ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
гр. Силистра, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500350 по описа за 2022 година
Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4650/11.11.2022 г. при РС – Тутракан
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева против
Разпореждане № 842/08.11.2022г., постановено по ч. гр. д. № 487/2022 г. по
описа на РС - Тутракан, с коeто е отхвърлено заявление за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
1578.52лв. – главница по договор за потребителски кредит CARD-17560969,
сключен на 27.12.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А., клон
България и И. И., 31.75лв. –договорна лихва за периода 27.12.2019г. до
09.08.2020г., 211.23лв. – лихва за забава за периода от 10.08.2020г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Счита, че не е необходимо заявителят да посочва
какъв е размера на отпуснатия кредит, кога сумата по кредита е усвоена,
какъв е размера на месечните вноски или каква е договорната лихва. Моли за
отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на РС – Тутракан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството по ч. гр. д. №487/2022 г. по описа на РС - Тутракан е
образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД срещу И. А. И., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за сумите, както следва: 1578.52лв. – главница по договор за
потребителски кредит CARD-17560969, сключен на 27.12.2019г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файнанс С.А., клон България и И. И., 31.75лв. –договорна
лихва за периода 27.12.2019г. до 09.08.2020г., 211.23лв. – лихва за забава за
периода от 10.08.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
С разпореждане № 804/28.10.2022г. заповедният съд е констатирал
налични противоречия в посочените от заявителя обстоятелства досежно
претенциите си, като е дал срок за отстраняването на нередовностите.
Изрично е посочено да се изясни как е формирана главницата, да
конкретизира по какъв начин са усвоявани парите по кредитния лимит, като
се представи и нарочна справка за целта.
С молба вх. № 4531/07.11.2022г. заявителят посочва, че главницата е
1500лв. /без уточнение как е формирана същата/. Същевременно излага, че на
27.12.2019г. длъжникът е усвоил сума в размер на 1349.42лв., възползвайки се
от преференциалните условия за закупуване на стоки на изплащане от
търговски партньори на кредитора.
Районен съд - Тутракан е отхвърлил заявлението, на основание чл.411,
ал.2, т.1 ГПК. За да направи това първоинстанционният съд е приел, че не са
отстранени нередовностите на заявлението, че не е ясна причината поради
която потребителят е сключил договор за стоков заем и договор за кредитна
карта с лимит, който надвишава с малко необходимата сума за покупка на
стоките. Счита, че по този начин се получава ефекта на анатоцизма, което е
допустимо само в отношенията между търговци. Отделно е посочено, че
включването на застрахователната сума от 111.42лв. към главницата по
договора за стоков кредит, която застраховка е сключена със
застрахователното посредничество на кредитора, а не в ГПР води до различен
размер и се приравнява на липсващ ГПР.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращащата
норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, заявителят следва
да изложи обстоятелства, на които основава искането си. Последният следва
да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича
от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако
е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира
2
със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно
действителността на договора. Отказът да се издаде заповед е основание за
трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415,
ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите,
ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на
надлежно информиран потребител.
В настоящия случай заявлението не е надлежно индивидуализирано от
заявителя, чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича, още
повече, че заповедният съд е поставил акцент върху размера на главницата и
начина по който са усвоени сумите по кредита. Ясното означаване както на
обстоятелствата, на които се основава вземането, така и на размера на
претенцията и в случая начина на формирането й, е от съществено значение.
Характеристиката на заповедното производство съвсем не изключва
изискването кредиторът да индивидуализира вземането си в степен,
осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по
- късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение
срещу заповедта. Последният следва да направи добре информиран извод
дали да се противопостави или не на претенцията на кредитора.
Предвид това и въззивният съд приема, че е налице хипотезата на
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, доколкото не е налице изпълнение на релевантните в
случая указания под т.1, т.5 и т.6 от разпореждане №804/28.10.2022г. и
претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена
по нередовното заявление нито за главницата, нито за акцесорните вземания.
Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява
неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането на районния съд потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 842/08.11.2022г., постановено по ч.
гр. д. № 487/2022 г. по описа на РС - Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3