№ 65
гр. Шумен, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500049 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. С. П., чрез пълномощника адв. Д. Й. от
ВАК срещу решение № 825/08.11.2024 г. по гр.д. № 938/2024 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи предявените от него искове и му присъди
съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ ..... “ ООД, представлявано от
управителите И.М. и А.П., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК е депозирал отговор на
жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и
за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 938/2024 г.
по описа на ШРС е било образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия,
с която е предявил претенции да бъдат отменени заповед № 15/14.02.2024 г., с която му е
било наложено дисциплинарно наказание „ уволнение „ и заповед № 21/14.02.2024 г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение; да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 1 918.64 лева, представляваща обезщетение за времето от 15.02. до 29.02.2024 г., за
което е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
полагащите му се ваучери за храна на стойност 80.00 лева; да бъде извършена поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, като вместо чл.330, ал.2, т.6 от
КТ, трудовото правоотношение да се счита прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ,
както и да бъде коригиран трудовия стаж и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. За да обоснове претенцията си за отмяна на уволнението му, ищецът е навел
твърдения, че след като на 30.01.2024 г. подал заявление до работодателя, че желае да
прекрати трудово си правоотношение считано от 01.03.2024 г., на 05.02.2024 г. незаконно не
е бил допуснат до работното му място от управителя. На 06.02.2024 г. му било предложено
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като му било заявено, че ако не се
съгласи, ще бъде дисциплинарно уволнен. След отказа му, му било връчено искане за даване
на писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение, констатирано на 26.01.2024
г.. На 09.02.2024 г. депозирал писмени обяснения с вх. № 33 от същата дата. На 14.02.2024 г.
му били връчени заповед № 15 за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение „ и
заповед № 21 за прекратяване на трудовото му правоотношение. Заявява, че посочените две
заповеди са недействителни, тъй като липсват подписи на двамата управители на
дружеството, както и данни за делегирани права на подписалия заповедите И.М.. Освен
това, двете заповеди са незаконосъобразни, тъй като не е била спазена процедурата по
чл.193 от КТ – работодателят не е дал възможност на работника за достъп до необходимата
документация, което го е поставило в невъзможност да представи доказателства, които да
бъдат оценени при налагане на дисциплинарното наказание. Трето, заповедите не отговарят
на изисквания на чл.195 от КТ и четвърто - описаната фактическа обстановка, въз основа на
която е наложено дисциплинарното наказание не съответства на обективната истина.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът по исковете ги е оспорил изцяло като
неоснователни и недоказани.
В хода на делото ищецът е оттеглил иска си за заплащане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за разликата над 1 913.52 лева, поради което досежно нея производството е било
прекратено, на основание чл.232 от ГПК, с протоколно определение от 16.07.2024 г..
С постановеното от него решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни предявените от А. С. П., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. ...., община
Лозница, област Разград, ул. „....“ 1, против „.....“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ж.к. „....“, ул. “...“, сграда № 2, ет. 2, обуславящ конститутивен
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на Заповед № 15/14.02.2024 г., както и на Заповед № 21/14.02.2024 г. на управителя
на „.....” ООД гр. Шумен, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено;
обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото
правоотношение да се счита прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ, както и да бъде
коригиран трудовият стаж; обусловен осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане в тежест на ответника обезщетение за времето, през
2
което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 15.02.2024 г. до
29.02.2024 г. в размер на 1 913.52 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024 г. до окончателното плащане и иск с
правно основание чл. 293 КТ ответникът да бъде осъден да плати ваучери на ищеца за храна
като социална придобивка в размер на 80 лева, като е осъдил А. С. П., с ЕГН: ********** и
постоянен адрес: с. ...., община Лозница, област Разград, ул. „....“ 1, да плати на „.....“ ООД, с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. „....“ , ул. “...“, сграда № 2,
ет. 2, представлявано от И.К.М., сумата 1 719.60 лева, с ДДС, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 и
доказателства, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора: От събраните по делото писмени доказателства се установява
и не се спори между страните, че по силата на трудов договор № 357/28.06.2023 г. ищецът е
заемал длъжността „мениджър механична поддръжка“ с място на работа Пластична дивизия
в ответното дружество, за неопределено време с изпитателен срок шест месеца в полза на
работодателя, на пълен работен ден.
На 30.01.2024 г. работникът е подал до работодателя заявление, получено в същия ден,
с което го предизвестява, на основание чл.326 от КТ, че след изтичане на законовия срок от
30 календарни дни и във връзка с чл.66, ал.1, т.6 от КТ прекратява трудовото си
правоотношение.
С писмо вх. № 28/06.02.2024 г. работникът е уведомил управителя И.М. и
изпълняващият длъжността мениджър човешки ресурси на дружеството М.С., че на
05.02.2024 г. не бил допуснат до работното си място от И.М., който му иззел картата за
достъп и служебния телефон.
С връчено му на 06.02.2024 г. писмо - искане, работодателят е поискал от работника да
предостави, в срок до 09.02.2024 г., писмени обяснения във връзка с извършено от него
дисциплинарно нарушение, констатирано на 26.01.2024 г., а именно: На 26.01.2024 г., при
разследване на причините за клиентска рекламация № 4901/26.01.2024 г. на стойност 100 000
лева е констатирано нараняване на подавача на кран на машина МЗР, който е причинил
надраскване на внедрените в производството кранове за торби, в периода от м. септември
2023 г. до 26.01.2024 г.. За посочения период са произведени 1 223 900 торби за течности,
които не отговарят на изискванията за качество. При напълване на торбите с продукция на
клиентите, голяма част протичат в частта на крана.
Със заповед № 13/06.02.2024 г. на директор „ Човешки ресурси „ при дружеството е
било постановено работникът да не бъде допускан на работното си място в периода
06.02.2024 г. – 09.02.2024 г..
С писмо вх. № 32/09.02.2024 г. работникът е уведомил управителя и изпълняващият
3
длъжността мениджър човешки ресурси на дружеството, че в периода от 05.02.2024 г. до
09.02.2024 г. му е било отнето незаконно правото на достъп до работното му място със
знанието на управителя и мениджър човешки ресурси, поради което не може да изпълнява
трудовите си задължения.
С писмо вх. № 33/09.02.2024 г. до управителя на ответното дружество, работникът е
заявил, че би могъл да даде писмените обяснения, които му се искат след като му бъде
предоставен достъп до наличната и водена от него служебна кореспонденция, технически
средства, документи, софтеурни продукти и компютърни програми.
Със заповед № 14/09.02.2014 г. на управителя на дружеството, връчена на работника на
посочената дата е било постановено на същия да бъде наложена ограничена имуществена
отговорност на стойност размера на трикратното му трудово възнаграждение. Срещу тази
заповед работникът е депозирал възражение вх. № 36/14.02.2024 г..
С протоколи вх. № 35/12.02.2024 г. и вх. № 37/14.02.2024 г., подписани от работника,
представители на „.....“ ООД и двама свидетели е било констатирано, че П. не е бил допуснат
физически до работното му място в дружеството, без да му бъде посочена основателна и
законна причина за това, като същият е декларирал изрично, че не се е отказал да изпълнява
трудовите си задължения и не е преустановил изпълнението им по своя воля.
Със заповед № 15/14.02.2024 г., връчена му на същата дата, на работника е било
наложено, на основание чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ, дисциплинарно наказание
„уволнение“. Като мотиви за налагане на наказанието е било посочено, че, съгласно
протокол за несъответствие № 4901/26.01.2024 г., една от основните причини за
произвеждането на некачествена продукция в размер на 1 223 900 торби за течности, на
стойност 200 000 лева е допускането в експлоатация и ненавременната подмяна на наранен
подавач на кранове на машина МЗР. Периода, през който дефектната част е повлияла на
качеството на продукцията е от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г., през който същата е преминала
две процедури по превантивна поддръжка, без да бъде подменен повредения подавач на
кранове. Освен това, за същия период машината е преминала и три аварийни ремонта в
модул подавач на кран – десен, при които също не е последвала реакция спрямо дефектната
част. Отговорност за качеството на профилактичните и аварийните ремонти носи А. С. П. –
мениджър механична поддръжка, съгласно гл. ІV, т.3 от длъжностната му характеристика.
Неизпълнението на цитираната точка от длъжностната характеристика, продължителния
период, особено големите финансови размери на причинените вреди и уронването доброто
име на предприятието пред клиентите представлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина, съгласно чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.8, пр. ІІ от КТ.
Със заповед № 21/14.02.2024 г., връчена му на същата дата, трудовото правоотношение
с работника е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложеното му
дисциплинарно наказание, считано от 15.02.2024 г.. В заповедта е било вписано, че на
работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл.224 от КТ, за 1 ден неползван платен
годишен отпуск за 2023 г. и 3 работни дни – за 2024 г., както и, че същият дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, в размер на брутното му трудово
4
възнаграждение за срока на предизвестие.
Във връзка с издадените две заповеди, в трудовата книжка на работника е било
отразено прекратяване на трудовото му правоотношение с „ ..... „ ООД на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ и е било вписано, че същият има трудов стаж в предприятието 7 месеца и 12
дни, за периода от 03.07.2023 г. до 15.02.2024 г..
По делото са представени протокол за несъответствие № 4901/26.01.2024 г., протокол за
разследване на рекламация по протокол № 4901/26.01.2024 г., фактура №
3402636F/20.05.2024 г. за сумата от 36 505.01 евро, издадена от SAS RAYMOND VINS FINS
INTERNATIONAUX, „..“, Франция; кредитно известие № **********/21.02.2024 г., издадено
от „.....“ ООД до SAS RAYMOND VINS FINS INTERNATIONAL, за сумата от 68 795. 73 лв.;
фактура № **********/19.02.2024 г. за международен транспорт, издадена от „ Примекс
Логистик „ ЕООД до „.....“ ООД и международни товарителници CMR от 12.02.2024 г. и от
13.02.2024 г.. от които се установява, че на 26.01.2024 г. работодателят е получил рекламация
от чуждестранен клиент, че са били произведени и експедирани некачествени 1 223 900
торби за течности. Във връзка с рекламацията е била назначена тричленна комисия, която
след извършена проверка е констатирала, че причина за производството на некачествена
продукция на стойност над 200 000 лв., за периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. е
пускането в експлоатация и ненавременна подмяна на наранен подавач на кранове на
машина МЗР, за което отговорност следва да носят 9 длъжностни лица, сред които и ищецът,
който не е изпълнил задължението си да гарантира изправността на машината, тъй като не е
осъществил необходимия контрол и е допуснал подчинените му служители през периода от
28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. да извършат 2 процедури по превантивна поддръжка и 3
аварийни ремонта в модул подавач на кран - десен, където се намира дефектният подавач на
кранове, след което да пуснат машината отново в експлоатация в неизправно състояние. В
протокола е било посочено, че вината на всички останали 8 служители е вследствие
пропуска на ищеца, който е първоизточник на проблема с производството и продажбата на
негодна продукция.
От показания на свидетелката А.С.И.К. – служител в ответното дружество до
31.05.2024 г. на длъжност „директор качество“, се установява, че на 26.01.2024 г., от клиент
на ответника „Сас раймонд“ - Франция постъпил сигнал за теч от торби в областта на крана.
Свид. и колегата й К. отишли при машината за производство на кранове М3Р и визуално
установили нараняване на подавача. След анализ на налични референтни мостри от
произведени кранове, установили също, че от м. 09.2023 г. до 26.01.2024 г. продукцията,
произведена на тази машина е с наранявания - набиране по крана. След като установили
проблема, подали информация към „Производство техническа поддръжка“, че по
референтни мостри има проблем и подавачът бил подменен. От 12.02.2024 г. до 16.02.2024
г., в гр. Бордо Франция, били командировани общо четирима работника на ответното
дружество, където установили над 20 палета с пълни кашони, по височина 6 реда - килнати,
наклонени, смачкани, с видимо протекли три литрови торби с вино, които визуално сълзели
в областта на крана. При преработката отваряли всяка една торба и източвали виното в
5
бидони на клиента. От доставените на този клиент 112 000 торби с дефектни кранове, били
използвани около 50 000. Клиентът предявил рекламация за над 35 000 евро - загубите на
кутии, допълнителен амбалаж, филтрацията на виното, пълненето и времето за пълнене.
Наложило се да изтеглят голямо количество кранове, произведени през периода от м. 09.2023
г. - месец януари 2024 г. и от други клиенти, за да предотвратят допълнителни загуби.
От показанията на свидетеля К. М.К. – служител на „.....“ ООД до м. февруари 2024 г.,
на длъжност „настройчик“ се установява, че в цеха на ответното дружество имало пет
машини М3Р, които произвеждали Bag in Box от един до десет литра. Отделът, ръководен от
ищеца трябвало да извършва превантивна дейност по машините. Дали била извършвана
такава не знае, но на 26.01.2024 г., след голяма рекламация от френски клиент за наранени
кранове произведени от септември 2023 г. до януари 2024 г., свидетелят установил, че
дефектът на подавачът на машината М3Р можел да се види визуално. Лично подменил този
подавач с нов, който получил от склада на Техническия отдел, ръководен от ищеца.
Свидетелят също бил санкциониран, заедно с други настройчици, инспектор качество,
мениджър качество.
На л. 45 от първоинстанционното дело е приложена длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност, връчена му на 28.06.2023 г., съгласно гл. ІV, т.3 от която в
задължение на същия е вменено, във връзка с осъществяваната от него трудова функция, да
планира и организира работата, свързана с поддържането, монтирането и експлоатацията на
оборудването и обезпечава техническата изправност на всички съоръжения, като: изготвя
графици за планови ремонти на машини и съоръжения и следи за своевременното им
изпълнение; осигурява ремонтните работи с материали, запасни части и инструменти; прави
заявки за доставка на резервни части и инструменти; осъществява административно-
техническо ръководство на ремонтите по график и участва при приемането на оборудването
след ремонт или монтаж; осъществява обучение и проверка знанията на персонала, който
обслужва оборудването; разработва и организира изпълнението на план-графиците за
провеждане на технически прегледи и профилактика на производствените машини в
предприятието, както и отговаря за изправната работа и своевременните ремонти на
производствените машини и съоръжения, като отговорност за качеството на извършваната
под негово ръководство профилактика, ремонтна дейност и поддръжка.
От заключението вещото лице по допуснатата по делото СТЕ, възприето като
обективно и компетентно дадено, се установява, че при процеса на работа на машина МЗР
дефектната част – подавач на кранове е видима. Ако той има механични повреди, се
нараняват пръстените на крана, поради което длъжностното лице, което отговаря за
безаварийната работа на тази машина би могло да установи този дефект и той своевременно
да бъде отстранен. При МЗР би следвало да се изследва състоянието на всички части на
машината, които влияят на качеството на произвежданата продукция, като е възможно да се
направи пробен тест на машината и да се установи дефект на подавача.
От заключението по допуснатата ССЕ, прието като неоспорено, се установява, че в
счетоводството на ответника, към датата на изготвяне на експертизата, във връзка с
6
Протокол № 4901/26.01.2024 г., по рекламация от SAS RAYMOND VINS FINS
INTERNATIONAUX, през периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. има осчетоводена щета в
общ размер 101 076.17 лева, представляваща сбор от: сумата по фактура, издадена от
френското дружество с основание „ Иск за щета, неустойка „, в размер на 71 397.51 лева;
сума по кредитно известие, издадено от ответника на чуждестранния контрагент, в размер
на 35 147.70 евро или 68 795.73 лева, по повод на изтеглени 1 223 990 бр. некачествени
торби и връщането им за преработка; сумата за международна транспортна услуга за
връщането на некачествената продукция, в размер на 9 120 лева и сумата за подмяна на
дефектните кранове и влагането им в производството, в размер на 20 558.58 лева. Размерът
на последното получено от П. брутно трудово възнаграждение преди прекратяването на
трудовото му правоотношение, за месец януари 2024 г. е в размер на 4 288.83 лева, а
размерът на брутното му трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ е 3 653.09 лева. Размерът на обезщетението за периода от 15.02.2024 г. до
29.02.2024 г. възлиза на 1 913.52 лева за 11 работни дни за месец февруари 2024 г..
По делото е приложена Справка за актуално състояние, от която се установява, че
ответното дружество се представлява заедно от управителите И.К.М. и А.Д.П..
На л. 35 е приложено пълномощно с peг. № 4206/07.12.2021 г., по описа на нотариус
А.А. с район на действие ШРС, с което управителите И.К.М. и А.Д.П. са упълномощили
М.Д.С. – служител в „.....“ ООД да представлява дружеството като работодател по смисъла
на КТ, при сключване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения, включително
заповеди за освобождаване, трудови договори, допълнителни споразумения, както и в
производства по налагане на наказания на работниците и служителите, по които страна е
„.....“ ООД. В т.8 от пълномощното е било посочено изрично, че то има правно действие до
оттеглянето му или до заемане от упълномощения на друга длъжност.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Ищецът е навел доводи, че обжалваните заповеди са недействителни, тъй като не са
били подписани от двамата управители на дружеството работодател. По този повод, в
отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че въпросните заповеди са подписани от
М.Д.С., изпълняващ длъжността „мениджър човешки ресурси“, в качеството му на
пълномощник на двамата управители, съгласно представеното пълномощно. От своя страна
ищецът не е възразил изрично, че заповедите не са подписани от М.Д.С. и категорично е
заявил, че не ги оспорва по реда на чл.193 от ГПК.
Съгласно чл.192, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон.
С ТР № 6/11.01.2013 г. по търк.д. № 6/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че е допустимо
делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на
трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.
192, ал. 1 КТ, като разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл. ЗЗД/
7
намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за
прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това.
Според посоченото ТР и трайната съдебна, работодателят, чиято е дисциплинарната
власт, може да възложи налагането на дисциплинарното наказание на определено от него
лице. В този случай това е лицето, което трябва да осъществи цялостната дисциплинарна
процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Възможността прекият
ръководител да изиска обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ може да се реализира и без нарочна
делегация. В този случай той действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а
на лице, което извършва фактически действия по събирането и предаването на обясненията.
Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали е извършено
дисциплинарно нарушение, дали нарушителя може и трябва да бъде санкциониран в
предвидения от закона срок и какво наказание да му наложи, за да има съразмерност с
тежестта на нарушението. От съществено значение е обясненията да са стигнали до
работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване
работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита.
В конкретния случая се установи, че работодателят е дружество с ограничена
отговорност, което се представлява от двама управители заедно, както и, че с изрично
писмено пълномощно, с нотариална заверка от дата преди започване дисциплинарната
процедура срещу ищеца, същите са упълномощили съвместно М.Д.С., за който не се спори,
че е заемал длъжността „ мениджър човешки ресурси „ в дружеството, да ги представлява
като работодател по смисъла на КТ, при сключване, изменение и прекратяване на трудови
правоотношения, включително заповеди за освобождаване, трудови договори, допълнителни
споразумения, както и в производства по налагане на наказания на работниците и
служителите, по които страна е „.....“ ООД. В тази връзка, ответникът не оспорва и по делото
не са събрани доказателства, че пълномощното е било оттеглено към момента на
осъществяване и приключване на дисциплинарното производство срещу него. От друга
страна, законните представители на дружеството, действащи чрез пълномощника им адв. Б.,
заявяват изрично, че обжалваните заповеди са били подписани от М.Д.С., по силата на
даденото му от тях пълномощно и не възразяват извършените от него действия да са без
представителна власт или осъществени при превишаване на пределите й. Предвид това и, че
ответникът не е оспорил авторството на положените в двете заповеди подписи срещу
работодател по реда на чл.193 от ГПК, съдът приема, че те са били подписани от надлежен
пълномощник и отразяват валидни волеизявления на работодателя. Действително,
пълномощникът е положил подпис срещу работодател без да отрази това си качество, което
обаче не рефлектира върху действителността на изявлението му, в качеството му на лице, на
което е делегирана работодателска власт от законните представители на дружеството, след
като същите са му предоставили такава по собствена воля и не оспорват извършените от
него действия, каквото право имат по закон. На следващо място не рефлектира върху
валидността на олеизявлението, направено от името на законните представители
8
на волеизявлението на работодателя обстоятелството, че в заповед № 15/14.02.2024 г. е било
посочено, че е издадена само от един от управителите, тъй като се установи, че тя е
подписана от пълномощника им М.Д.С., на когото двамата заедно са делегирали права да ги
представлява в производствата по налагане наказания на работниците и служителите в „.....“
ООД и да прекратява трудовите им правоотношения, без ограничения относно основанията
за това. Ето защо, приема, че обективираните в двете заповеди волеизявления от името на
работодателя са валидни и са породили целените с тях правни последици.
Относно възраженията на ищеца, че не са му били изискани писмени обяснения, с
което е била нарушена императивната разпоредба на чл.193 от КТ, се установи по
категоричен начин, че работодателят е поискал от работника да представи писмени
обяснения по повод извършеното от него нарушение, за което му е наложено
дисциплинарното наказание, но последният е отказал да предостави такива по същество, с
мотив, че му е бил забранен достъп до работното му място, съответно до наличната и водена
от него служебна кореспонденция, технически средства, документи, софтуерни продукти и
компютърни програми.
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, когато на работника са били поискани
обяснения, но той не е дал такива, независимо от причините за отказа му е налице
хипотезата на чл.193, ал.3 от ГПК. Дали на работника е предоставена реална възможност да
даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай. Безспорно, когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат
работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за
обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато
обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали
събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е
поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.
В случая, от приложените по делото документи се установи и не се спори, че ден преди
да изиска писмени обяснения от работника работодателят му е забранил достъпа до
предприятието и му е иззел служебния телефон, без да излага за мотиви за това, което е
незаконно ограничаване правото на ищеца да престира по сключения между страните трудов
договор и е нарушение задълженията на ответника по чл. 127, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, но не
може да се счита като уважителна причина за отказа на работника да даде обяснения във
връзка с нарушението. Действително, поради недопускането му до работа, ищецът е бил
възпрепятстван да събере и представи доказателства, които са се намирали на работното му
място, но същият е могъл да ги посочи в обясненията си и да поиска от работодателя да ги
събере служебно. Ето защо, отказът му да предостави обяснения по причина, че не е
допуснат в предприятието, макар и незаконно, без да е обосновал твърдението си и без да е
посочил конкретни документи, от които би искал да се ползва, представлява нарушение на
вмененото му в чл.8, ал.1 от КТ задължение за добросъвестност. Предвид това, следва извод,
че не е налице опорочаване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ от страна на работодателя.
9
В тази връзка следва да се отбележи, че, съгласно нормата на чл.193, ал.1 от КТ работникът
не е длъжен да сочи и представя доказателства по повод поисканите му обяснения, а е
задължение на работодателя да събере и оцени всички относими такива, като, ако не го
стори, работникът има право да оспори по исков ред наложеното му дисциплинарно
наказание и на това самостоятелно основание. Предвид горното, настоящата инстанция
приема, че, доколкото след поискване и предоставяне на срок за това, работникът не е дал
обяснения, въпреки, че е разполагал с необходимото време и възможност за това, в случая
не намира приложение разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, доколкото е налице хипотезата
по чл.193, ал.3 от КТ.
Относно възражението на ищеца, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не съответства на изискването на чл.195 от ГПК, в практиката на съдилищата се
застъпва трайно становището, че задължението по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране на
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност
на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на
наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ. Заповедта за уволнение отговаря на условието за мотивиране по чл.195 от КТ, когато от
съдържанието й работникът има възможност да разбере причината, поради която е
санкциониран, а съдът може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали
заповедта е законосъобразна. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради
които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, щом
той е станал достояние на работника или служителя. Този документ може да е и писмено
поискано обяснение, преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
когато в него са изложени съществените елементи на допуснатото нарушение, а на
работника е предоставено достатъчно време за отговор. В този случай не е необходимо и в
заповедта за уволнение изрично да се препраща към писмото, с което са поискани
обясненията, защото работникът вече е бил осведомен и запознат с конкретното нарушение.
В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е
мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ.
В конкретния случай, както в писмото, с което са изискани обяснения от работника по
чл.193, ал.1 от ГПК, така и в заповед № 15/14.02.2024 г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание са изложени подробни мотиви в какво се изразява конкретното
нарушение, кога е било извършено и установено, кои трудови задължения са били нарушени
от работника и последиците от това, както и каква е оценката на работодателя относно
тежестта на нарушението, като в заповедта за налагане на наказанието е била посочена и
правната квалификация на същото – чл.187, ал.1, т.3 и т.8, предл.ІІ, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Ето защо съдът приема, че процесната заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.195 от
КТ и съдържа достатъчно конкретна, точна и ясна за работника индивидуализация на
деянието, за което му е наложено наказание, както и мотивите, поради които нарушението е
определено като виновно и тежко от работодателя.
10
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
дисциплинарното наказание е било наложено в срока по чл.194 от КТ, а именно преди
изтичане на два месеца от откриването му от работодателя, с оглед на което заповед №
15/14.02.2024 г. отговаря и на това изискване.
Относно възражението на ищеца, че посоченото в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не отговаря на действителната фактическа обстановка, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че в качеството му на
изпълняващ длъжността „ мениджър механична поддръжка „, по силата на т.3, гл. ІV от
длъжността му характеристика, на същия е било възложено да планира и организира
работата, свързана с поддържането, монтирането и експлоатацията на оборудването и
обезпечава техническата изправност на всички съоръжения, като: изготвя графици за
планови ремонти на машини и съоръжения и следи за своевременното им изпълнение;
осигурява ремонтните работи с материали, запасни части и инструменти; прави заявки за
доставка на резервни части и инструменти; осъществява административно-техническо
ръководство на ремонтите по график и участва при приемането на оборудването след ремонт
или монтаж; осъществява обучение и проверка знанията на персонала, който обслужва
оборудването; разработва и организира изпълнението на план-графиците за провеждане на
технически прегледи и профилактика на производствените машини в предприятието, както
и да отговаря за изправната работа и своевременните ремонти на производствените машини
и съоръжения и за качеството на извършваната под негово ръководство профилактика,
ремонтна дейност и поддръжка. Същевременно се установи, че поради повреда и
несвоевременна подмяна на подавателен кран на машина МРЗ в един от цеховете на
дружеството работодател, в периода 28.09.2023 г. – 26.01.2024 г. е било допуснато
производство на некачествена продукция – 1 223 900 торби за течност, поради което е била
направена рекламация от чуждестранен клиент, в резултат на което на работодателя е била
причинена щета в размер на 101 076.17 лева, представляваща сбор от: сумата по фактура,
издадена от френското дружество с основание „ Иск за щета, неустойка „, в размер на 71
397.51 лева; сума по кредитно известие, издадено от ответника на чуждестранния
контрагент, в размер на 35 147.70 евро или 68 795.73 лева, по повод на изтеглени 1 223 990
бр. некачествени торбички и връщането им за преработка; сумата за международна
транспортна услуга за връщането на некачествената продукция, в размер на 9 120 лева и
сумата за подмяна на дефектните кранове и влагането им в производството, в размер на 20
558.58 лева. На следващо място се установи, че през периода 28.09.2023 г. – 26.01.2024 г.
въпросната машина МРЗ е преминала две процедури по превантивна поддръжка и три
аварийни ремонта в модул подавач на кран – десен, при които не е била установена и
отстранена повредата на наранения подавателен кран.
С оглед на така установените факти, съдът приема за доказано, че ищецът е допуснал
неизпълнение на задълженията си по длъжностна характеристика да контролира изправната
работа и своевременните ремонти на производствените машини и съоръжения и качеството
на извършваната под негово ръководство профилактика, ремонтна дейност и поддръжка, в
11
резултат на което, като пряка и непосредствена последица, се е стигнало до производство на
значително количество некачествена продукция от една от машините в предприятието и
последвала рекламация от клиент, както и до причиняване имуществена вреда на
работодателя в размер на 101 076.17 лева. Предвид горното и последиците за работодателя
от допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина, намира, че са налице
основания същите да бъдат квалифицирани като такива по чл.187, ал.1, т. 3 и т.8, пр. ІІ от
КТ, вр. чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Конкретно относно тежестта на нарушенията, според практиката на ВКС по чл.290 от
ГПК, преценката на критерия "тежест на допуснатото нарушение" по чл.189, ал.1 от КТ
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на
изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен
на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите
задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното
отношение на работника или служителя към неизпълнението. Задълженията на служителя с
ръководни функции не се изчерпват с организирането на работата на подчинените му и
осъществяването на контрол за спазването на приетата организация на труда, той има и
задължението, според естеството на възложените му ръководни функции да взема и
необходимите мерки за добра организация на трудовия процес, така че да бъде обезпечено
неговото нормално протичане, без съществени прекъсвания и аварии. Неполагането на
дължимата грижа при изпълнение на това задължение е дисциплинарно нарушение. В
съответствие с изложеното и обстоятелството, че, според уговореното в трудовия договор и
длъжностната му характеристика ищецът е заемал ръководна длъжност, която е била
непосредствено свързана с планиране и организиране цялостната работа по поддържането,
монтирането и експлоатацията на оборудването и обезпечаване техническата изправност на
всички съоръжения в дружеството, следва, че същият е бил длъжен не само да отговаря за
организиране, обезпечаване и контрол на работата на подчинените му, осъществяващи
пряко дейностите по монтаж и поддръжка на съоръженията, но и да предприема и
обезпечава необходимите мерки за добра организация на трудовия процес, така че да бъде
гарантирано неговото нормално протичане, без допускане на аварии и производсво на
некачествена продукция. Предвид това и, че в конкретния случай допуснато от ищеца
неизпълнение на трудовите му задължения е довело до значителни загуби за работодателя и
уронване на доброто му име чрез злепоставянето му пред клиент, настоящата инстанция
приема, че тежестта на извършените от него нарушения е такава, че обосновава налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“.
Поради изложените мотиви, заключава, че обжалваните заповеди и постановените с тях
дисциплинарно наказание „ уволнение „ и прекратяване трудовото правоотношение с ищеца
12
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ са законосъобразни, а предявените главен иск по чл.344,
ал.1, т.1 и акцесорни искове по чл.344, ал.1, т.3 и т.4 от КТ – неоснователни, което налага
отхвърлянето им.
Досежно претенцията на ищеца за присъждане на паричната равностойност на
полагащи му се ваучери за храна, се установи, че, въпреки указаната му доказателствена
тежест същият не е ангажирал и по делото не са представени доказателства, че е получавал
или е имал право да получава ваучери по силата на индивидуален или колективен трудов
договор или акт на МС, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1 от КТ; поради работа при
специфични условия по смисъла на чл.269, ал.2 от КТ или съгласно решение на ОС на
работниците в предприятието, взето на основание чл.293 от КТ. Предвид това за съда не е
възможно да прецени и доколко е допустимо присъждане равностойността на
претендираните от ищеца като полагащи му се ваучери за храна, което налага исковата
претенция да бъде отхвърлена като недоказана и поради това – неоснователна.
Съобразно изнесените фактически и правни доводи, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1
719.60 лева – платен адвокатски хонорар, с включен ДДС.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 825/08.11.2024 г. по гр.д. № 938/2024 г. по описа
на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА А. С. П., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. ...., община Лозница,
област Разград, ул. „....“ № 1 да заплати на „.....“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ж.к. „....“, ул. “...“, сграда № 2, ет. 2, представлявано заедно от
управителите И.К.М. и А.Д.П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодни разноски във
въззивното производство в размер 1 719.60 лева – платен адвокатски хонорар, с включен
ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14