Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито
съдебно заседание на 09.10.2020г. в състав:
Председател: Ивайло Г.
при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Иванов,
разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 241 по описа на съда за
2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Р.И.Х. срещу В.Г.Х.. Ищцата твърди, че ответникът
страда от туберкулозна склероза и деменция, в
резултат от които заболявания е развил личностна анамнеза, затруднена
координация на действията, липса на дългосрочна памет, разстройство на психичното
здраве, липса на социална ориентация, липса на познание и боравене с технически
категории, невъзможност да се обслужва и да борави с предмети и парични
средства, невъзможност да чете и да пише, неконтактност и разкъсан мисловен
процес. Изтъква, че, поради заболяванията си, ответникът, макар и пълнолетен,
не е в състояние да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Счита, че
са налице предпоставките за поставянето му под пълно запрещение и отправя
такова искане до съда. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели и допускане
на експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адв.
Б., е подал отговор, с който се изразява становище за допустимост на иска, но и
съмнение за неговата основателност. Сочи се, че е необходимо назначаване на
СПЕ, както и изслушване на ответника в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание,
ищцата се явява лично и се представлява от адв. В.. Счита, че
предпоставките чл. 5 от ЗЛС във вр. чл. 336 от ГПК са
доказани по своето основание и наличност. Намира, че ответникът не може да се
грижи сам за себе си, не може да прави преценка за външни фактори и лица, както
и че е необходимо, неговата воля да бъде ограничена. Изразява опасения, че
ответникът може да бъде жертва в ситуация, в която други хора ще се възползват
от неговото състояние. Счита, че това обосновава необходимостта от поставяне на
ответника под пълно запрещение, тъй като волята и действията му ще бъдат ограничени
в по- голяма степен. Моли съда да уважи изцяло предявената искова молба и да
постанови решение, с което да постави под пълно запрещение В.Г.Х..
В открито съдебно заседание
ответникът се явява лично и се представлява от адв. Б.
– особен представител, която моли съда да постави под ограничено запрещение
ответника. Въз основа на събраните по делото доказателства прави извод, че той
има комуникативни способности, в много отношения може сам да се справи с
училище, с придвижване, и в контактите си с други хора, но за някои неща трябва
да бъде съветван. Позовава се на заключението по СПЕ и намира, че ответникът
частично би могъл сам да преценява и се грижи, но, за да бъде подпомаган и да
се предотврати опасността от манипулирането му, е необходимо да бъде поставен
под запрещение.
Представителят на С.о.п. –
прокурор Иванов – изразява становище, че искът следва да бъде уважен частично и
да се наложи запрещение по чл. 5, ал. 2 от ЗЛС. Счита, че в случая става въпрос
за смесено специфично разстройство в психическото развитие, което се дължи на
основно заболяване „туберозна склероза“ и води до
лека умствена изостаналост на ответника. Поради това той има проблеми да се
грижи сам за себе си и да преценява обстоятелствата, свързани с вземане на
житейски решения. От друга страна, въз основа на непосредствено придобитите
впечатления от ответника, намира, че неговите паметови
и интелектуални преценки не са нарушени в такава степен, че да налагат
поставянето му под пълно запрещение. Прави извод, че същият следва да бъде
поставен под ограничено запрещение съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЛС.
Съдът, след като прецени
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното.
От служебната справка за родствени връзки
се установява, че ищцата Р.И.Х. е майка на ответника В.Г.Х., т.е. легитимирано
лице по чл. 336, ал. 1 от ГПК.
На л. 12 от делото се открива епикриза от МБАЛНП „С. Н.“, от която се установява, че В.Х.
е постъпил на лечение на 20.11.2019г. и е изписан на 25.11.2019г. с окончателна
диагноза „Смесени специфични разстройства в психологичното развитие“. Като
придружаващи заболявания са описани „Туберозна
склероза“ и „Локализирана симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни припадъци“.
Изписан е с подобрение, но с препоръка за продължаване на лечението.
От етапната епикриза
на л. 12 от делото, изготвена от д-р Ст. Стоянов, се установява, че В.Х. е със
забавен мисловен процес, без да се долавят налудности,
със снижени паметови потенциали, а интелектът му е на
ниво граничен вариант. Поставена му е диагноза „Смесено специфично разстройство
в психологическото развитие. Затормозени нагони и влечения. Когнитивна дисфункция, изискваща наблюдение и грижи.“
Изследването на ответника, проведено на
18.11.2019г. в клиниката по образна диагностика при УМБАЛ „А.“ ЕАД, установява
наличие на множествени двустранни тубери и субепендимални нодули в главен мозък; суспектни
данни за субепендималненгигантоклетъчен астроцитом; двустранни бъбречни кисти; намалени размери на
единичен ангиомиолипом вдясно; хепатомегалия.
На л. 22 от делото се открива етапна епикриза на ответника от 09.03.2020г., издадена от УМБАЛ „А.“
ЕАД, Психиатрична клиника, в която е констатиран забавен, беден мисловен процес
с образно- конкретно мислене, снижени паметови
потенциали, бързо изчерпващо се внимание, както и гранично интелектуално
функциониране. Аналогични данни се откриват и в амбулаторния лист от същата
дата, приложен на л. 23 от делото.
С експертно решение № 1097 от 077/26.11.2019 г.
на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Ал. Г.“ ЕООД, на Х. е
определена 90 % трайно намалена работоспособност за срок от три години поради
заболяване с водеща диагноза: „Туберозна склероза”
(л. 8 от делото).
На л. 24 – 33 от делото е приложена
психологическа оценка / становище относно В.Х. на инспектората „Деца и
образование“ към община Х.(на шведски език и превод на български език). От нея
се установява, че адаптивните и когнитивните способности на Х. са значително
под средното ниво за възрастта му, а заболяването му може да причини нарушения
в развитието. Поставена му е диагноза „леко разстройство на психичното
развитие“ и „нарушение на интелектуалното развитие в лека степен“.
Съгласно Документация за медицинската
оценка на л. 34- 38 от делото (на шведски език и превод на български език),
медицинският фактор, обуславящ нарушения в развитието на ответника, е
туберкулозната склероза. Усвоява забавено учебния материал и се нуждае от
специализирана учебна програма в специализирана гимназия за деца със специални
изисквания.
От педагогическата оценка на инспектората
„Деца и образование“ към община Х.(л. 39 – 53 от делото) се установява, че
поведението му е като много по- малко дете и сякаш живее в свой въображаем
свят. Има нужда от инструкции, в противен случай бързо се разконцентрира.
Извършва прости аритметични действия с едноцифрени и
двуцифрени числа. Затруднява се с ориентацията и има нужда от помощ от страна
на възрастен човек, за да започне да работи. По време на уроците се нуждае от
помощ през цялото време. Не отговаря на изискванията на гимназиално ниво по
повечето учебни предмети. Направен е обобщен извод, че се нуждае от
допълнителна помощ при обучението и би трябвало да учи в специализирана
гимназия.
Съдът се убеди лично в психическото и
физическото състояние на В.Г.Х. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1
от ГПК. Ответникът е в добро физическо състояние, ориентиран е за време, място
и собствена личност, разбира смисъла на поставените му въпроси и дава адекватни
отговори. Говори три езика, спортува, проявява интерес към приказки и музика.
Осъзнава релевантни аспекти от живота си.
От заключението на в.л. д-р Е.Г. по
изготвената съдебно- психиатрична експертиза, се установява, че В.Х. има
сериозни дефицити в усвояването на училищния материал, както и в общуването с връстници и по- възрастни. Направен е извод, че, с оглед
прогресиращия характер заболяването „туберозна
склероза“ и задълбочаването на разликата в психологичното развитие на ответника
и връстниците му, той не може напълно и задълбочено
да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи и
да се грижи и защитава интересите си.
В открито съдебно заседание
на 09.10.2020г. експертът е заявил, че заболяването на ответника е диагностицирано в ранна детска
възраст и е прогресирало, като е засегнало и бъбреците и се е отразило на
психическото му развитие. Счита, че състоянието на ответника може да са
характеризира като лека умствена изостаналост - може да разбира какво му се
говори, може да говори правилно, да съставя изречения, но в социален аспект е
незрял и от тази гледна точка способностите му са ограничени, като дружи с по-
малки деца а не с неговите връстници. Изразява
становище, в ответникът може лесно да бъде манипулиран или излъган, тъй като не
може да прецени адекватно една сложна житейска ситуация. Не се ангажира с
прогноза за развитието на заболяването - може да не окаже влияние върху
менталното му състояние, но може и да му се отрази по-сериозно.
Разпитана е свидетелката В. Н. - баба на
ответника по майчина линия. Твърди, че той не може да се самообгрижва
сам – необходимо е да бъде напътстван при извършване на ежедневни хигиенни
дейности. Не може да преценява много неща. Не се защитава при прояви на агресия
срещу него. Не може да управлява парични средства. Налага се да му се обяснява,
какво да си купи и какви пари да даде. Според свидетелката, ответникът не е
агресивен. Обича да се уединява, понякога си говори самичък и се смее. Обича да
чете приказки, да се занимава с английски език, говори добре шведски, но с математиката
е зле. Свидетелката споделя, че, след като му се говори, прави оценка. Лично тя
пътува заедно с него до училището и обратно. Възпроизвежда спомени от периода
на пребиваване в Ш., където също се е налагало да го води на училище. Сочи
конкретни случаи от детските му години, в които други деца са злоупотребявали
със зависимостта му от тях. Според нея, ответникът може да прави елементарни
преценки за добро и зло.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото
исковата молба изхожда от майката на ответника, която е активно процесуално
легитимирана, с оглед разпоредбата на чл.
336, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по неговата основателност,
съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен
ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице.
Предпоставка за постановяване на такъв акт
е наличие на сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи
за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването
не прави болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на
съответен съдебен акт (арг. от Решение № 1270 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
3856/2007 г., IV г. о., ГК). Такива последици е в
състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние,
съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е.
да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване
и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно
закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които
непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест
не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата
норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на
първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на
лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата,
поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на
малолетните и на непълнолетните лица.
При това,
обаче, следва да се имат предвид мотивите към Решение № 12 на Конституционния
съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г.,
съгласно които тези разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани
със запрещението, не водят
до неоправдано посегателство
върху основни конституционни права на тези
лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде
разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.
Това
тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ
същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с
увреждания, ратифицирана със закон, приет
от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в
сила от 21.04.2012 г. С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с
увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички
останали хора във всички сфери на живота. Ал. 3 регламентира необходимостта от
осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно
упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи
самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания следва да са
пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за
възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на
компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че,
в производствата за поставяне под запрещение, основен принцип е запазване
дееспособността на лицата в максимална степен, а нейното ограничаване следва да
се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или
тези на обществото.
В конкретния случай такава необходимост не
е налице, поради следните съображения.
От събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че ответникът В.Х. страда от туберозна
склероза с лезии в мозъка и бъбреците, за което през
2019г. са му признати 90 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години с ЕР № 1097
от 077/26.11.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Ал. Г.“ ЕООД.
Същевременно, от заключението на в.л. д-р Е.Г. се установява, че болестта е
прогресирала, без ясна перспектива за развитие в бъдеще. Същевременно, обаче, експертът
– психиатър е заявил, че не е специалист по автоимунни заболявания (каквото е процесното). Поради това съдът намира, че, независимо от неговата
тежест, само по себе си то не попада сред релевантните такива по чл. 5, ал. 1 от
ЗЛС, а именно – слабоумие или душевна болест.
От друга страна, не може да се пренебрегне
факта, че заболяването е мултисистемно и може да
засегне редица органи и системи на организма, както и да рефлектира върху
интелектуалното и психическото развитие на болния, като по този начин би могло да
придобие релевантност по смисъла на чл. 5, ал. 1 или
2 от ЗЛС.
В конкретния случай се установява, че
основното заболяване на В.Х. действително има последици от посочения вид, което
налага преценка на тяхната тежест и – евентуално – на степента, до която са
повлияли върху способностите на ответника да се грижи за своите работи.
За да формира изводи по този въпрос, съдът
взе предвид цитираното по- горе решение на КС на Република България относно
стеснителното тълкуване на разпоредбите, касаещи поставянето на физически лица
под запрещение, както и съдебната практика в същия смисъл (Решение № 1301 от 12.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5560/2007 г., V г. о.), според
която „Нормите, уреждащи поставяне на
едно лице под запрещение, ограничават дееспособността на правния субект и не
могат да се тълкуват разширително. Релевантна за
поставяне под запрещение е само категорично установената и дефинирана като
такава душевна болест.“
Съдът намира,
че по делото не се установява такова категорично установяване на медицинска
предпоставка по смисъла на чл. 5 от ЗЛС.
Наистина, ответникът е диагностициран
със „смесени специфични разстройства в психологичното развитие“ (виж. епикризата на л. 12 – 13 от делото), но без ясно изразени проявни форми и коментирана конкретна клинична картина,
което затруднява преценката на състоянието му от съда. Показателно е, обаче, че,
дори в тази епикриза, нито обективното състояние на Х.,
нито неговото обсъждане, носят информация за каквито и да било психически
отклонения, за необходимост от лечението им, респ. за тяхно отражение върху
поведението и живота му. Вместо това се коментират единствено неврологични
симптоми (в преобладаващата си част – без отклонения) и нуждата от антиконвулсивна терапия, която няма връзка с предмета на
настоящото дело.
Същевременно, в приетото по делото заключението по СПЕ
в.л. Г. не е констатирал налудности и халюцинации, а
устно заявеното от него в открито съдебно заседание на 09.10.2020г., че
основното заболяване на ответника е прогресирало и се е отразило на
психическото му развитие, не съставлява диагноза на конкретно болестно
състояние. Още повече, че в края на разпита вещото лице е заявило по отношение
на разпространението на заболяването и в бъбреците на ответника, че „няма
сигурни данни, че това се е отразило на психичната сфера“.
Поради това съдът намира, че наличните данни са крайно
недостатъчни да обусловят категоричен извод за съществуване на конкретна
душевна болест по смисъла на цитираната по- горе съдебна практика.
Аналогични съображения може да се изложат и по
отношение на възможната предпоставка „слабоумие“, визирана в хипотезата на чл.
5, ал. 1 от ЗЛС. По този въпрос цитираната по- горе епикриза
сочи, че ответникът е „с граничен интелект“, което, според настоящия съдебен
състав, сочи на интелектуални способности, които са ограничени, но все още в
границите на нормата. Същият извод се налага и от епикризата
от УМБАЛ „А.“ ЕАД на л. 22 от делото, в която са констатирани „забавен, беден
мисловен процес, с образно-конкретно мислене ….. снижени паметови
потенциали, бързо изчерпващо се внимание, гранично интелектуално
функциониране“. В сходен смисъл е и заключението по СПЕ, според което
„мисловният процес е нормален по темп, форма и съдържание. … Памет и интелект –
съхранени.“
Що се отнася до устно заявеното от в.л. Г., че състоянието
на ответника е „лека умствена изостаналост“, съдът намира че то не се подкрепя
от медицинските документи по делото, вкл. от писмения текст на заключението, а
и експертът не е посочил конкретни основания за това свое изявление. В
контекста на цялостната защита на заключението му, то следва да се отнесе по-
скоро към социалната незрялост на Х., поведенческите му странности и проблемите
в общуването, но не е доказателство за някаква форма на слабоумие по смисъла на
чл. 5 от ЗЛС, съдебната практика (Решение № 379
от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г., I г. о., ГК) и правната теория
(Марков Р., "Вменяемост и невменяемост", изд. Сиела,
2016 г., стр. 31).
По този въпрос не следва да се вземат предвид документите
на шведски език (представени и в превод на български), тъй като няма данни,
същите да са съставени в резултат от надлежно медицинско изследване, а изхождат
от училищни лекари и от педагогически персонал. Още повече, че беседата с Х. е
била проведена на чужд за него език (английски). Но дори тези документи да се
ценят като доказателства по делото, те не свидетелстват за болестно състояние
на Х., а само за занижени адаптивни
и когнитивни способности, за несъответно на възрастта му поведение, както и за
несъответствие с изискванията на гимназиално ниво по повечето учебни предмети,
т.е. само количествен дефицит, но не и неадекватност, на мисленето.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
не е изпълнен медицинският критерий (доказано наличие на слабоумие или душевна
болест) за поставяне на ответника В.Х. под запрещение.
Дори да се приеме, че са налице релевантни
медицински предпоставки по чл. 5 от ЗЛС, съдът намира за недоказана с
необходимото пълно доказване невъзможността на ответника да се грижи за своите
работи (юридическият критерий).
Така, въз основа на непосредствените
впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК,
показанията на св. Н.и заключението на в.л. Г., се налага извод, че ответникът спокоен,
адекватен, ориентиран за време, място, собствена личност и значими събития от
живота си. Извършва обичайни битови дейности (учи, спортува, пазарува), владее два
чужди езика, задоволява духовните си потребности (чете книги, слуша музика,
гледа телевизия). Оценъчната му дейност не показва неприемливи отклонения на
представите му за добро/зло и правилно/неправилно от гледна точка на обществения
морал и ценностна система. Преценява способностите си самокритично, като
заявява, че трудно се оправя с парите. Разбира необходимостта да бъде съветван
по въпроси, които не са му ясни.
При тези данни
съдът намира, че констатациите на в.л. по СПЕ за инфантилност, лесна манипулируемост
и неспособност за преценка на сложни житейски ситуации на ответника, не са
достатъчни за категоричен извод, че той не е способен да се грижи за своите
работи. Наистина, вещото лице е направило обобщен (макар и предпазлив) извод,
че Х. не може напълно и задълбочено да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи и да защитава интересите си. Въпросът е,
обаче, дали степента на тази неспособност е достатъчна да обуслови поставянето
му под запрещение. При съвкупна преценка на останалите доказателства по делото
и в светлината на цитираните по- горе насоки, съдът намира, че отговорът следва
да бъде по- скоро отрицателен. Институтът на дееспособността и Решение № 12 на
Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно
дело № 10/2014г. интерпретират поставянето под запрещение като „състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“. В
случая, според настоящия съдебен състав, опасността от накърняване на нечии
права и интереси чрез правни действия на Х. е несъизмерима с опасността
от ограничаване на неговите субективни права по реда на чл. 5 от ЗЛС, и не е
достатъчна да обоснове поставянето му нито под пълно, нито дори под ограничено
запрещение, тъй като:
-
Ответникът
осъзнава субективните си ограничения и породената от тях нужда от външно
съдействие по въпроси, които „не са му ясни“, а това е предпоставка и механизъм
за справяне с по- сложни житейски ситуации: дори да не е в състояние сам да
вземе адекватно решение в такава ситуация, това осъзнаване дава основание да се
предполага, че той ще бъде в състояние да разпознае нейната предизвикателност и
да я преодолее с чужда помощ.
-
Показанията на
св. Н.и документите, съставени по време на обучението на ответника в Кралство Ш.,
действително, показват занижена възможност за ориентация в непозната среда и известни
отклонения от общоприетото социално поведение, но това са единствено фактически
действия (прегръщане на дървета, излагане на показ на части от тялото му,
несъпротивляване на насочена срещу него агресия), които не биха били
предотвратени с поставянето му под запрещение.
По тези съображения исканата в настоящото производство
мярка спрямо ответника е несъответна на целения с нея резултат.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са
изпълнени нито медицинският, нито юридическият критерий за поставяне под
запрещение на В.Х.. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Р.И.Х. за поставяне на В.Г.Х. с ЕГН ********** под запрещение.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Окръжен
съдия: