РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. В., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №8/120 от 05.04.2021 г. по гр.д.№20201320101406 на Районен
съд-В. по описа на 2020 г. е отхвърлен предявеният от „Е. Т.” ЕООД, гр.В.,
ЕИК. против О. В. ,ЕИК. иск за заплащане на сумата в общ размер от
14333.84 лв.,от която : 12 185.09 лева- претърпени имуществени вреди
/включващи ГО на автомобили за изпълнение на предмета на договорите,
платен данък МПС, платена РЗ на месец март 2020 г./ и 2148.75 лева,
пропуснати ползи, представляващи нереализирана печалба, поради
неизпълнение на сключен Договор № АО-0215-235/05.09.2019 г. с предмет:
„Озеленяване и поддържане на общински озеленени площи и декоративна
растителност на територията на О. В.“ за периода от 01.03.2020 г.-25.03.2020
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
/20.08.2020 г./до окончателното изплащане на сумата,както е отхвърлено и
искането за присъждане на разноски в общ размер от 1933.75 лв.
1
Осъден е ищецът Е. Т. ЕООД, гр.В., ЕИК . да заплати на О. В. ,ЕИК.
сумата от 150.00 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от "Е.-Т."ЕООД ЕИК. със седалище и адрес на управление:град В.
,представляван от К. Г. Д.-управител,действащ чрез адвокат В.Б.-АК-В. с
адрес за призовки и съобщения:В. .
Твърди се ,че решението е незаконосъобразно и неправилно и се иска да
бъде отменено с произтичащите от този факт правни последици ,като бъде
постановено решение с осъдителен петитум,с който да се осъди ответника О.
-В. да заплати претендираните суми,както и направените съдебно-деловодни
разноски съгласно депозираният списък за разноските по чл.80 ГПК.
Поддържа се ,че придявените искове са основателни и доказани ,като
техният размер се доказал по безспорен и категоричен начин и от направената
съдебно-счетоводна експертиза,допусната по делото.Разходите били
извършени,като пропуснатите ползи вследствие неизпълнение на дейността
,също били доказани по основание и размер.По делото били представени
безспорни писмени доказателства.
На стр.2 от решението се казвало: “ Тъй като договорът е прекратен по
взаимно съгласие между страните на 20.03.2020г., няма как да има възлагане
за посочения в исковата молба период. “Сочи се ,че възлагане на работа не е
имало за периода 11.12.2019г.- 20.03.2020г. и прекратяването на договора на
20.03.2020г. било само крайна дата, а не извинение за невъзлагане на работа.
В чл.4 ал.3 от договора се казвало: „Възложителя си запазва правото да
променя количеството и стойността на договора, съобразно одобрените от
Общински съвет В. средства за 2020г.“. Това означавало, че трябва да се
направи манипулационен план за 2020г. със срокове, видове работа и цени. О.
В. не била информирала за това фирмата изпълнител умишлено.
Поддържа се ,че още на 23.01.2020г. било готово предложението за
бюджет на общината, т.е. самата община / нейните експерти / била
предложила цифрата за финансиране на договора. За да се получи тази цифра,
е трябвало предварително да се изготви манипулационен план за 2020г./
2
манипулационен план е документ, в който се разпределят средствата
предвидени в бюджета и то по месеци / и на негова база да се даде това
предложение.
Това означавало, че О. В. не е дала най- необходимата информация за
договора- финансовите параметри, което е нарушение на нейните задължения
по договор.
Съгласно чл.8 т.3 и т.5 на същия договор обаче О. В. се задължавала да
предостави и осигури достъп до информацията, необходима за извършването
на услугите, предмет на договора, при спазване на относимите изисквания
или ограничения съгласно приложимото право и да оказва съдействие на
изпълнителя във връзка с изпълнението на този договор, включително и за
отстраняване на възникнали пречки пред изпълнението на договора, когато
изпълнителя поиска това.
На практика О. В. не била дала никаква информация за своите
намерения за този договор до датата на прекратяването му, когато вече
намеренията за всички станали ясни.
След като на заседанието на Общински съвет- В. на 07.02.2020г. с
Решение № 6 се приемало предложението за бюджет на общината за 2020г.
,О. В. отново не информирала Изпълнителя по договора за сумата за
финансиране.
Твърдението, че информацията за решенията на Общински съвет-В.
била публично достъпна,било частично вярно, защото не били публикувани
приложенията към решението / в тези приложения имало конкретните цифри
за всеки разход на общината за годината/. Това означавало, че фирмата няма
как да разбере колко е финансирането по договора, ако то не бъде дадено
официално и писмено от Община Видин, както била дългогодишната
практика за това.
Всички тези споменати дати били много преди началото на месец март
2020г. и не можело да са извинение за неизпълнено задължение към дата
01.03.2020г. или някоя друга дата от разглеждания по делото период.
Относно уведомленията в писмена форма се поддържа,че наистина
кореспонденцията между „Е.- Т.“ЕООД и О. В. била много оскъдна за 2020г.
3
И вината не била във фирмата. Единственото писмо ,изпратено от О.
В. било на тема “ пояснения за предложена цена от ценовото предложение“.
Когато се подписвал договор с приложения към него / текста на
договора бил изцяло оформен от О. В./, това означавало, че са приети всички
приложения към него. Никъде в договорът не се споменавало, че някоя от
страните може да изменя конкретна цена. Можела да се променя само общата
сума за годината / съгл. чл.4 ал.З от Договора /. Това било въведено като
изискване именно от О. В. и за това поясненията по изготвянето на ценовото
предложение нямали нищо общо с дейността и плана за работа през годината
/ непредставения никъде манипулационен план /.
Това, че лицето ,което са искали да даде отговора, е било в болничен от
4 до 17 март 2020г. не било забранено.Твърдението, че „ищецът
самоинициативно приключва“ кореспонденцията било смешно, още повече,
че за срок за отговор бил даден до 05.03.2020г. при техен изх. номер от
02.03.20г./ 03.03.2020г. че е национален празник и остава един ден за
отговор- 04.03.2020г./.
На стр.3 се визирала разликата в подадените в техническото
предложение и използваните товарни автомобили.Никой не можел
предварително да предвиди кои от превозните средства ще се повредят. Те
били заменени с други и те са изпълнявали същите задачи от
договора.Направените разходи за тяхната готовност за евентуална работа
били за сметка на изпълнителя по договора, но ако О. В. била информирала
„Е.- Т.“ЕООД за финансовите си намерения за Бюджет 2020г. / в разрез с чл.8
т.3 и т.5 на същия договор/, то фирмата щяла да спре от движение тези
превозни средства и нямало да се налага да заплаща сумите за застраховка и
данък. Това да се използват абсолютно същите МПС според дадените в
справката от техническото предложение не било записано изрично в
договора. Смяната на въпросните МПС с други не била в нарушение с
изискванията към техническото оборудване за изпълнение на поръчката /
стр.17 от Документация за обществената поръчка- т.2.1.2.3 /. Там изискването
било само 3 бр. товарно МПС.
Съгл. чл.1 т.5 „ Изпълнителят уведомява Възложителя за всякакви
промени в предоставената информация“- т.е. информира, а не се иска
4
разрешение за това.
О. В. била информирана, но не писмено за промяната. Доказателство, че
са се знаели кои МПС извозват отпадъците ,били кантарните бележки, които
се представят всеки работен ден за отчет в отдел“ЕОС“.
Относно персонала се поддържа ,че при евентуално възлагане на работа
от страна на О. В. не било проблем да се наемат допълнително нови лица. Но
възлагане не е имало и затова дори се наложило да се откаже заявка за
допълнително наети безработни лица по програма на БТ през март 2020г.
Относно това, че не са извършвали услуги по договора не било ясно
кое точно е поръчано от О. В. и не е извършено. Нищо не било поръчано и
възложено и за това нищо не било изпълнено и то не по вина на въззивника.
Относно това, че са заменени едни лица от справката с други се сочи ,че
на стр.16 от документацията за обществената поръчка е посочено изискването
за персонала.За „ работници по озеленяване“ било записано само че техния
брой трябва да е минимум 20 бр. т.е. за тях нямало нищо специално освен
броя им.
За „ шофьор- 3 бр. с правоспособност за управление на товарно
МПС“.Други изисквания нямало и за двете длъжности.
Ответната страна е депозирала отговор на въззивната жалба ,в който
изразява подробни доводи относно неоснователността на същата
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по предявен от „Е. Т. ЕООД, гр.В. ЕИК. против О.
В.,ЕИК ., иск по чл. 79 ал.1 вр.чл.82 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор № АО-
0215-235/05.09.2019 г. с предмет: „Озеленяване и поддържане на общински
озеленени площи и декоративна растителност на територията на О. В.“
сключен след проведена процедура по реда на ЗОП /прекратен по взаимно
съгласие, считано от 25.03.2020 г./.
5
Сочи се, че по силата на чл. 8, т. 1 от Договора между страните от
05.09.2019 г. ответникът следвало да изпълни поетите задължения,
изразяващи се в приемане, респективно възлагане на определена услуга за
всеки вид дейност, която отговаря на договореното при условията и по реда
на Договора. Това задължение не било изпълнено от ответника за периода от
01.03.2020 г. до 25.03.2020 г. вкл.
Излага се, че за същият период през месец март 2016 г. - март 2019 г.
вкл. по аналогични договори между същите страни на ищеца са възлагани
определен тип и брой дейности, еднакви за целия период, които са
фактурирани и заплащани надлежно от О. В. Твърди се, че за исковия период
тези дейности без никакво правно и фактическо основание не са възлагани на
изправната страна по договора, а дори се сочи, че са извършвани от
служители на работната група и служители към звено „Чистота“ от гр. В.
Подържа се от ищеца, че същият е изправна страна по сключения и
действащ за процесния период договор, като е изпълнил стриктно
задълженията си съгласно чл. 10, т. 9 на процесните договори „да поддържа
екип от специалисти със съответната квалификация, правоспособност и опит
за изпълнението на процесния договор, описан детайлно в исковата молба,
както и да поддържа необходимата техника за изпълнение на дейностите по
договора в изправност, като е направил сериозни разходи за това в размер на
описаната искова претенция за процесния период.
Твърди се от ищеца, че същият за процесния период от 01.03.2020 г. до
25.03.2020 г. е претърпял значителни имуществени вреди /пропуснати ползи,
произтекли от неизпълнението на задължението на ответника да му възлага
работа по договора за процесния период, а да я извършва със собствени сили
и средства в размер на претендиранта главница от 14 333.84 лева, от които: 12
185.09 лева - претърпени имуществени вреди /включващи ГО на автомобили
за изпълнение на предмета на договорите, платен данък МПК, платена РЗ за
месец март 2020 година/ и 2148.75 лева - пропуснати ползи, представляващи
нереализирана печалба поради неизпълнение на сключения процесен договор
за месец март 2020 г. съгласно направени анализи за възложени и приети
дейности през месец март 2016г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
6
на сумата.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми,
произтичащи от неизпълнение на Договор № АО-0215-235/05.09.2019 г. с
предмет: „Озеленяване и поддържане на общински озеленени площи и
декоративна растителност на територията на О. В.“ в общ размер на 14333.84
лева, от които: 12185.09 лева - претърпени имуществени вреди /включващи
ГО на автомобили за изпълнение на предмета на договорите, платен данък
МПС, платена РЗ на месец март 2020 г./ и 2148.75 лева, пропуснати ползи,
представляващи нереализирана печалба поради неизпълнение на сключения
процесен договор за периода от 01.03.2020 г. -01.03.2021 г. включително
съгласно направени анализи за възложени и приети дейности през месец март
2016г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., представляващи следните неизвършени
дейности, формиращи нереализираната печалба, а именно:
1. Резитба прерасли и закелявели храсти
2. Извозване на трупи
3. Резитба корони с автовишка
4. Резитба корони без автовишка
5. Отсичане на дървета с автовишка
6. Отсичане на дървета без автовишка
7. Механизирано товарене с фадрома
8. Изтърсване на дървета и храсти от сняг
9. Извозване на отпадъци до рег. депо
10. Изкореняване на дънери до 46 см. диаметър
11. Изкореняване на дънери до 46 см. диаметър
12. Косене на тревни площи
13. Събиране на окосена трева
14. Резитба на жив плет
15. Прекопаване на рози
7
16. Отзимяване и отриване на рози
17. Почистване издънки на дървета
18. Събиране на шума
19. Окопаване на дървета и храсти
20. Прекопаване на жив плет
21. Резитба на декоративни храсти
22. Засаждане на храсти
23. Прашене цветя
24. Поливане на дървета и храсти с водоноска
25. Поливане с водоноска
26. Поливане с маркуч
27. Засаждане на дървета
28. Резитба на чемшири,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна и
недоказана.Подържа се ,че договорът между страните е прекратен по взаимно
съгласие и няма как да има възлагане за посочения в исковата молба
период.Излага се,че по силата на договора ответника няма задължение за
възлагане на работа,а право да изисква качествено и навременно
изпълнение,както и че възлагането е изцяло по преценка на ответника.Твърди
се ,че не е налице неизпълнение,поради което претенцията за вреди и
пропуснати ползи е неоснователна.
От фактическа страна не е спорно обстоятелството,че между страните
е сключен Договор № АО-0215-235/05.09.2019 г. с предмет: „Озеленяване и
8
поддържане на общински озеленени площи и декоративна растителност на
територията на О. В.“,по силата на който възложителя-О. В. възлага , а
изпълнителя/ищец/ приема да предостави срещу възнаграждение съответните
и посочени в договора услуги.
Не се спори и относно обстоятелството,че цитирания договор е
прекратен по взаимно съгласие със споразумение от 20.03.2020 г.,считано от
датата на освобождаване на гаранцията по чл.14 при условията на чл.15 от
Договора,както и че същата е освободена на 25.03.2020 г.
Не се спори и относно твърдението ,че през месец март 2020 г. не имало
възлагане на дейности по договора .
По делото освен посочените по -горе документи, са представени и
фактури и приемателно- предавателни протоколи към тях,касаещи възложени
идентични услуги във връзка с предходни договори 2013,2017г. и 2018 г.
рекапитулация за направени разходи за заплати от ищеца за месец март 2020
г., разходооправдателни документи за поддръжка на МПС,анализ за
формиране на нереализирана печалба за месец март 2020 г.,към който е
приложена и справка за извършени манипулации.
По делото е назначена и приета съдебно- счетоводна експертиза като
В с.з.на 3 март 2021 г. са разпитани свидетелите Д. Н. Д. и С. С. А.,от
чиито показания се установяваше по процесния договор от края на месец
декември 2019 г.не са възлагани дейности от Общината.Свидетелите сочат,че
по силата на договора общината първо следвало да възложи дейност, след
което същата се извършва от изпълнителя. В показанията си св.Д. излага,че
дейностите не са разделени по дати и сезони.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като не
противоречат на ангажираните по делото доказателства, поради което ги
кредитира.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
9
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
10
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Безспорно е установено, че между страните по делото е сключен
договор за обществена поръчка от 05.09.2019 г. с възложител ответника-О. В.
и изпълнител-ищеца, за извършване на услуги по озеленяване и поддържане
на общински озеленени площи и декоративна растителност на територията на
О. В.“.
За да се извърши конкретна дейност/услуга/, по силата на цитирания
договор, възложителя възлага съответната дейност,свързана с предмета
му,след което изпълнителят е длъжен да я осъществи, след което същата му
се заплаща.По отношение възлагането обаче в договора липсват уговорени
срокове и периоди ,за да се приеме,че по отношение на тази дейност е налице
конкретно,обвързано със срок,ден и месец задължение за възлагане.При това
положение обстоятелството,че през месец март 2020 г. не е имало възлагане
не може да се приеме,като неизпълнение на задължение по договора/липсата
на такова възлагане не изключва възможността конкретната дейност,разбира
се и при желание,да бъде възложена за изпълнение и в друг месец,тъй като
срокът на договора е двугодишен. В случая обаче , с оглед прекратяването му
по взаимно съгласие,тази възможност няма как да бъде реализирана/.Това,че
в предходните години през месец март е възлагана дейност, по никакъв начин
не обвързва възложителя да възложи същата или същите и през март 2020
г.Възлагането е правомощие по смисъла на договора/чл.7/ и е изцяло по
преценка на възложителя и липсата на възлагане на дейности за конкретен
месец,не води до извод за неизпълнение ,при положение ,че има фиксиран
обем и обща цена на изпълнение на договора,чиито краен срок е септември
2021 г.Обстоятелството,че няма възлагане и за предходните два месеца,и при
същите мотиви, не променя направения извод.Видинският районен съд е
изложил подробни и убедителни доводи в тази насока и последните се
споделят напълно от въззивната инстанция.Въззивният съд намира за
необходимо да добави ,че по силата на Чл.4 ал.3 от договор №АО-02-15-
235/05.09.2019 г.финансирането на договора е съгласно предвидените
средства за дейността по бюджета на О. В. за съответната година,поради
което възложителят си запазва правото да намали количеството и стойността
на договора съобразно одобрените средства от Общинския съвет-Видин за
11
2020 г. и 2021 г.за съответните дейности“/л.112 от първоинстанционното
дело/.От материалите по делото се установява ,че за 2020 г.за озеленяване е
предвидена значително по-малка сума в сравнение с предишните
години,поради което О. В. е решила да изразходва предоставените средства за
най-неотложните нужди.Очевидно е ,че при липса на необходимост от
извършване на конкретна дейност .О В. не е длъжна да възлага същите само и
само за да разходва гласуваните средства от бюджета.Очевидно е ,че през
м.март например не е необходимо поливане на дървета и храсти с водоноска
/т.25 от наименованието на видовете дейности/ .
Въззивната инстанция счита ,че не може да се претендира обезщетение
въз основа на статистическите данни за предходни години ,тъй като видовете
работа зависят от различни биологични ,климатични и др.причини ,които са
специфични за всяка една година.Възлагането на едни дейности през
предходната година не означава,че ще тези дейности ще бъдат възложени и
през следващата година ,дори напротив –извършването на някои дейности
през едната година означава отпадане на същите през следващата година
/напр.отсичане на дървета,засаждане на храсти,засаждане на дървета и др./.
Данните,изложени от свидетеля Д. Д.,че през месец март 2020 г.
служители на ищцовото дружество са преминали към Общината,тъй като се е
разбрало,че търсят озеленители, формират сами по себе си извод за
неизпълнение на процесния договор,при положение,че не се разкрива
нарушение на конкретно задължение.
За да възникне правото на обезщетение по чл.82 ЗЗД следва да е налице
неизпълнение на договорните задължения,което да е резултат от виновно
поведение на длъжника.В случая не се установява и доказва виновно
неизпълнение от страна на ответника на договорните задължения, и поради
което съответните претенции/за претърпени вреди и пропуснати ползи/ се
явяват неоснователни.
При наличие на виновно неизпълнение съгласно чл.27 от Договора е
дадена възможност на страните за развалянето му.В случая липсват данни ,че
от страна на ищеца е предприета такава инициатива.Вместо това се сключва
споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие ,в което е
посочено,че страните нямат претенции една към друга./л.129 от
12
първоинстанционното дело/. Споразумението за прекратяване на договора по
взаимно съгласие има силата на извънсъдебна спогодба по смисъла на Чл.365
ГПК ,а последната като вид договор има силата на закон за тези,които са я
сключили /Чл.20а ЗЗД/.
Съобразявайки изложеното е правилен изводът на районния съд ,че
предявеният иск за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи в
резултат на неизпълнение на процесния договор, не е доказан,поради което
същия правилно е отхвърлен като неоснователен.
Пропуснатите ползи са форма на непозволено увреждане, при която има
неосъществено увеличение на имуществото на кредитора, като
вредата,т.е.пропуснатото увеличение , трябва да е реална, а не хипотетична. В
тежест на ищеца е да докаже, че е съществувала възможност за сигурно
увеличение на имуществото му ,т. е., че при точно изпълнение от страна на
длъжника със сигурност би се увеличил неговият актив. В настоящия случай
не се доказа ,че ищецът е пропуснал възможността да получи гражданските
плодове от изпълнението по процесния договор.Може да се направи
предположение в тази насока на базата обичайната логика, но то не е
достатъчно, за да се уважи иска ,тъй като предположението за увеличаване
на имуществото на кредитора следва да изгради на доказателствата по делото
,а не на базата на обикновено предположение.Категорично се установява от
събраните по делото доказателства ,че ответникът О. В. не е задължен всеки
месец да възлага работа на ищеца.
Както се посочи по-горе ,в константната съдебна практика /Решение №
156 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 142/2010 г., I т. о., Решение № 77 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 936/2012 г., I т. о., Решение № 195 от
19.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 988/2011 г., II т. о./се приема ,че
пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат
качество на реалност и сигурност.В решение № 186/13.03.2007 г. по т. д. №
963/2006 г. на ВКС, ТК, е прието, че печалбите /гражданските плодове/, които
би могла да получи ищецът по други, осуетени от забавеното изпълнение на
длъжника правоотношения, подлежат на доказване. Те биха имали характер
на пропуснати ползи по смисъла на чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД само в
случай, че получаването им от страна на кредитора е сигурно. Доказването на
тези релевантни факти, наред с установяването на фактическото положение,
13
което би било налице, ако вредоносното действие не би било настъпило, е в
тежест на кредитора, който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от
наемното правоотношение и съответно по този начин да увеличи
имуществото си.
В решение Решение № 156 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 142/2010
г., I т. о.се изтъква ,че пропуснатите ползи, за които се претендира
обезщетение, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, те не са
хипотетични вреди. Реалността им се разкрива само в доказаната възможност
да бъде увеличено имуществото , поради договорно неизпълнение , а не чрез
логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално
увеличение.
В конкретния случай районният съд е достигнал до правилния извод,че
е налице само логично предположение за хипотетично увеличаване на
имуществото на ищеца ,а не доказана възможност .
Неоснователен е доводът на въззивника ,че ответникът следва да
заплати имуществени вреди,заключаващи се в заплащане на застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и платен данък превозни
средства ,тъй като съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1, предложение първо от Кодекса
на застраховането всеки притежател на моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, е длъжен да сключи задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“.Това задължение произтича от закона и
липсва законова основа,която да възложи изпълнението на това задължение
на трето лице-в случая на О. В..Същите доводи могат да се отнесат и по
отношение на данъка върху превозните средства-по силата на чл. 53 от
Закона за местните данъци и такси данъкът върху превозните средства се
заплаща от собствениците на превозните средства. Законът е категоричен ,че
задължение на собственика на превозното средство е да заплати дължимият се
за него данък . Не е налице законово основание ,което да възложи това
задължение на трето лице-в случая на О. В..
Ищецът по същество претендира ответникът да му заплати трудовото
възнаграждение на 27 бр.работници ,както и отчисленията ,направени за
сметка на работодателя по силата на различни закони.Ищецът твърди ,че тези
14
работници са били наети в изпълнение на цитирания по-горе договор с о. –
В..По силата на трудовото законодателство работниците са длъжни да се явят
на работа и да престират работна сила в границите на установеното работно
време .Дори да не са ангажирани с дейности ,възложени от О. В. по силата на
договора 05.09.2019 г. ,работниците са длъжни да изпъляват законовите
разпореждания на работодателя и да престират работната си сила съобразно
дадените им разпореждания.По делото не са ангажирани от страна на ищеца
каквито и да било доказателства относно това ,че работниците са ангажирани
единствено с изпълнението на договора 05.09.2019 г. и че не са изпълнявали
абсолютно никакви други дейности ,възложени им от работодателя.Не са
представени каквито и да било доказателства относно това ,че работодателят
не е извършвал други дейности освен възложените му с договора 05.09.2019 г.
и че е бил в състояние да възложи на работниците да изпълняват други
дейности ,включени в предмета му на дейност.В договора 05.09.2019 г.липсва
задължение на ищеца да поддържа определена щатна численост работници
по трудов договор .Чл.10 т.9 от договора задължава ищеца за изпълнение на
задачите си по договора да поддържа екип от специалисти със съответната
квалификация,правоспособност и опит,което е нещо напълно различно,тъй
като наемането на такъв екип може да стане по много най-различни
предвидени в трудовото и гражданското законодателство начини.
Във въззивната жалба по същество не се изразяват доводи относно
неправилността на първоинстанционното решение.Въззивната жалба на
практика възпроизвежда съдържанието на отговор вх.№№47/04.02.2021 г. на
ищеца относно постъпил отговор от ответника ,в който отговор на ищеца се
изразяват доводи относно финансирането на договора,изготвянето на
манипулационни планове,информиране на изпълнителя по договора и
пр.,които не касаят правилността на първоинстанционното
решение.Неоснователни са развитите от въззивника доводи и пред
първоинстанционния съд,и пред въззивната инстанция относно това,че
ищцовото дружество е било лишено от важна информация относно
финансирането на договора ,тъй като информацията относно средствата по
общинския бюджет е общодостъпна на интернет страницата на общината.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
15
Е. Т. ЕООД, гр.В. ЕИК . следва да бъде осъден да заплати на О. В. ,ЕИК.
сумата от 300.00 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното и на основание Чл. 272 Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8/120 от 05.04.2021 г. по гр.д.
№20201320101406 на Районен съд-В. по описа на 2020 г.
ОСЪЖДА Е. Т.” ЕООД, гр.В. ЕИК . да заплати на О. В. ,ЕИК . сумата
от 300,00 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16