Решение по дело №538/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2024 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700538
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

338

Монтана, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИЦОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА административно дело № 538 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба вх.№ 3650/18.08.2023 г., заявление вх.№ 3783/07.09.2023 г. и декларация вх.№ 3955/26.09.2023 г., подадени от л.св. С.Ц.К., изтърпяващ наказанието в ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци. В първоначалната жалба се твърди, че са му нарушени правата по чл.3 от ЗИНЗС, като сочи, че няма течаща вода; няма място в килията и има вредители и иска да се спрат действията и бездействията на администрацията..и да се наложи иск за 15 000 лева. След разпореждане на съда от 28.08.2023 г., същият в заявление и декларация уточнява, че е „иск на основание чл.284 във вр.с чл.3, ал.2 ЗИНЗС срещу бездействие на ГДИН, да му осигури по време на изтърпяване на наказанието в ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци, условия, които са съвместими с човешкото достойнство и право да не бъде подлаган на нечовешко и унизително отнасяне, за периода 20.12.2022 г. до 24.09.2023 г…“.

Ищецът твърди, че неимуществените вреди са му причинени в резултат на противоправното бездействие на администрацията на ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци, които се изразяват в липсата на недостатъчна жилищна площ в килия № 14 и № 5; липса на течаща вода в най-горещите часове на денонощието през летния период и дървеници и хлебарки в спалните помещения. Ищецът твърди, че в резултат на изложеното е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, уронва човешкото му достойнство и поражда у него чувство на незащитеност, и малоценност.

В съдебно заседание на 20.12.2023 г. ищецът направи уточнение на претенциите си, че се отнасят до килии № 14 и № 5, че е нямало вода в килиите за определен период, че същата не става за пиене; заяви и искане за допускане до разпит на двама свидетели, за които ще представи адреси за призоваване, т.к. същите вече са освободени, поддържа претенцията и моли да бъде уважена така, както е предявена.

Ответникът в производството, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юрк.Х. в писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Сочи, че за да се приложи презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже незаконосъобразните действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията. В производствата за обезщетения за неимуществени вреди, причинени от неправомерни по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в тежест на ищеца е да докаже: 1/ незаконосъобразно действие/бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията при или по повод административната му дейност, при това, свързано точно с нарушаването на чл. 3 от ЗИНЗС; 2/ неимуществена вреда, обективирана в неправомерно засягане на неимуществената му правна сфера, като конкретно следва да установи в какво се проявява това засягане. В тежест на ищеца е да установи кумулативно наличието на основните елементи от фактическия състав: незаконни действия/бездействия на длъжностни лица, реално претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия и вредата. Не се доказва от фактите по делото и твърдяното от ищеца неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото му състояние, като пряка последица. Съответно при условията на пълно и главно доказване считам, че от изложените в исковата молба обстоятелства и приложени по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Същият не е представил никакви доказателства за реално претърпени и установими вреди, в резултат на посочените бездействия. Неимуществените увреждания не се предполагат, а подлежат на доказване на общо основание, чрез ангажиране на доказателства. Липсата на един от елементите на фактическия състав, е достатъчно основание иска да не бъде разглеждан, без да е необходимо да се разглеждат останалите предпоставки - дали са претърпени вреди и налице ли е причинна връзка. Жалбоподателят не е бил поставен в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на човешкото му достойнство, с оглед на което считам че е неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно чл. 284, aл. 5 ЗИНЗС.

След изрични указания на съда са представени писмо и доклад от омбудсмана на Р.България; справка, относно разпределение на л.св. в килии в ЗООТ Враца; докладна записка от ОД на ВР Монтана, молба с удостоверение и писмени доказателства от ВиК Монтана; констативен протокол от ОД на МВР от 28.12.2023 г.; копия от 4 протокола за извършена по график ДДД обработка и докладна от началник сектор ЗООТ Враца; справка от ЗООТ Враца за процесния период за периодична дезинфекция и дератизация.

Представителят на ОП Монтана, конституиран на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, дава заключение за неоснователност на исковата претенция, изключая кратък период по отношение наличието на вредители, най-вече след 08.06.2023 г. .

Съдът, след като се съобрази с изложените претенции от ищеца и отговорите на ответниците основания, с доводите на страните и със събраните доказателства, приема за установено следното:

Ищецът С.Ц.К., изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци.

Относно претенцията за недостатъчна жилищна площ, предвид всички събрани в хода на производството писмени доказателства, се установява, че спално помещение/килия/ № 5, е с размери 8.30 м. на 4.30 м., т.е. 35.69 кв.м., ведно с обособения санитарен възел, или 33.87 кв.м. без санитарния възел. Като в това спално помещение за процесния период са били настанени най- много 7 души. За спално помещение № 14 са установени размери 5.20 м. на 5.60 м.- 29.12 кв.м., без санитарния възел 27.93 кв.м., като там са били настанени 6 души. От така събраните писмени доказателства безспорно се установява, че фактите не отговорят на изложеното от ищеца твърдение за недостатъчна жилищна площ, не се доказва да не е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м., съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗИНЗС.

Видно от представените от ВиК Монтана писмени доказателства, не се доказва и твърдението за режим на водата през 2023 г., нито същата да не е годна за пиене. Приложена е и справка за периода май- септември 2023 г., от която е видно, че е имало спиране на водата само за времето на отстраняване на възникнали аварии.

Относно твърдението за наличието на вредители, каквито данни се съдържат и в доклада на омбудсмана на Р.България, видно от представените доказателства – 4 протокола за ДДД обработка за м.декември 2022 г. , м.февруари , м. март и м. май 2023 г., са извършени дезинсекция и дератизация, съгласно договор с лицензирана фирма „Фаворит“ гр.Варна , който обаче е прекратен на 08.06.2023 г.

Въпреки това в производството от страна на ищеца не са представени никакви доказателства – например да е имало регистрирани оплаквания от ухапвания на инсекти /дървеници, хлебарки и др. /, нито същият да е търсил медицинска помощ във връзка с подобни оплаквания. Ищецът въпреки заявеното и допуснато искане за разпит на свидетел, не положи необходимите усилия – не посочи адрес за призоваване, поради което дори не бяха събрани устни доказателства за това твърдение.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

С измененията в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – ДВ, бр. 13 от 2017г, в сила от 07.02.2017 г., се предвиди специален ред за реализиране на отговорността на Държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Новите разпоредби чл. 284 до чл. 286 от Закона, в сила от 07.02.2017 г., въвеждат компенсаторно средство за защита по отношение на условията на задържане, като заменят досегашния ред по чл. 1 от ЗОДОВ, обявен за неефективен от ЕСПЧ в пилотното решение по делото Нешков и други срещу България.

Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са „специализираните органи по изпълнение на наказанията“ като ЗИНЗС не дава определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е отликата в техните правомощия спрямо „общите“ органи по изпълнение на наказанията. ЗИНЗС определя единствено кои са органите по изпълнение на наказанията, каквито без претенция за изчерпателност са министърът на правосъдието, главният директор на ГДИН, началникът на затвор, началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията“ и началниците на пробационните служби и арести . Изпълнението на наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Техните функции и статут е уреден в глава ІV от ЗИНЗС.

С оглед това и отчитайки общия характер на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, спазването на която е пряко задължение както за административните органи по изпълнение на наказанията, така и за длъжностните лица/служителите към местата за лишаване от свобода, то под „специализирани органи“ от част VІІ на ЗИНЗС следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия – служебни или трудови, са пряко свързани с изпълнението на наказанията и постигането на целите по чл. 2 от ЗИНЗС.

Така тълкувана разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, в контекста на общите процесуални правила в глава ХІ от АПК „Производства за обезщетения“ и по арг. от чл. 7 от ЗОДОВ и т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, налага извод, че искът е предявен срещу надлежен ответник - ГДИН, в качеството й на юридическо лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, осъществяващо прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Ищецът с жалба вх.№ 3650/18.08.2023 г. и заявление вх.№ 3783/07.09.2023 г., претендира обезщетение за претърпени през периода 20.12.2022 г. до 24.09.2023 г., неимуществени вреди, изразяващи се в липсата на недостатъчна жилищна площ в килии № 14 и № 5; липса на течаща вода в най-горещите часове на денонощието през летния период и дървеници и хлебарки в спалните помещения, което представлява третиране по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Конкретно твърди, че нарушенията на чл. 3 от ЗИНЗС се изразяват в следното: незаконосъобразно бездействие от администрацията, като следствие на това твърди, че е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, уронва човешкото му достойнство и поражда у него чувство на незащитеност, и малоценност.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите на претендирани вреди от емоционално страдание причинени от лошите условия в местата за лишаване от свобода, от значение за основателността на предявената искова претенция е да се установи дали условията, при които претендиращия обезщетение е бил поставен да изтърпява наложеното му наказание са нечовешки и унизителни, и засегната ли е от кумулативния им ефект неговата личност неблагоприятно, по несъвместим с чл. 3 от Конвенцията и чл. 3 от ЗИНЗС.

В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл. 3, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Конкретно по наведените от ищеца твърдения, съдът намира следното:

Относно твърдяното бездействие от страна на орган по изпълнение на наказанията, водещо до нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, свързано с настаняване на повече хора от допустимото в спалното помещение, в което лишеният от свобода е настанен, следва да се отбележи, че С.К., изтърпяващ изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца. Постъпил е в затвора гр. Враца на 24.01.2022 г., след законоустановения срок в приемно отделение на 15.12.2022 г. е настанен в спално помещение № 14, където е бил до 29.12.2022 г., заедно с още 5 лишени от свобода. За периода от 29.12.2022 г. - 10.03.2023 г. е бил настанен в спално помещение № 5 заедно с още 6 лишени от свобода; от 10.03.2023 г. до 05.05.2023 г. е бил в същото спално помещение с още 5 души, а за кратък период от време и 4 лишени от свобода; от 28.07.2023 г. до 24.08.2023 г. отново е бил настанен в спално помещение № 5 с още 6 лишени от свобода; впоследствие от 24.08.2023 г. е бил в същото спално помещение още 5 лишени от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съответно съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. за условията в българските затвори по делото „Нешков и други срещу България“ всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение се счита, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.З от ЕКПЧ, когато затворниците имат па разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00 кв.м. Към материалите по производството е приложен Констативен протокол, от 28.12.2023 г., представен от ОД на МВР Монтана, след проверка - извършен оглед и измерване на спалните помещения, в които е настаняван ищецът. От същия протокол и справката за броя на настаняваните лишени от свобода в различните времеви периоди в спално помещение № 5 при настанени най-много 7 лишени от свобода спрямо площта на помещението без санитарния възел 33.87 кв.м. В спално помещение № 14 ищецът е бил настанен в периода от 15.12.2022 г. до 29.12.2022 г. с още 5 лишени от свобода, което спрямо площта на помещението без санитарния възел е 27.93 кв.м.

Съдът съобрази и решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото „Нешков и други срещу България“, явно разбирането на Европейския съд по правата на човека за съобразяване на мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под 3,00 кв. м. за човек. При това положение, ако се съобразят мебелите в процесното помещение, включително и като се изключи площта на санитарния възел /независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато/, то свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в посочените периоди е бил над 3,00 кв. м.

Като взе всичко това предвид, съдът намира, че за процесния период жилищната площ на спалните помещения, в които е пребивал ищецът, спрямо броя на настанените в тях лишени от свобода лица, не сочи на тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по см. на пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си, независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл.З от ЕКПЧ. Не са установени и доказани обстоятелства, които да водят до създадено за К. неудобство със степен и интензитет, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството“. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и статута на лишеното от свобода лице при пребиваването му в ЗООТ Враца, неминуемо водят до ограничения, като в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не може да се приеме, че обективно са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени страдания от ищеца, което да сочи на нарушение на чл.З от ЗИНЗС.

По отношение на твърдението, че липсва течаща вода за готвене, за лични нужди и за пиене, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, а съгласно чл.20, ал.З от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Установено е по делото, че в стаите в ЗООТ Враца, през исковия период са изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график за седмицата баня с осигурена топла вода. Следователно, налице е цялостно съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, според което на лишените от свобода се осигурява постоянен достьп до санитарен възел и течаща вода. Относно твърдението, че течащата вода не е годна за пиене, следва да се отбележи, че към материалите по делото са приложени протоколи от изпитване и справки за качеството на водата, подавана за питейно-битови цели за гр. Бойчиновци, на чиято територия се намира затворническото общежитие, от които е видно, че няма отклонения от нормите за качество на питейната вода. От представените от ВиК Монтана документи е видно, че режим на водоподаването на питейна вода за община Бойчиновци не е имало. Възможно е спиране на водоподаването при авария и след отстраняването й, водоподаването отново е възстановявано.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца за наличието в спалните помещения на хлебарки и дървеници, т.к. предвид представените доказателства за редовно обезпаразитяване. От ответника са представени 4 броя протоколи за извършени услуги по третиране на помещения срещу насекоми и гризачи. Такива дейности са извършвани периодично до месец май 2023 г. вкл., на помещенията към затвора гр. Враца, в частност ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци, извършвани в изпълнение на сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ гр. Варна договор за извършване на дезинфекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби. От 08.06.2023 г. договорът е фирмата е прекратен и от този момент няма данни до 18.08.2023 г., когато е депозирана жалбата от К./ макар да е посочил в заявлението 24.09.2023 г./ дали е извършвана дезинфекция и дератизация в ЗООТ Враца. Посочено е, че се чакат указания и сключване на нов договор от страна на ГДИН.

От друга страна за наличието на вредители са допринесли и самите лишени от свобода, които не изпълняват указанията на медицинското лице да не се съхраняват хранителни продукти в спалните помещения. В жалбата и заявленията от К. не се твърди и не се сочат доказателства за липса на третиране на помещенията, а само се сочи наличие на дървеници и хлебарки. В тази насока са и констатациите в приложения доклад от омбудсмана на Р.България, че проблемът с хлебарки и дървеници е повсеместен, за всички затвори и арести в страната. Като в тази връзка на затвора гр.Враца, през м.август 2023 г. са били преразпределени два броя по 250 мл широкоспектърен препарат против инсекти за еднократна обработка на всички площи, обитавани от лишените от свобода.

Предвид събраните доказателства, се налага извод за неоснователност на твърденията за бездействие от страна на затворническата администрация по обезпаразитяване на спалните помещения и общите части. Съществуват и други фактори, които способстват за наличието на насекоми и гризачи в посочените помещения, въпреки усилията на администрацията да дезинсекцира и дератизира всички площи в затвора Враца. Това може да се дължи на неполагането на достатъчно грижи за хигиената в спалните помещения и в столовата, като следва да се има предвид, че задължението за поддържане на тази хигиена е възложено на самите лишени от свобода. В случая, вероятно действително са налице насекоми и гризачи и именно поради това администрацията на затвора Враца е възложила както планирано, така и извънредно предоставяне на услугата по мониторинт, дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи в сградата. Следва да се има предвид обаче, че е ноторно известно е, че борбата с дървеници и хлебарки, както и с гризачи (плъхове и мишки) е трудна. От представените от ответника протоколите за реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите помещения.

Съдът намира също така, че по делото не са ангажирани доказателства за ухапвания от насекоми. Въпреки поисканите и допуснати от съда свидетели, ищецът не ангажира данни за техните адреси и същите не бяха призовани и разпитани в съдебното производство, поради бездействие на ищеца. Няма данни ищецът да е търсил медицинска помощ за ухапвания от насекоми.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява, че от страна на ищеца не е доказано бездействие на администрацията на ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци, не е доказано извършването от ответника на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, във връзка с условията, при които е бил настанен в ЗООТ Враца, гр.Бойчиновци за периода 20.12.2022 до 18.08.2023 г./дата на която е депозирана жалбата, макар впоследствие да се сочи друг период, а именно до 24.09.2023 г./

По така изложените съображения претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.

В производството не се направени искания за разноски и такива не са представени до края на последното с.з., предвид което съдът не дължи произнасяне.

Предвид гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 3650/18.08.2023 г., допълнена впоследствие със заявление вх.№ 3783/07.09.2023 г. и декларация вх.№ 3955/26.09.2023 г. , предявени като иск с правно основание чл. 284 във вр.с чл.3, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, от л.св. С.Ц.К., изтърпяващ наказанието в ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени през периода 20.12.2022 г. до 24.09.2023 г. неимуществени вреди, в следствие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, в размер на 15 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и длъжностни лица на ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на АС Монтана, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: