Определение по дело №7711/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                   

                                                   Гр. София, 24.06.2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: М. ГЕОРГИЕВА

                    ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

разгледа докладваното от съдия М. Георгиева в.гр.д. № 7711 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника „М.“ ЕООД срещу решение от 21.01.2019г., постановено по гр.д. № 81623/2017г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, с което са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове.

Разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК определя съдържанието на решението, като т. 4 от същата сочи, че в него следва да се посочат имената на страните. Настоящият съдебен състав констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическо грешка относно наименованието на ищеца. В мотивите на съдебното решение е формирана воля относно основателността на предявените искове от ищеца „Г.“ ЕООД, а в диспозитива на обжалваното решение е разрешен спор между търговско дружество с фирмено наименование „Г.-Я.“ ЕООД и ответника. Установеното несъответствие е такова между формираната воля в мотивите на решението и обективираната воля в диспозитива на същото.

При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

На следващо място, настоящият състав констатира, че депозираната въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК. Съдът констатира, че не е събран пълният размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване от общо 172, 22 лева, поради което на въззивника следва да бъде указано процесуалното задължение да внесе сумата, представляваща разлика между дължимата държавна такса и заплатената от него сума от 98, 89 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените по-горе процесуални действия, след което делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 7711/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 47 състав за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото,  не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          

                            2.