Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-172 20.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на трети декември две хиляди и деветнадесета
година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 892 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 783 /
08.04.2019 год. по гр.д. № 5901 / 2018 год. по описа на Бургаския районен
съд е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата молба вх.№ 33421/09.08.2018 г.
подадена от Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "М. р.",
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *****, чрез адвокат Невена Чайпек от БАК и адвокат
Недялка Атанасова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал
Скобелев" № 4, срещу С.С.В., ЕГН **********, с адрес в гр. Т., ул. „М."
№ **, с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 от Семейния кодекс, с която
се иска от съда да предостави на ищцата упражняването на родителските права
спрямо роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете - С.С.В.,
родена на *** г., като се определи местоживеенето на детето да бъде при
майката; да се определи посоченият в молбата режим на лични отношения на бащата
с детето; да се осъди ответника да заплаща за малолетното си дете месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката,
като неоснователна и недоказана. ПРЕДОСТАВЕНО
е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.С.В.,
родена на *** г., ЕГН **********, на бащата С.С.В., ЕГН **********, с адрес в
гр. Т., ул. „М." № **. ОПРЕДЕЛЕНО Е
местоживеенето на детето С.С.В., родена на *** г., ЕГН **********, при бащата С.С.В.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Т., ул. „М." № **, при режим на лични
отношения между майката Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "М.
р.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***** и малолетното дете С.С.В., родена на
*** г., ЕГН **********, както следва:
- всяка
първа и трета седмица от месеца, от 19,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,
с преспиване при майката, като майката ще взема детето от дома на бащата и след
изтичане на режима ще го връща обратно там;
- един
месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката
ще взема детето от дома на бащата и след изтичане на режима ще го връща там;
- на
рождения ден на детето - през четни години детето ще бъде при майка си, а през
нечетните години при баща си;
- на
официалните празници - през четни години на Великден и Коледа детето ще бъде
при майка си, а на Нова година детето ще бъде при баща си, и обратно - през
нечетни години на Великден и Коледа детето ще бъде при баща си, а на Нова
година при майка си.
През останалото
време майката може да се вижда с детето и да поддържа контакти с него, но при
съответните договорки между родителите и при съгласие на бащата.
ОСЪДЕНА Е Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "М. р.",
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *****, да заплаща на малолетното си дете С.С.В.,
родена на *** г., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.С.В.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Т., ул. „М." № **, месечна издръжка в размер
на 135 /сто и тридесет и пет/ лева, считано от 08.04.2019 г. до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. ОСЪДЕНА
Е Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.С.В., ЕГН **********,
с адрес в гр. Т., ул. „М." № **, сумата от 250 /двеста петдесет/ лева за
направените по делото съдебни разноски. ОСЪДЕНА
Е Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "М. р.", бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд — гр. Бургас, сумата от 194,40 /сто деветдесет и четири
лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща дължимата държавна такса
върху размера на присъдената издръжка на малолетното дете. ПОСТАНОВЕНО
Е предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за
издръжка.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от Н.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "М. р.", бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. *****, в която е посочено, че е подадена чрез адвокат Н. Чайпек от БАК и
адвокат Недялка Атанасова от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал
Скобелев" № 4. Съдът констатира, че въззивната жалба е подписана лично от
въззивницата, което не я прави нередовна, а само сочи невярно отразяване на
обстоятелството, че е подадена чрез горепосочените адвокати. Във въззивната
жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Изложени са подробни съображения, че при
постановяване на решението районният съд не е защитил най-добре интереса на
детето, че е допуснал процесуално нарушение като не е изяснил изцяло спорните
въпроси поради недопускане на повторна съдебно-психологична експертиза. Твърди
се, че съдът е направил необосновани решаващи изводи. Изложени са твърдения, че
детето фактически се отглежда от бабата и дядото по бащина линия, а не от
бащата, което не е взето предвид от районния съд. Твърди се, че съдът не е взел
предвид и обстоятелството, че детето от раждането си е отглеждано от майка си,
като не е взел предвид и това, че бащата е напуснал майката и детето и е отишъл
да живее при друга жена. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и
за уважаване на предявените от майката искове. Евентуално е направено искане за
разширен режим на лични контакти на майката с детето. Направено е искане за
допускане на съдебно-психологична експертиза от вещо лице - клиничен психолог,
за отговор на посочени въпроси относно родителския потенциал на двамата
родители, както и относно емоционалното и психическо състояние на детето към
момента.
В дадения срок е
постъпил отговор от С.С.В., ЕГН **********,
с адрес в гр. Т., ул. „М." № **, чрез адв. Хаджиев. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на решението, както и за неоснователност на възраженията във
въззивната жалба. Твърди се, че вещото лице което е дало заключение пред
районния съд е достатъчно квалифицирано, а депозираното заключение е обосновано
и мотивирано. Твърди се, че решението на районния съд съответства на събраните
по делото доказателства и е обосновано. Направено е искане за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноските пред въззивния съд. Направено е
евентуално искане за предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-страна по делото
и е допустима.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по спор за предоставяне на
упражняване на родителски права спрямо малолетно дете, съгласно чл.127, ал.2 от
Семейния кодекс.
Предвид служебната
функция на съда в настоящото производство по спорна съдебна администрация и
исканията на въззивницата е допуснато събиране на доказателства пред въззивния
съд : ангажирани са и са приети писмени доказателства, допуснато е и е прието
заключение на съдебно-психологична експертиза извършена от вещи лица клинични
психолози, разпитани са свидетели. Възложено е изготвяне на нови социални
доклади от Дирекция „Социално подпомагане"- Бургас и Дирекция „Социално
подпомагане"- София, с оглед промените в местоживеенето на детето в
гр.София в хода на процеса.
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба подадена от Н.И.М., ЕГН **********, срещу С.С.В.,
ЕГН **********. Ищцата желае да и бъде предоставено упражняването на родителските
по отношение на детето С.С.В., родена на *** г., от съвместното и съжителство с
ответника, като се определи местоживеенето на детето да бъде при майката; да се
определи посоченият в молбата режим на лични отношения на бащата с детето; да
се осъди ответника да заплаща за малолетното си дете месечна издръжка в размер
на 150 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката. В исковата молба се
твърди, че след раждането на детето страните са живели заедно и са полагали
грижи за него в дома на бащата в гр.Троян в къща на неговите родители. Това
продължило до 05.02.2018 год., когато ответникът напуснал жилището и заживял с
друга жена. Няколко месеца след това ищцата се преместила да живее и работи в
гр. Бургас, като взела и детето С., но поради проблемни отношения с ответника и
с неговите родители и неразбирателство относно упражняването на родителските
права е сезирала съда за разрешаване на спора. Ищцата е взела лично участие в
производството пред районния съд, заявила е лично желанието си за упражняване
на родителски права спрямо детето, ангажирала е доказателства.
С отговора си по
исковата молба ответникът С.С.В., е направил възражения срещу претенциите на
ищцата. Поискал е да бъде утвърдено от съда постигнато вече между страните
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, съгласно което упражняването на родителските
права е предоставено на него. В случай, че това споразумение не бъде утвърдено
е направено искане за постановяване на съдебно решение, с което спорните
въпроси се разрешат по начина посочен в споразумението - чрез предоставяне на
упражняването на родителските права спрямо детето С. на него. Ответникът е взел лично участие в
производството пред районния съд, заявил е лично желанието си за упражняване на
родителски права спрямо детето, ангажирал е доказателства.
По делото пред
районния съд са представени социални доклади от Дирекция „Социално
подпомагане"- Бургас и Дирекция „Социално подпомагане"- Троян. Дирекциите не са изразили становища по
същество на спора.
По искания на
страните районния съд е постановил привременни
мерки с определение от 22.11.2018 год., на основание чл. 127, ал. 3 от СК, като
първоначално, до приключване на делото, родителските права по отношение на
детето С.са били предоставени за упражняване от майката. С определение №
2027/08.03.2019 год. по делото са измени постановените привременни мерки и упражняването на родителските права по отношение
на детето С.е предоставено на неговия баща, до постановяване на окончателно
съдебно решение по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Детето С.С.В. е
родена на *** год. от съвместното съжителство на майката Н.И.М. и бащата С.С.В.. Към момента детето е
на две години и девет месеца.
Установено е по
делото, че преди раждането на детето С. и след това до 05.02.2018 год.
родителите са живели на семейни начала. След раждането на детето страните са
живели заедно с него в къщата на родителите на ответника в гр.Троян. Грижи за
детето полагали и двамата, при активно участие и помощ от страна на родителите
на ответника. След 05.02.2018 год. ответникът напуснал съвместно обитаваното
жилище и заживял с друга жена в друго жилище в гр.Троян. Това обстоятелство не
е съществено в настоящото производство, доколкото не се установи напускането на
бащата да се е отразило на отношението му към детето. Първоначално ищцата
останала с детето в жилището на родителите на ответника, но след това решила да
се премести в гр.Бургас, като пожелала да вземе и детето със себе си. Докато пребивавала
без ответника в жилището на неговите родители, ищцата продължила да полага
грижи за детето, активно подпомагана от бабата и дядото по бащина линия.
Ответникът и неговите родители при напускането от страна на ищцата в средата на
м.07.2018 год. на жилището, не и позволили да вземе детето в гр.Бургас. Въпреки
несъгласието на бащата и неговите родители, на 31.07.2018 год. майката отвела С.
от гр.Троян и двете се установили да живеят в гр.Бургас, в жилище под наем.
В грижите за детето
помагала наета от ищцата жена – свидетелката С.. На 09.08.2018 год. между
страните е подписано споразумение, съгласно което родителските права спрямо
детето С. ще бъдат упражнявани от бащата. По постигнатото извънсъдебно
споразумение към момента между родителите не е налице съгласие. Към 14.08.2018
год. детето все още е било с майката - към този момент е извършено посещение на
социален работник при Д“СП“-Бургас в жилището под наем обитавано от майката в
гр.Бургас, к-с“М. Р.“. След това, до 08.09.2018 год. детето С. е живяло в
гр.Троян. Ищцата не се съобразила със споразумението, твърди пред съда, че
същото е подписано от нея под натиск. На 08.09.2018 год. тя отвела детето със
себе си в гр.Бургас, живели в квартири, били заедно до постановяване на
привременните мерки с определение от 08.03.2019 год., в изпълнение на които
детето било предадено на бащата. Междувременно майката заживяла на семейни
начала с друг мъж - свидетелят К., от когото на 16.10.2019 год. родила второто
си дете. Към момента майката, свидетелят К. и второто дете на майката живеят в
жилище под наем в гр.Бургас. Свидетелят К. сочи, че има бизнес в чужбина и
често отсъства, но се старае поне една седмица в месеца да е при семейството
си. През м.03.2019 год. бащата сключил
брак с жената, с която живеел на семейни начала, а през м.09.2019 год.
се родило второто му дете. Бащата и семейството му към момента живеят в
гр.София на квартира, като от м.09.2019 г. с тях живее и детето С.. Детето С. е
записано и посещава детска градина в гр.София в близост до квартирата на
семейството на бащата.
Видно от
представените договори за наем, както и от приложените по делото социални
доклади за общо три посещения на адреси на майката, след установяването си в
гр.Бургас, тя първоначално е живяла в жилище в к-с “М. р.“, след това в жилище
на ул.“В.“, а предвид обясненията и дадени пред настоящия съд, със свидетеля К.
са живели за известен период и в друго жилище в к-с “В.“. Жилището на майката в
к-с“М. Р.“, двукратно е посетено от социален работник във връзка с делото,
които е констатирал подходящи битови условия за отглеждане на детето и отлична
хигиена. Социалният работник Ценова, при изслушването и от районния съд, е
потвърдила тези обстоятелства. В приложения пред настоящия съд социален доклад /л.47/
социалният работник е констатирал подходящи хигиенно – битови условия за
отглеждане на дете в жилището обитавано от майката и нейният приятел, находящо
се в гр.Бургас, ул.“В.“.
Социален работник
от Д“СП“-Троян е посетил жилището на бащата в гр.Троян – дом на неговите
родители. Констатирал е, че жилището е подредено, хигиената е на много добро
ниво, с гарантирана безопасна и сигурна среда за детето. Социален работник от Д“СП“-
Слатина-София е посетил жилището на бащата в гр.София, в което той живее със
семейството си от м.02.2019 год. В социалния доклад е отразено, че жилището е
под наем, намира се в затворен комплекс, налице са подходящи и безопасни
условия за отглеждане на дете, жилището е уютно, чисто и подредено. Посочено е,
че в комплекса има външен басейн, детска площадка, батути и др.
В останалата си
част социалните доклади излагат обстоятелства съобщени от родителите, за които
пред настоящия съд са ангажирани и преки доказателства. В социалните доклади не
са отразени обстоятелства, които да сочат, че по време на процеса или преди
това детето С. е било фактически поставено в риск.
Предоставена от МВР
информация по делото за лицето И. А. К. - приятел на майката, баща на второто и
дете, и живущ съвместно с нея към момента, сочи за регистрирани осем криминални
прояви за периода 2004 год.- 2011 год.
Предоставена от МВР
информация по делото за майката сочи за регистрирани три криминални прояви за периода
2010 год.- 2011 год.
Предоставена от МВР
информация по делото за бащата сочи липсата на регистрирани криминални прояви.
До навършване на 1
год. на детето С. ищцата е получавала социални помощи в размер на 100 лв.
месечно. За периода от 23.08.2018 год. до 31.10.2018 год. за полаган труд по
трудово правоотношение майката е получавала брутно месечно възнаграждение от
510 лв. Съгласно представеното удостоверение пред настоящия съд /л.72/ за
периода м.11.2018 год. до м.07.2019 год. майката е получавала средно брутно
трудово възнаграждение за работа като „отчетник счетоводство“ в размер на 549
лв. Представено е удостоверение и покана за доброволно изпълнение, от които се
установява, че срещу майката е образувано изпълнително дело 1660/2019 год. на
ЧСИ, рег.№879, за дължими суми над 1000 лв. Представено е удостоверение от НАП
за публични задължения на ищцата в размер на общо 262,16 лв.
За периода от
м.11.2017 год. до м.10.2018 год. бащата е получавал за работа по трудово
правоотношение брутен месечен доход в размер на 599 лв. Съгласно представен
трудов договор от 01.02.2019 год., считано от 01.02.2019 год. бащата работи по трудово правоотношение в
гр.София с основно месечно трудово възнаграждение от 1500 лв., плюс
допълнителни плащания. Не се спори, че бащата е бивш шампион по шах, към
момента – треньор по шах.
Свидетелката С. е
помагала на майката в грижите на детето С.през м.08.2018 год. – три пъти в
седмицата по 8 часа. Свидетелката сочи, че няма предходен опит като детегледачка,
но е помагала при отглеждането на трите си внучета. Свидетелката знае, че
майката работи в счетоводна къща. Свидетелката сочи, че детето било в добро
състояние и си имало всичко необходимо. Според свидетелката ищцата е добра
майка и „трепери“ над детето. През м.08.2018 год. в жилището са живели само
майката и детето, били в топли отношения, излизали заедно, посещавали детски
кътове и люлки.
Свидетелката К. – *****,
с кантора срещу тази на адв.Хаджиев - процесуалния представител на ответника по
делото, била повикана през м.08.2018 год. за да присъства на преговори, които
се провеждали в кантората на адв.Хаджиев между родителите по повод упражняване
на родителски права над детето С.. Присъствало и детето. Разговорите продължили
около 4 часа. Тонът между родителите бил остър, но в края на срещата постигнали
споразумение. Свидетелката почти през цялото време разговаряла с майката на С..
Попитала я какво работи, а майката на С. казала, че е момиче на повикване.
Казала, че живее на квартира в гр.Бургас с приятеля си, като оставя С. за 1-2
часа на приятел или приятелка докато ходи на работа. Майката споделила на
свидетелката, че иска да осигури живота на детето си, а след като събере пари
иска да прави бижута – ръчна изработка. Споделила и, че няма образование. Станало
ясно, че бащата на С. е висшист и шампион по шахмат, което учудило свидетелката
за връзката между тях.
Свидетелят П.
работи като т. ш. и познава ищцата, тъй като тя ползвала неговите професионални
услуги. Общ познат запознал свидетеля с ищцата през м.07.2018 год. Свидетелят
бил препоръчан на ищцата като доверен, сигурен ш.. Седмица след запознанството
на ищцата със свидетеля тя започнала да го търси за таксиметрови услуги. Няколко
пъти в седмицата, предимно вечерно време след 20-22 ч., Н. искала свидетелят да
я превозва до различни места. Свидетелят пояснява, че в началото го викала
рядко, но след това по 5-6 пъти на седмица, по-често в събота и неделя. Това
продължило два месеца. Ищцата викала свидетеля когато живеела в к-с “М. Р.“.
След като сменила адреса си спряла да го търси. Ищцата казвала на свидетеля, че
е момиче на повикване. Споделила му, че има дете, че има проблеми с бащата и
иска да си вземе детето. Веднъж ищцата помолила свидетеля да я изчака за да
види човека, при когото отива. Казала на свидетеля, че не познава човека и след
като го огледа ще прецени дали да отиде с него. Свидетелят знае, че ищцата е
ползвала услуги и на други негови колеги. Свидетелят дал СИМ карта на ищцата за
да я ползва, срещнал се с нея за да му я плати, като тогава видял и детето С..
Пред районния съд е
прието заключение на съдебно-психологична експертиза извършена от вещо лице-психолог
Деспина Кондева. По поставената задача за изследване на родителския капацитет
на родителите, след проведени самостоятелни и съвместни интервюта с детето С.В.,
която тогава е била на 2 години, вещото лице е посочило, че се откроява
привързаност на детето към бащата, което сочи, че то има по-здрава психоафектна
връзка с бащата. В сравнение с психоафектната връзка с бащата, връзката с
майката е надеждна- избягваща привързаност. Вещото лице е констатирало
наличието на явни индикации на задръжки при детето, за което е посочено, че
безусловно е следствие на естеството на полаганата актуална грижа от
отглеждащия родител- майката, към този момент. Посочено е, че при майката се
наблюдават определени нагласи, особености и поведения насочващи към дефицити в
ресурса. Вещото лице е посочило, че в разговора с майката тя е казала, че преди
е била компаньонка, но съобщила, че бащата добре е знаел това. Според вещото
лице извършваната работа - „компаньонка“ като психическо предположение се
конституира трайно в психиката на човека и се запазва, а подобно родителско
влияние поставя детето в риск.
Пред настоящия съд
е прието заключението на допуснатата съдебно – психологична експертиза
извършена съвместно от вещи лица В.Б. и В.Б. - клинични психолози. Заключението
е дадено в три отделни части за детето и за всеки от родителите. По отношение
на детето вещите лица са посочили, че към момента на изследването С. е на 2
год. и 6 месеца. Психомоторното и развитие е в рамките на нормата за
календарната и възраст. Липсват данни за фамилна обремененост и психични
заболявания. Емоционалното състояние на детето е стабилно, а отношението му към
неговите родители е релевантно на възрастта му. Пред вещите лица детето
комуникира с родителите си спонтанно и спокойно. На вербално и невербално ниво
контактите са емоционално подплатени. Детето регистрира отсъствието на майка си
и баща си и ги търси. Не се отчита дистанциране и негативизъм спрямо който и да
е от родителите. Вещите лица не са отчели данни за снижаване или дефицити в
когнитивното и интелектуално развитие на детето. Не е констатирана
необходимост от прилагане на специализирани медицински грижи спрямо детето. Сочи
се, че дори отглеждането на детето от бабата и дядото по бащина линия в случая
поставя нисък риск от значими психологични отклонения за детето, но при промяна
и нова среда около детето, семейството следва да се консултира със специалисти
с оглед по-плавна адаптация. В открито съдебно заседание вещите лица изясняват,
че по принцип всяка промяна е потенциален рисков фактор, но не би могло да се
прогнозира коя промяна до какви последици би могла да доведе. Вещите лица са
посочили, че при двамата родители липсват данни за изразена личностова
акцентуация и/или патология. Посочено е, че и двамата родители притежават
нужния родителски потенциал за обгрижване и отглеждане на С.. При обследване на
майката вещите лица изрично сочат, че тя е с нарушени интелектуално – мнестични
възможности, но не се отличават клинично значими данни за личностнова акцентуация и/или патология, като
майката притежава нужния родителски потенциал за обгрижване и отглеждане на
детето. При обследване на бащата вещите лица сочат, че той е със съхранени
интелектуално – мнестични възможности, не се отличават клинично значими данни за личностнова
акцентуация и/или патология, и също притежава нужния родителски потенциал за
обгрижване и отглеждане на детето.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица по приетите съдебно – психологични експертизи,
ведно с останалите събрани по делото доказателства, като няма основание да
постави под съмнение компетентността, обективността и безпристрастността на
експертите. По-голяма тежест съдът дава на заключението на вещи лица Б. и Б.,
от една страна тъй като то отразява актуални към момента обстоятелства за
състоянието на детето и отношенията му с родителите, а от друга страна -
предвид специалната компетентност на тези вещите лица в качеството им на
клинични психолози.
По делото са
представени медицински документи отразяващи преходни и несъществени нарушения в
здравословното състояние на детето – памперс-дерматит, възпаление на ГДП,
насиняване при падане. Въз основа на тези документи не могат да бъдат направени
обобщаващи изводи за полагани или неполагани грижи спрямо детето С., поради което
отразените в тях обстоятелства не следва да се обсъждат.
От свидетелските
показания на свидетеля К. – живеещ на семейни начала с ищцата, става ясно, че
когато е заживял с Н. детето С. е било с нея. Живели са заедно 3 месеца. Свидетелят
е бил съпричастен към грижите за детето през този период. Според свидетеля Н. е
любяща майка и се грижи за детето си. Свидетелят сочи, че неговата сестра има
дете на възрастта на С. и са се събирали заедно заради децата, твърди, че в
случай на нужда за помощ при отглеждане както на С., така и на бебето, което им
се е родило на 16.10.2019 год. могат да разчитат на неговата сестра и баща.
Свидетелят твърди, че има бизнес - в Словения е открил депо за пренатоварване
на камиони, което налага да пътува често, но семейството разчита на неговите
доходи, още повече сега след като Н. е родила детето им и е ангажирана с
грижите за него. Свидетелят сочи, че желае С. да живее с тях, тъй като това е важно
за Н.. Свидетелят счита, че ако е със С. майката ще е много по-спокойна и той
ще е по-спокоен, тъй като няма да се налага режим на лични контакти и майката
да посещава друг град. Свидетелят сочи, че след смъртта на майка си той, баща
му, брат му и сестра му са се установили да живеят в гр.Бургас и могат да са от
помощ при нужда. Във връзка с данните по делото за криминални регистрации свидетелят
сочи, че е „правил пакости“ до 19- тата си година, съжалява за това, имал е
осъждания, но в затвора не е лежал.
Свидетелката С. не
познава страните. Тя сочи, че е била помолена от адв.Хаджиев – процесуалния
представител на ответника, да се срещне с лице на име Г.С.. Свидетелката отишла
в студиото за красота в гр.Бургас където Г.С. работи и провела разговор с нея
за отношенията и с ищцата по делото. Г.С. казала на свидетелката, че познава Н.М.,
която и дължи много пари - не уточнява колко. Г.С. попитала свидетелката дали
знае, че Н. е проститутка и разказала на свидетелката, че като лице, което дава
стаи под наем Н. от началото на годината /2019 год./ се свързала с нея за наемане
на стаи в к-с“В.“, гр.Бургас, по повод на което и дължи пари. Г.С. казала на
свидетелката, че е попитала Н. защо проституира, а тя отговорила, че трябва да
плаща много пари за адвокати. Според казаното от Г.С. пред свидетелката, Н.
„завличала“ много хора с пари.
Във връзка със
свидетелските показания на свидетелката С. ищцата по делото заяви пред
настоящия съд, че не познава Г.С. и не е наемала имот от нея. Твърди, че е била
на квартира в к-с “В.“ гр.Бургас с мъжа си, а наемодателката се казвала С..
Съдът преценя
свидетелските показания за разпитаните по свидетели, ведно с останалите доказателства
по делото, като за свидетелските показания на свидетелката С. отчита
обстоятелството, че те пресъздават разговор с лице, което не е разпитано като
свидетел по делото и не почиват на преки впечатления на свидетелката за
съществените релевантни обстоятелства. За свидетелските показания на свидетеля К.
съдът взема предвид евентуалната му заинтересованост от изхода на делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл.59, 142, 143 и 144.
Когато към момента
на сезиране на съда между родителите има спор, не би могло да се счете, че между
тях е постигнато споразумение, дори в определен предходен момент те да са имали
временно разбирателство по спорните въпроси.
В настоящото
производство съдът не е обвързан от исканията на страните, а с оглед защитимия
интерес може да се произнесе за обстоятелствата относно упражняването на
родителските права спрямо детето С. и служебно.
За да се отговори
на спорния въпрос кой от родителите има по-добри родителски качества и кой от
родителите по-добре би полагал грижи за детето, следва да се извърши преценка
на обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл.59, ал.4 от Семейния кодекс.
Основната цел е интересът на детето да бъде максимално защитен. Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК въпросите свързани с упражняването на
родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, следва да се
преценят с оглед интересите на детето,
предвид следните обстоятелства: възпитателски
качества на родителите, полагани до момента грижи и отношение към детето,
желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол и възраст,
възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и
материални възможности.
От събраните по делото доказателства може да
се направи извод, че грижи за детето са полагали и полагат двамата родители.
Няма данни възникналите конфликти между родителите и противоречията, които са
имали по повод упражняване на родителските права спрямо детето С. да са довели
до съществено негативно въздействие върху развитието му или да са повлияли на
здравето и безопасността му. Според собствените си разбирания и двамата
родители са проявили чувство за отговорност спрямо нуждите и потребностите на
детето и са изразили привързаността си спрямо него. Всеки един от родителите
желае да упражнява родителски права, като не само с думи, но и с дела показва
това желание. Явна е обичта на родителите към детето и неговата обич към всеки
един от тях. Между детето и всеки от родителите има изградена емоционална
връзка. В периода, в който са живели заедно всеки от родителите е проявявал
съпричастност-майката в по-голяма степен с лична грижа, а бащата-с осигуряване
на средства за издръжката и с ангажиране помощта на неговите родители, които активно
са подпомагали страните както непосредствено след раждането му, така и след това.
След раздялата на родителите и двамата са продължили да присъстват в живота на
делото. Липсват данни за наличието на синдром на родителско отчуждение. И
двамата родители осъзнават нуждата от присъствието на другия родител в живота
на детето и въпреки противоречията помежду си не насаждат у него омраза. На
базата на психологическите характеристики на родителите установени от вещите
лица по изслушаните по делото експертизи става ясно, че всеки един от тях може добре да се грижи за детето С. и да задоволява
неговите нужди. Съдът следва да прецени обаче чия грижа би била по-благоприятна
за цялостното развитие, за възпитанието и здравето на детето.
Когато се
преценяват възпитателските качества на родителите съществено значение има
обстоятелството всеки от тях каква собствена личност е изградил. На базата на
заключенията на вещите лица по приетите съдебно-психологични експертизи може да
се направи обоснован извод, че личността на бащата е по-зряла, по-уравновесена,
по-осъзната откъм отговорностите на родителството, поради което би могла да
повлияе по-благоприятно за развитието на детето, включително с личен пример
относно начина на живот. В личността на майката са налице известни дефицити.
Вещите лица сочат, че тя е с нарушени интелектуално – мнестични възможности. Обстоятелствата,
които майката съобщава за себе си на социалните работници и вещите лица, които
са работили с нея във връзка с делото, сочат прояви на неосъзнатост,
непоследователност и склонност към изкривяване на действителността.
При обсъждане на
възпитателските качества на страните съдът не би могъл да пренебрегне данните
по делото за извършвана от майката дейност като компаньонка. В този смисъл
впечатленията на свидетеля П. са преки и съдът ги взема предвид, като приема,
че действително майката е извършвала такава дейност, дори след като детето е
било при нея. Майката не е отрекла и е споделила, че е извършвала такава дейност
пред вещото лице дало заключение пред районния съд – психолога Кондева и пред
свидетелката К. – *****, присъствала на преговорите между страните проведени в
кантората на адв.Хаджиев преди завеждане на делото. Свидетелските показания на
свидетелите П. и С., са показателни за недобрия обществен имидж на майката
предвид тази и дейност. Съдът възприема соченото от вещото лице, че такава
дейност осъществявана от майката създава психическо предположение, което се
конституира трайно в психиката на човека и се запазва като предразположение.
Вещото лице Кондева в обясненията си пред районния съд сочи, че връзката между
активно проституиращи жени с децата – момичета е много специфична, като често
проституиращите майки въвличат в това и децата си. Децата в тези случаи са
изложени на риск от сексуализиране. Бъдещия риск за детето С. от тази дейност
на майката изрично е подчертан в заключението на вещото лице Кондева.
За бащата не се
установи дефицит на родителски качества. Същият е осъзнал своите отговорности
спрямо детето С., полага грижи за него подпомаган от своите родители. Не се
установяват отрицателни прояви на бащата спрямо детето, както и такива морални
характеристики, които биха могли да поставят в бъдеще детето в риск. Освен, че
е по-добре образован от майката, при бащата е налице трайно установена
склонност към интелектуални занимания - той е шампион и треньор по шахмат. С начина си на живот бащата би могъл да даде
по-добър личен пример на детето. Липсват данни за прояви на неуважение на други
лица спрямо бащата, докато за майката се установи, че има финансови задължения
към трети лица, което също не я поставя в добра обществена светлина. Бащата
няма регистрирани криминални прояви, а майката има такива. Такива прояви са
регистрирани и за приятеля на майката, от която тя има второ дете. В този
смисъл социалната среда на бащата е по-благоприятна за развитието на детето, от
тази на майката.
Предвид горното
съдът приема за установено, че бащата притежава по-добри родителски и
възпитателски качества от майката.
Бащата и майката
към момента са създали други семейства, в различни населени места - бащата в гр.София,
а майката в гр.Бургас. От социалните доклади се установява, че между С. и
съпругата на бащата – Н. има приемане и разбирателство. Липсват данни за
дискомфорти на детето С. при общуване с нея. Същото може да се приеме и за отношенията
на детето С. със съвместния съжител на майката – свидетеля И. К.. Липсват данни
за отрицателни негови прояви спрямо детето. Съществено обстоятелство обаче е,
че докато съпругата на бащата, която към момента е в майчинство, има пряка и
непосредствена възможност да осъществява грижи за детето С., то съжителят на
майката съгласно показания му отсъства често от дома, поради което няма такава
възможност. Родителите както на майката, така и на бащата биха могли да
участват в грижите за детето С., но данни за такова участие до момента има само
за родителите на бащата, не и за родителите на майката. Социалните работници и
вещите лица по делото сочат за изградена емоционална връзка между детето С. и
неговите баба и дядо по бащина линия. Установено е по делото положителното
въздействие върху детето на грижите полагани от бабата и дядото по бащина
линия, докато за отношенията на детето с другите баба и дядо не се установява
изградена емоционална връзка. Възможността за помощ на лица от роднинския и приятелски
кръг на майката е потенциална, а не реална, като не би могло да се прогнозира как
детето би приело евентуалното предоставяне на такава помощ.
Предвид горното съдът
приема, че бащата в по-голяма степен може да разчита на помощ на трети лица, и
то от роднини, с които детето вече има изграден начин на общуване, и които
благоприятстват развитието му. Вещите лица Б. и Б. сочат в заключението си, че предвид
конкретно установените обстоятелства бабата и дядото по бащина линия дори биха
могли в известна степен да задоволят изцяло нуждите на детето от любов,
сигурност и защитеност.
Битовите условия,
при които детето е отглеждано при майката, и битовите условия при които детето
се отглежда при бащата са добри, осигуряват неговия комфорт, възможността за нормален
живот и забавления, без да го поставят в риск.
Бащата е с по-добри
финансови възможности от майката. Този извод следва не само от факта на по-високото
му трудово възнаграждение, но и предвид
обстоятелството, че бащата не е задължен към трети лица, докато за майката се
установи, че е длъжник за публични и за частни задължения към трети лица.
Като взе предвид
всичко изложено по-горе, което сочи превес при преценка на критериите в полза
на бащата, настоящият съд намира, че в
интерес на детето С. е упражняването на родителските права по отношение на него
да бъде предоставено на бащата. Претенциите на майката заявени с исковата
молба в този смисъл са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При бащата
следва да бъде определено и местоживеенето на детето. С цел осигуряване на
нормалното развитие на детето, за да не бъде нарушена връзката му с майката, следва
да се предостави по-разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от
19,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване при майката, като
майката ще взема детето от дома на бащата и след изтичане на режима ще го връща
обратно там; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск; на рождения ден на детето - през четни години детето ще бъде при майка
си, а през нечетните години при баща си; на официалните празници - през четни
години на Великден и Коледа детето ще бъде при майката, а на Нова година при
бащата и обратно - през нечетни години на Великден и Коледа детето ще бъде при
бащата, а на Нова година при майката. Този решим е подходящ с оглед на настъпилите промени в
местоживеенето на детето - преместването му заедно със семейството на бащата в
гр.София. Предложението от въззивницата във въззивната жалба, режимът на лични
контакти да се осъществява всяка седмица от 9 часа на съботния ден до 18 часа
на неделния ден, не е благоприятно в случая, тъй като открива възможност за
ежеседмично пътуване на детето от гр.София за гр.Бургас и обратно, което би
било крайно неудобно за него.
Предвид
доказателствата за доходите на майката и задължението и за издръжка на още едно
дете, дължимата от нейна страна издръжка за детето С.следва да бъде определена
в минимален размер. Алиментни задължения има и бащата, който също следва да
осигурява издръжката на още едно дете. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната
работна заплата. Към настоящия момент минималната издръжка е равна на 140 лв.
Съдът намира, че за задоволяване на месечните потребности на детето С.е
необходима сумата от общо 300 лв., от които бащата, който има по-високи доходи,
но ще полага и по-интензивни лични грижи за детето следва да осигурява сумата
от 160 лв., като майката осигури остатъка от 140 лв. Районният съд е определил
месечна издръжка дължима от майката в размер на 135 лв. Независимо от изложено
по-горе, поради забраната за влошаване на положението на жалбоподателката в
настоящото въззивно производство и липсата на подадена жалба срещу решението в
тази част от бащата, въззивният съд не следва да увеличава присъдения от
районния съд размер на месечна издръжка. Месечната издръжка от майката е
дължима ведно със съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска.
Върху размера на
присъдената издръжка майката дължи държавна такса от 194,40 лв. – присъдена от
районния съд. Върху този размер следва да се определи и дължима държавна такса
за произнасяне по иска във въззивното производство, поради което въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на настоящия съд от
97,20 лв.
Предвид изложеното
по-горе, като е достигнал до идентични прави изводи по делото, Бургаският районен
съд е постановил валидно, допустимо и
правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
В полза на
въззиваемия са дължими направените по делото разноски. Видно от представения
списък за разноските, въззиваемият е включил в него направените пред настоящия съд разноски от
1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и сумата от 16 лв. платена за
издаване на съдебни удостоверения. В списъка на въззиваемия са включени и разноски направени пред
първоинстанционния съд, с искане да бъдат присъдени от настоящия съд. Основателно
е възражението на насрещната страна, че тъй като районният съд се е произнесъл
за присъждане на разноските дължими пред него съобразно своевременно
представените доказателства от ответника, като изменение на решението в тази
част не е поискано, не е налице основание за присъждането на тези разноски от въззивния
съд. Съдът намира за основателно и направеното от въззивната страна възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на разноските относно размера на
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния
съд. Предвид характера на спора и неговата правна и фактическа сложност, съдът
намалява дължимите разноски в частта за заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. на 600 лв. /Наредба №1 за МРАВ, чл.7, ал.1, т.4 и
т.6/. Ето защо въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия
направени пред настоящата инстанция съдебни разноски от общо 616 лв.
Тъй като в дадения
срок и до момента не е изпълнено задължението на въззивницата да представи
доказателства за довнасяне на сумата от общо 1516 лв. за възнаграждения на вещи
лица Б. и Б., на осн. чл.77 от ГПК тя следва да бъде осъдена да заплати сумата
по нарочна сметка на окръжния съд, като след събирането, сумата следва да бъде
изплатена поравно на вещите лица.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 783 / 08.04.2019 год. по гр.д. № 5901 / 2018
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. "М. р.",
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *****, сл. адрес: гр.Бургас, ул.“Цар С. I“, № 102, адв.М. Николова, да заплати на С.С.В., ЕГН **********,
с адрес в гр. Т., ул. „М." № ** направени пред въззивния съд съдебни
разноски в размер на общо 616 лв.
/шестстотин и шестнадесет лева/, от които сумата от 600 лв. - за заплатено
адвокатско възнаграждение след намаляването му от съда по чл.78, ал.5 от ГПК и
сумата от 16 лв. – заплатени такси за издадени съдебни удостоверения.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. "М. р.",
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *****, сл. адрес: гр.Бургас, ул.“Цар С. I“, № 102,
адв.М. Николова да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса
върху размера на издръжката за второинстанционното разглеждане на делото в
размер на 97,20 лв. / деветдесет и
седем лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. "М. р.",
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *****, сл. адрес: гр.Бургас, ул.“Цар С. I“, № 102,
адв.М. Николова, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от общо 1516 лв./хиляда петстотин и шестнадесет
лева/, определена за доплащане на възнагражденията на вещи лица Б. и Б.. След
събиране на сумата същата следва да бъде изплатена поравно на всяко от вещите
лица.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.