РЕШЕНИЕ
№ 3041
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора СРП
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213080 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на ЮЛ. М. СЛ., ЕГН ....., чрез адв. Н.Г. от АКП, против Заповед
за задържане на лице за 24 часа с рег. № 3384з-741 от 20.08.2021 г., издадена от Т.Н. –
младши инспектор в 09 РУ-СДВР.
В жалбата подробно се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта и за
противоречие на същата с целта на закона, поради което се иска отмяната ѝ.
В съдебно заседание жалбоподателят – уведомен, се явява лично и с адв. Н.Г., който
сочи, че намира задържането за незаконосъобразно, представя писмени бележки и
претендира присъждането на разноски в размер на 800.00 лева за адвокатско
възнаграждение и 10.00 лева за заплатена държавна такса.
Ответникът – Т.Н., редовно призован, не се явява. За ответника се явява юрк. П., с
пълномощно по делото, като същата излага доводи за неоснователност на жалбата, а
заповедта намира за законосъобразна, тъй като към момента на задържане на С. са
съществували достатъчно данни за извършено от него престъпление и необходимост от
1
извършване на процесуално-следствени действия. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност и представя писмени бележки.
СРП не изпраща представител и не взема отношение по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 20.08.2021 г., около 10:30 часа, в гр. С., ж.к. „Л.“ до блок ..., възникнала
саморазправа между шофьорите на лек автомобил „А. Р.“, рег. № ...., управляван от
жалбоподателя С., и лек автомобил „С. Б.“, рег. № .... , управляван от Д. И., вследствие на
направена от С. забележка за отнето предимство, след която шофьорите нанесли щети по
автомобилите и се сбили.
Жалбоподателят се обадил на родителите си, които незабавно дошли на място. Майка
му – свид. П. Н., подала сигнал на телефон 112, в резултат на което пристигнали и
служители на 09 РУ-СДВР, които снели обяснения от двамата шофьори. Жалбоподателят
бил поканен от полицейските служители да се яви в 09 РУ-СДВР, където на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Т.Н. издал процесната заповед, с която го задържал на 20.08.2021 г. в
11:00 часа. Според изложеното в заповедта, С. бил задържан в помещение за временно
задържане на 09 РУ-СДВР поради данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК.
На 20.08.2021 г. в 11:00 часа на С. бил извършен обиск, от 17:05 часа до 17:25 часа –
освидетелстване след дадено от С. писмено съгласие, а в 10:20 часа на 21.08.2021 г. същият
бил освободен. Междувременно бил извършен и оглед на местопроизшествието – на
20.08.2021 г., от 12:50 часа до 13:25 часа.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите М. С. Н. и П. С. Н., и писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – преписи от ДП № 3384
ЗМК 1230/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР – съобщение за образуване на досъдебно
производство, докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2021 г.,
протокол за освидетелстване на Ю. С. от 20.08.2021 г., съдебномедицински удостоверения,
както и удостоверение с Рег. № 513р-89573/19.10.2021 г. на началник на 03 сектор към отдел
„Човешки ресурси“ – СДВР и други.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са еднопосочни, приети са по
надлежния ред и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага
допълнителен анализ. Съдът следва да отдаде по-критично отношение на показанията на
свидетелите М. С. Н. и П. С. Н., тъй като са родители на жалбоподателя, което предполага
определена заинтересованост. Чрез тях се установява, че П. Н. е подала сигнала до телефон
112, след като е била извикана от сина си. Свидетелите посочиха, че след като от Ю. С. са
били снети обяснения на място, същият е бил поканен от полицейските органи да се яви в 09
РУ-СДВР, като не му е било обяснено, че там ще бъде задържан до 24 часа. В случая съдът
2
не намира да са преиначени пресъздадените от тях събития и това дава основание на съда да
приеме, че обясненията им следва да се дарят с вяра. Те детайлно и хронологично описват
случилото се на инкриминираната дата след като са пристигнали на мястото на сбиването,
поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските
органи, в условията на оперативна самостоятелност, да задържат за срок от 24 часа лицата,
по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен
административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, видно и от
представеното от СДВР Удостоверение № 513р-89573/19.10.2021 г.
Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че са налице основания за отмяната на
Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 3384з-741 от 20.08.2021 г., издадена от Т.Н.
– младши инспектор в 09 РУ-СДВР.
В случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в оспорената заповед не са
посочени конкретни фактически и правни основания, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка. Посочено е единствено, че лицето се задържа за
срок от 24 часа поради „данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК“.
Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е проявление на установеното в
разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае
защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на
престъплението. В Решение от 24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ
също се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на
оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от
полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези
обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е основание за отмяна на
3
заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975
на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка
– докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В случая е
налице такъв документ, съдържащ мотиви, а именно приобщените по делото докладни
записки от 20.08.2021 г. Посоченото тълкуване на закона по отношение на заповедта за
задържане, обаче, е в колизия с гаранцията, регламентирана в чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. В този
смисъл, доколкото докладните записки не са били представени незабавно на С., не може да
се приеме, че към момента на задържането му, а и към момента на връчване на препис от
обжалваната заповед, жалбоподателят е бил уведомен и е бил наясно с фактическото
основание за задържането си. Следва да бъде отбелязано и че с така посочения състав на
престъпление – чл. 325, ал. 3 от НК, също се нарушава правото на задържаното лице да
разбере защо му се налага принудителната административна мярка, доколкото нормата не е
конкретизирана по никакъв начин, а същата е препращаща към ал. 1 и към ал. 2 на чл. 325 от
НК, които уреждат две различни деяния. С оглед на изложеното съдът намира, че е било
нарушено правото на защита на С. и в частност на това да разбере на какво основание бива
задържан, за да може да организира адекватно защитата си.
При осъществяване на съдебния контрол преценката на решаващия съд е свързана и с
изследване на въпроса съобразен ли е актът с целта на закона. Целта на закона при налагане
на принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа по реда на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на задържания да се укрие, да извърши друго престъпление
или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление,
укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва
да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган,
издател на акта. Настоящият съдебен състав намери, че издаването на оспорваната заповед, с
която е разпоредено задържането на Ю.С., не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24
часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от ЗАНН, тъй като по
делото бе установено, че същият не се е опитвал да се укрие или да заличи улики, тъй като
сам е извикал майка си, която е сигнализирала органите на реда, след което доброволно е
отишъл до 09 РУ-СДВР. Не бяха събрани и никакви доказателства, които сочат, че С. е имал
намерение да извърши друго престъпление. Извършените след задържането му
процесуално-следствени действия също по никакъв начин не обосновават налагането на
мярката по чл. 72 от ЗМВР, доколкото с тях също не е била постигната нито една от
визираните цели. Горното сочи и на предприето налагане на мярката в нарушение на целта
на закона и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. По изложените съображения
съдът намира, че е налице още едно самостоятелно отменително основание – по смисъла на
4
чл. 146, т. 5 от АПК.
Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на
оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че
административният орган при издаване на оспорената заповед не е приложил правилно
процесуалния закон. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна и като издадена при несъответствие с целта на закона на
основание чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК.
При този изход на делото ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение,
но жалбоподателят има право на разноски, като своевременно претендира такива, но доказва
реалното извършване единствено на заплатените 10.00 лева за държавна такса, поради което
искането му следва да бъде уважено само в тази част и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
същите следва да му бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, а за
претендираните 800.00 лева за адвокатско възнаграждение – искането следва да бъде
отхвърлено, доколкото не бе доказано плащането им, като по делото фигурира единствено и
само пълномощно в което е уговорено възнаграждение, но нито е посочено конкретно като
размер, нито е доказано, че същото е било изплатено, респективно жалбоподателят е
реализирал разходи за претендираните разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 3384з-741 от 20.08.2021 г., издадена
от Т.Н. – младши инспектор в 09 РУ-СДВР, с която Ю. М. СЛ., ЕГН ....., е задържан за 24
часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Столична дирекция на вътрешните
работи да заплати на Ю. М. С., ЕГН .... , сумата от 10.00 (десет) лева - разноски по делото,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00/ осемстотин/ лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5