№ 83
гр. гр.Несебър, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200752 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “........... ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес
на управление: град ......., улица ....., представлявано от управителя М.П.Й., против
Наказателно постановление № 20-003064 / 17.08.2021г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – Сливен, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1
от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 1 500 лева за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно поради
нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, твърди
се, че описаната в него фактическа обстановка е невярна. Излага твърдения, че в деня,
когато работникът В.Е.П. е уведомила работодателя си, че се налага да пътува до град София
по уважителни причини, в деня на отпътуването – 04.07.2021г., й е била заплатена сумата в
размер на 600 лева като трудово възнаграждение, но при плащането на тази сума,
работникът не се е подписал, тъй като ведомостите за заплати за месец юни 2021г. все още
не са били изготвени. На следващия ден, когато работодателят установил, че работникът
няма да се върне на работа, е прекратил трудовото правоотношение, считано от 05.07.2021г.,
но работникът нито се е явявал на работа, нито е посочил банкова сметка, поради което не й
е заплатено трудовото възнаграждение за месец юни 2021г. в размер на 479,70 лева. Тази
сума е била изплатена на работникът след съставянето на ака за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 06.08.2021г., като това се е случило на 11.08.2021г.,
1
а плащането е извършено с пощенски запис. Поради това намира, че нарушението не е
извършено, като освен това то не е съставомерно, доколкото към датата на нарушението
трудовото правоотношение с работника е било вече прекратено. Моли за отмяна на
наказателното постановление, евентуално санкцията да бъде наложена при приложение на
разпоредбата на чл.415в от КТ и същата да бъде определена в размер на 100 лева.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си
представител и от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в
нея доводи и искане за отмяна на постановлението, като намира, че описаната фактическа
обстановка не е доказана, включително и че жалбоподателят и работникът са били
обвързани от трудов договор. Като причини за неплащането на трудовото възнаграждение
изтъква обстоятелството, че то не е потърсено и изискано от работника било като се яви при
работодателя, било като посочи банкова сметка, по която сумата да бъде преведена, но
същевременно и че причината за тези бездействия на работника се дължат именно на
обстоятелството, че трудовото й възнаграждение е било изплатено още на 04.07.2021г.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, тъй като административното нарушение е доказано,
доказано е и че работникът е полагал труд в полза на “........... ЕООД, и доколкото от страна
на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че е изплатил както в определен срок,
така и до съставянето на АУАН, трудово възнаграждение на работника за месец юни 2021г.
Претендира пътни разноски, както и да му бъдат присъдени командировъчни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.06.2021г. “........... ЕООД е заявил до ТД на НАП – Бургас за сключен трудов
договор с работника В.Е.П. на длъжност “Готвач”, за което е издадена Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 02388213045588 / 07.06.2021г. на НАП.
От работния график и от таблицата за отчитане явявянето и неявяването на работа
за месец юни 2021г. се установява, че работникът В.Е.П. е полагала труд в полза на “...........
ЕООД през периода от 08.06.2021г. до 30.06.2021г. включително, като е работила на две
смени при 8-часов работен ден, и през който период има отработени 17 дни, а съгласно
разчетно-платежната ведомост за месец юни 2021г., на базата на уговреното основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лева, за това отработено време й е
начислена сума за получаване като трудово възнаграждение в размер на 479,70 лева.
На 03.08.2021г., по повод жалба от В.Е.П. за неизплатено трудово възнаграждение
за месец юни 2021г., е била извършена проверка в ресторант “.....” в град ......., като
проверката е извършена от П.С.Д. и КР. П. Д., двете на длъжност “Главен инспектор” в
Д”ИТ” – Сливен, които съставили и връчили на законния представител на “........... ЕООД
призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която на последния е указано, че следва да се яви на
04.08.2021г. в хотел “Б.Р.” в к.к.Слънчев бряг, където да представи на контролните органи
2
трудови досиета на всички назначени лица през сезон 2021г., ведомост за заплати за месец
юни 2021г. и месец юли 2021г., графици и отчетни форми за периода от месец юни до месец
август 2021г. включително и трудовите досиета на освободените лица, назначени през
2021г.
За резултатите от проверката в търговския обект и на документите, съответно на
03.08.2021г. и на 06.08.2021г., П.С.Д. и КР. П. Д., двете на длъжност “Главен инспекор” в
Д”ИТ” – Сливен, са съставили Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2125756 /
06.08.2021г., в който едно от констатираните нарушения (т.3) е за това, че на 03.08.2021г.
при извършена проверка на място в обект на контрол Ресторант “.....”, намиращ се на адрес:
град ......., комплекс “...”, стопанисван от “........... ЕООД, се установило че дружеството, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е изплатил в
установените срокове (до 25-о число на следващия месец) трудовото възнаграждение на
лицето В.Е.П. за положения от нея труд през месец юни 2021г. в размер на 479,70 лева (във
ведомостите липсва подпис на лицето и не са представени други документи,
удостоверяващи извършено плащане), в нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
Съставеният от КР. П. Д. (АУАН) № 20-003064 от 06.08.2021г. е за това, че на
03.08.2021г. е извършена проверка на място в обект на контрол Ресторант “.....”, намиращ се
на адрес: град ......., комплекс “...”, стопанисван от “....” ЕООД; при проверка на изисканите с
призовката (на основание чл.45, ал.1 от АПК) и представени докумени (в т.ч. трудови
досиета и платежни ведомости за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения в
“........... ЕООД), се установило, че “........... ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е изплатил в установените срокове (до 25-о число на следващ
месец) трудовото възнаграждение на В.Е.П. за положения от нея труд през месец юни 2021г.
в размер на 479,70 лева (нето). Във ведомостта липсва подпис на лицето и не са представени
други документи, удостоверяващи плащане. Нарушението е установено на 06.08.2021г. при
преглед на представени документи в хотел “Б.Р.” град Несебър, к.к. Слънчев бряг, а е
извършено на 26.07.2021г.. Актосътавителят е квалифицирал нарушението по чл.128, т.2 от
Кодекса на труда. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от
двамата свидетели по акта, поне единият от които е и свидетел на нарушението, и от
законния представител на “........... ЕООД, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Нито при съставянето и връчването на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са
направени възражения срещу акта.
На 11.08.2021г. “........... ЕООД, чрез законния си представител, е изплатил на В.Е.П.
сумата в размер на 479,70 лева, като я изпратил чрез пощенски запис на получателя.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
оспорваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е
наложил санкцията. И в наказателното постановление е посочена като нарушена
разпредбата на чл.128, т.2 от КТ.
Въз основа на ака приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
3
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното
постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима – НП е връчено на 20.08.2021г., а жалбата срещу него е подадена на
27.08.2021г.
Както при съставянето на акта за образуване на административно наказателното
производство, така и при издаване на акта за налагане на предвиденото в чл.414, ал.1 от КТ
наказание не са допуснати твърдените нарушения на повелителните разпоредби на чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Процесното нарушение е описано детайлно и изчерпателно със
съставомерните му признаци от обективна страна. Посочени са мястото, датата на
извършването му, обстоятелствата, при които е осъществен състава на преследваното
деяние, както и доказателствата, които подкрепят обвинителната теза. В този смисъл, от
формална страна не са създадени пречки, които да затруднят или затормозят жалбоподателя
да организира защитата си. Той знае какъв е състава на нарушението и може да организира
защитата си срещу повдигнатото обвинение по адекватен начин. В случая за
съставомерността на деянието е без значение дали трудовото правоотношение е
съществувало към датата, на която е възникнало задължението на работодателя да заплати
уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2021г. – 25 юли 2021г., и в частност
дали трудовия договор е бил прекратен преди това на 04.07.2021г., според твърденията на
жалбоподателя (Решение № 182 от 05.02.2021г. по КАНД № 2489/2020г. и Решение № 172
от 08.02.2021г. по КНАХД № 2490/2020г. по описа на Административен съд – Бургас).
По естеството на инициирания с жалбата спор следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.270, ал.2 от КТ задължава работодателя да изплаща на работника или служителя
трудовото възнаграждение на два пъти всеки месец авансово или окончателно, доколкото не
е уговорено друго. В посочения законов текст законодателят императивно е регламентирал
месечното изплащане на трудовото възнаграждение, като е предоставил на договореност
между страните в рамките на максимално предвидения месечен срок да определят начина и
периодичността на изплащането му. В систематична връзка с посоченото правило е и
нормата на чл.245 от КТ, която предвижда при финансови затруднения работодателят да
изплаща месечно 60% от договореното брутно трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната. Но в този случай касае само и единствено
финансови затруднения, които временно възпрепятстват работодателя да изпълни изцяло
вмененото му задължение. В процесния случай за работодателя е възникнало задължение да
изплати на работника В.Е.П. сумата в размер на 479,70 лева, колкото е била чистата сума за
получаване като трудово възнаграждение за месец юни 2021г., при уговорено основно
такова 800 лева. В разчетно-платежната ведомост обаче липсва подписа на работника,
удостоверяващ получаването на сумата.
Санкционираното деяние разкрива признаците на резултатно нарушение с оглед
възникването на тези последици за работника от неизплащането на месечното му трудово
възнаграждение за положения труд, като вредните последици се изразяват в претърпяната
4
загуба от забавеното плащане, респ. пропуснатата полза от възможността лицето да оперира
с дължимата сума. В разглеждания контекст работодателят не е осигурил редовен приход на
средства на работника с цел обезпечаване издръжката на работната сила и респ. нормалното
съществуване на семейството му.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на
работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по
чл.128, т.2 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото възнаграждение
за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов
договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение – при избор
или конкурс, то включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения
(за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд
език в работата и други подобни); б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение
в „установените срокове”. Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на
два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на
трудовото възнаграждение в по-кратки срокове (например на седмица) или на по-дълги
срокове (например на тримесечие или на шестмесечие – за моряци при далечни пътувания)
и други. При неизпълнението на това задължение работодателят следва да понесе
административно наказателна санкция по чл.414, ал.1 от КТ, съобразно която „Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева, а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба от 1 000 до 10 000 лева.”.
Видно от обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан с наказание,
което е в неговия минимален размер, поради което същото не подлежи на редуциране от
страна на съда.
Законодателят е предоставил на страните договорна свобода за определяне на
падежа за изплащане на работната заплата, но веднъж определен, държавата гарантира
спазването му чрез регулиране на това отношение посредством санкция при неизпълнение
на въведеното правило. В процесния случай санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ
препраща към всяка разпоредба на трудовото законодателство, включително и тези по
чл.128, т.2 от КТ. Следователно, в хипотезата на административно наказателната разпоредба
е приобщена и нарушена материалната норма на чл.128, т.2 от КТ. Последната, разписваща
задължение на работодателя да изплаща трудовите възнаграждения в установените срокове,
очевидно е придобила публичен характер, тъй като по императивен начин нормира
договорните отношения относно изплащането на трудовото възнаграждение в установените
срокове. При положение, че в административно наказателната разпоредба на чл.414, ал.1 от
КТ се предвижда налагане на административно наказание за неизпълнеине на задължение по
5
чл.128, т.2 от КТ, то възражението за липса на основание за възникване на процесната
отговорност е неоснователно.
Според съда от събраните по делото доказателства може да се направи обоснованият
и категоричен извод, че именно жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на
нарушението по чл.128, т.2 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав единствено е
необходимо моментът на изплащане на работната заплата да е съобразен със закона или
трудовия договор, а тези факти са установени по несъмнен начин. Всички онези
обстоятелства, съотносими към вмененото административно нарушение, са били
законосъобразно установени от актосъставителя и съответно отразени от него в съставения
АУАН. Няма разминаване между вписаното в АУАН нарушение и впоследствие това,
отразено като осъществено в съставения правораздавателен административен акт. Деянието
на нарушителя разкрива признаците на вмененото му административно нарушение. Съдът
счита, че впоследствие правилно е било преценено от административно наказващия орган,
че по реда на чл.414, ал.1 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в минимален размер, а именно 1 500 лева, съобразявайки
изцяло нормата на чл.27 от ЗАНН.
НП е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.128, т.2 от
КТ. АУАН е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление
е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от
упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН
и издаденото НП съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно
наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материалноправна
страна, респ. посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на
нарушителя.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а НП на Д”ИТ” – Бургас
да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
От страна на наказващия орган се претендират разноски, но не и съдебно-деловодни
такива, поради което и съдът не следва да се произнася по такива непредявени разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-003064 от 17.08.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на “........... ЕООД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление: град ......., улица ....., представлявано от
управителя М.П.Й., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда,
6
му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7