№ 4483
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502422 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 и сл. ГПК, вр. с чл. 32 а ПВ.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 20330 от 14.11.2022 г.
на нотариус Б. В., с район на действие Районен съд – Варна, рег. № 124 в НК,
чрез адв. М. Ц. срещу определение от 1.11.2022 г. на съдия по вписванията
при Районен съд- Варна, с което е постановен отказ да бъде извършено
вписване по заявление с вх. рег. № 20330 от 1.11.2022 г. на СВ – гр. Варна, на
основание чл. 32 а, ал. 1 ПВ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт. Сочи,
че към заявлението е приложен документ за заплатена държавна такса. Излага
доводи, че съдията по вписванията неправилно е тълкувал разпоредбите на
чл. 2 б. „а“, чл. 39, чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 ПВ. Моли за отмяна на отказа и
връщане на преписката на съдията по вписванията с указания за извършване
на исканото удостоверение. Претендира заплащането на разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
легитимирано лице, съгласно т. 8 и т. 9 от ТР № 7/25.04.2013 г., по тълк. дело
№ 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, доколкото нотариусът е легитимиран да обжалва
отказ на съдията по вписвания, постановен по негова молба, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Охранителното производство е образувано по молба рег. № 20330 от
1.11.2022 г. на СВ – Варна, депозирана от нотариус Б. В., рег. № 124, чрез
Адриана Б.лавова Иванова и Юлияна А. Гудеманова за издаване на
1
удостоверение за 10 години назад за наличието на вписвания, отбелязвания на
тежести и права върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3, с
идентификатор № *************.1.3 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Константин и Елена“, етаж втори,
първи жилищен, със застроена площ от 74.73 кв. м., състоящ се от две
спални, дневна с кухня и трапезария, баня с тоалетна, тераса, коридор и
килер, при граници: на същия етаж обект с идентификатор №
*************.1.2, под обекта - № *************.1.15, над обекта - №
*************.1.6, ведно с прилежащите 6.2847 % ид. ч. ид. ч., равняващи се
на 13.85 кв. м. ид. ч. от правото на строеж на сградата, построена в ПИ с
идентификатор № *************.
В молбата е посочено, че имотът е собственост на Жанина Живкова
Георгиева, като е придобит от „Алиод МД“ ООД. Към същата е приложено
бордеро за заплатена държавна такса от 30 лева, нотариален акт за покупко-
продажба № 92, том III, рег. № 7673, дело № 492 от 2022 г. на нотариус Б. В.,
схема № 15-930135-18.08.2022 г. на обект с идентификатор №
*************.1.3, нотариален акт за учредяване право на строеж № 14, том
III, рег. № 2542, дело № 404 от 2021 г. на нотариус Веселин Петров,
констативен протокол за степен на завършеност от 27.06.2022 г.,
удостоверение от 27.06.2022 г., издадено от община Варна, както и
разрешение за строеж на сградата № 120 от 4.08.2021.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че
не е заплатена дължимата държавна такса по чл. 7 ТДТСАВ, досежно ПИ с
идентификатор № *************, за който също следвало да бъде извършена
проверка при преценката за издаване на исканото удостоверение за
самостоятелен обект, находящ се в сграда, издадена в поземления имот.
Установено е, че в заявлението не са посочени данни за праводателите на
„Алиот МД“ ООД, Д К С, А Ж П и С А К, на основание чл. 46, ал. 2 ПВ.
Прието е, че в заявлението не се съдържат данни за лицата, до които се отнася
справката и техните праводатели за искания период от 10 години, на
основание чл. 47, ал. 1, вр. с ал. 2, б. „а“ ПВ и чл. 39 ПВ.
Настоящият съдебен състав, формира следните правни изводи по
същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 569, т. 7 ГПК издаването на
удостоверение за наличието или липса на тежести, независимо от своята
специфика като дейност, е включено в главата за нотариални
удостоверявания и с оглед на това по отношение на него като дейност
извършвана от съдията по вписванията са приложими относимите
разпоредби, касаещи нотариалните удостоверявания.
Според чл. 45 ПВ справката може да се отнася както за определено
лице, така и за определен имот или за даден период от време. Молбата за
2
справка за определено лице трябва да съдържа данните на лицето, до което се
отнася справката, посочени в чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ, включващи име и ЕГН, а
за справка за определен имот- точно описание на имота- чл. 46, ал. 2 и чл. 47,
ал. 2 ПВ.
В разглеждания случай исканото удостоверение касае извършването на
справка за определен самостоятелен обект в сграда. В разпоредбата на чл. 47,
ал. 1 ПВ, законодателят е регламентирал, че в удостоверението за определен
имот се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията на тежести и
права или пък се удостоверява, че такива отсъстват. Същата следва да бъде
тълкувана във връзка с ал. 2, която предвижда, че в заявлението следва да се
посочат лицата, до които се отнася справката, праводателите, недвижимият
имот, както и индивидуализиращите му белези.
При преценка на молбата, съдията по вписвания следва да отрази в
съдържанието на исканото удостоверение данните, които са налични по
партидата, респ. дали са налични или липсват вписвания за права или тежести
по повод на детайлно индивидуализирания в молбата недвижим имот. В
задължителните указания, дадени с ТР № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС се
приема, че в охранителното производство, съдията по вписвания не може да
разрешава правни спорове, да повдига такива. Не попада в правомощията на
съдията по вписванията преценката дали съответният новоизграден обект е
съществувал през целия посочен в молбата период. Затова при наличие на
данни за вписвания, съдията по вписванията следва да издаде исканото
удостоверение като ги посочи в съдържанието му. Следователно, на още по-
силно основание, съдията по вписванията не може да изисква от заявителя на
удостоверение за тежести да доказва, че собствеността върху имота му
принадлежи, респ. да изследва прехвърлянията на правото на собственост
през съответния период, нито пък да прави преценка относно собствеността
на поземления имот, в който е изградена сградата, доколкото същият не е
предмет на заявлението, респ. да изисква посочването на праводателите на
страните, участвали при учредяване на правото на строеж на сградата. В
случай, че в посочения от заявителя период открие наличие на вписвания,
отбелязвания и заличавания, същите следва да бъдат отразени в
удостоверението за тежести, съответно-ако не се открие наличие на
вписвания, отбелязвания и заличавания, в удостоверението за тежести няма
да бъдат отразени такива. При този начин на процедиране достоверността на
посочената в удостоверението информация ще бъде гарантирана /така
Определение № 60108 от 28.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1876/2021 г., I г.
о., ГК/.
В допълнение на горното следва да се посочи, че обстоятелството, че в
част от сочения в заявлението период обектът не е съществувал, не би могло
да обуслови извод за неточност на данните при издаване на удостоверението.
Последният факт би могъл да бъде преценяван с оглед на депозирано друго
заявление с предмет самия поземлен имот, в който е построена сградата.
3
В разглеждания случай, настоящият съдебен състав, след извършена
проверка, намира, че заявлението за издаване на удостоверение касае
конкретен имот, а именно: апартамент № 3 с идентификатор №
*************.1.3. Същият е надлежно индивидуализиран в молбата, като са
спазени всички изисквания по чл. 47, ал. 2, б. „б“, вр. с чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, а
именно: посочване на местонахождение, населено място, адрес, площ,
идентификатор на обекта, идентификатор на сградата, в която се намира
обекта, както и граници на обекта. В съдържанието на заявлението изрично
освен горепосочените данни са описани и лицата с ЕГН по отношение, на
които се издава исканото удостоверение. Отделно от това, към заявлението са
приложени и следните писмени документи: нотариален акт за покупко-
продажба № 92, том III, рег. № 7673, дело № 492 от 2022 г. на нотариус Б. В.,
схема № 15-930135-18.08.2022 г. на обект с идентификатор №
*************.1.3, нотариален акт за учредяване право на строеж № 14, том
III, рег. № 2542, дело № 404 от 2021 г. на нотариус Веселин Петров,
констативен протокол за степен на завършеност от 27.06.2022 г.,
удостоверение от 27.06.2022 г., издадено от община Варна, както и
разрешение за строеж на сградата № 120 от 4.08.2021. С оглед на горното, въз
основа на същите обстоятелства, съдията по вписванията е следвало да издаде
исканото удостоверение за имот с идентификатор № *************.1.3, като
посочи, дали са налице данни за вписванията, отбелязванията и заличаванията
за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма за същия.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в разглеждания
случай, във връзка със заявлението в заплатен пълният размер на дължимата
държавна такса в размер на 30 лева, изчислена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
ТДТСАВ. Същата е дължима за исканото удостоверение за имот с
идентификатор № *************.1.3, който е предмет на молбата. Затова и не
следва да бъде събирана допълнителна държавна такса за удостоверяване на
вписвания по повод на поземления имот, по реда на чл. 7, ал. 5 ТДТСАВ.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не са били
налице основания за отказване на издаване на исканото удостоверение от
съдията по вписванията, поради което обжалваният отказ се явява неправилен
и като такъв следва да бъде отменен, като заявлението следва да бъде върнато
на съдията по вписванията за издаване на удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за тежести и права относно имот с
идентификатор № *************.1.3 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-30 от 19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Константин и Елена“, със
застроена площ от 74.73 кв. м.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото се касае за
охранително производство, то разноските по аргумент на чл. 541 ГПК са за
сметка на молителя. Обжалването на отказа на съдията по вписванията не
променя характера на производството и не води до приложимост на общата
разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК /така Определение № 762 от 29.10.2014 г. на
4
ВКС по ч. т. д. № 1130/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 590 от 13.07.2010 г.
на ВКС по ч. т. д. № 383/2010 г., I т. о., ТК и други/. Затова и за настоящото
производство, не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски в полза
на жалбоподателя, имащ качеството на молител в охранителното
производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 1.11.2022 г. на съдия по вписванията при
Районен съд- Варна, с което е постановен отказ да бъде извършено вписване
по заявление с вх. рег. № 20330 от 1.11.2022 г. на СВ – гр. Варна, депозирано
от нотариус Б. В., с район на действие Районен съд – Варна, рег. № 124 в НК.
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Служба по вписванията –
гр. Варна за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания на тежести и права относно имот с идентификатор №
*************.1.3 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-30 от
19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр. Варна, ул. „Св. Константин и Елена“, със застроена площ от 74.73 кв. м.
Не присъжда разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5