№ 253
гр. ****, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора М. М. В.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105961 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. И. М. с ЕГН ********** от
с.****, представляван от процесуалния си представител адв.Н.Я. от АК ****
против **** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. т.1 ЗОДОВ. Ищецът твърди,
че на 08.08.2018г. **** употребил алкохол и заедно със *** се качили на
автобус от гр.**** за с.****. В автобуса се намирал и ищеца И. М..След като
слезли в с.**** между ищеца И. М. и **** и **** настъпило спречкване,
съпроводено с размяна на удари. Твърди, че успял да се защити като нанесъл
два юмручни удара в лицето на ****. На място дошли М. М. и **** Б.. По
повод претърпените травматични увреждания, на 09.08.2018г. **** постъпил
в *** при **** , а на 11.08.2018г. бил изписан. Посетил Кабинет по съдебна
медицина, където бил освидетелстван. След прегледа съдебния лекар
установил, че причинените увреждания са довели до разстройство на
здравето, временно и неопасно за жИ.та.
1
На 13.08.2018г. **** депозирал жалба в РП ****, че бил пребит и
ограбен , като му била отнета сумата от 800 евро. На 27.09.2018г. било
образувано досъдебно производство, в хода на което били извършени
множество процесуално следствени действия. На 15.01.2019г. М. М. бил
привлечен като обвиняем затова, че на 08.08.2018г., в гр.**** в съучастие
като съизвършител с И. Б. М. и **** **** Б., двамата от с.****, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, което съставлява престъпление по чл.325
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр ал.1 НК. Досъдебното производство приключило с
внасяне на обвинителен акт на 28.01.2019г. срещу И. Б. М., М. И. М. и ****
**** Б. и делото било насрочено за 13.02.2019г. След проведено заседание
делото било отложено за 14.03.2019г. когато било прекратено и върнато на
РП за отстраняване на съществено процесуално нарушение. На 19.03.2019г.
бил внесен нов обвинителен акт срещу тримата подсъдими. По делото били
проведени шест съдебни заседания и с присъда от 01.10.2019г. ищецът бил
оправдан. Срещу оправдателната присъда бил внесен протест, и с решение по
ВНОХД №949/2019г. на ОС **** постановено 06.03.2020г. потвърдил
оправдателната присъда.
Ищецът твърди, че неоправданата репресия срещу него продължила две
години и половина. През този период спрямо него били предприети
множество процесуално-следствени действия, част от които станали
достояние на роднинско-приятелски кръг, средите, в които работи и
обществеността. Твърди, че силният отзвук за работата му към Община ****
и обвиненията за толкова тежки престъпления, вероятността да бъде лишен от
свобода, множеството процесуално следствени действия извършвани с голяма
интензивност по отношение на ищеца довели до ежедневни тревоги за
бъдещето му, неиздържайки на шумния обществен отзвук и насадилото се
мнение, че той е извършител на престъпление. Твърди, че незаконосъобразно
повдигнатото обвинение предизвикало неописуеми неблагоприятни
последици за него във всеки аспект от жИ.та му. Не можел да си намери
постоянна работа. След привличането му като обвиняем не можел да спи
нощем, развил тревожност, която му пречела да бъде концентриран и
ефективен в работата си. Избягвал срещи и събирания с близки и приятели и
се затворил в себе си. Избягвал излизания, защото знаел, че хората си
шушукат по улиците по негов адрес. Чувствал се несигурен и притеснен
2
поради обвиненията, че престъпник. Висящата угроза от неоправдано
лишаване от свобода предизвикала неблагоприятни последици за психиката
му. Станал затворен, изпаднал в депресия, ограничил контактите си, изгубил
общителността си. Близките и познатите му се дистанцирали от него поради
ужасяващата дискредитация в продължение на две години и половина. През
този период той станал жертва на интензивна, незаконосъобразна и
незаслужена наказателна репресия и тормоз. Тъй като не можел да си намери
работа, защитникът му по делото приел защитата безплатно поради
материалните му затруднения. Това обусловило високия интензитет на
дълбоките емоционални психически терзания, болки, страдания и унижение
на личността, накърняване на нравствените ценности като чест, достойнство,
които ищецът изпитал. До момента не можел да се възстанови напълно и да
възвърне обичайния си начин на жИ.т, както и доброто си име в обществото.
В заключение моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати
сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от незаконните действия на
Прокуратурата, изразяващи се в неоснователното повдигнатите обвинения за
извършено престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК за което
било образувано НОХД №223/2019г. по описа на РС ****, по което бил
признат за невинен с влязла в сила присъда №125/01.10.2019г. постановено по
НОХД №223/2019г. на ПлРС потвърдена с Решение №42/06.03.2020 по
ВНОХД № 949/2019г. по описа на ОС ****, влязла в сила на 06.03.2020,
заедно със законната лихва от 06.03.2020г до изплащането.
В представения писмен отговор ответникът оспорва предявения иск.
Навежда доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени
вреди. Липсва медицинска документация за твърдените тревожни депресивни
състояния и за твърдяната инсомния. Липсват доказателства да е търсил
работа и да не е бил нает именно поради факта, че е бил обвиняем. Липсват
доказателства за твърдяната ужасяваща обществена дискредитация,
настъпила след обвинението. Ответникът твърди, че ищецът е бил признаван
за виновен за престъпление по чл.325 ал.1 НК, за което е имал наложено
наказания глоба по реда на чл.78а НК. Бил е признат за виновен и за
престъпление по чл.195, за което е имал условно осъждане. Поради това не
следва да се приема, че ищецът е бил с чиста репутация, която била
накърнена от прокуратурата.
3
Повдигнатото обвинение предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация и обществено порицание. Към момента на
привличане като обвиняем той е бил неосъждан, реабилитиран. Затова, в
случай, че бъде признат за виновен, щеше да бъде приложен чл.78А НК и щял
да получи наказания „глоба“. Затова оспорва твърденията за негативните
преживявания от заплаха, че ще бъде наказан с наказания „лишаване от
свобода“
Твърди, че ищецът е привлечен като обвиняем на 15.01.2019г., а
оправдателната присъда е влязла в сила на 06.03.2020г., т.е. наказателното
преследване е продължило една година и два месеца., а не две години и
половина, както се твърди в исковата молба. Ищецът е бил с взета най-лека
мярка „подписка“
Ответникът оспорва претенцията по размер, като твърди, че следва да се
преценят конкретни факти и обстоятелства, както и личността на увредения.
Поради това претенцията е изключително завишена. Налице е била само
обективна угроза от налагане на наказание „глоба“ и обезщетяването със сума
от 20000 лева би довело до неоснователно обогатяване, а не на справедлИ.
репариране на претърпените вреди.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По отношение вредоносното събитие и деецът са приложени по делото:
Присъда №125/01.01.2019г. на РС **** по НОХД №223/2019г. и Решение
№42/06.03.2020г. по ВНОХД №949/2019г. на ОС ****. В конкретната
хипотеза е приложима разпоредбата на чл.300 ГПК – „влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца“. Както
постановената оправдателна присъда, така и потвърждаването на горна
инстанция с решение, са актове със задължителна сила и съобразно
цитирания закон гражданският съд следва да се съобрази с постановеното. В
този дискурс, вземайки предвид гореизложеното и приложения
доказателствен материал по делото, съдът заключи, че следва да се приеме за
безспорно по делото, че :
С Постановление от 27.09.2018г. Районна прокуратура гр. **** е
образувала досъдебно производство № 1698/ 2018г. за престъпление по чл.198
ал.1 от НК. На следващо място с Постановление от 15.01.2019г. ищецът М. И.
М., заедно с И. Б. М. и **** **** Б., като съизвършители, бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с
4
чл.20 ал.2 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Производството е пренесено на съдебна фаза с обвинителен акт от
29.01.2019г., с който ищецът е бил обвинен за престъпление по чл.325 ал.1
във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Въз основа на внесения срещу ищеца
обвинителен акт е било образувано НОХД № 223 по описа за 2019г. на
****ския районен съд. Производството пред първа инстанция приключило с
присъда № 125/ 01.10.2019г. ищецът бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325 ал.1 във вр.
с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С Решение №42/06.03.2020г. по ВНОХД № 949/2019г. е потвърдена
първоинстанционната присъда № 125/ 01.10.2019 г. на ****ския районен съд.
Изхождайки от така зададената фактическа обстановка следва от
правно гледище да се направят следните разсъждения:
С приемането на ЗОДОВ държавата законово регламентира
възможността на лицата да търсят обезщетение от държавата и общините за
претърпени вреди. В тази връзка е уредена и отговорността по чл.2 от
ЗОДОВ за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. В отделните разпоредби е предвиден определен
фактически състав, при наличието на който възниква възможността за
търсене на вреди. С оглед установеното по делото, съдът счита, че е налице
уредената в чл.2, ал.1, т.3 хипотеза, тъй като наказателното преследване е
завършило с влязло в сила решение, с което е потвърдена оправдателната
присъда по отношение повдигнатото му и поддържано обвинение по чл.325
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Именно поради това следва да се
ангажира отговорността на ответника- ****.
Тъй като обезщетението се отнася до претендирани неимуществени
вреди, неминуемо е необходимо засягането на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, в
която се предвижда, че размерът на това обезщетение следва да се определи
по справедлИ.ст. Изследването на съдебната практика (ТР №г. на ОСГТК на
ВКС, например №гр. д.№г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№1520/2011 г. на ІІІ г. о.,
№391 по гр. д.№201/2011 г. на ІІІ г. о., №395по гр. д.№159/2011 г. на ІІІ г. о.,
№3 по гр. д.№637/2011 г. на ІІІ г. о, №51 по гр. д.№465/2011 г. на ІV г. о. и
др.) води до логически извод, че справедлИ.стта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедлИ.стта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедлИ.ст включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение
5
за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на
справедлИ.ст. Пристъпвайки от общо и абстрактно към конкретно следва да
се отбележат и извлечени от практиката по чл.2, ал.1, т.3 критерии при
определянето на обезщетение по справедлИ.ст, а именно: тежестта на
повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му
мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху
физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в
обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и
приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др.
За да се постигне желания резултат на справедлИ. обезщетение следва
конкретните факти по делото да се подведат спрямо правната уредба и вече
извлечените критерии от практиката. Наказателното производство срещу
ищеца М. И. М. е започнало на 15.01.2019г. и е приключило на 06.03.2020г.,
когато е влязла в законна сила присъдата, с която той е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По време на
производството спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
“Подписка”. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели **** Б. и М.н Б. се установява, че
преди образуваното спрямо него наказателно производство ищецът е
възнамерявал да започне на работа в Германия, но след привличането му като
обвиняем бил принуден да остане в страната. Успоредно с това по време на
самото производство ищецът не могъл да си намери работа, тъй като хората в
селото били предубедени и негативно настроени поради повдигнатото
обвинение. Вследствие на така отразената обстановка семейството му
изпаднало в затруднено положение поради недостиг на средства за прехрана
и други ежедневни битови нужди, тъй като единствен се оказал трудовия
доход на съпругата на ищеца, с който се покривали нуждите на цялото
семейство. Свидетелските показания кореспондират и в частта си относно
промяната в отрицателна насока в общественото мнение на хората в с. ****
към ищеца, което пряко резонирало с невъзможността му да си намери
работа. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
техните впечатления от спорните обстоятелства са непосредствени и са
придобити през един продължителен период от време, а от друга страна
такова притеснение вследствие воденото наказателно дело е нормално да
бъде преживяно. Касае се за висящо наказателно производство продължило
повече от една година, което макар и под заявения с исковата молба период
от 2 години и половина, е достатъчно дълъг период, в който да бъдат
ограничени граждански права на ищеца макар и с по-нисък интензитет, като
това е довело до определени негативни психични преживявания за него и
неговото семейство. Съдът счита, че по този начин са били засегнати
достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил
злепоставен пред своите близки, съседи и съселяни. Отговорността за това е
6
на прокуратурата, която е повдигнала и поддържала незаконното обвинение.
В този ред на разсъждения като аргумент за редуциране на
отговорността следва да се вземе предвид предхождащите му осъждания и
неговата личност. Видно от изисканата от съда и приложена по делото
Справка за съдимост от 30.01.2023г. : С Решение №38/26.02.2013г. на ОС
**** във вр. с Присъда №320/09.11.2012г. на ****ския районен съд ищецът е
признат за виновен в извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 от НК; Със Споразумение №260003/28.05.2021г отново е
призната вина по отношение на извършено престъпление по чл.209, ал.1 от
НК, което пък се явява последващо спрямо наказателното производство от
значение по настоящето дело; С Решения №2504/21.10.2009г. и
№260122/04.11.2020г. на РС **** ищецът е освобождаван от наказателна
отговорност. Взети в своята съвкупност цитираните постановени актове водят
до извода, че и преди провеждане на наказателното производство, лицето не
се е ползвало с посочената в исковата молба безупречна репутация.
В този контекст следва да се отбележи, че взет в цялост, интензитетът
на преживените от ищеца вследствие незаконното обвинение негативни
преживявания и емоционални състояния е сравнително нисък. При
съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че обезщетение в
размер на 2500 лв. би репарирало в пълна степен претърпените морални
вреди от ищеца. С оглед на това предявената искова претенция за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в
размер на сумата от 2500 лв, ведно със законната лихва, считано от
06.03.2020г., датата, когато е влязла в законна сила оправдателната присъда.
Исковата претенция в останалата й част до пълния й размер от 20 000 лв.
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 1,25 лв. съобразно уважената част от
исковата претенция. По отношение адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева съобразно
търсения интерес в размер на 20000лв. Във връзка с изхода на делото следва
да се осъди ответника да заплати в полза на процесуални представител
адвокатско възнаграждение с правно основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ и чл.38,
ал.2 ЗА вр. чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. в размер на 275лв.,
съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения ****ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА- на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ- **** с адрес гр.
****, да заплати на М. И. М. с ЕГН ********** от с.****, сумата от 2500 лв.,
7
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.20
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда № 125/ 01.10.2019г., постановена по НОХД № 223/ 2019г. на
****ския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 20 000 лв
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА- на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ- **** с адрес гр. ****,
да заплати на М. И. М. с ЕГН ********** от с.****, сумата от 1, 25 лв.,
представляваща направени деловодни разноски съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА- на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ и чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. - **** с адрес гр. ****, да заплати на
адв. Н. Я. Я. от Адвокатска колегия гр. ****, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 275 лв. съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ****ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
8