Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 24.10.2017 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На седемнадесети октомври
година 2017
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 124 по описа за 2017
година
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 225а и чл. 228 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на З.П.И.
ЕГН ********** *** против Заповед № 150/ 16.06.2017 г. на ВИД кмет на община
Антоново, с която му е разпоредено премахването на полумасивна стопанска
постройка, изградена с бетонови основи, стени – тухли, покрив – двускатен, без
улуци, находяща се в УПИ №V-144, кв. 55 по плана на с. Изворово, общ. Антоново.
Жалбоподателят счита, че процесната заповед е постановена при неспазване на
установената форма и в нарушение на закона. Оспорващият сочи, че за процесната
сграда е подал документи за издаване на удостоверение за търпимост. Състав на
АС – Търговище е отменил отказа на гл. архитект на община Антоново и върнал
преписката за узаконяване със задължителни указания по прилагане на ЗУТ.
Процедурата до настоящия момент не е приключила с издаване на адм. акт. В
допълнителна молба жалбоподателят уточнява, че сградата съществува от 1939 г.,
тъй като новата от 1996 г. е построена върху основите на стара сграда, поради
това и нямало незаконно строителство.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – кметът на община Антоново,
редовно призован, се представлява от гл.юрк. Ю., която изразява становище за неоснователност на
жалбата, потвърждаване на процесната заповед и присъждане на направените
разноски по делото.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че производството
по премахване на процесната сграда е инициирано от П. и И. В. от гр. София (съседи на жалбоподателя), според които
процесната сграда е изградена на границата с техния имот, без никакво отстояние
от границата, без тяхно съгласие и без строителни книжа според представената
жалба до кмета на община Антоново (преписката).
На 07.12.2016 г. жалбоподателят подал заявление за
издаване на удостоверение за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ
(преписката).
На 19.01.2017 г. гл. архитект на община Антоново
постановил мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ (преписката). Според обяснения на процесуалния представител
жалбоподателят е изтървал срока за възражения поради което и подал ново
заявление за издаване на удостоверение за търпимост, по което гл. архитект постановил мотивиран
отказ за издаване на удостоверение за търпимост от 09.03.2017 г. Жалбоподателят
оспорил постановения адм. акт пред АС – Търговище и било образувано адм. дело №
48/ 2017 г. по описа на същия съд. С решение № 29/ 03.05.2017 г. съдът отменил
постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост и върнал
преписката за ново произнасяне съобразно с указанията на съда (преписката).
На 20.02.2017 г. служители от община Антоново от отдел
„УТЕОП“ извършили проверка в имота на жалбоподателя в присъствието на кмета на
с. Изворово като съставили Констативен акт № 1 от същата дата (преписката). В
него служителите посочили, че процесната сграда е построена през 1996 г. на
границата между УПИ № V-144 и УПИ № VІІІ-144 в кв. 55 върху основите на стара
стопанска постройка, като описали постройката. В Констативният акт служителите
на община Антоново записали също, че сградата е изградена без разрешение за
строеж и в нарушение на чл. 148 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на
жалбоподателя на 28.02.2017 г.
На 16.06.2017 г. ВИД кмет на община Антоново издал
процесната Заповед № 150 от същата дата, с която разпоредил жалбоподателят да
премахне за своя сметка процесния строеж като незаконен. В заповедта адм. орган
е посочил, че строежът е изграден без разрешение за строеж и не е търпим.
По делото е представена декларация от жалбоподателя
(преписката), от която е видно, че процесната сграда е построена от него през
1996 г. върху основите на стара стопанска постройка в УПИ № V-144, кв. 55 по
плана на с. Изворово, община Антоново.
По делото е представено и копие от НА за дарение на
недвижим имот № 156, том ІІ, рег. № 2313, дело № 233 от 17.07.2001 г. на
нотариус Г. с район на действие – района на
РС-Омуртаг, рег. № 327 на НК – София, от който е видно, че жалбоподателят е
надарен с ½ идеална част от имота, в който е построена процесната
сграда.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза.
На първият поставен въпрос вещото лице е отговорило, че процесният строеж
представлява полумасивна конструкция с размери 24, 90 х 5, 85 м., изградена
върху каменни основи с бетонен пояс, тухлени стени и дървен гредоред над
стопанските помещения, дървена покривна конструкция над сеновал с двускатен
покрив, покривно покритие – цигли. От североизточната страна на сградата е
долепена полумасивна пристройка с размери 6, 85 х 3, 80 м. Конструкцията е
същата както на основната сграда. Покрива е продължение на покрива на основната
сграда. Височината на пристройката до кота корниз е около 2 м., а на основната
сграда до кота корниз е около 4, 20 м. Общото състояние на сградата е добро.
Западната стена на сградата е изградена на границата с имот № VІІІ-144 в кв. 55
по плана на с. Изворово, а северната стена е изградена на уличната регулация.
По втория поставен въпрос съдебният експерт е
отговорил, че в плана за регулация от 1939 г. няма нанесена стопанска
постройка, а по кадастралния план от 1990 г. има сграда с приблизително същите
местоположение и размери – около 19 х 5 м., като през 1996 г. допълнително е достроено
северно от основите на старата сграда до уличната регулация. По кадастрален
план северната част на старана сграда е почти на границата с имот № VІІІ-144 в
кв. 55 по плана на с. Изворово, а южната и част е на около 1 м. от границата.
Построяването на старата сграда по информация на жалбоподателя е станало около
1939 г.
На третия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че
след направена справка в техническата служба на община Антоново се е установило,
че няма изготвен ПУП за с. Изворово, общ. Антоново.
На последния поставен въпрос съдебният експерт е
отговорил, че след направена справка в техническата служба на община Антоново и
след разговор с жалбоподателя се е установило, че за процесната постройка няма
одобрени инвестиционни проекти или разрешение за строеж.
В съдебно заседание по делото на поставения от
процесуалния представител на адм. орган въпрос дали строежът е търпим вещото
лице дава отговор, че постройката се намира на границата на имота, а за да се
строи там е необходимо съгласието на съседите (а те не са съгласни според
съда), като височината на строежа е повече от законово определената.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните доказателства по делото
като го приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Процесната заповед № 150/16.06.2017 г. на кмета на
община Антоново е законосъобразен адм. акт, тъй като е издаден от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, определени от чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът приема, че процесната заповед е мотивирана и
съдържа всички необходими реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта адм. орган е изложил фактически и
правни основания за издаване на процесния адм. акт. Такива се съдържат и в адм.
преписка – съставения констативен акт № 1/ 20.02.2017 г..
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и без
допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила. Не е налице
такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго
решение на поставения пред адм. орган въпрос. Съставен е Констативен акт № 1/
20.02.2017 г. от служители на община Антоново, в който е описан подробно
изградения строеж от жалбоподателя. Изготвена е и скица с местоположението на
постройката.
Съдът приема, че процесната заповед е издадена без
наличието на противоречие със закона при следните съображения:
По делото няма спор, че разпоредения за премахване
обект представлява строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.
137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. Според чл.
148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не
попада сред изключенията по чл.
151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. С нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 до 6 от ЗУТ
законодателят е дал легално определение за незаконен строеж, сред които е и липсата
на разрешение за строеж (според адм.
орган за процесната сграда). Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
заповедта за премахване на незаконния строеж се издава въз основа на
констативен акт, съставен от длъжностни лица по контрол на строителството в
община Антоново съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на
жалбоподателя на 20.02.2017 г. срещу който той не е подал в срок възражение.
Тежестта на доказване в настоящото производство съдът
разпредели върху жалбоподателя, който следваше да докаже, че строежът е
законен. Последният обаче в съдебно заседание по делото не ангажира никакви
доказателства в тази връзка и зае пасивна позиция. При това положение съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза като непротиворечащо на събраните доказателства от адм. орган. В
тази връзка съдът приема, че процесният строеж е незаконен като изграден от
жалбоподателя без разрешение за строеж и всякакви строителни книжа (необходими
по действащия чл. 224 и сл. от ППЗТСУ по време на изграждане на строежа),
Процесният строеж не е и търпим. Законодателят е дал
легално определение за търпими строежи с чл. 127 от ПЗР на ЗУТ. Дадената
строителна амнистия обхваща строежи, които са изградени до 31.03.2001 г., като
изискването е да са допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Строежът е
изграден през 1996 г. и следователно може да бъде изследван като търпим от
длъжностните лица на общинската администрация, като с това се изчерпват
положителните му страни. Строежът е разположен на регулационната линия с ПИ №
VІІІ-144 в кв. 55 по плана на с. Изворово, а собствениците на имота сем.
Велкови не са съгласни с местоположението му и са сезирали адм. орган за
строежа. Нарушена е нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ до страничната линия
на имота да има поне 3 м. Няма издадено за строежа строително разрешение от компетентните
лица на община Антоново. Строежът надхвърля необходимата височина за
второстепенна постройка от 3, 6 м. (чл. 46, ал. 2 от ЗУТ).
За неотносимо към спора съдът приема възражението на
жалбоподателя, че строежът е изграден върху основите на стара сграда. Видно от
заключението на вещото лице по делото строежът надхвърля параметрите на старата
сграда, а за нов строеж ППЗТСУ, действал по време на изграждане на строежа, е
изисквал строително разрешение. Отделно от това строежът е изграден на имотната
граница, а съседите не са дали разрешение за това.
Съдът счита, че в процесната заповед №150/ 16.06.2017
г. на кмета на община Антоново не е налице и противоречие с целта на закона.
Заповедта е издадена с цел премахване на незаконно строителство.
Поради изложеното подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от
оспорването на адм. орган следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 230 лв. съставляващи внесен депозит за вещо лице и юрк.
възнаграждение, определено съобразно с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 във вр.
с ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.П.И. ЕГН ********** *** против Заповед
№ 150/ 16.06.2017 г. на ВИД кмет на община Антоново, с която му е разпоредено
премахването на полумасивна стопанска постройка, изградена с бетонови основи,
стени – тухли, покрив – двускатен, без улуци, находяща се в УПИ №V-144, кв. 55
по плана на с. Изворово, общ. Антоново като неоснователна.
ОСЪЖДА З.П.И. ЕГН ********** *** да заплати на кмета
на община Антоново направените по делото разноски в размер на 230 лв.,
съставляващи депозит за вещо лице и юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред ВАС на Р. България.
ПРЕПИС решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: