№ 557
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500712 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,VІІ-ми гр.с.№1122 от 26. 07.
2022г.,постановено по гр.д.№2281/2022г. по описа на същия съд на осн. чл.
344,ал.1,т.1 от КТ е отменена като незаконосъобразна заповед № 26/31. 03.
2022г.на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен,***************, ЕИК
***************, с която е прекратено трудовото правоотношение на А. М.
П.,ЕГН ********** на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ /поради
съкращаване в щата/.С решението на ПРС на осн. чл.344, ал.1 т.2 от КТ А. М.
П., ЕГН ********** е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност “************************* ” в отдел
„******************“,Централно управление във „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,***************.Със същото решение на ПРС на осн. чл.344, ал.1
т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
***************,със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,****************** е осъдено да заплати на А. М. П., ЕГН
1
********** сумата от 5 180,95 лева,обезщетение поради
незаконно уволнение за периода 01.04. 2022г. -25.07.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-27.04.2022г.до окончателното
изплащане на сумата,като за разликата до 8 160лв.и за периода 26.07.2022г.-
30.09.2022г. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.С решението
на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК ***************,със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,****************** е осъдено да заплати на А. М. П., ЕГН
********** разноски по компенсация в размер на 1 150,48лв.На основание
чл.78, ал.6 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
***************,със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,****************** е осъдено да заплати по сметка на Плевенски
районен съд, държавна такса в размер на 267,24 лв., както и направените
разноски за вещо лице в размер на 210,40 лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна
жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен,представлявано
от управителя К.Т.,ответник пред ПРС,който чрез своя пълномощник адвокат
В. В. от САК го обжалва изцяло пред ПОС като неправилно и
незаконосъобразно.Навеждат се доводи,че съдът в решението си се е
отклонил от изложената фактическа обстановка на исковата молба,тъй като
предметът на исковото производство се очертава въз основа на твърденията
направени в исковата молба от страна на ищеца ,позовавайки се на чл. 6
ГПК.Твърди се,че в исковата молба не се съдържат конкретни фактически
доводи, а само общи бланкетни констатации,че с допълнителни молби
ищецът е направил опит да попълва фактическата обстановка и да поправя
исканията си,което въззивникът счита за недопустимо.Посочено е,че
твърдението на ищеца е за "тормоз", а не за "дискриминация въз основа
здравословно състояние",но въпреки това първоинстанционният съд се е
произнесъл за "дискриминация". Изложени са съображения,че от една страна
съдът е приел,че при съкращаване в щата за единствена по естеството си
трудова функция, подборът не е задължителен за работодателя,а в друга
част от мотивите си е приел,че реално не е закрита опредЕ.та длъжност като
трудови функции.Твърди се,че функциите и изискванията за заемане на
длъжността „Зам. ръководител“ отдел „******************" са различни
спрямо функциите и изискванията за заемане на длъжността
„******************“ отдел „******************",като изискванията за
заместник ръководителя са по-високи.В жалбата е направено възражение ,че в
исковата молба не са въведени твърдения, насочващи съда към извършването
на такова сравнение на длъжностни характеристики. Посочено е,че е налице
намаляване броя на служителите с прекратяване на трудовото
2
правоотношение на А. П.,че друго лице на същата длъжност не е работило по
трудово правоотношение след прекратяване на трудовия договор с
ищцата.Твърди се,че общо и бланкетно е твърдението в исковата молба,че
премахването на едни длъжности в съответното звено и въвеждането на други
длъжности с променени изисквания за заемане и трудови функции не е
обусловено от обективен интерес и съставлява злоупотреба с право,като не е
уточнено кои са тези др.длъжности и кои от тях са с променени изисквания
за заемане и с променени трудови функции.В тази насока е посочено,че
работодателят е задължен да прави подбор, само когато са налице служители
с идентични трудови функции и в производството не следва да се изследват
задълженията на отделните служители в звеното, определящи трудовата им
функция,че е недопустимо твърденията в ИМ да се допълват на по-късен
етап от производството.В жалбата е посочено,че съкращаване в щата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеше
отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите,а
преценката на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.В тази насока въззивникът се позовава на съдебната практика ,като са
цитирани няколко решения на ВКС. Посочено е, че в щатните разписания за
длъжностите „****************** „******************" и
„****************** „******************" при категория персонал
изрично е отбелязано Р. , а за „****************** „****************** е
отбелязано „ТПС",че в щатните разписания, за длъжността
„****************** „******************" се изисква висше образование,
което е отбелязано и в длъжностната характеристика,каквото изискване за
образование за длъжността „****************** „******************" не е
налице. Твърди се,че в обжалваното решение липсват мотиви на съда защо
приема, че е налице злоупотреба с право,че сравняването на функции е
въпрос, относим към реалното съкращаване на щата, но такова сравнение не
може да бъде направено, а дори и хипотетично да бъде направено , не са
налице еднакви функции.Изложени са доводи,че за законосъобразността на
уволнението, поради съкращаване на щата ,не са от значение предхождащите
заповеди по чл.120 от КТ, които са актове,свързани с оперативните нужди на
предприятието към конкретен момент и нямат отношение към съкращаването
на щата,че е недопустимо преразглеждането на въпроса за предпоставките
на заповед по чл.120 от КТ, след като ищцата не се е възползвала от правото
си и не е оспорила по съдебен ред издадените заповеди № 11/07.01.2022г. и
№ 76/23.03.2022г. съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ. В тази насока
жалбоподателят се позовава на решение на ОС Пазарджик.Твърди се,че
районният съд неправилно е приел аргументите на ищцата, че във връзка с
издадената последна заповед по чл.120 от КТ и направено от нея възражение,
не е бил спазен реда по чл.З от Наредбата за трудоустрояването,като счита,че
здравното състояние на служителя не определя има или не производствена
необходимост. В хипотезата на чл.120 от КТ е неприложим чл.З от Наредбата
за трудоустрояване,а ищцата не уточнява как точно длъжностите, на които е
3
била временно преместена да изпълнява, не са съобразени със здравословното
й състояние.В жалбата са обсъдени показанията на разпитаните свидетели .
Направено е възражение,че искът по чл.344 ал.1,т.3 КТ относно
претендираното обезщетение за оставане без работа не е уточнен.В
заключение въззивното дружество моли съда да отмени обжалваното решение
на ПРС и вместо него да постанови друго,с което да бъдат отхвърлени като
неоснователни предявените искове от А. П. срещу „Водоснабдяване и
Канализация" ЕООД, гр. Плевен. Претендират се и направените разноски за
двете съдебни инстанции. В съдебното заседание на 16.12.2022г.пред ПОС
въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Н.Д. от САК поддържа така
подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея
съображения. Претендират се и направените по делото разноски за
въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата
страна.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в
депозираната от пълномощника на въззивнато дружество-адвокат В. В. от
САК писмени бележки.
Въззиваемата А. М. П.,чрез своя пълномощник адвокат И. В. от САК е
депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на
ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено
е,че ПРС е очертал предмета на делото ,като е приел ,че е спорен въпроса
налице ли е реално съкращаване в щата,спазена ли е процедурата по чл.333
КТ,налице ли е злоупотреба с право и дискриминация въз основа на
здравословно състояние,като така очертания предмет на спора кореспондира с
изложените в ИМ фактически твърдения. В ИМ надлежно е въведено
възражение,че оспореното уволнение е незаконно,тъй като не е налице
посоченото от работодателя основание-липсва реално съкращаване на щата
по смисъла на чл.328 ал.1,т.2,пр.2 от КТ.,като е уточнено ,че трудовата
функция на заеманата от ищцата длъжност реално не е съкратена,не е
премахната и не е преустановена.Оспорват се твърденията на въззивника,че
ищцата е разширявала предмета на делото,като въззиваемата счита,че
обжалваното решение е постановено в съответствие с чл.6 ал.2 ГПК,съдът се
е произнесъл по предмет ,за който е бил сезиран,а именно предявените искове
с правно основание чл.344 ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ.В доклада по делото съдът е
разпределил доказателствената тежест ,като ясно е указал и подлежащите на
доказване факти, включени са и посочените основания за злоупотреба с
право и дискриминация.Посочено е,че първоинстанционният съд е
4
постановил решение по съществото на спора при непроменени фактически
твърдения и петитум на исковата молба,в обхвата на търсената защита,като
първо е проверил законността на уволнението и преценил налице ли е реално
съкращаване на щата.Съдът е установил,че поддържаните в отговора на
ответника твърдения не са доказани от събраните по делото доказателства ,че
заеманата от ищцата длъжност реално не е била закрита,поради което е
уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1,т.1 КТ и обусловените
от него искове по чл.344 ал.1,т.2 и т.3 КТ.Въззиваемата счита,че съдебният
състав е постановил този резултат при спазване на процесуалния и
материалния закон в съответствие със събраните по делото
доказателства,като съдът е сравнил трудовите функции на двете длъжности и
е установил,че трудовите функции на ищцата продължават да се изпълняват
от друг служител –Д.Д.,назначена на новосъздадената
длъжност“****************** „******************“.Съдът е приел,че е
променено само наименованието на длъжността, намалени са част функциите
и критериите за заемане на новата длъжност.Изложени са доводи,че при
премахването на щатна бройка от щатното разписание на предприятието
съкращаването е фиктивно,когато дейността на закритата длъжност е запазена
като съществена част от трудовата функция на друга длъжност.Това е така
дори и ако са били въведени промени , но те са незначителни и трудовата
функция на премахнатата длъжност съставлява основна дейност на
сравняваната такава.След като не са предвидени и включени съществено нови
по своята характеристика трудови функции за длъжността
****************** “******************“,а и липсва екип от
сътрудници,изпълнителски или подчинени длъжности,промененото
наименование и посочената класификация не придават реално ръководно
естество на длъжността,че въведеният критерий за по-високо образование е
привиден,тъй като не изисква такова да е завършено.При така установената
фактическа обстановка съдът обосновано е достигнал до заключението ,че
ответникът не е доказал ,че е извършено реално съкращаване на щата,което
обуславя уважаване на иска по чл.344 ал.1,т.1 КТ и останалите присъединени
искове.Посочено е,че с ИМ са въведени и други възражения за незаконност на
уволнението ,поради злоупотреба с право ,нарушение на чл.120
КТ,твърдения за тормоз ,поради оплаквания за дискриминация на база
здравословно състояние,че след като тези възражения са посочени в
5
ИМ,съдебният контрол е допустим и в съответствие със събраните по делото
доказателства съдът се е произнесъл по тях в обжалваното решение.В тази
насока са изложени подробни доводи в писмения отговор.В заключение
въззиваемата моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
решението на ПРС като правилно и законосъобразно,като се претендират и
направените по делото разноски. Това становище се поддържа от
въззиваемата А. П. и нейния пълномощник адвокат И. В. от САК и в
съдебното заседание на 16.11.2022г.,на което бе даден ход по
същество.Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
въззивника.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в
представените от адвокат В. писмени бележки.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е,че ищцата А. М. П. е заемала длъжността
“******************“ във въззивното дружество „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Плевен.
Няма спор,че със заповед на управителя на „В и К“ЕООД гр.Плевен
№26/31.03.2022г.трудовото правоотношение с А. П. е прекратено,считано от
01.04.2022г.,на основание чл.328 ал.1т.2 КТ,поради съкращаване на щата. На
датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение-31.03.2022г.,на въззиваемата А. П. е връчено и предизвестие
за прекратяване на трудовия договор,след изтичане на 30-дневен срок.Срокът
на предизвестието безспорно не е спазен,като в самата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е отразено,че на А. П. следва да
се изплати обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява,че преди уволнението работодателят е издал 2 заповеди по чл.120
КТ за преместване на ищцата.Със заповед №11/07.01.2022г./л.47/на
управителя на „ВиК“ЕООД на осн.чл.120 ал.1 КТ и във вр.с производствена
необходимост е възложено на А. П. от ЦУ,отдел“******************“,от
6
длъжност „******************“да премине на длъжност „магазинер“в звено
„Складово стопанство“ за времето от 10.01. 2022г.до 23.02.2022г.Реално тази
заповед не е изпълнена,тъй като от представените по делото 3 броя болнични
листове/л.298-300/е видно,че за периода от 10.01.2022г.до
21.03.2022г./включващ периода по заповедта по чл.120 КТ/ищцата е била в
отпуск,поради временна нетрудоспособност.За периода от 19.01.2022г.до
04.03.2022г.,в който ищцата е била в болнични,със заповед на управителя на
„ВиК“ЕООД №22/18.01.2022г./л.130/ на основание чл.120 КТ на Д.Д. от
звено“Складово стопанство“,длъжност магазинер е възложено да премине на
длъжност“******************“ в ЦУ,отдел „******************“,т.е.да
изпълнява трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност.След
изтичане срока на болничните листове и завръщане на ищцата на работа е
издадена втора заповед от управителя на дружеството №76
/23.03.2022г./л.48/,с която на осн. чл.120 КТ и във вр. с възникнала
производствена необходимост е възложено на А. П. от
ЦУ,отдел“******************“от длъжност „******************“да
премине на длъжност „******************“ в звено „Монтаж и демонтаж на
водомери“ за времето от 23.03.2022г.до 06. 05. 2022г. Срещу втората заповед
за преместване ищцата е депозирала писмено възражение вх.
№804/23.03.2022г./л.324/,с което е изразила несъгласие от преместването й в
звено „Монтаж и демонтаж на водомери“,с оглед здравословното й
състояние,като е посочила,че страда от няколко заболявания и преместването
й поставя здравето й в риск.
Безспорно от представеното ЕР на ТЕЛК №****************** от
25.01.2021г./л.49/ се установява,че на ищцата А. П. е опредЕ. 50 % трайно
намалена работоспособност за период от 2 години до 01.01.2023г.за
посочените в ЕР заболявания.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от
ищцата срещу „ВиК“ЕООД гр.Плевен обективно съединени искове по чл.344
ал.1т.1,2,3 КТ.В ИМ ищцата е направила следните възражения за незаконност
на уволнението й:1./Не е налице реално съкращаване на щата ,тъй като
трудовите функции на изпълняваната от нея длъжност не са преустановени и
премахнати ,броят на служителите в съответното звено действително не е
намален и не е налице реално трансформиране на
7
длъжности;2./Работодателят е нарушил изискването за добросъвестност по
чл.8 ал1 КТ и със законово допустими средства е постигнал целта да бъде
прекратен именно трудовия договор на ищцата.В тази насока са изложени
доводи за незаконосъобразност на двете заповеди за преместване на ищцата
по чл.120 КТ.;3/.Тормоз от работодателя по смисъла на §1,т.1 от ДР на
ЗЗДискр.по признак увреждане .По тези именно възражения в изготвения от
ПРС проекто-доклад съдът се е произнесъл,ясно е очертан предмета на
спора,дадена е правилна правна квалификация и въз основа на направените от
ищцата възражения е разпредЕ. доказателствената тежест между
страните,като в обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл по така релевираните основания за незаконност на
уволнението.Неоснователни са изложените в тази насока доводи във
въззивната жалба,че предмета на спора не е ясно посочен,че ИМ съдържа
само бланкетни констатации и съдът е излязъл извън рамките на посочените в
ИМ основания за незаконност на уволнението.
От представените по делото щатни разписания /л.41-44/ се установява,че
заеманата от ищцата длъжност е съкратена.По щатното разписание от 01.03.
2022г.в отдел „******************“ е имало 3 длъжности,съответно
„Ръководител“, заемана от К.П.,“Зам.ръководител“,заемана от Д.Д. и
„******************“заемана от А. П..По новото щатно разписание от
01.04.2022г.длъжността на ищцата е съкратена,като в отдел
„******************“са останали другите две длъжности ръководител и
зам.ръководител,заемани от посочените лица.Налице е съкращаване в щата по
смисъла на чл.328 ал.1,т.2 от КТ,тъй като е съкратена единствената щатна
бройка за длъжността „******************“,заемана от въззиваемата А. П..
Въззивната инстанция не споделя доводите на ПРС,че съкращаването на щата
не е реално,тъй като не е закрита длъжността като трудови функции,а е
променено само наименованието,намалени са част от функциите и
критериите за заемане на длъжността.До този извод ПРС е стигнал
съпоставяйки длъжностните характеристики за длъжностите
„Зам.ръководител „и „******************“.При съпоставяне на
длъжностните характеристики за двете длъжности се налага извода,че част от
трудовите функции са сходни,но между двете длъжности е налице
съществена разлика,доколкото за длъжността “Зам.ръководител“ са въведени
основно ръководни и контролни функции.От показанията на разпитаните
8
свидетели Д.Д.,заемаща длъжността „Зам.ръководител“в отдел
****************** и К.К.,заемащ длъжността“Ръководител“ в същия отдел
се установява ,че в периода,когато ищцата е била в отпуск по болест,нейните
трудови функции са изпълнявани от Д..Свидетелката Д.Д. посочва,че двете
длъжности на зам.ръководител и организатор производство се различават,че
на нея са й възложени и допълнителни ръководни функции,за периода от
около седмица,в който са работили заедно А. й е била подчинена,работили са
с един и същ софтуер ,но свидетелката се е занимавала и с друг софтуер ,в
който извършва справки в отдел „Пласмент“.От показанията на двамата
свидетели се установява,че част от трудовите функции на съкратената
длъжност,заемана от ищцата са възложени на Д.Д. в качеството й на
зам.ръководител,на която допълнително са възложени и други
дейности.Свидетелите са служители във въззивното дружество,но съдът
счита,че показанията им са непротиворечиви и следва да се кредитират с
доверие.От друга страна същите кореспондират и с представените по делото
писмени доказателства.
Фактът ,че част от трудовите функции на съкратената длъжност,заемана
от ищцата са възложени на друг служител,в случая на Д.Д., заемаща
длъжността “Зам. ръководител“, на която по длъжностна характеристика са
възложени и други допълнителни дейности,както и ръководни функции ,не
обуславя извода за липса на реално съкращаване на щата по смисъла на
чл.328 ал.1т.2 КТ.В този смисъл са решаващите мотиви в решение на ВКС №
242 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 782/2014 г., III г. о., ГК,които въззивната
инстанция споделя. В същото е прието,че когато трудовата функция на
съкратената длъжност, преди възложена само на един служител и
изпълнявана от него, с оглед съкращението е била разпредЕ. от работодателя
със заповед на други няколко служители, които дотогава не са я изпълнявали
като длъжностно задължение, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ
КТ е налице. Въззивният съд приема, че в конкретната хипотеза е налице
реално съкращаване на щата. Предпоставките на чл.328,ал.1,т.2 предл. второ
от КТ са налице и когато се премахва щатна бройка за опредЕ. длъжност ,без
да отпадат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават
към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между
други длъжности в рамките на предприятието или извън него /във втория
случай само по граждански договор/.В този смисъл са решение № 106 от
9
30.03.2015 г. на ВКС по гр. дело № 5857/2014 г., ІV г. о., ГК и решение № 222
от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5394/2013 г., IV г. о., ГК.Длъжността на
ищцата е съкратена и не фигурира в новото щатно разписание на ответника,в
сила от 01.04.2022г.От събраните по делото доказателства се установи,че част
от трудовите функции, изпълнявани от ищцата са възложени и разпределени
към длъжността “Зам.ръководител“в отдел ******************,вече
съществуваща в щатното разписание на ответника,но между двете
длъжности не е налице идентичност,доколкото тази на зам. ръководителя
включва допълнителни дейности,които не са изпълнявани от ищцата,както и
ръководни функции.Решението на работодателя да извърши промени в
щатното разписание и да съкрати опредЕ. длъжност е въпрос на
целесъобразност,който не подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения съдът приема,че е налице реално
съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1,т.2,предл.2 от
КТ.Работодателят не е имал задължение да извършва подбор по чл.329
КТ,тъй като е съкратена единствена щатна бройка за заеманата от ищцата
длъжност“******************“.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че работодателят е спазил
процедурата по чл.333 КТ.От приложената преписка от Инспекция по труда
/л.84-108/се установява,че управителят на „ВиК“ЕООД гр.Плевен с писмо
изх. №32/10.01.2022г. е поискал мнението на ТЕЛК във вр.с прекратяване на
трудовия договор на А. П..Мнението на ТЕЛК е обективирано в ЕР №0026 от
24.01.2022г./л.95/,в което е прието,че прекратяването на трудовия договор не
е целесъобразно,поради трудна адаптация при евентуална промяна в
условията на труд,което може да доведе до неблагоприятна еволюция на
заболяването.Дружеството работодател е поскало предварително писмено
разрешение от Инспекцията по труда с писмо изх.№672/10.03.2022г.,към
което е приложена цялата документация,щатните разписания длъжностните
характеристики и горепосоченото ЕР на ТЕЛК.С писмо от 16.03.2022г./л.86/
Инспекцията по труда е дала предварително разрешение на основание чл.333
ал.1,т.2 КТ за прекратяване трудовото правоотношение с А. М. П. на
длъжност “******************“ на осн.чл.328 ал.1т.2 КТ.Спазена е
процедурата на чл.333 ал.1 във вр.с ал.2 КТ,като от ИТ е дадено
предварително разрешение за уволнението на въззиваемата,предхождано от
10
дадено от ТЕЛК мнение,които предхождат издадената заповед за уволнение
№ 26/31. 03.2022г.
По делото са представени доказателства,че за прекратяване трудовото
правоотношение с А. П. на осн.чл.328 ,ал.1,т.2 КТ,предложение второ е
дадено предварително съгласие и от синдикалното ръководство, съгласно
писмо вх.№712/15.03.2022г./л.51/.
За да приеме,че уволнението на ищцата е незаконно,ПРС е изложил
съображения,че е налице и самостоятелно основание по чл.8 КТ за
злоупотреба с право,че служителят е оборил презумцията на чл.8 ал.2 КТ за
добросъвестни действия на работодателя при извършеното уволнение.Съдът
е приел аргументите на ищцата във вр.с издадената последна заповед по
чл.120 КТ, че не е спазен реда по чл.3 от Наредбата за
трудоустрояването.Тези правни доводи не се възприемат от въззивната
инстанция.
Съгласно чл.8 ал.1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите,като в ал.2 е въведена
оборима презумция за добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения,която се предполага до установяване на противното.
Нормата на чл.8 ал.3 предвижда,че при осъществяване на трудовите права и
задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация,основана на
посочените признаци.Ищцата,която се позовава на недобросъвестни действия
от страна работодателя носи доказателствена тежест и следва да обори
презумцията на чл.8 ал.2 КТ.В конкретната хипотеза такива доказателства не
са ангажирани.Недоказани са изложените в ИМ твърдения,че предизвестието
и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са издадени след
отказа на ищцата да изпълни заповедите на управителя на дружеството за
преместване ,издадени на основание чл.120 КТ.В решение на ВКС № 15 от
28.03.2012 г.по гр. д. № 330/2011 г., IV г. о.,ГК е прието,че оспорването от
работника на законността на заповедта на работодателя по чл. 120 КТ може
да се осъществи по исков ред,както с нарочен иск за нейната отмяна,така и
преюдициално, при атакуване на последваща заповед, основана на тази по
чл. 120 КТ.В случая събраните доказателства не обуславят извода ,че
уволнението на ищцата е пряко свързано и е последица от отказа й да
изпълни втората заповед на работодателя по чл.120 КТ №76/23.03.2022г.,с
11
която й е възложено временно за посочен период да премине на длъжност
„******************“в звено “Монтаж и демонтаж на водомери“,т.е.че има
връзка между заповедта за уволнение и тази по чл.120 КТ. Аргумент в тази
насока е факта,че работодателят е предприел действия за прекратяване на
трудовия договор с ищцата още през м.януари 2022г.,когато е изискал мнение
на ТЕЛК,което е извършено два месеца преди издадената на
31.03.2022г.заповед за уволнение, съответно и преди заповедта по чл.120 от
23.03.2022г.Въпросът дали е налице производствена необходимост,налагаща
взетите от работодателя решения за преместване на служители по реда на
чл.120 КТ е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен
контрол.Недоказани са твърденията на ищцата, че издадените от
работодателя заповеди по чл.120 КТ за временното й преместване на
др.работа, са с цел именно тя да бъде възпрепятствана да изпълнява работата
си и работата й да бъде възложена на друг предпочетен служител.За
процесния период се установи,че подобни заповеди за преместване по чл.120
КТ са издавани не само за ищцата,но и за др. служители/л.127-130/.По делото
не са ангажирани доказателства в подкрепа на възражението й срещу
заповедта по чл.120 КТ,че временното й преместване в звено „Монтаж и
демонтаж на водомери“поставя в риск здравето й.Безспорно е,че ищцата има
няколко заболявания,описани в ЕР на ТЕЛК,за които й е призната 50 %
трайно намалена работоспособност,но не се установява как и по какъв начин
това временно преместване на др.работа би отразило негативно на
здравословното й състояние.Необосновани на доказателствата по делото са
изводите на ПРС,че е нарушена разпоредбата на чл.3 от Наредбата за
трудоустрояването.Изцяло недоказани са и твърденията в ИМ за тормоз,
свързан с дискриминация по признак увреждане и здравословно състояние.
С оглед изложеното,Окръжният съд приема, че не са установени и
доказани посочените в исковата молба основания за незаконност на
уволнението на А. П..Издадената заповед на управителя на „ВиК“ЕООД
гр.Плевен №26 от 31.03.2022г. е съобразена с императивните разпоредби на
чл. 328 ал. 1 т.2 КТ и на чл.333 ал.1 и ал.2 КТ, поради което се явява
законосъобразна.Искът за нейната отмяна с правно осн.чл.344 ал.1 т.1 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователни се явяват и другите
два обективно съединени иска по чл. 344,ал. 1 т.2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата длъжност преди уволнението и по чл. 344,ал. 1 т.3, вр.
12
чл. 225 ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 180,95лв.за
времето,през което е останала без работа,за периода от 01.04.2022г. до
25.07.2022г. Тези искове имат акцесорен характер спрямо иска за незаконно
уволнение, поради което също следва да бъдат отхвърлени.В частта,в която
искът по чл.344 ал.1,т.3 във вр.чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за разликата до
8 160лв.и за периода 26.07.2022г.-30.09.2022г.,решението на ПРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
След като е стигнал до други правни изводи, ПРС е постановил едно
неправилно решение, което на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК следва да се отмени в
частта,в която са уважени исковете по чл.344 ал.1,т.1,2,3 КТ ,а въззивната
инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.Решението следва да се
отмени и в частта,в която на осн.чл.78 ал.1 ГПК „ВиК“ЕООД е осъдено да
заплати на А. П. деловодни разноски в размер на 1150,48лв.по
компенсация,както и в частта,в която дружеството на осн.чл.78 ал.6 ГПК е
осъдено да заплати по сметка ПРС ДТ в размер на 267,24лв.и разноски за ВЛ
в размер на 210,40лв.
При този изход на процеса и на осн.чл. 78 ал.3 ГПК въззиваемата
следва да заплати на въззивното дружество направените деловодни разноски
за двете съдебни инстанции.В съд.заседание на 16.11.2022г.всеки от
пълномощниците на страните е направил възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на др.страна.Съгласно представените списъци по чл.80 ГПК
за настоящата инстанция въззивникът е направил разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1800лв. с вкл.ДДС.Съгласно чл.7 ал.1,т.1 от
Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. За 2022г. МРЗ за страната е в размер на
710 лв. Заплатеното на пълномощника на въззивника възнаграждение в
размер на 1 800лв.за въззивната инстанция е прекомерно,тъй като надхвърля
повече от два пъти мин.размер на адв.възнаграждение по трудови дела.Пред
ПОС е проведено едно съдебно заседание,в което е даден ход по същество , не
са събирани нови доказателства и не е налице правна и фактическа сложност
при разглеждане на делото пред въззивната инстанция.В този смисъл съдът
13
приема,че са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК и заплатеното адв.
възнаграждение на пълномощника на „ВиК“ ЕООД следва да се намали до
мин.размер от 710лв.,като към сумата се начисли и ДДС от 20 %,което е
заплатено ,като адв.възнаграждение за настоящата инстанция следва да се
намали до размер на 852лв.с вкл.ДДС.Направените от ответника разноски за
адв.възнаграждение пред ПРС са в размер на 1 440лв.с вкл.ДДС. За двете
инстанции въззиваемата следва да заплати на въззивното дружество разноски
за адв.възнаграждение в размер на 2 292лв.С оглед разпоредбата на чл.359 КТ
въззиваемата не дължи заплатената от дружеството ДТ за въззивната жалба.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №1122 от 26.07.2022г.,постановено по гр.д.№2281/2022г.по
описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която са уважени предявените от А. М. П. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен искове по чл.344
ал.1,т.1,2,3 КТ;
-В ЧАСТТА,в която на основание чл.78 ал.1 ГПК „ВиК“ЕООД
гр.Плевен е осъдено да заплати на А. М. П. разноски по компенсация в
размер на 1150,48лв.;
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК „В и К“ ЕООД гр.Плевен е
осъдено да заплати по сметка ПРС ДТ в размер на 267,24лв.и разноски за ВЛ
в размер на 210,40лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. П., ЕГН ********** от
гр.Плевен,ж.к.“Сторгозия“,бл.13,ап.13, със съдебен адрес за призоваване:
адвокат И. В. от САК,гр.София 1404, ****************** срещу
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен, ЕИК ***************,със
седалище и адрес на управление гр.Плевен,***************,представлявано
от управителя К.Т. обективно съединени искове ,както следва:
-по чл.344 ал.1т.1 КТ за отмяна на заповед №26/31.03.2022г. на
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен,с която е
14
прекратено трудовото правоотношение на А. М. П., ЕГН **********,на
основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ,поради съкращаване в щата,считано от
01.04.2022г.
-по чл.344 ал.1т.2 КТ за възстановяване на А. М. П., ЕГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност “****************** ”в отдел
„******************“, Централно управление във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр.Плевен.
-по чл.344 ал.1т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ за сумата 5 180,95 лв.,
претендирана като обезщетение за оставане без работа,поради незаконност на
уволнението,за периода от 01.04.2022г.-25.07.2022г.,ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-27.04.2022г.до окончателното
изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ .
В частта,в която искът по чл.344 ал.1,т.3 във вр.чл.225 ал.1 КТ е
отхвърлен за разликата до 8 160лв.и за периода 26.07.2022г.-30.09.2022г.,
решението на ПРС е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 във вр.ал.5 ГПК А. М. П., ЕГН
********** от гр.Плевен, ******************, със съдебен адрес за
призоваване: адвокат И. В. от САК,гр.София 1404,****************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен,ЕИК
***************,със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,******************, представлявано от управителя К.Т.
деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 292лв. за
адв.възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 и следв. ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15