимоизключващи се а и не били за процесния период
и правилно не били кредитирани от районния съд, отделно св.М. бил заинтересован
от изхода на делото, защото имал дело с ищеца с идентичен предмет. Предмет на
договора били всички посочени в него услуги, въззивникът не можело да се откаже
от ползването и плащането на част от тях. Валидността на договора се преценявала
с оглед действащото законодателство към момента на сключването му, поради което
и ЗУЕС не намирал приложение. Въведеното едва с жалбата твърдение за нищожност на
договора поради притиворечие с ПУРНЕС било преклудирано. Отделно ПУРНЕС не
изисквал решение на ОС, за да се сключи договора. Дори да се приемело
обратното, в случая предмет на договора не било управление на общите части на сградата, а извършването на
отделни услуги по поддръжката им, заглавието на договора не било от значение.
Отделни работи можело съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗУЕС да се възложат на
юридическо лице. Вземанията за разходи за управление и поддържане на общите
части не били с източник потребителски договор и позоваването на Закона за
защита на потребителя било неоснователно. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 3705/11.01.2018г. по входящия регистър на Софийски градски
съд, изпратена по подсъдност на СРС, депозирана от А.”ООД, ЕИК ********* срещу П.Х.У.,
гражданин на Великобритания, роден на ***г. с която е поискало от съда на
основание на с 266 вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата
от 1259,38 евро, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.01.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена
част от възнаграждения за 2016г. и за
2017г. по договор от 19.11.2008г. за поддръжка и управление на жилищна
сграда – комплекс „А.Р.”, находяща се в гр. Банско, като му се присъдят и
разноски по делото. Навел е твърдения, че ответникът бил собственик на апартамент
№ В5 с площ от 77,78кв.м. в комплекс „А.Р.” в гр. Банско, с договор от
19.11.2008г. възложил на А.И.” ЕООД да поддържа и да извършва организационно,
техническо и административно управление на общите части и съоръженията в
сградата срещу задължение за плащане на възнаграждение от 746,69 евро с ДДС за
една година платимо авансово - до
31.12. на предходната година - по 8 евро без ДДС за всеки кв.м. от РЗП на апартамента, уговорена била
възможността и за цедиране на вземането за възнаграждение. Със споразумение от 28.12.2012г. А.И.” ЕООД прехвърлило на
ищеца всички свои права и вземания по договора с ответника и го заместило в задълженията на управител по договора с
ответника, за което ответникът бил уведомен. От този момент ищецът изпълнявал
задълженията на по договора от 2008г. и му се дължало възнаграждение, но
ответникът не бил платил такова за 2016г. в размер на 512,69 евро и за 2017г. в
размер на 746,69 евро. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ответника
за разноски.
Ответникът П.Х.У., гражданин на Великобритания, роден на ***г в предоставения
срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил уведомен за договора от
28.12.2012г., не дължал възнаграждение по договора, защото услугите по него не
били предоставени. Не било проведено ОС, не бил приет Правилник за вътрешния
ред, нямало охрана, ищецът пречел на ползването на имота, спрян бил асансьор,
ограничен бил достъпа му до паркинга, не можел свободно да ползва двора, в
сградата нямало топла вода, отоплителна инсталация не работела, не бил
поддържан двор, не се хигиенизирали общите части изцяло, а само тези в близост
до индивидуални обекти на ищеца, басейн бил собственост на ищеца и
организирането на ползването му било в негов интерес. Договорът от 2008г. бил нищожен поради противоречие със закона и
не съответствал на изискванията за форма. Само ОС можело да възложи дейности по
поддържане на сградата на ІІІ-то лице, такова решение ОС не било приело. Договорът
не бил с нотариално заверени подписи. Отделно чл. 2 от ЗУЕС бил приложим само
за комплекси от затворен тип, а в случая сградата била само една, а и сградата
не била с контролиран достъп, нямало охрана. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 20/19.11.2008г. съставен от нотариус Н. М., рег. №
494 на Нот.К., съгласно който на 19.11.2008г. „А.И.”ЕООД е продало на П.Х.У. апартамент № 5 в „жилищна сграда със снек-бар,
фитнес и басейн -А.Р.” в гр. Банско, вход В допълващо застрояване, който
апартамент е със застроена площ от 65,98кв.м. заедно с 1,793% ид.ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 11,80кв.м., заедно с 1,674% ид.ч. от правото
на строеж върху мястото.
Прието е разрешение за строеж от
19.05.2004г. и за допълващо застрояване от 23.08.2006г. , удостоверение от
20.09.2007г. и от 19.12.2007г. за въвеждане в експлоатация, съгласно които
жилищна сграда със снек-бар, фитнес и басейн - А.Р.” в гр. Банско е семеен
хотел-4-та категория с РЗП от 1836км. м., ЗП от 604 кв.м., а на
допълващото застрояване – 5-та категория
с РЗП от 494кв.м. и ЗП от 246кв.м.
Приет е акт, носещ подписи
на собственик на обект в сградата и на още 3 лица.
По делото е приет договор от
19.11.2008г., носещ подпис за страните по него, съгласно който П.Х.У. е
възложило на „А.И.”ЕООД поддръжка и организационно, техническо и
административно управление на общите части „на сграда - А.Р.” срещу възнаграждение
от 746,69 евро годишно, платимо до 31.12. на предходната година. Съгласно чл.
1.2.1. работата включва: организиране на вътрешния ред и ползването на общите части на комплекса; организиране на
сигурността на комплекса; подпомагане на собствениците с цел осигуряване
спокойно ползване на жилищата им и на комплекса като цяло ; техническа поддръжка на инсталациите,
оборудването и другите общи части на комплекса; поддръжка на зелени площи и дворове; организиране на санитарно-хигиенно обслужване на комплекса
и на общите части на комплекса; управление и поддръжка на централна система за отопление и за топла вода в комплекса; организиране и управление на плащанията
на консумативи за общите части в комплекса; организиране и управление на
платените услуги в комплекса. Съгласно
чл. 4 от договора собственикът плаща допълнително разходите за ремонт. Съгласно
чл. 6.2. от договора изпълнителят е длъжен да извършва текущите ремонти на
общите части на сградите, оборудването и двора и да организира санитарно-хигиенните
дейности в общите части на комплекса, външна охрана. При забава на плащането на
стойността на отоплението и топлата вода съгласно чл. 7.3. от договора
изпълнителят може да спре подаването им в имота на възложителя. Съгласно чл.
10.2. от договора възложителят се е съгласил изпълнителят да прехвърли всички или част от дейностите на ІІІ-то лице,
което да бъде изпълнител , ако това ІІІ-то лице се съгласи да изпълнява
задълженията по договора. Съгласно чл. 15 от договора действието му е до
притежаването на собственост върху имота от възложителя, ако новият
приобретател на имота сключи договор за поддръжка с изпълнителя. Съгласно чл.
5.1. от договора възложителят следва да упражнява правата си върху имота без да
притеснява управителя и останалите собственици.
Прието е споразумение от
28.12.2012г. носещо подписи за страните по него, съгласно което „А.И.”ЕООД е
прехвърлило на „А.”ООД всички права и вземания, които има по договори за
поддръжка на жилищна сграда А.Р.”, за което уведомление да изпрати А.”ООД до
собствениците на имоти в сградата, като Адеона замества А.в задълженията му по
тези договори, Адеона се е съгласило да изпълнява задълженията по тези
договори.
Приети са извлечения от електронна
поща, съгласно които ищецът е изпратил писмо до ответника, с което го е
уведомил че правата и задълженията по
договора с А.И.”ЕООД са прехвърлени на Адеона”ЕООД.
Приети са справки от НАП,
съгласно които по трудови договори с ищеца към 01.03.2018г. и към 09.10.2018г.
работят рецепционисти, камериери, спасител, шофьор, работници-поддръжка.
Приет е договор от 04.07.2017г., съгласно който ищецът е
възложил на Саламандър-АСО ФЛ”ООД охрана с технически системи за сигурност на комплекса
Адеона-Резиденс” гр. Банско, ул. Хан Аспарух”.
Приет е договор от 21.11.2017г. съгласно който ищецът е
възложил на Гордил лифт”ООД абонаментно сервизно обслужване на асансьор в хотел
Адеона”.
Приети са фактури от 2018г. издадени от Чез Електро българия” АД и от Овергаз Мрежи”АД ,
месечен акт на ищеца за потребена в хотела съответно ел.енергия и газ.
Разпитан по делото св. Х. Ц. е заявил, че има
семеен апартамент в А.Р.”, гр.Банско, посещава го поне 15-20 пъти в
годината, в сградата имало работещ асансьор, дали му чип от рецепцията, не бил
спирал асансьор имало топла вода и парно, включително и в общите части, то винаги
работело, сградата била в два входа, апартаментът му и този на ответника били в
различни входове. Общите части били в добро състояние, чисто, осветено, топло
през зимата, сменяли се ел.крушки , когато изгорят , имало рецепционисти и
охрана от 22,00ч. до 06-07ч. Спа - център работел, басейн работел, имало
пречиствателна помпа за басейна, която постоянно работела. Дворното място било
оградено и поддържано - тревата се
окосявала, през зимата се чистел сняг, поддържа се беседката. От лятото на 2017г. с идването на новите
собственици видимо за имота се полагали грижи, преди това нивото не било
такова. Посещавал бил сградата, в частта с входа, в която бил имота на ответника, нямало разлика
в състоянието им.
Разпитан по делото св. П. М. е заявил, че познава
ответника, двамата имали имоти в един и
същ комплекс, там се запознали, не влизали през един и същи вход на сградата.
Купил си имота през 2015г. и тогава нямало никаква поддръжка на сградата, сега
вече се управлявал като хотел, но външно изглеждал ужасно, асансьорът не
работел, на паркинга имало верига и не можел да влезе в него, не ползвал
спа-център защото поддръжката не била на ниво. Посещавал сградата поне 3-4 пъти
годишно, настоявал за Общо събрание, но не се било провело такова. Посочил е,
че посещавал апартамента на ответника 2-3 пъти за последно бил там през 2017г.,
говорели си през балконите. Нямало топла вода и отопление сега, чип на асансьор
бил от 2018г., тогава асансьор работел. Цялото автоматично осветление било
изключено.
Разпитан по делото св. В. П. е заявил, че от 10.10.
2017г. до февруари 2019г. работел при
ищеца като „поддръжка“ в хотел
„Адеона” в гр. Банско, ул. Хан Аспарух”.
Основната сграда била хотелска част, но имало и няколко апартамента на
собственици, през 2017г. ищецът менажирал 24 апартамента, а през 2018г. –
по-малко. В допълнителната сграда също имало апартаменти, които менажирал
ищецът. Свидетелят отговарял за поддръжката на хотелската част и на тези
апартаменти, защото не можело да се поддържа само хотелската част, етажите и
сградите били общи-извършвал дребни поправки и ремонти, смяна на ел.крушки,
мазилка, изкъртени плочки, дребни ремонти на асансьор, а за по-големи викали
фирмата за ремонт на асансьор. Достъп бил с чип, не знаел дали собствениците на
апартаменти имат такъв. Нямало паркинг. Дворът редовно през лятото бил
окосяван, през зимата се почиствал от сняг. Основната сграда била с един
централен вход, отзад бил входа за персонала. Допълнителната сграда била с три
входа, там нямало ограничения на достъпа, дори да е имало такъв, то бил оставен
телефон за контакт и служител на ищеца реагирал веднага. Камериерките
отговаряли за чистота на общите части и на хотелските стаи, имало по 3 такива
през активния сезон, а след това – една камериерка. Свидетелят бил
електротехник и цялостна поддръжка, нощна охрана имало постоянно. Свидетелят
отговарял за котелното, парното работело през зимния сезон, апартаментите
ползвали парното вероятно срещу заплащане, на свидетеля му казвали да пусне
парното в определен апартамент и той го пускал. Хотелът бил ремонтиран като
цяло през лятото на 2017г. – боядисано, подмазано, свидетелят бил шкурил и
лакирал парапетите на стълбите. През 2018г. били отстранени течове от улуците на покрива.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 266 и чл. 86 от
ЗЗД – претенция за осъждане за изпълнение на
поето с договор за изработка
задължение.
При така предявените искове ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че с ответника е сключил
валиден договор за изработка, че е
изпълнил точно задълженията си по него, че е предал на ответника изработеното,
че са уговорили възнаграждение за определен или определяем размер, платимо в определен срок, поради което и за
ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на процесните
суми.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да установи, че правоотношението между страните е нищожно
поради пороците, за които е навел твърдения, съответно че изпълнението е било с
недостатъци, за което своевременно е направил възражения.
Приетият по делото договор от
19.11.2008г. носи подпис на страните по него, съдържа конкретни задължения на
изпълнителя, както и съгласие на възложителя изпълнителят да прехвърли всички
или част от дейностите на ІІІ-то лице, което да бъде изпълнител, уговаря
задължение на въззивника да заплаща конкретно
възнаграждение на изпълнителя.
Съдът приема, че сключения
договор на 19.11.2008г. се урежда по правилата на ПУРНЕСС, а не на ЗУЕС. Това е
така, защото приложимия закон е този към сключването на договора В случая договорът е сключен през 2008г., а
ЗУЕС е влязъл в сила едва на 01.05.2009г., поради което и доколкото не е
уредено обратно действие на закона, то валидността на договора следва да се
преценява по правилата на ПУРНЕС и доводите в обратния смисъл на въззивника
съдът приема за неоснователни.
Съдът приема, че договора от
2008г. не е нищожен на посочените от въззивника основания. С договора от
2008г. на изпълнителя са възложени част от задълженията за управление и
поддръжката на част от общите части
в сградата. С този договор не е прехвърлено изцяло управлението на общите части
на сградата. За този извод съдът
съобрази клаузите по чл. 1 договора, сочещи само задължения за поддръжка и
почистване, поддържане на сигурността и вътрешния ред, организиране на
плащанията на консумативите за общите части и организиране и управление на
платените услуги в сградата. Управлението по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ПРУНЕС
обаче обхваща значително повече сфери и дейности, поради което и извод, че с
този договор на 3-то лица са прехвърлени правомощия на общото събрание на етажната собственост не
може да се обоснове. В хипотеза, в която
Общото събрание не е взело решение по
чл. 4 и чл. 5 от ПУРНЕС, включително и за използването,
чистотата и поддържането на местата за общо ползване, за запазването на
вътрешния ред в сградата и за доброто съжителство между обитателите, няма пречка собственик на имот в сградата да поддържа сам
или да възложи на 3-то лице да поддържа
общите части на сградата съобразно квотата си в тях. Няма пречка да се изпълняват
свои, но и чужди задължения по поддръжката на общите части лично или чрез 3-ти
лица, тоест да извършва тези дейности без да се съобрази с квотата си в общите
части. В случая по делото не се спори, че ОС на ЕС не е взело решения по чл. 4
и чл. 5 от договора, поради което и няма пречка собственик на имот в сградата
да сключи договор с 3-то лице, на което да възложи част от поддръжката на част
от общите части на сградата.
Съдът приема, че клаузите на
договора в частта за задълженията на
възложителя да плаща възнаграждение и на изпълнителя са валидни. Клаузата на чл.
5.1.1. не е неравноправна. Съглашенията по договорите следва да се тълкуват за
изясняване на действителната воля на страните. Съдът издирва
действителната воля , тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При тълкуване на волята релевантен е не буквалния
смисъл на текста, а смисъла, следващ от общия разум на изявлението, като се съобразят обстоятелствата, при които е сключен договора,
породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните. В случая текст на разпоредбата на чл. 5.1.1. от
договора не е докрай правно издържан, но при тълкуване съдът приема, че клаузата
възпроизвежда общото правило при упражняването на правата да не се препятстват изпълнителя по договора и и
останалите обитатели на сградата да упражняват своите права и да не им се вреди. За този извод съдът
съобрази целта и предмета на договора, обект на който са общ части в сграда,
както и че се касае за сграда – етажна собственост, останалите разпоредби на
договора. Следва да се посочи, че съдържанието на тази клауза не урежда
основаните задължения на страните по договора, поради което и валидността на
тази клауза не се отразява на валидността на договора в останалите му части.
При така възприето съдът приема,
че договора от 2008г. е валиден и доводите на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
Няма пречка права и задължения на изпълнителя по този договор
да се прехвърлят на 3-то лице, но при спазване на изискванията на чл. 99 и на
чл. 102 от ЗЗД. В случая договорът от 2008г. изрично съдържа съгласие на
възложителя изпълнителят да прехвърли
задълженията си по договора на 3-то лице, поради което и като съобрази приетото по делото със
споразумение от 28.12.2012г., то съдът приема за установено по делото валидно прехвърляне на задълженията и правата
на изпълнителя по договора от 19.11.2008г. на ищеца и за уведомяване на
възложителя което прехвърляне е бил упълномощен ищеца. По делото е установено,
че ищецът е уведомил ответника за настъпилата промяна в носителя на правата и
на задълженията по договора.
Съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е изпълнил
задълженията си по договора за процесния период
от 01.01.2016г. до 30.06.2017г.
Това обстоятелство е оспорено от ответника и в тежест на ищеца е било по
несъмнен начин е било да установи по делото, че е организирал вътрешния ред и ползването на общите части на
комплекса; организирал сигурността на
комплекса;осигурил техническа поддръжка на инсталациите, оборудването и другите общи
части на комплекса; поддръжка на зелени
площи и дворове; организирал санитарно-хигиенно обслужване на
комплекса и на общите части на комплекса; управлявал и поддържал централна
система за отопление и за топла вода в комплекса; плащанията на консумативи
за общите части в комплекса. Приетите по делото договори и фактури с доставчици
на ел.енергия, газ , договори за охрана и за поддръжка на асансьори са за
периода след 30.06.2017г. свидетелските показания на св. П. и на св. Ц. в
частта за изпълнение на задълженията на ищеца по договора също са за период след 30.06.2017г. При така проведеното
процесуално поведение на ищеца то съдът приема, че по делото не е установено в
периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. ищецът да е изпълнил в пълнота задълженията
си по договора, поради което иск е неоснователен. Следва да се посочи, че съдът
приема за установено, че за този период поддръжката на сградата не е била на необходимо ниво. За този извод съдът
съобрази показанията на св. П. и на св. Ц. посочили, че от лятото на 2017г. е
настъпила промяна, направен е ремонт и поддръжката на сградата е била на много
добро ниво, различно от това преди това.
Същевременно, съдът приема за
установено по делото, че за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. ищецът е
изпълнявал задълженията си по договора. Приетите по делото договор за охрана,
договор за поддръжка на асансьор, съответно от юли 2017г. и от ноември 2017г.,
събраните гласни доказателства обсъдени в съвкупност установяват изпълнение на задълженията
от ищеца през този период. Св. П. е
посочил, че работел при ответника от октомври 2017г., през лятото на 2017г. бил
направен ремонт и оттогава се извършва поддръжката на имотите, че чистотата се
поддържа от 3 камериерки през активния сезон, а след това – от една камериерка,
че има охрана през нощта, че той поддържа котелно и парно, които работели, , както работи и асансьор,
свидетелят сменял крушки, подменял счупени
плочки, изкъртена мазилка, поддържал се двор. Същите обстоятелства е посочил и
св. Ц., заявил, че от лятото на 2017г. нещата се променили и нивото на поддръжка на сградите било на
много добро ниво, дворът се поддържал, било светло и чисто, сменяли се ел.
крушки, работели асансьор, парно, имало нощна охрана. Съдът кредитира тези
показания като логични и последователни, резултат от личните последователни
впечатления на свидетелите, неопровергани от другите събрани доказателства.
Действително, договора за охрана е за такава с технически средства, но това не
препятства възможността за ангажиране и на физическа охрана. Действително,
свидетелите са посочили, че асансьор е с чип, но същото са посочили че е от
2018г., което не касае процесния период. Съдът не кредитира показанията на св. М.
в частта за периода юли-декември 2017г. Свидетелят не е посочил дали в този
период е бил в сградата, което препятства възможността да се прецени
относимостта на показанията му за този период. Общите впечатления на свидетеля
за състоянието на сградата се опровергават от останалите събрани доказателства,
те остават изолирани по делото и като такива не следва да се кредитират.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено изпълнение на задълженията по
договора за периода от 01.07.2017г. до
31.12.2017г. , поради което и основанието на иска е доказано. При
съобразяване на уговорената цена по договора на годишна база от 746,69 евро, то
иск съдът приема че е доказан по размер за сумата от 373,35 евро.
По делото не е установено
погасяване на това задължение и за тази сума иск е основателен и решението на
СРС следва да се потвърди. В останалата част решението на СРС следва да се
отмени и исковете за главница от 886,03
евро за периода 2016г. и от 01.01.2017г. до 30.06.2017г. следва да се
отхвърлят.
По
отговорността за разноски:
При този изход на делото
решението на СРС в частта, с която в тежест на ответника са поставени разноски
от 409,03лв. следва да се отмени.
На ответника за производството пред СРС следва
да се присъдят разноски за преводач от 105,53лв. и разноски за адвокат от
759,78лв. с включен ДДС. Последното е определено от основа 1080лв., което е
уговорено и платено възнаграждение за адвокат. В случая възражението на ищеца за
прекомерност на възнаграждението за
адвокат е неоснователно. Минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. е 602,90лв.
с вкл. ДДС при съобразяване на разпоредба на чл. 7, ал.2 и ал. 9 от Наредбата. Пред
СРС са проведени три заседания, събирани са множество доказателства, не е имало
безспорни обстоятелства по делото, направени са множество възражения , поради
което и сложността на делото както от фактическа, така и от правна страна не
предполага редуциране на уговореното възнаграждение до минималния размер по
наредбата. Не се следват разноски за пътни за свидетел, защото това не са
разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК.
За производство пред СГС на
въззивника следва да се присъдят 34,65лв. разноски за държавна такса ,
както и възнаграждение за адвокат от 339,72лв.
Същото е определено от база 482,90лв., което е минималното възнаграждение по
наредба № 182004г. с включен ДДС. Основателно е възражението на въззиваемия за
прекомерност на претендираното възнаграждение. Същото е повече от два пъти над
минималното възнаграждение и не съответства на сложността на делото, защото
пред въззивния съд е проведено само едно заседание, не са събирани нови
доказателства.
За производство пред СГС на
въззиваемия се следват разноски от 143,18лв.
за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 200560/23.08.2019г. по гр.д. № 10651 по описа за 2018г. на
Софийски районен
съд, 25-ти състав в частта, с която П.Х.У., гражданин на Великобритания,
роден на ***г. с адрес: 56 *********, Великобритания и съдебен адрес: адв. Н. *** и съдебен адрес:
Адвокатско дружество „К.,Г., П.е.Ко”, гр. София, бул. „*********е осъден да заплати
на „А.”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл. 79 от ЗЗД сумата от 886,03 евро, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.01.2018г.,
до изплащането й, представляващи неплатена част от възнаграждения за
2016г. и от 01.01.2017г. до 30.06.2017г. по договор от 19.11.2008г. за
поддръжка и управление на жилищна сграда – комплекс „А.Р.”, находяща се в гр.
Банско, както и на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от 409,03лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх.№ 3705/11.01.2018г. по входящия регистър на
Софийски градски съд, изпратена по подсъдност на СРС, депозирана от А.”ООД, ЕИК ********* срещу П.Х.У., гражданин на
Великобритания, роден на ***г. с която е поискало от съда на основание на чл.
266 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 886,03евро, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.01.2018г.,
до изплащането й, представляващи неплатена част от възнаграждения за 2016г. и от 01.01.2017г. до 30.06.2017г. по договор от
19.11.2008г. за поддръжка и управление на жилищна сграда – комплекс „А.Р.”,
находяща се в гр. Банско и споразумение от 28.12.2012г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200560/23.08.2019г. по гр.д. №
10651 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 25-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Х.У., гражданин на Великобритания, роден на ***г. да заплати на А.”ООД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 143,18лв /сто четиридесет
и три лева и 0,18лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА А.”ООД, ЕИК ********* да заплати на П.Х.У., гражданин на
Великобритания, роден на ***г. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1239,68лв. /хиляда двеста тридесет и девет
лева и 0,68лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.