№ 1390
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501449 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 263169/16.03.2022 г. от „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Бул.
„Хр. Ботев“, № 3А срещу Решение № 260093/15.02.2022 г., поправено с
Решение № 260295/31.05.2022 г., постановени по гр.д. № 616/2021 г., на
ВРС, XXI с., в частите, с които е осъден да заплати на „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Ал. Стамболийски“, № 10, сумата 5422.00 лв., окончателно възнаграждение
по Договор № 161/28.12.2017 г. за изработка и доставка на врати, както и
сумата 2765.22 лв., неустойка за забава, на осн. чл. 16 от Договора, за
периода 10.04.2019 г. – 03.09.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и
сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът атакува решението с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно
релевираното възражение за прихващане от страна на въззивника с негово
вземане за неустойка за забава, основана на чл. 15 от сключения Договор,
което е счетено за неоснователно. Сочи, че в хода на производството липсват
доказателства, че въззивникът-ответник не е осигурил условия за монтаж на
поръчаните изделия, както и, че липсват доказателства изделията да са били
доставени в срок, но поради забавата на възложителя не са били монтирани.
Сочи, че съобразно разпределената доказателствена тежест и дадени указания
в тежест на ищеца е било доказването на твърдението му, че забавата на
монтажа се дължи на причини, за които отговаря ответника, каквито
доказателства не са били ангажирани от страна на ищеца. Въпреки това обаче
1
ВРС приел, че в тежест на ответника било установяването на готовността си
да приеме поръчката. Оспорва се извода на ВРС и, че изпълнението на ищеца
било в срок, макар и с недостатъци и сочи, че възложителят не е длъжен да
приеме работа с недостатъци, поради което и не можело да се направи извод
за изпълнение на работата в срок. Излага анализ на относимите разпоредби от
ЗЗД. В заключение сочи, че изпълнителят е бил в забава по отношение
спазването на срока за изпълнение на възложената му работа, поради което и
релевираното възражение за прихващане е основателно. Касателно
претенцията за неустойка за забава в плащането на дължимо възнаграждение
сочи, че същата е неоснователна, предвид изложените доводи за неизправност
на ищеца. По същество моли за отмяна на постановеното решение в
атакуваните му части и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски за първа и въззивна инстанции.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият „Ес Би Ес
Дизайн" ЕООД, депозира писмен отговор вх. № 264914/03.05.2022 г., в който
излага становище за неоснователност на изложените във въззивната жалба
оплаквания. Счита постановеното решение за правилно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуален представител,
поддържа въззивната жалба, а въззиваемият, с писмено становище,
поддържа изложените в отговора доводи по оспорване на въззивната
жалба.
Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора,
съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждането на „БИЗНЕС
ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД да заплати сумата 15542.00 лв., представляваща
дължимо възнаграждение, обективирано във фактура № 2708/09.04.2019 г.,
както и сумата 7926.42 лв., договорна неустойка за забава за периода
10.04.2019 г. - 03.09.2020 г., дължими по силата на Договор за изработка №
161/28.12.2017 г., на осн. 79, ал.1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за изработка №
161/28.12.2017 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца
изработка и монтаж на врати, обшивки и декоративни кутии, срещу
възнаграждение в размер на 77710.00 лв., с ДДС. Между страните бил
договорен 40-дневен срок за производството и доставката на артикулите,
считано от авансовото плащане, а срокът за доставка и монтаж бил 20.02.2018
г., при готовност от страна на ответника. От страна на ответника било
извършено авансово плащане в размер на 38855.00 лв., с ДДС, за което била
издадена фактура № 2533/02.01.2018 г. Извършено било и частично плащане
в размер на 23313.00 лв., с ДДС, за което била издадена фактура №
2591/20.06.2018 г. Ищецът твърди, че поръчаните артикули били произведени
и доставени в границите на уговорения срок. Монтажът на част от тях бил
извършен след изтичане на уговорения срок, поради липса на готовност от
страна на ответника. Сочи, че при приемане на работата от страна на
ответника били направени възражения за недостатъци по изработеното, които
били отстранени от страна на ищеца и работата била окончателно приета на
11.02.2019 г. от представител на ответника. След приемане на работата
ответникът следвало да заплати остатъка от дължимото възнаграждение,
което не сторил. Още излага, че неизпълнението на това задължение на
2
ответника е породило и дължимост на договорената в чл. 16 от Договора,
неустойка за забава, в размер на 0.1 % за всеки ден забава. Периода на
забавата възлизал на 510 дни, считано от 10.04.2019 г. - получаване на
издадената за окончателното плащане фактура № 2708/09.04.2019 г. до
депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2020 г., а размера на неустойката
е 7926.42 лв., или 51 % от незаплатената главница.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен
отговор, в който не оспорва сключването и предмета на Договор за изработка
№ 161/28.12.2017 г. и Приложение № 1 към него. Не се оспорва и
извършването на уговорените авансово и частично плащане, съобразно
уговорките между страните, както и дължимостта на плащането по чл. 8, т. 3
от Договора. Възразява, че ищецът твърди приемане на възложената работа,
но не представя протокол за това, каквито са изискванията на сключения
договор. Сочи, че такъв протокол не е бил съставен именно поради липсата на
приемане на изработеното, а последното поради констатирани множество
недостатъци, изразяващи се в криви крила на врати, големи фуги между
крилата и касите, луфтове между брави и насрещници, трудно превъртане на
резета, разлепени кантове. Недостатъците били описани в списък и изпратени
на ищеца по електронна поща тна 23.04.2018 г., който поел ангажимент за
отстраняването им. След извършени СМР бил съставен нов протокол от
11.06.2018 г., където отново били посочени недостатъците в изработеното.
Последвали нови СМР и на 04.07.2018 г., след преглед на изработеното бил
съставен нов протокол за недостатъци. На 18.07.2018 г., бил извършен оглед
на обекта, при което бил съставен двустранен протокол, в който били
описани недостатъците и действията, които следвало да бъдат предприети. На
20.09.2018 г. бил съставен пореден протокол за отново констатирани
недостатъци.
Не се оспорва, че на 10.04.2019 г. е получена фактура за окончателно
плащане на задължението, но твърди, че на 16.04.2019 г. е изпратено писмо,
съдържащо възражение за недостатъци, в което било посочено, че 50 % от
вратите са негодни за употреба, налице е невъзможност за нормалното им
отваряне и гарантирано затваряне, поради изкривяване на касите. Твърди, че
състоянието на вратите ги прави негодни за употреба, поради което е
направил изявление за разваляне на договора, поради пълното му
неизпълнение, в изпратеното на 16.04.2019 г. до ищеца писмо. Сочи, че
получената фактура № 2708/09.04.2019 г., не е осчетоводена от него.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че не е налице
пълно неизпълнение на договора, довело до развалянето му, прави
възражение за намаляване на договорената цена с 50% или сумата 38885.00
лв. Обосновава възражението си с твърдения, че от многократните опити на
ищеца да отстрани констатираните недостатъци, ставало ясно, че същите не
подлежат на отстраняване, тъй като вероятно се дължат на некачествен или
неподходящ материал или лош монтаж.
В евентуалност и в случай, че бъде прието, че претендираната от ищеца
сума се дължи, релевира възражение за прихващане на вземането на ищеца за
сумата 15542.00 лв. с вземането му за договорна неустойка по чл. 15 от
Договора, до размера на по-малкото. Това възражение обосновава с
твърдения, че уговорения краен срок за изпълнение на поръчката бил до
20.02.2018 г., а с оглед СМР за отстраняване на недостатъците, работата по
договора продължила до 29.01.2019 г. Сочи, че допусната забава от страна на
3
ищеца възлиза на 336 дни, поради което неустойката по чл. 15 от Договора, е
в размер на 26110.56 лв. и е дължима за периода 28.02.2018 г. – 29.01.2019 г.
Предявеният от ищеца иск за неустойка за забава, счита за
неоснователен поради неоснователност на иска за възнаграждение по
договора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Представен по делото е Договор за изработка и доставка на врати №
161/28.12.2017 г., от който се установява, че ответникът, в качеството му на
поръчващ, е възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, да изработи,
достави и монтира 136 бр. врати, 56 бр. обшивки с первази, 24 бр.
декоративни кутии (ревизионни отвори) като видовете и размерите са
конкретизирани в Приложение № 1 към Договора. Касателно дължимото
възнаграждение страните са препратили към Приложение № 1, а в чл. 8
страните са конкретизирали начинът на плащане, както следва: – 50% аванс -
при сключване на договора, - 30 % - частично плащане при доставка на
цялото поръчано количество на обекта на поръчващия и - разликата до пълния
размер на дължимото възнаграждение, при окончателно приключване на
монтажа, окомплектоване на изделията с обков и первази и приемане на
работата с протокол. Уговореният между страните срок за производство и
доставка на вратите в гр. Варна е 40 дни, считано от деня на заплащане на
аванса по договора и по график за доставка до обекта упоменат в Приложение
№ 1.
Представено по делото е Приложение № 1, в което са
индивидуализирани артикулите предмет на сключения Договор и е определен
размер на дължимото възнаграждение – 77710.00 лв., с ДДС.
Представена по делото е и издадената с оглед окончателното
разплащане между страните, фактура № 2708/09.04.2019 г., в която след
приспадане на заплатения аванс и частично плащане като дължима е
калкулирана сумата 15542.00 лв., с ДДС.
Видно от представеното електронно писмо от 10.04.2019 г. е, че фактура
№ 2708/09.04.2019 г. е изпратена на ответника.
Представена по делото е и кореспонденция между страните, водена по
електронна поща по повод констатирани недостатъци при изпълнението на
възложената работа и отстраняването им.
Между страните са били съставени двустранно подписани Протокол от
18.07.2018 г. и Протокол № 2 от 20.09.2018 г. В първия от цитираните
протоколи са отразени констатираните недостатъци по изработените и
монтирани врати и постигнатото съгласие след отстраняването им да бъде
назначена комисия по приемане на работата. Вторият протокол отразява
отстранените недостатъци и все още съществуващите такива.
Представено по делото е възражение за недостатъци изх. №
10/16.04.2019 г., с което ответникът уведомил ищеца, че констатираните
недостатъци по изработените и монтирани врати са толкова съществени, че
въпреки опитите на ищеца, явно не могат да бъдат отстранени. Състоянието
на вратите ги определяло като негодни за ползване по предназначение.
Посоченото лошо изпълнение на възложената работа мотивирало ответникът
да направи изявление за разваляне на договора като сумата по издадената от
4
ищеца фактура ответникът задържал като обезщетение. Възражението за
недостатъци е отправено до ищеца по електронен път на 18.04.2019 г.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - че всички изделия съгл. Приложение
№ 1, а именно 136 бр. врати с каси, 56 бр. обшивки с первази и 24 бр.
декоративни кутии (ревизионни отвори) са монтирани на 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-
ми етажи на хотел „Голдън Тюлип“ и – че фактура № 2708/09.04.2019 г. на
стойност 15542.00 лв., не е осчетоводена при ответника и не е ползван
данъчен кредит.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на
назначената тройна СТЕ. Заключението неоспорено от страните е приобщено
към доказателствата и се кредитира и от настоящата въззивна инстанция като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че
след извършен оглед експертите са констатирали, че за всички продукти,
предмет на поръчката, е спазена приложената към договора спецификация
като брой, размер и външен вид. Експертите са констатирани, че за всички
посочени в договора продукти е осъществен монтаж като са спазени
техническите правила и норми при осъществяването му, съгласно посочените
в заключението приложими стандарти. Вещите лица посочват, че въпреки, че
предмет на възражението за недостатъци са 72 бр. врати от общо изпълнени
136 бр., установените при извършения оглед недостатъци могат да бъдат
обобщени за всички входни врати към хотелски стаи и са както следва: 1.
криво крило – огънато в средата 1 - 2 мм., водещо до затруднено затваряне и
отваряне – 19 бр.; 2. сцепен, напукан, подпухнал и на места отлепен фурнир
по касите и вратите – 29 бр.; 3. неравномерни фуги между крило и каса,
вариращи от 6 мм. до 10 мм., от страната на бравата – 29 бр.; 4. голям просвет
между крило и каса, видимо от 1 до 2 мм., водещ до протинкване на шум и
светлина от коридора – 2 бр.
Вещите лица поясняват, че отклонението посочено в т. 1, касаещо 19
бр. врати е в рамките на допустимото, съгласно стандартите, посочени в
експертизата и не се приема като недостатък. Посочените в т. 3 неравномерни
фуги се дължат на монтирането на касите на гипсокартонени стени или
обшивки, т.е. хванати са към профилите на гиспокартонена стена, поради
което наличието на фуги се дължи на експлоатацията им. Констатираното в т.
2 се дължи на некачествено залепване на фурнира и/или на неправилно
избраната му дебелина, неподходяща за залепване върху основа от плътен
чамов материал.
Вещите лица в заключението си и в с.з. поясняват, че посочените
недостатъци са констатирани общо по 39 бр. врати и каси като сумата
необходима за отстраняването им, по цени на изпълнителя, възлиза на
10120.00 лв., с ДДС, а по средни пазарни цени за гр. Варна – на сумата
11268.00 лв., с ДДС.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 2805/27.07.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е постановено от законен състав на съда и в границите на
5
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да
бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл.
258 и сл. ЗЗД.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на въззивна проверка е частта от съдебното решение, с
която въззивникът е осъден да заплати сумата 5422.00 лв., с ДДС,
окончателно възнаграждение по сключеният договор за изработка и
частта, с която е осъден да заплати сумата 2765.22 лв., неустойка за
забава по чл. 16, за периода 10.04.2019 г. - 03.09.2020 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение
заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която
длъжникът отговаря. Съгласно нормата на чл. 258 ЗЗД, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение. По правната си същност, този вид договор е двустранен,
неформален и консенсуален и се счита сключен в момента, в който съвпаднат
двете насрещни волеизявления относно предмета на договора, неговото
количество и цена.
С първата осъдителна част от постановеният съдебен акт е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД до
размера на сумата 5422.00 лв., с ДДС, представляваща окончателно
възнаграждение по сключеният Договор № 161/28.12.2017 г., след като не е
било уважено релевираното възражение за прихващане на вземането на
ищеца за възнаграждение с вземане на въззивника – ответник пред ВРС, за
неустойка за забава, по см. на чл. 15 от Договора, в размер на сумата 26110.56
лв., за периода 28.02.2018 г. – 29.01.2019 г. Приетата неоснователност на
възражението за прихващане е въведена като първо оплакване във въззивната
жалба.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че изложените от
първостепенния съд доводи, касателно възражението за прихващане, не могат
да бъдат споделени. Разпоредбата от сключеният Договор, на която се
основава възражението – чл. 15, предвижда, че при забава продължила повече
от 5 работни дни, Изпълнителят дължи на Поръчващия неустойка в размер на
0.1 % от уговорената цена, за всеки просрочен ден. От събраните в хода на
производството доказателства се установява, че крайният уговорен между
страните срок за изработка, доставка и монтаж на цялото количество
артикули е 20.02.2018 г. В тази насока от страна на ищеца са изложени
твърдения, че производството и доставката на артикулите е извършена в
границите на уговорения срок, но монтажът на част от тях е извършена след
изтичане на уговорения срок, поради липса на готовност от страна на
ответника.
От събраните в хода на производството писмени доказателства тези
изложени от ищеца твърдения не се подкрепят. На първо място се установява,
че считано от 23.04.2018 г. между страните е започнала кореспонденция с
предмет монтирани врати – входни и бански, на 5-ти до 8-ми етажи, предмет
6
на процесния договор и констатирани недостатъци по тях. От събраните
доказателства не се установява ищецът да е предложил изпълнение на
възложената му работа в границите на уговорения краен срок – 20.02.2018 г. и
това изпълнение да е било неоснователно отказано от страна на Възложителя.
От страна на ищеца не са били въвеждани и твърдения да се е възползвал от
уговорената между страните в Приложение № 1, последица за удължаване на
крайния срок на договора при наличие на забава в монтажния процес по вина
на Възложителя. Посочените обстоятелства налагат извода, че монтажният
процес е продължил до посочената по-горе дата – 23.04.2018 г. или е
приключил малко преди това.
Отделно от това, за се счита изпълнителят освободен от задължението
си, той следва да предаде изработеното на поръчващия. На това задължение
на изпълнителя, съответства задължението на поръчващия да приеме
изработената съгласно договора работа. Както вече бе посочено, приемането
на изработеното обхваща по същината си два момента: 1. Фактическо
получаване на изработеното и 2. Одобряване на работата или признание, че
изработеното съответства по количество и качество на поръчаното.
Следователно приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното е съпроводено с изрично или мълчаливо изявление на
поръчващия, че счита работата съобразна с договора. По тази причина и
поръчващия има задължение да извърши преглед на изработеното и да
релевира възражения за неправилно изпълнение, под страх от погасяването
им. В случай, че такива не бъдат направени, работата се счита за приета и
одобрена и последващите възражения са възможни само при определени
условия.
Освен посочените, етапа на приемане на извършената работа (в
посочените му две фази) има и други последици – рискът преминава върху
поръчващия, започват да текат сроковете за погасяване на претенции за лошо
изпълнение и задължението за заплащане на дължимото възнаграждение
става изискуемо.
Действително, поръчващият е задължен да приеме извършената
съгласно договора, работа, той обаче никак не е длъжен да приеме работа,
която не съответства на уговореното. Тежестта да докаже, че съотвествие
между изпълненото и уговореното е на изпълнителя.
Посочените теоретични доводи, отнесени към конкретиката на
разглеждания казус и събраните в хода на производството писмени
доказателства и специални знания, водят до извода, че приемане и одобряване
на извършената от ищеца работа в действителност не е налице. Това е така,
предвид установеното в хода на процеса обстоятелство, че изработените и
монтирани на обекта на ответника врати са с недостатъци, които при
обикновеното им преглеждане са установени от ответника и доведени до
знанието на ищеца. От събраните доказателства се установява и, че от страна
на ищеца са направени опити за отстраняването на недостатъците по
изработеното, които са били частично успешни. Последното се установява и
от заключението на тройната СТЕ, обсъдено във възприетото по фактите. В
тази насока следва да бъде посочено, че направения от първоинстанционния
съд извод, за приемане на работата с недостатъци не се споделя от състава на
въззивния съд.
След като от събраните в хода на производството доказателства не се
установява възложената на ищеца работа да е била завършена в границите на
7
уговорения срок за това – 20.02.2018 г. и не са налице твърдения и
кореспондиращите им доказателства за удължаване на срока за изпълнение по
съответния ред, се налага извода, че с изтичането на посочените в
разпоредбата на чл. 15 от Договора, 5 работни дни или считано от 28.02.2018
г. ищецът е изпаднал в забава по отношение изпълнение и предаване на
възложената му работа. От събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че на 29.01.2019 г., ищецът чрез електронно
писмо е уведомил ответника, че работата по отстраняване на последната
рекламация по сключеният Договор от 28.12.2017 г., е завършена на
08.01.2019 г. След като това е така, то следва да се приеме, че забавата на
ищеца е продължила до посочената дата – 29.01.2019 г. Така забавата на
ищеца е продължила 336 дни. Съобразно разпоредбата на чл. 15 от Договора,
неустойката е в размер на 0.1 % от уговорената цена. Съставът на въззивния
съд намира, че под „уговорена цена“ следва да се разбира уговореното
възнаграждение по договора или това е сумата 64758.33 лв., посочена от
ищеца в издадената фактура № 2708/09.04.2019 г. Съдът намира, че при
изчисляване на дневния размер на неустойката не следва да бъде вземана
стойността на договора с вклюване на ДДС, доколкото последния е дължим
данък, а от друга страна неустойката има обезщетителен характер. С оглед на
посоченото дневния размер на неустойката възлиза на 64.76 лв., а общият
размер на 21759.36 лв.
При това положение, и след извършване на съдебно прихващане между
вземането на ищеца-въззиваем за сумата 5422.00 лв., представляваща
окончателно възнаграждение по Договор № 161/28.12.2017 г. за изработка и
доставка на врати и вземането на ответника-въззивник за сумата 21759.36 лв.,
представляваща мораторна неустойка по чл. 15 от Договора, дължима за
периода 28.02.2018 г. – 29.01.2019 г., вземанията се погасяват до размера на
по-малкото – това на ищеца. В резултат от което предявения иск ще следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
С втората осъдителна част от решението на ВРС, предмет на въззивна
проверка, е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 2765.22 лв., представляваща неустойка за забава
по чл. 16, за периода 10.04.2019 г. - 03.09.2020 г.
Както бе посочено по-горе в мотивите на решението ако задължението
не бъде изпълнено точно, кредиторът има правото да иска изпълнение, заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, което
обезщетение обхваща всички преки и предвидими вреди, които подлежат на
доказване. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват като кредиторът
може да иска обезщететение и за по-големи вреди. Следователно неустойката
е вид обезщетение за неизпълнение.
В случая, видно от разпоредбата на която въззиваемият-ищец е основал
претенцията си – чл. 16 от Договора е, че се касае отново за неустоечна
клауза с мораторен характер. Както бе установено от събраните доказателства
въззиваемият-ищец, който се явява кредитор по задължението за заплащане
на дължимото му възнаграждение е бил в забава по отношение на изпълнение
на задължението да изпълни точно, в качествено и количествено отношение,
и в срок, възложената му по договора работа. След като това е така и предвид
разпоредбата на чл. 96 ЗЗД, след като ищецът, в качеството на кредитор е бил
8
в забава, то ответникът, в качеството на длъжник, досежно заплащане на
дължимото възнаграждение, се освобождава от последиците на собствената
си забава. Само на това основание, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Отделно от посоченото, доколкото по силата на разпоредбата на чл. 104,
ал. 2 ЗЗД, насрещните вземания се смятат погасени от деня, в който
прихващането е могло да бъде извършено, се налага извода, че вземането на
ищеца за възнаграждение по договора се смята погасено считано от
30.01.2019 г., тъй като на тази дата прихващането е могло да бъде упражнено.
При това положение към началният момент, от който се твърди да е
възникнало вземането на ищеца за неустойка за забава – 10.04.2019 г.,
вземането на ищеца за възнаграждение по договора не е съществувало, тъй
като е погасено. Поради това и не е могло да възникне задължение на
въззивника-ответник за неустойка за забава в заплащането му, което също е
самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че отново не могат
да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът-
въззиваем е изправна страна по договорното правоотношение с въззивника,
предвид установената му забава досежно престиране на изработеното в
границите на уговорения срок.
В заключение, атакуваните части на първоинстанционното решение ще
следва да бъдат отменени и вместо това постановено решение от въззивния
съд, с което предявените от ищеца искове ще следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Предвид изхода от спора на ревизиране подлежат и
присъдените за първоинстанционното производство разноски. На осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ответника се дължи
пълния размер на разноските, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства или това е сумата 4200.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се дължат и разноски за
въззивното разглеждане на делото, съобразно отправеното искане, представен
Списък по чл. 80 ГПК и доказателства, възлизащи на сумата 960.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260093/15.02.2022 г., поправено с Решение №
260295/31.05.2022 г., постановени по гр.д. № 616/2021 г., на ВРС, XXI с., в
частите, с които е осъден „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата 5422.00 лв., окончателно възнаграждение по Договор №
161/28.12.2017 г. за изработка и доставка на врати, сумата 2765.22 лв.,
неустойка за забава, на осн. чл. 16 от Договора, за периода 10.04.2019 г. –
03.09.2020 г., както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Ал.
Стамболийски“, № 10, за осъждането на „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Бул. „Хр.
Ботев“, № 3А, да заплати сумата 5422.00 лв. (пет хиляди четиристотин
двадесет и два лева), окончателно възнаграждение по Договор №
9
161/28.12.2017 г. за изработка и доставка на врати, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 258 и сл. ЗЗД КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане на „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК ********* за мораторна
неустойка по чл. 15 от Договор № 161/28.12.2017 г., дължима за периода
28.02.2018 г. – 29.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Ал.
Стамболийски“, № 10 за осъждането на „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Бул. „Хр.
Ботев“, № 3А, да заплати сумата 2765.22 лв.(две хиляди седемстотин
шестдесет и пет лева и 22 ст.), неустойка за забава, на осн. чл. 16 от Договор
№ 161/28.12.2017 г. за изработка и доставка на врати, за периода 10.04.2019 г.
– 03.09.2020 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В необжалваните му части решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЕС БИ ЕС ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Ал. Стамболийски“, № 10 да заплати
на „БИЗНЕС ХОТЕЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Бул. „Хр. Ботев“, № 3А, сумата 5160.00 лв. (пет
хиляди сто и шестдесет лева), представляваща направени разноски за първа
и въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно, на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10