№ 1437
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110100642 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Г. С. У. с ЕГН **********, за признаване
за установено, че дължи на ищеца сумите, за които потребление в имота ***, находящ се в
гр. *** начислени за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., за които има издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр. д. 46997/2023г. на СРС, 70 състав. Конкретно сумите са: 852,46 лева
(осемстотин петдесет и два лева и 46 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 127,46 лева
(сто двадесет и седем лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., 39,38лева (тридесет и девет лева и 38 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 9,08 лева (девет лева и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет лева).
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът чрез адв. Д. Ч., в законния срок представят отговор, с който излага подробни
съображения и прави възражение за изтекла погасителна давност, както и други подробно
изложени в отговора аргументи. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, и адрес: гр. ***, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на *** да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия. Следователно,
съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на
топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
По представените доказателства, че предходният титуляр на партидата и собственик
на имота – С. У.., починал, е наследодател на ответника по делото, който пък е негов
единствен наследник – Удостоверения за наследници на л. 92 и л. 95 от делото. Тези
обстоятелства не бяха оспорени от ответната страна.
Като такъв и съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е бил
потребител на доставяната до имота през исковия период топлинна енергия, поради което е
легитимиран да отговаря за заплащане на цената й. Установява се от надлежно приобщените
и неоспорени писмени доказателства договор № *** с предмет извършване на дяловото
разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание
2
на етажните собственици в тази сграда. Така се налага извод, че имотът, във връзка с който
ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през исковия период е била топлоснабдена.Така облигационната връзка е доказана по
гореизложеното.
Видно от приетия Акт за изключване на отопление от 17.10.1997г. същото в хола и кухнята
на имота е изключено. Съгласно Констативен протокол от 29.09.2002г. в процесния имот са
свалени общо четири броя радиатори в следните помещения: кухня, две отделни стаи и хол.
Приетата по делото СТЕ, отчитайки горния факт, дава заключение, че процесната сума е
начислена за две щранг – лири в банята, налични в имота. Начислената сума е в съответствие
с т. 6.4. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Измервателните уреди в имота и в сградата също са технически
изправни и годни. Не е начислявана такса мощност, няма дължими суми за топла вода, само
за топлонергията от щранг - лирите.
Приетата по ССЕ дава заключение, че в процесния период няма извършени плащания, като
установените като дължими задължения съвпадат по размер с претендираните.
Що се касае до възражението за изтекла погасителна давност съдът счита следното.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2020г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2020г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 23.08.2023г. Макар и да има известен
период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението – по настоящото дело е 3
месеца /в летния сезон/, в който да се претендира вземане от ищеца, ответната страна не
доказа възражението си по размер. Простото посочване не означава доказване, още повече с
доказаното, че този потребител не е използвал топла вода. С оглед диспозитивното начало
съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми.
Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за
прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е достатъчно, тъй като
съдът право-раздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която
евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. Ето защо
възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По горните изводи исковете са изцяло основателни и подлежат на присъждане в
цялост.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че срещу същия ответник има заведено и
друго дело /гр.д. *** на СРС, *** състав/ с претенции на същото основание за същия период,
но за друг имот - гр. ***, аб.№ ***, с единствен ответник Г. С. У.. Делото е висящо.
Страната следва да има предвид, че евентуалният извод, че ответникът е собственик на две
3
жилища, трудно би обосновал декларираното от него обстоятелство, че е материално
затруднено лице.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски
както следва: в заповедното – 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 75,00 лева, съответно в исковото - 75,00 лева държавна такса, 600
лева за експертизи и отделно 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 775,00
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Г. С. У. с ЕГН **********, и адрес: гр. *** ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, 852,46 лева (осемстотин петдесет и два лева и 46 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва считано от 23.08.2023г. до
окончателното й изплащане, сумата 127,46 лева (сто двадесет и седем лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 14.08.2023г., 39, 38лева
(тридесет и девет лева и 38 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва считано от 23.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 9,08 лева (девет лева и
08 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., за
които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 46997/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. С. У. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумите 75,00 /седемдесет и пет / лева в заповедното производство, както и 775,00
/седемстотин седемдесет и пет / лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, и адрес: гр. ***, като
трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5