РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15666 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.Н.К. твърди, че на 04.04.2008 г.около
06.00 часа пострадала при ПТП, настъпило в гр. София, на кръстовището с ул.
„Проф. Атанас Иширков” . Ищцата била пътник на задната седалка на лек автомобил
марка „Опел”, модел „Вектра”, ДК№ *******, управляван от водача А.Б.П.. За
описаните в исковата молба травматични увреждания на ищцата, претърпени
вследствие на ПТП, ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД бил изплатил на М.К.
обезщетение въз основа на извънсъдебно споразумение. Образуваното срещу
водача ДП № 7238/08 г. по описа на СДВР, пр.пр. 21004/08 г. на СРП, било
прекратено по искане на М.К., заявено в качеството й на пострадал. Ищцата твърди,
че претендираните в настоящото производство неимуществени вреди подлежали на
репариране от ответника като ексцес – новонастъпили вреди след изплащане на
горното обезщетение. Съобразно с изложеното моли съда да постанови решение, с
което да осъди „ДЗИ – О.З.” ЕАД да й заплати сума в размер на 70 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени новонастъпили неимуществени вреди - ексцес, вследствие на
ПТП, настъпило на 04.04.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.” ЕАД оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че между страните било сключено Споразумение по заявление от 18.09.2008 г., по силата на
което всички вреди, претърпени от ищцата
във връзка с ПТП от 04.04.2008 г., били обезщетени, включително и
бъдещите такива. Изплатено било обезщетение в размер на 20 000 лева.
Поддържа, че не било налице влошаване на здравословното състояние на ищцата К.,
а при условията на евентуалност, че дори да има такова влошаване, то не стои в
причинно – следствена връзка с ПТП от 04.04.2008 г., тъй като не съставлявало
влошаване на травми, претърпени при това пътно – транспортно произшествие.
Оспорва претенцията за новонастъпили неимуществени вреди и по размер, като изтъква, че същия е прекомерен – не съответствал
на характера, степента и тежестта на
уврежданията, на принципа на справедливостта.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
Между страните по делото не е
спорно и е отделено като ненуждаещо се от доказване в отношенията им,
обстоятелството, че ответното застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е застраховател на гражданската отговорност за лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”,
ДК № *******, възникнала по застрахователна полица № 065070728904, валидна от 18.05.2007 г. до 17.05.2008 г.
Следователно към датата на ПТП – 04.04.2008
г., е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно
дружество.
Не се оспорва от ответника и механизма на ПТП
и противоправността на поведението на водача. В тази връзка видно от
Констативен протокол № К 399 от 04.04.2008 г.
относно посетено от дежурни при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на 04.04.2008
г. около 06.00 часа, в гр. София, на ул.“Борис Стефанов“ и ул. „Проф. Атанас
Иширков“ е настъпило транспортно
произшествие със следните участници: самокатастрофирал
автомобил – марка „Опел”, модел „Вектра”, ДК № *******, управляван от А.Б.П..
Като пострадали са сочени ищцата М.Н. К.,
Людмил Грънчаров и водача Петрунов. В частта обстоятелства и причини за ПТП е
отразено, че лекият автомобил се е движел по ул. „Борис Стефанов“ в посока от ул.“Иван Манчев“, като на
кръстовището с ул. „Проф. Атанас Иширков“ реализира ПТП като самокатастрофира в
стълб на улично осветление. Тази фактическа обстановка сочи на нарушение на
нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, установяваща задължение за водача да контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява, така, че да не поставя в
опасност живота и здравето на хората – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Не е
опровергана обратно и пълно и
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Образуваното наказателното
производство – ДП № 7238/2008 г., пр.пр. 21004/2008 г. на СРП, е прекратено с влязло в сила Постановление от
13.08.2008 г. по искане на пострадалата М.К.
– на основание чл. 343, ал. 2 НК.
Между страните в настоящият
процес спорни са останали, и
следователно подлежащи на пълно и главно доказване, обстоятелствата налице ли са
новонастъпили вреди (ексцес) и пряката им причинна връзка с ПТП от 04.04.2008
г., както и размера на обезщетението за
новите болки и страдания.
Установява се от надлежните писмени доказателства по делото, че на 28.10.2008 г. между М.К. и „ДЗИ – О.З.“
ЕАД е сключено споразумение (л. 90 от делото), видно от което ищцата е приела
обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП от 04.04.2008 г., и 1718.68 лева за имуществени вреди. Договорено
било между ответното застрахователно дружество и пострадалата К., че последната
се отказвала от други претенции към ДЗИ
– О.З.“ ЕАД по повод настъпилите вреди от ПТП. Тук е мястото да се посочи, че
правото на увредения да иска обезщетение за претърпените вследствие на ПТП
вреди не е погасено, тъй като в настоящия случай искът се основава на твърдения
за ексцес – влошаване здравето на пострадалата М.К. спрямо
първоначалната увреда,
за която първоначална увреда е сключена спогодбата. При това положение увреденото лице може да получи обезщетение за вредите, които са останали неудовлетворени – т.е. за вредите, които не са били предмет на
споразумението.
Изслушана е по делото комплексна
съдебно – медицинска експертиза /КСМЕ/, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според вещите лица на 31.10.2017 г. ищцата била
прегледана от невролог с оплаквания от болки в кръста с излъчване по десен крак
и бедрото, като оплакванията били с давност. На ищцата К. е извършен личен
преглед на 29.01.2019 г., при който се установило, че се намира в добро общо
състояние, с ясно съзнание, критична и ориентирана. Съобщавала за болки в
кръста, които се усилвали през последните години и били с променлив интензитет.
Вещите лица установили, че движенията в поясния отдел на гръбначния стълб са
свободни и неограничени във всички посоки и липсва напрежение в
паравертебралната мускулатура. При натиск се появявала тъпа болка на ниво
Л5-Ес1. Имало и леко изразена лявоконвексна сколиоза ( странично изкривяване на гръбначния стълб в
поясния отдел с изпъкналост наляво). От
неврологична гледа точка при ищцата била запазена двигателната, сетивната и
рефлексната дейност за долните крайници. КСМЕ дава заключение, че след
приключване на лечението на счупванията на таза (първоначалните увреди,
претърпени вследствие на ПТП) , при М.К. са се развили дегенеративни
промени на структурите на гръбначния
стълб – гръбначни прешлени, междупрешленни дискове и междупрешленни стави. При
ищцата с рентгеново изследване била установена през 2017 г. спондилоза на
поясно – кръстния отдел на гръбначния стълб. През същата година били установени
ЕМГ данни за преднокоренчева увреда на
перифререн двигателен неврон Л5-Ес1 двустранно и е поставена диагноза „увреждане
на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия“.
На следващо място с МРТ изследване от м. януари 2019 г. била установена и
лекостепенна симетрична дискова протрузия
на нива Л1-Л2, Л2-Л3, Л3-Л4; медианна дискова протрузия на ниво Л4-Л5;
намалено водно съдържание и височина на междупрешленния диск Л5-Ес1 с
ексцентрична дискова протрузия вдясно. КСМЕ установява, че тази находка била
израз на поясна спондилоза и
остеохондроза – т.е. на дегенеративни промени
на междупрешленовите дискове и
стави, което се развивало при всички индивиди след 20-годишна възраст, но с
различна степен на изразеност, клинично проявление, предпоставките за
развитието му били множествени, но протичането хронично – прогресиращо.
КСМЕ сочи, че фрактурата на таза и
проведеното лечение с постелен режим, придвижването с помощни средства са довели
до нарушена статика и динамика на гръбначния стълб като цяло, което е
допринесло за по – ранното развитие на поясната дегенеративна болест с клинична
изява на коренчевата симптоматика – радикулопатия. Описаните в КСМЕ усложнения
представлявали очаквани или поне допускани усложнения вследствие на
първоначалните увреждания, получени при ПТП. Тези увреждания не са били налични
преди настъпване на ПТП. Независимо, че установеното при ищцата заболяване –
поясна спондилоза и остеохондроза
се развивало при всички индивиди след 20 годишна възраст, то съществено значение за развитието им имали
микро и
макротравматизмът. При
изслушването им по реда на чл. 200 ГПК вещите лица уточниха, че тъй като при
ПТП от 04.04.2008 г. при ищцата имало счупена кръстна кост, която участвала в
тазовия пръстен и е част от
гръбнака, можело да се очаква М.К. да
има по – силни болки в кръста и по изразени симптоми в сравнение с хора, на
същата възраст, които не са претърпели такава травма. Можело да се предполага и
че няма да може да вдига тежко – дискова болест, при която се препоръчвало да
се щади.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.А.К.– баща на ищцата.
Същият заяви, че от 2013 г. започнало да се влошава състоянието на ищцата и да
се усилват болките в кръста и в дясната страна. Установява че с майката на
ищцата й помагали при отглеждането на бебето й, защото М. не можела да го
вдига, тъй като болките й се увеличавали, а през бременността си трябвало да
лежи почти 8 месеца. Сънят й се променил. С течение на времето болките
започнали да се усилват, за това и през 2017 г. М. отишла на преглед, правили й
изследвания с ЯМР, рентген и електрография. Давали й лекарства, които били
болкоуспокояващи. Свидетелят сочи, че ищцата се чувствала непълноценна майка.
Постоянно трябвало да има някой около нея, а всички живеели заедно в едно
домакинство, за да й помагат. Съдът дава вяра на тези показания, включително и
след преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са логични, непосредствени и се
подкрепят от медицинската документация по делото.
Приети са като писмени
доказателства по делото и множество медицински документи, които съдът не
обсъжда поотделно, тъй като с тях са работили вещите лица по КСМЕ. Единствено
следва да се посочи образната диагностика на л. 9 във връзка с претенцията за
законна лихва, от което писмено доказателство се установява диагнозата на
рентгенолог при ДКЦ 7 София ЕООД, поставена на 31.10.2017 г., че при М.К. има
рентгенологически данни за спондилоза на лумбосакралния сегмент на гръбначния стълб.
При тази фактическа
установеност съдът намира, че е настъпило действително влошаване на
здравословното състояние на ищцата М.К., като установените новонастъпили вреди,
стоят в пряка причинна връзка с настъпилото на 04.04.2008 г. ПТП.
Като съобрази
конкретните болки и страдания „увреждане на междупрешленните дискове
в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия“ и лекостепенна симетрична
дискова протрузия на нива Л1-Л2, Л2-Л3,
Л3-Л4; медианна дискова протрузия на ниво Л4-Л5; намалено водно съдържание и
височина на междупрешленния диск Л5-Ес1 с ексцентрична дискова протрузия вдясно;
установения дискомфорт в справянето с най – съществените ежедневни задължения –
отглеждането на малолетния син на ищцата Н.К.Г., роден на *** г. (Удостоверение
за раждане на л.21 ), обстоятелството, че протичането на установените болки и страдания е хронично
– прогресиращо и се очаква да има по – силни болки в кръста и по изразени
симптоми в сравнение с хора, на същата възраст, които не са претърпели такава
травма, както и че според вещите лица по КСМЕ можело да се предполага и че няма
да може да вдига тежко – дискова болест, при която се препоръчвало М.К. да се
щади, и като съобрази и ниската възраст на ищцата - 28 години, която предполага да търпи до края на живота си
сочените страдания, съдът намира че обезщетение в размер на 12 000 лева се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД да обезщети претърпените нови
морални болки и страдания /ексцес/ вследствие на ПТП, настъпило на 04.04.2008
г., като за разликата на сумата от
12 000 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на главния иск на
уважаване подлежи и акцесорната претенция за
законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 12 000 лева,
считано от 31.10.2017 г.
По разноските:
Ищцата М.К. е претендирала присъждане на разноски за настоящото
производство, и тъй като е освободена от
задължението за държавна такса и разноски, такива следва да бъдат присъдени
единствено за процесуално представителство, осъществено безплатно по реда на
чл. 38 от ЗАдв.( на л. 2 от делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, серия № 08977, в който е вписано, че защитата се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.). При това положение съдът определя
възнаграждението в полза на адвоката, в
случая - в полза на адвокат Л.Г., по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( чл. 7, ал. 2, т. 4 ). Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 890 лева.
Ответникът “ДЗИ – О.З.“ ЕАД също има право на репариране на сторените от
него в процеса разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които съобразно с
отхвърлената част от иска ( 83% ) възлизат на сумата от 302, 43 лева – депозит за
вещо лице по КСМЕ, съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът “ДЗИ – О.З.“ ЕАД следва да
бъде осъден да внесе по сметка на СГС следните суми: сумата от 480 лв. –
държавна такса върху уважената част от иска,
и сума в размер на 40,22 лева -
депозит за вещо лице по КСМЕ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ДЗИ – О.З.“
ЕАД , ЕИК ******, да заплати на М.Н.К., ЕГН **********,
на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на
12 000 лева /дванадесет
хиляди /, представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди /
ексцес/ - „увреждане на междупрешленните
дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия“ и лекостепенна
симетрична дискова протрузия на нива
Л1-Л2, Л2-Л3, Л3-Л4; медианна дискова протрузия на ниво Л4-Л5; намалено водно
съдържание и височина на междупрешеленния диск Л5-Ес1 с ексцентрична дискова
протрузия вдясно, настъпили вследствие
на ПТП от 04.04.2008 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 12 000 лева, считано от 31.10.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля
исковете по 226, ал. 1 КЗ / отм./
вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над присъдената сума от 12 000
лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева, ведно със законната лихва
върху отхвърлената разлика, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК М.Н.К., ЕГН **********,
да заплати на “ДЗИ – О.З.“
ЕАД , ЕИК ******, сумата от 302,43 лева – разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “ДЗИ – О.З.“
ЕАД ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 480 лева /четиристотин
и осемдесет/ – държавна такса за уважената част от иска, и сумата от 40,22 лева - депозит за вещо лице по КСМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК “ДЗИ – О.З.“
ЕАД , ЕИК ******, да заплати на адвокат Л.Г. – АК -
Перник, с адрес: ***, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищцата М.К., по чл. 38 ЗАдв., в размер на 890 лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с диспозитива на настоящото Решение суми в полза на ищцата М.Н.К.,
и след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от “ДЗИ –
О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, по следната банкова сметка: ***:
***, открита при „Обединена българска банка“ АД, с BIC ***
: UBBS BGSF, с титуляр М.Н.К..
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: