Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 11.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседА.е на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1857 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата си молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на г. в гр. К., който бил първи и за двамата. От брака си имат родена дъщеря- А., на 8 години. Твърди, че с ответника се запознала по повод на служебните си задължения като медицински работник. След приятелство за период от около шест месеца сключили граждански брак, като заживяли в жилището на родителите на ответника, в едно домакинство. В началото отношенията между съпрузите били много добри. След раждането на детето и до м. март 2005г. семейството живяло в гр. Г. при бащата на ищцата. Впоследствие, водени от желанието си да бъдат самостоятелни съпрузите живяли на квартира до 2009г., когато се нанесли в жилище, закупено от баща й. През пролетта на 2008г. по общо решение ответника заминал на работа в И., за да могат да стабилизират финансовото си положение. В началото след заминаването си съпруга й се обаждал често и се интересувал от нея и детето, но рядко изпращал парични средства.Налагало се единствено ищцата да осигурява средства за отглеждането и възпитанието на дъщеря им. За периода на отсъствието си ответника си идвал няколко пъти в България. Ищцата сочи, че при идването му в края на 2010г. установила, че отношението на съпруга й към нея е охладняло. След проведен разговор установила, че причина за това му поведение е връзката му с друга жена. Твърди, че от тогава ответника все по- рядко й се обаждал. Наред с това започнали да я безпокоят различни хора към които съпруга й бил задлъжнял с пари. Сочи, че направила последен опит да разговаря с ответника за бъдещето на брачната им връзка и детето. Счита, че с цялостното си поведение съпруга й показал пълна незаинтересованост към семейството си.
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 49 ал.3 от СК без да се произнася по въпроса за вината. Претендира съда да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете, като определи режим на лични контакти на бащата с дъщеря им. Моли съда да присъди размер на издръжката, която ответника са заплаща на роденото от брака дете съобразно критериите на чл.142 от СК. Претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. К. Моли съда да постанови след развода да носи брачното фамилно име- Д..
Не претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същият е редовно връчен препис от съдебните книжа. В съдебно заседА.е, редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
Заинт. страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Казанлък не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че стрА.те са сключили граждански брак на г. в гр. К./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №г. на Община К./, първи и за двамата, от който имат родено едно дете- А. А. Д., родена на ***г.
От показанията на свид. И. К. П., без родство със страните по делото, се установява, че в началото ищцата й е споделяла, че е доволна от брака си и че е намерила мъж, който е за нея. Сочи, че от около три- четири години ответника е заминал в чужбина, в И.. Връщал се за много кратко. Ищцата й е споделяла, че ответника не е изпращал пари и тя сама се грижела за домакинството и детето. Свидетелката П. твърди, че ищцата категорично й е заявявала, че не може да живее по този начин и категорично желае развода.
Видно от показанията на свид. К. И. П., без родство със страните по делото е, че първоначално ищцата се радвала и казвала, че брака й е сполучлив. След раждането на детето ответникът заминал за чужбина. Ищцата й споделяла, че съпруга й не е изпращал пари и не е давал издръжка за дъщеря им, като на нея й било много трудно да се справя сама. Твърди, че ответникът имал парични задължения към други лица, които не издължавал, за което започнали да притесняват и ищцата Д.Д.. Свидетелката П. сочи, че ищцата е имала подозрения за връзка с ответника с друга жена в чужбина. Твърди, че Д.Д. е категорична за развода.
На осн. чл. 176 от ГПК съдът поиска обяснения от ищцата, която в съдебно заседание сочи, че от 2008г. ответникът заминал на работа в чужбина и преимуществено живее и работи в И.. През лятото на 2009г. съпругът й се завърнал в България за около три- четири месеца, след което отново заминал в чужбина. При завръщането му в страната през миналата година ищцата усетила охладняване в отношението на ответника към нея. Последният й признал за връзка с друга жена, която според него била приключила. От тогава съпруга й не се обаждал по телефон, не изпращал средства за издръжката на детето. Ищцата сочи, че през м. април 2011г. за последно ответникът й изпратил 150лв. Заявява, че основните грижи за дъщеря й са полагани от нея. На зададен въпрос от съда ищцата изразява категоричното си желание за прекратяване на брака й с ответника А.Д..
Видно от заключението на изготвения от Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. Казанлък соц. доклад е, че детето А. Д. живее с майка си, като последната осигурява издръжката и полага преките грижи за дъщеря си, поради което считат, че е в интерес на малолетното дете упражняването на родителските права да бъде възложено на майката.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от повече от три години страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от повече от три години. През 2010г., при едно от завръщанията си от чужбина ответника признал на съпругата си за връзка с друга жена. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Д.А.Д. и А.Ц.Д., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
По отношение на вината съдът намира, че не следва да се произнася, тъй като не е изрично сезиран от страните да се произнесе на осн. чл. 49 ал.3 от СК.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Досежно упражняването на родителските права от значение са съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество, но по-съществените от тях са: възпитателски качества на родителите, грижи на родителите, привързаност на детето към родителя, полът и възрастта, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.
Ищцата заявява претенции за упражняване родителски права спрямо детето А.. Ответникът не е заявил такова искане от съда.
От писмените доказателства по делото и разпитаните свидетели безспорно се установява, че майката се е проявила като добър и грижовен родител и притежава необходимите родителски, възпитателски и морални качества за отглеждането и възпитанието на дъщеря си.
По изложените съображения съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете А. А. Д. на майката Д.А.Д.. Следва да се определи и местоживеене на детето на адреса на майката.
Съдът, като съобрази всички събрани по делото доказателства, както и възрастта и интересите на детето счита, че следва да определи обичаен режим на лични контакти на бащата А.Ц.Д. с него, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
Съобразно императивните разпоредби на СК, родителите са длъжни да издържат своите деца, като за ненавършилите пълнолетие деца това задължение е безусловно и неотменимо.
Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
С Постановление № 180 от 30.06.2011 г. на Министерски съвет, минималната работна заплата за страната, считано от 01.09.2011г. е определена в размер на 270лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под шестдесет и седем лева и 50 стотинки.
Ищцата декларира, че средномесечния й доход от трудово правоотношение е в размер на 450лв. По делото не се събраха доказателства за доходите на ответника, но с оглед обстоятелството, че същият живее и работи в И. съдът намира, че същият получава поне двукратния размер на минималната работна заплата за Р. България. Последният не представя доказателства за обстоятелството да има други свои деца, на които дължи издръжка, както и не установява липса на трудоспособност.
С оглед събраните по делото доказателства за доходите на родителите на детето, както и неговата възраст съдът счита, че следва да определи месечна издръжка в размер на 100лв., която ответникът да заплаща на малолетната си дъщеря А., а останалите средства заедно с грижите следва да се осигуряват от майката Д.Д.. Издръжката се дължи от влизане на съдебното решение в сила и до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Съдът счита, че ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К. следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, още повече, че ответника не заявява претенции в тази насока.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата заявява изричното си желание да запази брачното си фамилно име. Ответникът не взема становище по така направеното искане.
Предвид гореизложеното съдът следва да уважи така направеното искане, като постанови след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име- Д..
Тъй като брака се прекратява поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се произнася по въпроса за вината направените разноски по делото се поемат от страните така, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40лв., която страните да заплатят по равно по сметка на РС- Казанлък.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС- Казанлък държ. такса в размер на 144.00лв. върху размера на присъдената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр. К. граждански брак между А.Ц.Д., ЕГН ********** *** и Д.А.Д., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА роденото от брака дете А. А. Д., ЕГН ********** да живее на адреса на майката Д.А.Д. ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете А. А. Д., ЕГН ********** на майката Д.А.Д., ЕГН **********, като определя режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА А.Ц.Д. да заплаща на малолетната А. А. Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка Д.А.Д. месечна издръжка в размер на 100лв./ сто лева/, считано от датата на влизане в сила на постановения съдебен акт и до настъпване на законни основА.я за нейното изменяне или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К. на Д.А.Д..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име - Д..
ОСЪЖДА А.Ц.Д. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 164.00 лева.
ОСЪЖДА Д.А.Д. да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: