№ 15322
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110118417 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124 от ГПК
от М. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
ищцата не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност сумата от 1487,16 лева.
В исковата молба се твърди,че ответното дружество по реда на
извънсъдебното изпълнително основание се е снабдило с изпълнителен лист
спрямо ищцата С. за сумите от 1131,22 лева главница за потребена топлинна
енергия,326,78 лева мораторна лихва и 29,16 лева съдебноделоводни
разноски. Ищцата С. сочи,че е образувано изпълнително производство по
изп.дело № 20108380406535 по описа на ЧСИ М Б,но счита,че е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК. Твърди се,че последното изпълнително действие е от 17.07.2017
г.,поради което вземането се явява погасено по давност на 25.09.2022 г. Моли
съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
Ответникът „Т“ЕАД в подадения писмен отговор изразява становище за
допустимост,но неоснователност на исковете. Твърди се,че давността е
прекъсвана многократно в рамките на изпълнителния процес,поради което
вземането се явява погасено по давност. Ответникът моли съда да отхвърли
иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
1
следното :
Представен е изпълнителен лист,издаден на 22.11.2002 г. по
ч.гражд.дело № 7874/2002 г. по описа на СРС,70 състав,съгласно който М. М.
С. е осъдена да заплати на „Т“ЕАД сумата от 1131,22 лева главница и 326,78
лева мораторна лихва за периода м.02.99 г. до м.08.02 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 14.11.2002 г. до окончателното
изплащане,както и за сумата от 29,16 лева съдебноделоводни разноски. Върху
изпълнителния лист е налице отбелязване,че изп.дело № 7430/2002 г. е
прекратено на 30.01.2009 г. като датата на последното изпълнително действие
е 04.02.2003 г.
Установява се,че изп.дело № 20108380406535 по описа на ЧСИ М Б е
образувано по искане на „Т“ЕАД от 13.12.2010 г. като в молбата е овластен
съдебният изпълнител да избере начин на изпълнение,на 24.01.2011 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение,както и са изпратени запорни
съобщения до банкови институции,като на 27.01.2011 г. „О“АД уведомява,че
запорът е наложен по сметка на М. М. С.,но по сметката липсват авоари,на
08.08.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодател „Б“ЕООД,на
23.05.2013 г. до длъжника е изпратено съобщение относно насочване на
принудително изпълнение чрез опис на движими вещи,на 20.06.2013 г. са
изпратени запорни съобщения до банкови институции,на 15.05.2014 г. е
изпратено съобщение относно насрочване опис на движими вещи,на
13.01.2017 г. е изпратено ново съобщение относно насрочване на изпълнение
чрез опис на движими вещи,на 17.07.2017 г. е изпратено запорно съобщение
до „О“АД, на 13.04.2019 г. е изпратено ново съобщение за изпълнение чрез
опис на движими вещи,на 16.04.2020 г. е постъпила молба от взискателя с
искане да бъде проверено дали длъжника има банкови сметки и действащи
трудови договори.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед това,че ищцата С. оспорва дължимост на паричните суми,които
не са събрани,за ищцата има правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск.
По основателността на иска :
Уважаването на иск с правно основание чл.439 от ГПК е обусловено от
провеждането на доказване,че след възникване на изпълнителното основание
е настъпило обстоятелство,при което паричната сума вече се явява
недължима. С този отрицателен установителен иск страната длъжник цели
отричане правото на принудително изпълнение относно вземане като се
позовава на новонастъпили обстоятелства,възникнали след издаване на
изпълнителния лист в полза на взискателя. С оглед това,че искът е
отрицателен установителен иск,в тежест на ответника е възложено
доказването,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на
принудително изпълнение. Софийският районен съд приема за неоснователен
доводът на ищцата С. чрез процесуалния й представител,че вземането се явява
погасено по давност в периода м.02.2005 г. до м.02.2010 г.,т.е. още преди
образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б. В конкретния случай
2
от отбелязването върху издадения изпълнителен лист се установява,че
изпълнителното дело е образувано през 2002 г.,последното изпълнително
действие е от 2003 г.,а прекратяването на изпълнителното производство е
постановено на 30.01.2009 г. Съдът,отчитайки прекратяване на
производството през 2009 г. и образуването на ново изпълнително дело през
2010 г.,намира,че вземането не се явява погасено по давност в периода 2005 г.
до 2010 г. В тази насока следва да бъде отчетено,че съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 28.03.2023 г. по тълк.дело №
3/2020 г. е възприето,че по изпълнителни дела,образувани преди 26.06.2015 г. (
датата на приемане на Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2013 г. )
давност не е текла,докато трае изпълнителният процес,а с Тълкувателно
решение от 04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. е дадено разрешение,че при
наличието на образувани изпълнителни дела пред 26.06.2015 г. нова давност
започва да тече,считано от прекратяване на изпълнителното производство,а не
считано от последното изпълнително действие. С оглед това,че между датата
на прекратяване на първото изпълнително дело и датата на образуване на
второто изпълнително дело е изминал период от време,значително по-кратък
от пет години,не може да бъде счетено,че вземането е било погасено по
давност още към датата на образуване на второто изпълнително дело.
Следователно преценката дали отрицателният установителен иск е
основателен съдът следва да реализира при съобразяване дали в периода след
26.06.2015 г. е налице петгодишен период от време,без да са предприемани
изпълнителни действия. С т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. е възприето,че в рамките на изпълнителния процес
давността тече и се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение
или всяко действие,изграждащо съответен изпълнителен способ. Според
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се
прекъсва и с искането за реализиране на съответен изпълнителен способ,тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че с молбата за образуване на изпълнителното дело е
овластен съдебният изпълнител да избира начин на изпълнение,предвид
наличието на запорни съобщения,изпратени на 24.01.2011 г.,на 08.08.2011 г.,на
20.06.2013 г. и на 17.07.2017 г.,както и с оглед това,че времевият период на
предпиемане на изпълнителни действия е по-кратък от пет години,счита,че
чрез тези изпълнителни действия е поддържана висящността на
изпълнителния процес. Съдът намира,че последното действие,с което се
прекъсва давността е молбата от 16.04.2020 г.,съдържаща искане за налагане
на запор върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение,подадена от
взискателя. При липсата на последващи изпълнителни действия и/или на
искания за извършане на изпълнителни действия съдът приема,че към датата
на устните състезания е изминал период,по-дълъг от пет години,без да са
предприемани изпълнителни действия,с оглед което вземането се явява
погасено по давност. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
отрицателният установителен иск подлежи на уважаване.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има ищцата
съгласно чл.78,ал.1 от ГПК и следва да бъдат присъдени такива в размер от
350 лева. Съдът,като констатира,че неправилно са дадени указания до ищцата
да внесе държавна такса в размер от 50 лева,както и с оглед това,че при
3
съобразяване цената на иска,дължимата държавна такса е в размер от 59,49
лева,намира,че следва да бъде осъдена ищцата на основание чл.77 от ГПК да
довнесе държавна такса в размер от 9,49 лева по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщаване на съдебното решение,а при условие,че
бъде представено доказателство за довнесена държавна такса размерът на
присъдените разноски в полза на ищцата възлиза на 359,49 лева. Съдът
приема за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в частта за разликата над 300 лева до 400 лева при отчитане
фактическата и правна сложност на делото,разглеждането му в рамките на
едно съдебно заседание,както и при съобразяване материалния интерес по
делото като съдът отчита,че според приетото решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. съдът не би могъл да е обвързан от мининум на възнаграждение на
адвокат,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.2 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,че М. М. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,не дължи чрез способите на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност сумите от 1487,16 лева (
хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки ),от
които 1131,22 лева главница за топлинна енергия,326,78 лева мораторна лихва
за периода м.02.99 г. до м.08.2002 г. и 29,16 лева съдебноделоводни
разноски,за които парични суми е издаден изпълнителен лист на 22.11.2002 г.
по ч.гражд.дело № 07874/2002 г. по описа на СРС,70 състав.
ОСЪЖДА М. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С на основание чл.77 от
ГПК да довнесе държавна такса по сметка на СРС в размер от 9,49 лева ( девет
лева четиридесет и девет стотинки ) в едноседмичен срок от съобщението за
настоящото решение,тъй като в противен случай съдът ще пристъпи към
принудителното събиране на паричната сума.
ОСЪЖДА „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. М. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
350 ( триста и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение,а ако бъдат представени доказателства за
довнасяне на държавна такса – в размер от 359,49 лева ( триста петдесет и
девет лева четиридесет и девет стотинки ).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4