Р Е Ш Е Н И Е
08.03.2021
год.
Номер 260034
Година
2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 19 (деветнадесети) януари Година
2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 209 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Г.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес
*** срещу Наказателно постановление №20-0323-000333/22.05.2020 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно
и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на
нарушението. Предвид изложеното
се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано
и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, се представлява от редовно
упълномощен защитник, който в съдебно заседание поддържа жалбата, сочи гласни
доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 06.05.2020г. около 11.15
часа, на кръстовището на ул.“***“ и ул. „***“ – на пътното платно между бензиностанция „***“ и Автогара *** жалбоподателят Г.Х. като водач на лек автомобил БМВ 330
Д с рег.№ ***
негова собственост, използвал пътя за други цели освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари, като преднамерено извел МПС
извън контрол чрез презавиване довеждайки до сцепление на задните гуми при
което привел автомобила в странично движение чрез приплъзване на задните гуми, т.е
извършил тъй наречения „дрифт“. Служител на РУ-В.Преслав Т.Т. бил
свидетел-очевидец на това деяние, за което е съставил докладна записка. Въз
основа на съставения официален документ на водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА, № 390221 от 15.05.2020г.,
като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, който не посочил
възражения. Впоследствие се възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно
постановление №20-0323-000333/22.05.2020 г., издадено от Началника на РУ
гр.Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен, с което за извършено административно
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя били
наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000.00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът, счита
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените
доказателства.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона
седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството
на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от
Министъра на ВР.
Показанията
на разпитаните като свидетели полицейски служители, осъществили процесната
проверка и тези очевидци на нарушението, са логични и безпротиворечиви и
кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра.
Показанията на разпитаните полицейски
служители Д.П. и Т.Т., съдът кредитира изцяло, като обективни
безпристрастни и логически последователни, още повече че същите са поели и
наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната
заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от сърбаните по делото писмени
доказателства и не са противоречиви.
Съдът счита за недостоверни твърденията на св. Е. Р.,
който пътувал заедно с жалбоподателя, т.к твърденията му противоречат на
показанията на полицейския служител-очевидец и са нелогични относно причините и
начина на приплъзване на МПС, с оглед конкретните обстоятелства, неговите
показания са изолирани от останалия доказателствен материал, от което следва,
че не съответстват на действителното фактическо положение, поради което настоящият
състав ги приема за целящи единствено да оневинят нарушителя, негов приятел и
не ги кредитира, като изцяло
заинтересовани от изхода на делото.
Настоящата инстанция, съобразявайки
приобщените писмени и гласни доказателства приема, че със своите действия
водачът е осъществил както от обективна така и от субективна страна нарушението
по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е
наложена съответната санкция. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване
не по предназначение като ясно и точно са описани извършените от него действия
– „като преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване довеждайки до сцеплението на задните гуми превежда автомобила в
странично движение чрез приплъзване на задните гуми, извършва тъй наречения
„дрифт“. Този метод на управление на преводно средство
несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване за друга
цел несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари. Настоящият
състав намира, че подобен метод на управление е присъщ на съответната категория
професионални водачи, които следва да го практикуват на указаните места и по
време на организирани мероприятия, но не е присъщ на ежедневното движение по
път за превоз на стоки и хора. Освен в приложените писмени доказателства
индиции за подобно неправомерно управление се съдържат и в показанията на
разпитаните служители на МВР, единият от които е очевидец на рисковото управление
от страна на жалбоподателя в настоящото производство.
От доказателствата по
делото, а именно от показанията на полицейските служители, се установява по
безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС, извършвайки т. нар. маневра
"дрифт", като по този начин е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна, състава на нарушението.
Административното нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е
ангажирал отговорността на санкционираното лице. При определяне вида и
размера на наказаниeто за извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, АНО е наложил опредените конкретни размери в закона чл.175а, ал.1 от ЗДвП
на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Съдът не разполага с правомощия да определи
наказание различно или под законоустановения размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива.
Отнемането
на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки
се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не
представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък
налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността
по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна
уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че
процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 200.00 /двеста/ лв., която следва
да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №20-0323-000333/22.05.2020 г., издадено от Началника на РУ
гр.Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен, с
което на Г.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Г.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв./двеста лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: