Р Е Ш Е Н И Е № 119
гр. Търговище,
29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание
на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 203 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Г.Н.М. ***,
действащ чрез а.. С.М.,***, срещу решение № Ц1040-25-17 от 11.08.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е оставено в сила разпореждане № 253-00-322-5
от 04.06.2020г. на ръководител осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище.
С посоченото разпореждане на М. е отпуснато парично обезщетение за безработица
считано от 10.03.2018г. до 09.07.2018г. в размер на 9лв. дневно. С жалбата по
същество се оспорва размера на определено обезщетение и срока му. Твърди се, че
трудовото правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока, а не
поради напускане на работника, поради което обезщетението следва да е в
максималния за 2018г. размер от 74.29лв. дневно за срок от осем месеца.
Обосновава се подробно разликата между държава на пребиваване и държава на
престой, тъй като се счита, че административният орган е направил грешни
констатации в тази връзка. Поддържа се, че в България е центърът на жизнените
интереси на М.. По подробно изложени съображения се прави искане съдът да
отмени решението на Директора на ТП на НОИ и да върне делото като преписка на
административния орган за ново разглеждане по същество, като даде указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован не се явява, сочейки като причина влошената
епидемиологична обстановка в града и представя писмено становище, с което
оспорва жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд – Търговище,
втори състав, приема от фактическа страна за установено следното:
Административното производство е започнало по заявление с вх. № 253 – ОС –
322 от 19.03.2018г. по описа на ТП на НОИ - Търговище на Г. Н. М. за отпускане
на парично обезщетение за безработица. Същият е декларирал, че последното му
трудово правоотношение е прекратено от 10.03.2018г. на основание чл. 325, ал.1,
т. 3 от КТ (с изтичане на уговорения срок). Към искането е приложил и заявление
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка, а именно
за времето от 09.02.2017г. до 09.03.2018г. във Великобритания, като отново е
посочил причина за прекратяване на трудовата му дейност изтичане на срока на
договора. В декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане
на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004г. е посочил: настоящ адрес ***, последен
период на заетост в чужбина - 09.02.2017г. до 09.03.2018г. във Великобритания;
местожителство на съпругата/партньора му през периода на последната заетост –
държавата по последната заетост, липса
на деца; през периода на последната заетост - преобладаваща част от роднините,
живели в Република България; намерение да се установи в Република България,
където са преобладаващата част от социалните му контакти и липса на собствено
жилище.
С Разпореждане №
253-00-322-1 от 29.03.2018 г., на основание чл. 54г, ал.4 от КСО ръководителят на осигуряването за безработица към
ТП на НОИ – Търговище е спрял производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по подаденото от жалбоподателя заявление.
Като мотиви за спирането е посочил "изпратено искане за издаване на U002 и U004 от КИ на ДЧ на ЕС – Великобритания, за
определяне на право, период и размер на обезщетението“.
С писмо с вх. №
1019-25 – 247#3,#4 от 10.07.2018г. в ТП на НОИ – Търговище са получени структурирани
електронни документи (СЕД) U002 и U004, издадени от компетентната
институция на Великобритания. Според удостовереното от СЕД U002 от 29.06.2018г., периодът на осигурена заетост на жалбоподателя е
09.02.2017г. до 09.03.2018г.; като причина за прекратяване на заетостта е
посочено „изтичане на договора“. Според удостовереното от СЕД U004 средномесечният доход на лицето за този период на заетост е 1478.86
британски лири. На 11.07.2018г. от страна на жалбоподателя в ТП на НОИ е
представен преносим документ (ПД) U1, издаден по искане на осигуреното лице от
компетентната институция на Великобритания. Според удостовереното в него,
лицето е работило във Великобритания от 09.02.2017г. до 09.03.2018г. със среден
месечен доход от 1478.86 британски лири. Като причина за прекратяване на
заетостта в същия документ е посочено както „изтичане на договора“, така и „друга
(заетост)“.
С разпореждане №
253-00-322-2 от 17.07.2018г. административното производство по искането за отпускане
на обезщетение за безработица на М. е възобновено.
Междувременно с
писмо с изх. № 1019 – 25 - 247#5 от 13.07.2018г. на директора на ТП на НОИ от
директора на дирекция ЕРМД при ЦУ на НОИ е поискано да се изиска СЕД H006 за М.. По този повод с разпореждане № 253-00-322-3 от 17.07.2018г.
административното производство по искането за отпускане на обезщетение за
безработица на М. отново е спряно.
На 28.08.2018г. с писмо с
вх. № 1019 -25 - 227#6; #7 в ТП на НОИ – Търговище са получени нови структурирани
електронни документи (СЕД) U002 и U004, издадени от компетентната институция на
Великобритания по отношение на М. с уточнението, че същите са преработени
(ревизирани), след потвърждение на причината за напускане на последната работа,
както е потвърдено от последния работодател в Обединеното кралство. Фактически
изменение е налице само в (СЕД) U002 относно основанието за прекратяване на
заетостта. В документа е посочено, че заетостта е прекратена поради „подаване
на оставка от работника“ и „друга“ причина, пояснена по следния начин – „напускане
поради друга заетост“ – потвърдено от работодателя.
Очевидно поради липса на отговор, с писма с изх. № 1019 – 25 - 247#8 от 03.01.2019г.
и № 1019 – 25 – 21 от 17.01.2019г. на директора на ТП на НОИ от директора на
дирекция ЕРМД при ЦУ на НОИ отново е поискано да се изиска СЕД H006 за М.. В
отговор, на 20.05.2020г. в ТП на НОИ е получен СЕД H006 за М., в който
Великобритания, за времето на заетостта на М., е определена като държава за
престой.
С разпореждане № 253-00-322-4 от 29.05.2020г. административното
производство по искането за отпускане на обезщетение за безработица на М. е
възобновено.
С разпореждане №
253-00-322- 5 от 04.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Търговище е отпуснал парично обезщетение за безработица на М. на основание чл. 54б,
ал. 3 от КСО за времето от 10.03.2018г. до 09.07.2018г. в размер на 9лв.
дневно. При определяне размера и срока на обезщетението е прието, че
осигуряването за безработица (заетостта) на М. е прекратено от 10.03.2018г. на
основание чл. 326, ал.1 от КТ – напускане на наетото лице, като регистрацията в
агенцията по заетостта е от 12.03.2018г.
Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал.1, т. 2 от КСО пред
ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, като възраженията са свързани с
възприетото основание за прекратяване на заетостта, респ. размера и срока на
отпуснатото обезщетение.
По повод на подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – Търговище е
уведомил М., че чрез Националното приложение за електронен обмен на социално
осигурителна информация на 07.07.2020г. е изпратено искане за осигурително
досие U001CB, с
което от КИ на ДЧ – Великобритания е поискано издаване на СЕД U017 за удостоверяване на период на
осигурена заетост и причина за прекратяване на заетостта.
Исканият електронен документ, издаден от компетентната институция на
Обединеното кралство, е получен на 10.08.2020г. Според удостовереното в него
периодът на заетост на М. във Великобритания е от 09.02.2017г. до 09.03.2018г.,
а причина за прекратяване на заетостта е „напускане на служителя“.
С решение № Ц1040-25-17 от 11.08.2020г. директорът на ТП на НОИ е отхвърлил
жалбата на М. срещу разпореждането, с което му е отпуснато обезщетение за
безработица. Основанията за това решение са възприета причина за прекратяване
на заетостта - напускане на служителя и нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, която
предвижда, че в такива случаи безработните получават минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок от четири месеца. Решението е връчено на
25.08.2020г., жалбата срещу него е подадена на 31.08.2020г.
С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Търговище,
втори състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и
правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Преди всичко следва да се посочи, че
определянето на Обединеното кралство
като държава на престой по смисъла на чл. 1, буква „к“ от Регламент
883/2004г. по време на заетостта на М. напълно съответства на събраните
доказателства по делото и фактическите твърдения на жалбоподателя. Именно
защото въпреки заетостта му там, центърът на жизнените му интереси е останал в
България, Обединеното кралство се определя като „държава на престой“, а не на
„пребиваване“. По същество жалбоподателят не твърди нещо различно, въпреки че
има оплакване в жалбата, че органът е сбъркал при определянето на Обединеното
кралство като „държава на престой“.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Няма основания да се приеме, че актът не е съобразен с целта на закона. По
отношение на материалната законосъобразност на акта, доколко са спорни само
размера на обезщетението и периода, за който то следва да се получава, съдът
съобрази следното:
Чрез издадените СЕД от компетентната
институция на Великобритания се установява безспорно, че заетостта на М. е
прекратена поради „напускане на служителя“. Административният орган е бил
длъжен да зачете удостовереното в тези документи. Действително в първите
издадени документи е посочено друго основание за прекратяване на заетостта –
изтичане на срока на договора, но впоследствие тези документи са били
преработени (ревизирани, поправени) от британската служба и основанието за
прекратяване на заетостта е сменено с „напускане на служителя“. Затова замяната
в хода на административното производство на първоначално възприетото основание
за прекратяване на заетостта не е направена самоволно от ръководителя на
осигуряването по безработица в ТП на НОИ - Търговище, а е съобразена с
направените корекции в СЕД от страна на британската служба. От страна на
директора на ТП на НОИ отново изрично е изискано да бъде потвърдена причината
за прекратяване на заетостта и след потвърждаване на последно посоченото
основание – напускане на служителя, правилно именно то е възприето като причина
за прекратяване на осигуряването.
На следващо място съгласно чл. 54б,
ал. 3 от КСО (в редакция след изм. и доп.
ДВ, бр. 99 от 2017 г.), безработните лица, чиито правоотношения са били
прекратени по тяхно желание – каквато хипотеза несъмнено представлява случая на
М. с оглед удостовереното от британската компетентна служба, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от четири
месеца. Нормата на чл. 54б, ал. 2 определя, че минималният и максималният
дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 12. от
ЗБДОО за 2018г. определя дневен минимален размер на обезщетението за
безработица за 2018 г. в размер от 9 лв.
По изложените съображения съдът
приема, че дължимото обезщетение на жалбоподателя следва да се определи по
правилата на чл. 54б, ал. 3 от КСО - в
размер на 9лв. дневно за срок от четири месеца, считано от първия ден след
прекратяване на заетостта, на основание чл. 54 а, ал. 4 от КСО и предвид
обстоятелствата, че жалбоподателят се е регистрирал в Агенцията по заетостта на
12.03.2018г. и е подал заявление за отпускане на обезщетение на 19.03.2018г.
Началният момент на изплащане на
паричното обезщетение е определен правилно в разпореждането от 04.06.2020г. и
това е 10.03.2018г., но крайният момент е посочен грешно – наместо 10.07.2018г.
в разпореждането е посочен краен срок
09.07.2018г. – с един ден по-малко от дължимото по закон. По отношение на
броенето на срока по месеци, доколкото уредбата на обезщетенията за безработица
не съдържа изрични правила относно сроковете, е приложима нормата на чл. 60,
ал. 3 ГПК – срокът, който се брой на месеци, изтича на съответното число на
последния месец. Лицето следва да
получава процесното обезщетение за срок от четири месеца, т.е. от 10.03.2018г.
до 10.07.2018г. включително. Субсидиарното прилагане на Гражданския процесуален
кодекс произтича от чл. 46, ал. 2 ЗНА във връзка с чл. 144 АПК.
По изложените съображения съдът
приема, че оспореното решение е незаконосъобразно в частта, с която е оставено
в сила разпореждане № 253-00-322-5 от 04.06.2020г. на Ръководител осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Търговище по отношение на срока за отпускане на
обезщетението – от 10.03.2018г. до 09.07.2018г., вместо до 10.07.2018г.
Доколкото всички релевантни обстоятелства по спора са изяснени, съдът следва да
реши спора по същество, като отмени оспореното решение в посочената част и
измени разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, като се
определи срок за отпускане на обезщетението от 10.03.2018г. до 10.07.2018г.
С оглед изхода на делото следва да
се постави на обсъждане претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски
по делото в размер на 610лв., от които 10лв. за държавна такса и 600лв. за
адвокатски хонорар. По делото са представени доказателства за плащането на тези
суми. Платената по делото държавна такса е недължимо платена – съгласно чл. 120
от КСО, за делата по глава осма от КСО, осигурените лица и пенсионерите не
внасят държавна такса. На основание чл. 4б от Закона за държавните такси
недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Затова
платената сума от 10лв. не следва да се възлага в тежест на ответника.
На основание чл. 120, ал.2 от КСО при
уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него
разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
Уважената част е в размер на 9лв. (обезщетението за един ден повече от
определеното с разпореждането), а претендираният размер на обезщетението над
определения с разпореждането е в размер на 11733.72лв. (разликата между размера
на обезщетението за срок от осем месеца при дневен размер от 74.29лв. и 168 работни
дни от 10.03.2018г. до 10.11.2018г. , а именно 12 480.72лв. и определения
за четири месеца от 10.03.2018г. до 10.07.2018г. – 83 работни дни, при дневен
размер от 9лв., а именно 747лв.). Съразмерно на уважената част от претенцията,
ТП на НОИ следва да плати на жалбоподателя разноски по делото в размер на
0.46ст.
Разноски по делото от страна на административния орган не са
претендирани.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.1 от АПК,
Административен съд – Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н.М. *** решение № Ц1040-25-17 от 11.08.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Търговище, в частта, с която е оставено в сила
разпореждане № 253-00-322-5 от 04.06.2020г. на Ръководител осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Търговище по отношение на срока за изплащане на
обезщетението от 10.03.2018г. до 09.07.2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 253-00-322-5 от 04.06.2020г. на ръководител
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, като определя срок за отпускане
на парично обезщетение за безработица на М. в размер на 9лв. дневно считано от
10.03.2018г. до 10.07.2018г.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА В ОСТАНАЛАТА Ѝ ЧАСТ.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Търговище да плати на Г.Н.М. *** разноски по делото в
размер на 0.46лв., като отхвърля претенцията за плащане на разноски до пълния
размер от 610лв., за разликата от 609.54лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: