Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр.Варна, ХVII-ти състав в публично заседание на осми септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: М.
Иванова-Даскалова
при секретаря Оля Й.а,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №210/2020г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следв. от АПК във вр. с чл.231 от ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Образувано е под настоящият номер
след постановената с Решение №589/15.01.2020г. по адм. дело №11558/2019г. на
Върховния административен съд отмяна на Решение №1505/18.07.2019г. по
адм.д.№1480/2018г. по описа на Административен съд Варна и връщане за ново
разглеждане на жалбата от В.А. *** против Заповед №Л-1721/12.04.2018г. на
ВПД Гл. Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от него длъжност -
надзирател ІІ-ра степен в затвора в гр.Варна и е прекратено
служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР във вр. с чл.13, ал.2, т.4,
предл.III от
ЗИНЗС.
В жалбата се твърди, че заповедта
е нищожна, а в условие на евентуалност - че е издадена при нарушение на
материалния закон и на административните правила. Заповедта, с която е
образувано дисциплинарното производство била изменяна на два пъти с актове,
които не били връчени на А.. Той правил опити да участва в дисциплинарното
производство, посетил началника на затвора, но след като е получил отказ от него,
ангажирал адвокат, който е поискал писмено да се запознае с производството, но също
му било отказано. За всеотдайността към работата от страна на жалбоподателя
свидетелствало обстоятелството, че на 11.01.2018г. спасил от самоубийство лишен
от свобода. Оспорва се съставения протокол за изземване на устройството, като
се твърди, че изписванията в телефона също са неверни. Заявява, че по време на
служба не е държал у себе си телефон, не е правил снимки и не е запознавал
никого със снимки на обекти от затвора, както и че няма роднинска или друга
връзка с посочените лица. Счита, че извлечените данни от телефона не могат да
се свържат с Н. Н.. Обясненията дадени от жалбоподателя били дадени в резултат на
уплаха, породена от натиск, заплахи и арогантност. Твърди се нарушение на
чл.205, ал.3, чл.206, ал.1 и ал.3, чл.207, ал.3 и ал.8, чл.210, ал.2 от ЗМВР. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител и жалбоподателя. Пълномощникът счита, че ответникът не е доказал в пълнота,
че издателят на заповедта в качеството му на ВПД Гл. Директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ е имал правомощия да уволнява и да върши други правни действия.
Намира за недоказано също, че временно изпълняващият длъжността има пълномощия
и компетентност да започва дисциплинарна процедура, да отстранява временно от
длъжност и др. В тази връзка в писмени бележки сочи неспазване на реда на
чл.207 ал.1 т.1 /съотв. т.2 от ЗМВР, тъй като уволнения А. е бил надзирател втора
степен, а не на младша изпълнителска длъжност и в съответствие с препратките на
чл.37 от ЗМВР не е било в компетенциите и правомощията на ръководителя на
структурата, още повече на временният такъв, да се занимава с въпроси свързани
с уволнението му, с отстраняването му и т.н. Тъй като Министърът на
правосъдието не можел да делегира подобни правомощия, не го правел и
жалбоподателят е бил надзирател втора степен, то той е бил субект на преценка
на министъра и той е следвало да се произнесе за уволнението му. Изтъква, че
министърът е могъл да овласти с определени правомощия свой заместник, но за
такова ответникът не ангажирал доказателства. Поддържат се останалите
оплаквания за съществени нарушения на процедурните правила и за недоказаност на
фактите и обстоятелствата, във връзка с които е издадена заповедта за
уволнение. Претендира се уважаване на жалбата и да бъде постановено обезсилване
на Заповед №Л-1721/12.04.2018г. на ВПД Гл. Директор ГД „ИН“ или да
бъде отменена като незаконосъобразна. Иска се присъждане на жалбоподателя на
разноските по делото.
Ответникът – Гл. директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” при МП се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Поддържа, че Заповедта е правилна и законосъобразно издадена, в
изискуемата форма и в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените
правила. В писмени бележки подробно се излага, че дисциплинарното производство е
образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е
определен и дисциплинарно разследващ орган, който провел производство и събрал
доказателства за изясняване на фактите и установяване на нарушенията съгласно
чл.207, ал.3 от ЗМВР и обобщил резултатите в справка и изпратил на наказващия
орган. А. бил запознат с акта за образуване на дисциплинарно производство и имал
възможност да упражни правата си по чл.207, ал.8 от ЗМВР. Той депозирал писмени
обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство на 03.04.2018г.
и след връчване на поканата на 05.04.2018г. последващи не е подавал, което е
негова лична преценка и неоснователно се изтъква като нарушение на правилата и
ограничаване на правото на защита. От събраните в административната преписка
доказателства се установило поддържане на нерегламентирани контакти от
А. с лишени от свобода лица и техни близки в пълно противоречие с изискванията
за етично поведение. С тези си действия той злепоставил
институцията, сериозно уронил престижа на служителите в системата на
ГД“ИН“ и създал негативно отношение сред обществеността. Заповедта била
издадена в съответствие с целта на закона, предвид разпоредбата на чл.203 от ЗМВР задължаваща налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при тежко
нарушение на служебната дисциплина. Правилно извършените от А. деяния които се
доказало, че е извършил от обективна и субективна страна и са описани в
заповедта били приети за тежко нарушение. Заповедта била издадена в сроковете
по чл.195, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР и от компетентен
орган, предвид правомощията на Гл. директор разписани в ЗИНЗС. За компетентността
на издалия Заповед №Л-1721/12.04.2018г. са представени Заповед № ЧР 05-115/05.04.2018г.
на Министъра на правосъдието за преназначаване на старши комисар В. М. на длъжност „Главен Директор на ГД
„ИН”, Акт за встъпването му в длъжността
от 05.04.2018г., Заповед № ЧР 05-206/01.08.2019г. на Министъра на правосъдието
за преназначаване на ст. комисар Ивайло
Л. Й. временно до завръщане на титуляра на длъжност „Главен Директор на ГД „ИН”
и Акт за встъпването му в длъжността от 01.08.2019г. Пълномощникът моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и на ответната страна да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становището на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, предвид
разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, съдът достигна
до следните фактически установявания и изводи:
Със Заповед № Л-248/2 от
23.01.2017г. на Гл. директор на ГД“ИН“, жалбоподателят В.А.А. е назначен на
длъжност „Надзирател II-ра степен“ в Затвора в гр.Варна - I–ва категория. А. встъпил в тази длъжност на 27.01.2017г.,
за което се подписал лично в съставения на тази дата Акт за встъпване в
длъжност .
На 11.01.2018г. при извършване на
проверка в 302-ро спално помещение в затвора в гр.Варна е открит работещ
мобилен телефон на леглото на лишения от свобода Н. И. Н.. Телефона е иззет с Протокол
за обиск и изземване от 11.01.2018г. съставен от мл. инспектор К.. Във връзка
със случая е образувана проверка. Установено е, че лишеният от свобода Н. е
притежавал тази неразрешена вещ; че мобилния телефон е в работен режим и при
преглед на приложенията -контакти, съобщения, обаждания, Viber и снимки- под името „Нашия“ е мобилен
номер **** *** *** на младши
инспектор В.А.. В даденото обяснение лишения от свобода Н. Н. потвърждава, че телефона,
който е намерен при претърсване на килията му е негова собственост /л.82/. Установена
е комуникация между него и А., която е осъществявана многократно по „Вайбър“. Такава
комуникация А. осъществявал и с други двама лишени от свобода – Я. К. и А. А.. При
проверка на съобщенията е установено, че служителят В.А. многократно е носил
дрехи, цигари, храна и мобилни телефони на лишени от свобода, които вещи взимал
от техни близки.
В писмени обяснения от 12.01.2018г. В.
А. потвърдил, че поддържа контакти с лишените от свобода Н. Н., Я.
К. и А. А., с които се познава от преди постъпването му на служба в затвора в
гр.Варна. При проверка в личното му кадрово досие е установено, че той не е
информирал пряк ръководител или друго длъжностно лице за близките си
взаимоотношения с посочените лишени от свобода лица, въпреки, че има такова задължение
съгласно Заповед ЛС-04-069/18.02.2002г. на Министъра на правосъдието, в
която в т.4, предл.5 е разписано задължението „служителите от
надзорно-охранителния състав своевременно да информират непосредствените си
началници за роднинска или друга връзка между тях и лишените от свобода /задържаните
лица“.
От началника на затвора Варна до Гл.
директор на ГД“ИН“ е изготвено Предложение №203/22.01.2018г. срещу В.А. да се
образува дисциплинарно производство по реда на чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР
и на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР той да бъде временно отстранен от
длъжност до приключване на дисциплинарното производство, поради това, че
служебното му положение ще затрудни разкриване на обективната истина.
Със Заповед №Л-530/01.02.2018г. ст. комисар С. Ц. като изпълняващ правомощията на гл.
директор на ГД“ИН“, съгласно Заповед №ЧР-05-67/14.03.2017г. на Министъра на
правосъдието, е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор В.А..
Със Заповед №Л-1166/02.03.2018г. ст. комисар С. Ц. като изпълняващ правомощията
на гл. директор на ГД „ИН” е изменил състава на дисциплинарната комисия, определен
със Заповед №Л-530/01.02.2018г. Със
Заповед №Л-1255/4/09.03.2018г.
ст. комисар Митко Димитров като изпълняващ функциите на гл. директор
на ГД“ИН“, съгласно Заповед №Л-1235/08.03.2018г. на Министъра на правосъдието, е удължен срока до който дисциплинарната
комисия да докладва резултата по случая.
Разпоредената по този
повод проверка установила и други действия и бездействия на мл.инспектор В.А., които
са квалифицирани като самостоятелни нарушения на задължителни правила за
поведение и забрани, въведени с конкретни разпоредби на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД“ИН“ и ГД“Охрана“
утвърден със Заповед №ЛС-04-755/17.08.2006г. на МП, с който А. бил запознат на
19.08.2016г. и заповеди на Министъра на правосъдието. Изготвена е обобщена
справка от 14.03.2018г. от дисциплинарната комисия до ВПД Главен Директор на ГД“ИН“-
ст. комисар С. Ц., в която са описани и квалифицирани нарушенията, които
констатации и квалификация са възприети и от наказващия орган и изложени в обжалваната
заповед:
На 22.10.2017г. и на
24.10.2017г. в качеството на държавен служител като постови в наряд, при
изпълнение на служебните си задължения на пост №8 в затвора Варна, В. А. държал
в себе си и ползвал личен мобилен телефон. Това деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.315, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и на чл.7 от Етичния
кодекс.
Това е квалифицирано като
нарушение на чл.315, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който служителите от
надзорно-охранителния състав нямат право да държат в себе си и да ползват лични
мобилни телефони по време на изпълнение на служебните си задължения в
затворите. Преценено е и като нарушение на чл.7 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители от ГД“ИН“, съгласно който „Служителят изпълнява
задачите си при спазване на Конституцията на РБ, Международните актове, които
РБ е ратифицирала, както и законите и подзаконовите нормативни актове“. С
Етичния кодекс А. е бил запознат на 19.08.2016г.
На 24.10.2017г. в и осъществявал
разговор и фотографирал участък на физически заграждения, явяващи се
уязвимо място съгласно инструкцията на поста. Съгласно Заповед №
Л-5939/23.10.2015г. /л.139/ на Гл. директор на ГД“ИН“ това е служебна
информация. С осъщественото фотозаснемане служителят създал възможност тя да
стане достояние и на други лица и да бъде застрашена сигурността на затвора.
Това е преценено като нарушение на
чл.52 от Етичния кодекс, съгласно който „служебната информация, с
която разполага служителя не може да бъде използвана с користна цел, нито да
бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред“ и на чл.53
от Етичния
кодекс, съгласно който „служителят спазва нормативните изисквания за достъп до
информацията, като съблюдава правилата за защита на класифицираната информация
и запазва анонимността на лицата“. В заповедта гореописаното е преценено като
нарушение на декларираното от служителя в декларация обр.8 – че ще пази
класифицираната информация / служебна и държавна тайна/, станала му известна
при и по повод изпълнение на служебните задължения; като нарушение на
положената от него клетва – обр.9 „да спазва законите и конституцията на
страната… да пази държавната и служебна тайна“, във връзка с узнатата от него
информация в Инструкция за затвора Варна.
На 27.10.2017г. мл. инспектор А.
не информирал своевременно непосредствените си началници за роднинска или друга
връзка между него и лишените от свобода Я. К., Н. Н. и А. А..
Това е квалифицирано като
нарушение на чл.293, т.1 и т.6 от ППЗИНЗС, на т.4, предл.5 от Заповед №
ЛС-04-069/18.02.2002г. на МП /л.136/ и на чл.25 от Етичния кодекс. В чл.293,
т.1 и т.6 от ППЗИНЗС е разписано, че за успешното изпълнение на задачите от
надзорно-охранителния състав се изисква: т.1- строго спазване на законите на
РБългария; т.6-стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на
ръководителите. Такова е изискването в т.4, предл.5 от Заповед №
ЛС-04-069/18.02.2002г. служителите от надзорно-охранителния състав своевременно
да информират непосредствените си началници за роднинска или др. връзка между
тях и лишените от свобода/ задържаните лица“. В чл.25 от ЕТ, с който А. се е запознал
още на 23.01.2017г. е правилото, че служителя изпълнява стриктно и
безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите
действия или бездействия“, в глава V „Преки задължения от длъжностната
характеристика за длъжността „надзирател II-I степен“ в затвор,
управление и комуникация с лишените от свобода, в изр.3 е предвидено, че „установява правомерните граници на
контактите и взаимоотношенията с лишените от свобода“.
Посочено е установеното, че през
различен период от време А. в качеството на държавен служител не изпълнил
основни задачи, като не предотвратил, не пресякъл и не ликвидирал извършване на
нарушение от лишените от свобода Я. К., Н. Н. и А. А. изразяващо се в притежание,
държане и ползване на забранена вещ - мобилен телефон, визирано в чл.97, т.3 от ЗИНЗС; не изпълнил служебните си задължения, като не докладвал писмено за
извършените нарушения от лишените от свобода Я. К., Н. Н. и А. А..
С това бездействие е преценено, че
служителят е нарушил чл.291, т.3; чл.312 т.10 и т.13 ; чл.293, т.1 и
т.2 от ППЗИНЗС, както и на чл.25 от ЕК и глава V-та от Преки задължения от
длъжностната характеристика. В чл.291, т.3 от ППЗИНЗС е разписана основна
задача на служителите от надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от
свобода – да предотвратяват, пресичат и ликвидират опитите на затворниците за
извършване на нарушения и престъпления. В чл.312 т.10 и т.13 от ППЗИНЗС са
задължението на надзирателите да не позволяват внасянето и държането на
неразрешени предмети и вещи; задължението да докладват писмено за извършените
нарушения и престъпления. В чл.293, т.1
и т.2 от ППЗИНЗС са изискванията за познаване на нормативните актове във връзка
с наказанието „лишаване от свобода“ и своевременно да реагират на сигналите за
нарушения . В чл.23 и чл.25 от ЕК са задълженията на служителя да води
стриктно, пълно и точно служебната документация свързана с осъдените лица и да
изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи
отговорност за своите действия и бездействие; да установява правомерните
граници на контактите с лишените от свобода и да пише докладни записки за
нарушения на дисциплината и за възникнали произшествия.
През месец ноември 2017г. в
качеството на държавен служител в затвора Варна, А. използвал познанството си с лишения от свобода Н. Н. за решаване на лични
въпроси. Чрез комуникация по „Вайбър“ двамата обсъждали възможността А. да
закупи телевизор, във връзка с което са установени изпратени по „Вайбър“ снимки
на оферта и закупения телевизор от дата 04.11.2017г. в 01.03часа, които са
намерени и в личния телефон на служителя, и в иззетия телефон от лишения от
свобода Н. /файл IMG-le030978.db2cl6ce796cf5ac8c415dl4-V; MGI09a90735b6del9976874299d0dl4f2f-V от дата
04.11.17г. в 01.03часа/. През месец август 2017г. служителят използвал
познанството си с лишения от свобода А. А. за решаване на лични въпроси
свързани с придобиването на недвижим имот собственост на майка му на цена от 36
000 евро, предоставяйки скица на имота в землището на квартал „Виница“, гр.Варна.
Това е квалифицирано като
нарушение на чл.294, т.12 от ППЗИНЗС в който е забраната „служителите от
надзорно-охранителния състав да използват познанства и контакти с лишените от
свобода, задържаните под стража лица и техните близки за решаване на лични
въпроси“. Нарушение на задълженията в чл. 8 от ЕК - да проверява законността на
действията, които възнамерява да предприеме; в чл.34 от ЕК- да придобива и
управлява имуществото си по начин, който да не създава съмнение за злоупотреба
със служебното му положение; в чл.41 от ЕК – да не се възползва от правомощията
си с цел лично облагодетелстване или др. користна цел; в чл.89 от ЕК – да не
използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на
семейството си интереси.
През времето от 2017г. до
12.01.2018г. служителят А. многократно посредничал и посетил Н. П. - майка на
лишения от свобода Я. К., с когото се познавали от деца, а семействата им били
приятелски, като тя няколкократно го молила и му давала храни, дрехи и други
вещи, които той приемал и предавал. Това се потвърдило от предоставената от служителя
информация от личния му телефон „Apple
iphone 1“.
Така извършеното е квалифицирано
като нарушение на чл.294, т.6 и т.9 от ППЗИНЗС както и на чл.3, чл.6, чл.8,
чл.10 , чл.13, чл.25, чл.31, чл.40,
чл.41, чл.88, чл.89 и чл.90 от Етичния
кодекс. В чл.294, т.6 и т.9 от ППЗИНЗС са забраните служители от
надзорно-охранителния състав да посредничат за създаване на неправомерни връзки
между лишените от свобода, между тях и др. граждани, както и да им вършат други
услуги; да посещават семействата на лишените от свобода без разрешение на
съответния началник. В чл.3, чл.6, чл.8, чл.10, чл.13, чл.25, чл.31, чл.40,
чл.41, чл.88, чл.89 и чл.90 от Етичния кодекс са разписани
изискванията за осъществяване на дейността при спазване на принципите на
законност, лоялност, честност, безпристрастност, отговорност и отчетност; за
пазене на доброто име на институцията, на професионалната етика; да не се
допуска поведение, което да уронва престижа на службата; да не се приемат
подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване
на работа, която влиза в служебните му задължения; да не се възползва от
правомощията си с цел лично облагодетелстване или др. користна цел; да не
използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на
семейството си интереси; да не участва в каквито и да е сделки, които са
несъвместими с неговата длъжност, функции и задължения; да обсъжда със своя
ръководител, когато се съмнява дали дадена дейност е съвместима със служебните
му задължения.
Всички тези действия и бездействия
на В.А. са преценени в съвкупност и квалифицирани като тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1 т.8, предл. II и т.13 от
ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила на
поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата“. След
обстоен анализ на отделните нарушения Комисията стигнала до заключение, че нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР, за
което е предвидено наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година
представляват всяко от извършените от него нарушения на:
1/ задължението да не държи в себе
си и да не ползва личния си мобилен телефони по време на изпълнение на
служебните задължения в затвора;
2/ задължението да информира
своевременно непосредствените си началници за роднинска или друга връзка между
него и лишените от свобода – К., Н. и А.;
3/ задължението да предотврати,
пресече и ликвидира извършване на
нарушение от лишените от свобода Н., К. и А. състоящо се в притежание, ползване
или държане на мобилен телефон, който е забранена вещ, за което не докладвал
писмено;
4/забраната да използва познанството си:
- с лишения от свобода А. А. за
решаване на лични въпроси – придобиването на недвижим имот собственост на майка
му на цена от 36 000 евро, предоставяйки скица на имота в землището на
квартал „Виница”, гр.Варна;
- с лишения от свобода Н. Н. за
решаване на лични въпроси свързани със закупуване на телевизор.
За нарушението извършено от А. при
изпълнение на служебните си задължения на пост №8 в Затвора гр.Варна свързано с
използване на личен мобилен телефон с който се сдобил със снимка на физическите
заграждения и уязвими за бягство места, които представляват служебна информация
по силата на Заповед №Л-5939/23.12.2015г. на Главен Директор на ГД „ИН”, с
което създал възможност тя да стане достояние и на други лица, дисциплинарната
комисия направила извода, че представлява тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.8, предл.2 и т.13 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на наказание „уволнение”.
Дисциплинарната комисия заключила,
че служителят е нарушил своите задължения при форма на вина - пряк умисъл, че е
уронил престижа и авторитета на службата. Всяко от нарушенията представлявало
дисциплинарно нарушение и в съвкупност довели до тежки отрицателни последици за
дисциплината, поради което на основание чл.197, ал.3, т.1 от ЗМВР Комисията
предложила на А. да бъде наложено по-тежкото от предвидените за тях наказания -
„уволнение“.
От приложения в преписката рапорт от
07.03.2018г. от мл. експерт К. П. – командир на отделение при Затвора Варна /л.89/
се установява, че през времето, в което е бил командир на IV-то отделение и В. А., той не му е
докладвал и не е споделял да има роднински и приятелски взаимоотношения с
лишени от свобода или служители при Затвора Варна.
В преписката е приложена
декларация на лишения от свобода Я. К., в която заявява, че е запознат с реда
за провеждане на телефонни разговори в Затвора Варна и ще провежда такива с
посочените лица, едно сред които е В.А. – братовчед /л.140 от преписката/.
От докладна записка от 07.03.2018г.
инспектор В. Х. – инспектор „Информационни технологии” в Затвора Варна /л.115/ се
установява, че на 12.01.2018г. около 16.00ч. е била извикана в затвора по
нареждане на гл. инспектор М. П. и със съгласието на мл. инспектор В.А. е
пренесла със служебен фотоапарат снимки и хронологията от „VIBER” от екрана на мобилен телефон „APLLE IPHONE 7”, който бил собственост на А..
В преписката е налична покана от
26.03.2018г. за даване на писмени обяснения от В.А., която получил на
05.04.2018г. Преди това – на 02.04.2018г. гл.инспектор С. и инспектор М.
посетили адреса му в гр.Варна, ж.к.”***” бл.***, вх.*, ет.*, на който не го открили.
При разговор съседи от етажа заявили, че не познават такова лице да живее там.
За това бил съставен протокол по реда на чл.206, ал.1 ЗМВР.
От приложената в преписката докладна
записка от 10.04.2018г. до Началника на Затвора Варна се установява, че зам. председателят
на дисциплинарната комисия докладва, че е получилил обратна разписка от
куриреска фирма „Еконт” за изпратена пратка съдържаща покана №2958/26.03.2018г.
за даване на писмени обяснения, която била получена от А. на 05.04.2018г. В
протокол от 11.04.2018г. било отразено, че при проверка в регистъра за входяща
кореспонденция на Затвора Варна се установило, че за времето от 05.04.2018г. до
11.04.2018г. не са постъпвали писмени обяснения от мл. инспектор В.А..
На 03.04.2018г. в ГД„ИН” били депозирани
обяснения от В.А. ***. В тях посочил, че на 30.03.2018г. е бил потърсен на
мобилния телефон от служител на Затвора Варна, който му съобщил, че следва да даде
обяснения по повод започналата процедура по наказването му. В обясненията посочил,
че е активен синдикален член и с това, както и със състоялите се протестни
действия свързвал действията срещу обикновените надзиратели, които протестират
с основание. Описал, че на 10.01.2018г. към 14.00часа спасил от самоубийство лишения
от свобода Л. Д. Ч.. В почивния си ден на 12.01.2018г. бил повикан от М. П. и
му бил проведен недопустим от всякакво естество разпит, обиск, изземване,
снемане на лични данни. А. очаквал похвала и поощрения за добре свършената
работа и спасения човешки живот. Представен му бил телефон, от който са му били
изпращани съобщения от лишен от свобода. Поискали неговия телефон и след като им
го дал установили, че са му изпращани, неотваряни от него съобщения във вайбър
от същия затворник. П. „източил” съдържанието от телефона с кабел на
стационарния компютър, след което под диктовка на тримата бил заставен да пише
нещо, за което няма спомен. В състояние на пълно объркване и навлизане в
личното му пространство го накарали да се качи в колата на полицая и след обяд
обикаляли до някаква жена и сина й, която А. твърди, че не познавал от преди.
Посочил, че познава бегло лишения от свобода от семейна среда, че му е предал
цигари за 10лв. купени от майка му и не си спомня дали му е предал друго – яке,
пуловер, дреха. В обясненията заявил, че стореното не е нищо забранено, но
всичко е било нагласено. На следващия ден А. бил на вишка само на редовна смяна.
Тъй като нямало отмяна и бил задържан за повече от работния ден и измръзнал, разболял
се от бронхит и се наложило да се лекува у дома. Бил привикан и му била връчена
заповед за временно отстраняване и за започване на дисциплинарно производство. Заявява,
че нищо не помни, че бил болен, уплашен, унижен и не знае какво е писал и какво
са му казали. Сочи, че отишъл при адвокат, на която също отказали да се
запознае с преписката. Той също направил опит да се запознае с преписката, но
му отказали.
Въз основа на всички събрани
материали в преписката на 12.04.2018г. ст. комисар В. В. М. в качеството на временно изпълняващ
длъжността Гл. директор на ГД „ИН“ издал Заповед №Л-1721, с която на основание
чл.13, ал.2, т.9 предл.II и чл.19,
ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.194, ал.2, т.4 , чл.197, ал.1 т.6 и чл.203, ал.1,
т.8 предл. II и т.13 от ЗМВР при спазване на изискванията на чл.195, ал.2 и чл.206,
ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР наложил на мл. инспектор В.А.А. - надзирател ІІ-ра степен в затвора в гр.Варна, I-категория дисциплинарно наказание „уволнение“ от
заеманата от него длъжност и прекратил служебното му правоотношение, считано от
датата на връчване на заповедта на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР във вр. с чл.13, ал.2, т.4,
предл.III от ЗИНЗС.
Заповедта е получена от А. и
пълномощника му на 24.04.2018г. по повод образуваното друго съдебно
производство по оспорване на акта за временното му отстраняване от длъжност. Правото
да я оспори служителят упражнил с подаване на жалба на 08.05.2018г. по куриер,
по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Жалбата е допустима.
Подадена е в срок, от адресата на заповедта, който е активно легитимирано и с
правен интерес лице да я оспори, тъй като тя го засяга неблагоприятно.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповед №Л-1721/12.04.2018г. е издадена от компетентен
орган и при спазване изискванията за форма. Тя е волеизявление на старши
комисар В. В. М., който със Заповед №ЧР
05-115/05.04.2018г. на Министъра на правосъдието от заместник директор на ГД
„Охрана” е бил преназначен временно за срок до три месеца на длъжността „Главен
директор на ГД „ИН” до заемането й. М. е встъпил в длъжността „Главен директор на
ГД „ИН” на 05.04.2018г., което е удостоверено със съставения на 05.04.2018г. Акт за встъпване в длъжност. Оспорената
заповед е издадена на 12.04.2018г.- в периода, в който М. е изпълнявал функциите и правомощията на гл.
директор на ГД „ИН”.
При формиране на извода за наличие на материална
компетентност на издателя й, съдът съобрази чл.12 от ЗИНЗС съгласно която Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическото лице към
Министъра на правосъдието, което осъществява прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, а нейни
териториални служби са затворите и областните служби "Изпълнение на
наказанията". Във връзка компетентността на издателя правилно сред
правните основания в обжалваната заповед са посочени чл.13, ал.2, т.9 и т.4 от ЗИНЗС. Съгласно чл.13, ал.2, т.9 предл.II от ЗИНЗС главния директор на ГД"ИН"
наказва служителите в главната дирекция и в териториалните ѝ служби, а
съгласно чл.13, ал.2, т.4 предл.III от ЗИНЗС главният директор на ГД"ИН"
прекратява служебните правоотношения с държавни служители на младши
изпълнителски длъжности.
По време на дисциплинарното производство В. А. е мл.
инспектор и заема длъжността „надзирател II
степен в затвор I категория“, видно и от длъжностната
му характеристика /л.145 от преписката/. Той е бил служител в териториална
служба на ГД“ИН“, каквато се явява Затвора в град Варна и е заемал младши
изпълнителска длъжност. Поради това Главния директор на ГД „ИН” е компетентния
орган да издаде акт, с който да му наложи дисциплинарно наказание и акт за прекратяване
на служебното му правоотношение.
В чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е разписано, че за държавните
служители по ал.1, т.1, сред които са служителите в териториалните служби на
ГД“ИН“, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията, какъвто
служител е бил В. А., се прилагат разпоредбите относно държавната служба в
Закона за МВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. В съответствие с приложимото
по препращане изискване на чл.210 ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание е
наложено с писмена заповед, в която е посочен извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното
основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта.
Неоснователно представителят на жалбоподателя счита,
че от Заповед №ЧР 05-115/05.04.2018г. на Министъра на правосъдието, с която е
преназначен старши комисар В. М.на длъжност „Главен директор на ГД „ИН” до
заемането й не става ясно с какви правомощия е бил натоварен и разполагал ли е с
компетентност да прекратява служебните правоотношения с надзирателите, като
това на В. А.. Основателно представителят на ответника поддържа, че след като ст.
комисар М. е бил преназначен на
длъжността Главен директор на ГД „ИН” до заемането й и встъпил в тази длъжност,
е притежавал пълния обем от правомощия, функции и задължения, които по силата
на законовите разпоредби има гл. директор на ГД“ИН“. Не е необходимо всяко едно
действие, функция и правомощие, които нормативно са вменени на даден орган да
се упоменават изрично и в акта за преназначаване на даден служител на тази
длъжност за определен срок. След като в Заповед № ЧР 05-115/05.04.2018г. на
Министъра на правосъдието и в законова разпоредба не са посочени правомощия и
функции, които да не изпълнява временно назначения на длъжността „гл. директор“
на ГД „ИН”, ст. комисар В. М.не е бил ограничен в правомощията и
компетентността за времето през което е бил на тази длъжност.
При провеждане на дисциплинарното
производство и постановяване на обжалваната Заповед не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административните правила. Заповедта е издадена при
спазване на процедурата
в чл.207 от ЗМВР. Дисциплинарното
производство е образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и
дисциплинарно разследващ орган. Последният е предприел действия по изясняване
на фактите и обстоятелствата свързани с нарушенията чрез проверки и събиране на
доказателства, съобразно чл.207, ал.3 от ЗМВР. Резултатите от
проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган,
който от своя страна е постановил акта за налагане на наказанието в сроковете
по чл.195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР.
Служителят В. А. е запознат с акта за образуване на
дисциплинарно производство и му е осигурена възможността да упражни
правата, предвидени в чл.207, ал.8 от ЗМВР. Неоснователно представителят
му счита, че не е спазен реда на чл.207, ал.1, т.1 или т.2 от ЗМВР. В чл.207,
ал.1, т.2 от ЗМВР е посочено, че при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.2 - т.15 от ЗМВР, дисциплинарното
производство се образува с писмена заповед на ръководителите на структурите
по чл.37 - за държавните служители на младши изпълнителски длъжности
и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. В случая такъв
акт е Заповед №Л-530/01.02.2018г. на ст. комисар В. В. М. в
качеството му на главен директор на ГД „ИН”. Поради това в несъответствие с доказателствата представитела на
жалбоподателя счита, че със Заповед №Л-531/01.02.2018г. е образувано
дисциплинарното производство. С тази заповед В. А. е бил отстранен временно от заеманата
от него длъжност и тя е била предмет на съдебна проверка в адм. дело №851/2018г.
по описа на Административен съд–Варна, с решението по което е отхвърлена
жалбата като неоснователна.
Жалбоподателят е уведомен за образуваното
срещу него дисциплинарно производство със Заповед №Л-530/01.02.2018г. на изпълняващия
длъжността гл. директор на ГД „ИН”, в която са изложени фактите и
обстоятелствата, по повод на които е образувано производството. Неоснователни
са оплакванията, че като не е бил запознат със съдържанието на издадените в
последствие Заповед №Л-1166/02.03.2018г. и Заповед №Л-1255/09.03.2018г., с
които е изменена заповедта за образуване на дисциплинарното производство, е било
нарушено правото му на защита. С тези две заповеди от м. март 2018г. е изменен състава
на дисциплинарната комисия и е удължен срока, до който следва да бъде докладван
резултата от проверката. В тези две заповеди не се съдържат факти и
обстоятелства, които подлежат на разследване, установяване и анализиране от
дисциплинарната комисия при формиране на извода за извършените нарушения, по
отношение на които упражнява правото си на защита А.. Съставът на
дисциплинарната комисия и срока за проверката й не зависят от А.. Поради това и
след като с тези две заповеди не е променян обхвата или предмета на проверка на
дисциплинарната комисия, невръчването им на А. не е засегнало неблагоприятно
правото му на защита.
Оплакването, че е било нарушено правото да
участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от
посочен от него служител на МВР или от адвокат по смисъла на чл.205, ал.3 от ЗМВР е неоснователно. Няма спор между страните, че на 22.02.2018г. А. е посетил
началника на Затвора Варна при което бил уведомен, че производството е в
начален етап. Това е обективна причина, поради която към този момент А. не е
могъл да се запознае с резултата от проверката и да участва в производството,
която е била налице и на следващия ден - 23.02.2018г., когато ангажиран от него
адвокат е отправил искане до Началника на Затвора Варна да бъде уведомен за
реда и времето, по които да осъществи предвидените в АПК процесуални
възможности за участие.
А. е имал възможност да участва в
дисциплинарното производство, когато до него е била изготвена покана за даване
на писмени обяснения и предприетите действия по връчването й. От
доказателствата по делото се установяват направени многократни опити да се
свържат с него, да бъде открит на посочения от него адрес в град Варна за
връчване на поканата.
Неоснователно е оплакването поддържано от представителя
на жалбоподателя, че дисциплинарното производство е проведено в нарушение на
чл.206, ал.5 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства се установява, че
първата покана за даване на обяснения
или възражение от служителя във връзка с дисциплинарното производство му е била съобщена по телефона и той депозирал
в ГД „ИН“ писмени обяснения на 03.04.2018г.
Изпълнени са
изискванията на чл.206, ал. 1 от ЗМВР – задължението на дисциплинарно
наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. От протокола от 11.04.2018г. е видно, че деловодителя е
извършил проверка в регистъра за входяща кореспонденция на затвора гр.Варна за
времето от 05.04.2018г. до 11.04.2018г. и не е установил да са постъпвали
писмени обяснения от В.А..
Неоснователно е оплакването за несъобразяване
с дадените от него писмени обяснения. Дисциплинарно-наказващия орган не е
задължен да излага мотиви защо не кредитира обясненията на проверявания,
особено след като в тях не са направени искания за събиране на допълнителни
доказателства във връзка с нарушенията. В депозираните на 03.04.2018г. в ГД „ИН“
обяснения той акцентирал, че е активен синдикален член, с което и със състоялите
се протестни действия свързвал желанието на подчинените на гл. директор да
всеят страх в състава на обикновените надзиратели, които протестират.
Дори А. да не е успял да се запознае с
поканата за даване на писмени обяснения, той е имал възможност още при
получаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство да се
запознае с фактите и обстоятелствата, по повод на които е образувано
производството. А. е имал възможност в писмените обяснения да изложи твърденията
си за вменените му нарушения. В обясненията посочва, че в телефона му
действително са установени изпращани от лишен от свобода съобщения по вайбър. Във
връзка с твърдението „… тримата се надвесиха над мен и ме заставиха да пиша под
тяхна диктовка нещо, което нямам спомен какво е”, ако не е било вярно, той е
могъл да изложи какво в действителност се е случило и да опровергае
установеното при проверката. Обясненията, които дал „под диктовка на тримата”
са, че се познава с лишения от свобода Я. К., защото са семейни приятели и се
познават от деца; че майката на Я. го молила да му занесе храна няколко пъти и
зимно яке; че с А. се познава от години и поддържа контакт с него само когато е
извън затвора под домашен отпуск; че познава Н. от детските си години; че му пращал
поздрави на вайбър; че е искал съдействието му да си закупи телевизор. Тези
факти и обстоятелства, свързани с извършените нарушения той не е опровергал с
други твърдения в писмените обяснения, които депозирал на 03.04.2018г. Дори
обясненията от 12.01.2018г. да е дал написал под натиск, след като в
последващите обяснения и с доказателства не е установил друго, основателно
наказващият орган възприел установеното за нарушенията при проверката.
Относно изготвената от
дисциплинарно разследващия орган обобщена справка и втора покана за даване на
писмени обяснения във връзка с данните в справката от писмените доказателства в
преписката се налага извода, че са предприети всички действия за връчването й
на служителя, включително чрез куриерска услуга. Въпреки усилията на дисциплинарно
разследващия орган и нееднократното посещение на куриер, според отразеното в
товарителницата на „ЕКОНТ“, както и посещения на адреса от членове на
комисията, жалбоподателят не е открит на посочения от него адреса за уведомяване.
Видно от отразеното върху покана за даване на писмени обяснения рег.№
2958/26.03.2018г., тя е била връчена на В. А. лично на 05.04.2018г. срещу
подпис. Тя възпроизвежда изцяло основното съдържание на обобщена справка №2276/16.03.2018г.
Дисциплинарната комисия установила, че В. А.
е нарушил ЗМВР и Етичния кодекс, за които нарушения се предвижда дисциплинарно
наказание „порицание” и „уволнение”, поради което е предложено да му бъде
наложено наказанието „уволнение”. Няма спор и от доказателствата се установява,
че жалбоподателят е дал писмени обяснения на 03.04.2018г. и след връчването на
поканата на 05.04.2018г. не е депозирал други такива. Това е негово лично
решение и не съставлява нарушение на процедурата. Поради това изцяло
неоснователни и неподкрепени от доказателствата са оплакванията в жалбата,
поддържани от представителя на А., че са били ограничени и нарушени правата му.
Неоснователно се твърди,
че е нарушен чл.210, ал.2 от ЗМВР. От доказателствата по делото – протоколи,
докладна записка за прилагане на процедура по чл.210, ал.4 от ЗМВР, се
установява, че са правени многократни опити да се свържат с жалбоподателя,
който не се е явил, за да му бъде връчена оспорената заповед. Същият не е
получил екземпляр на заповедта, по причини независещи от ответника, поради
което неоснователни са оплакванията в този смисъл. Заповед
е издадена в двумесечния срок по чл.195,
ал.2 от ЗМВР, съобразно която, за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването
му. Съгласно чл.196,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая дисциплинарното
нарушение е открито с представяне на обобщена справка изх. №2276/14.03.2018г.
на 19.03.2018г. в ГД„ИН” на дисциплинарно-наказващия орган, с която съгласно чл.207, ал.12 от ЗМВР приключва проверката.
Считано от тази дата - 19.03.2019г. е започнал да тече двумесечният срок за
налагане на дисциплинарно наказание, в който на 12.04.2018г. е издадена обжалваната
заповед.
В обстоятелствената й част а наказващият
орган е посочил кои конкретни разпоредби от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГД „ИН“ и ГД „Охрана“, утвърден със Заповед
№ЛС-04-755/17.08.2006г., от ЗИНЗС и ППЗИНЗС са нарушени от А.. Подробно и ясно е цитирано
всяко нарушение на разпоредба на Етичния кодек, ЗИНЗС и ППЗИНЗС, което издателят
на акта намерил, че е осъществено с конкретно описаното действие или
бездействие на жалбоподателя. Описаното в Заповедта за налагане на наказанието
и в приложените обобщена справка и становище поведение на служителя правилно е преценено,
че е в нарушение на конкретните етични правила за поведение и законови
разпоредби и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност с налагане
на дисциплинарно наказание предвидено в ЗМВР, към който препраща ЗИНЗС. Основателно поведението на В. А. е преценено от наказващия
орган като виновно, морално укоримо, тежко нарушение на етичните правила. Законосъобразно,
след преценка на всички относими факти и обстоятелства, обосновано и при
наличие на законовите предпоставки на служителя е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание
"уволнение". Изложената в заповедта фактическа обстановка
изцяло се подкрепя от събраните писмени доказателства, а посочените от
наказващия орган правни норми като основания за налагане на наказанието са правилно
приложени.
Възраженията относно истинността на
Протокол № 0009133/11.01.2018г., обективиращ действия по изземване на мобилен
апарат от лишения от свобода Н. Н., представен по делото в оригинал и като
химизирано копие целят защитата да внуши, че е налице дописване и той да
не се кредитира. Отразеното в протокола има значение единствено за техническото
състояние на иззетата неразрешена вещ от лишения от свобода Н.. Той не касае
основните въпроси предмет на процесния спор - извършени ли
са описаните в заповедта деяния от В.А. и съставляват ли те тежко
нарушение на служебната дисциплина. Безспорно се установява при съвкупната
преценка на приетите по делото доказателства, че протокола е съставен от С. К.,
който извършил обиск и иззел въпросния мобилен телефон, които обстоятелства не
се променят от наличието или липсата на подписи на други лица.
Съгласно чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР за
разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство могат
да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител. В конкретния случай дисциплинарно-разследващия орган е използвал
познанията на служителя в затвора Варна, заемащ длъжността инспектор „информационни
технологии”. Въз основа на разпореждане на Началника на Затвора във връзка с
иззети неразрешени вещи този служител със служебен фотоапарат преснесъл снимки
и хронологията от „Viber” от екрана на мобилния телефон, собственост на жалбоподателя
А.. Дисциплинарнонаказващия орган се е позовал на Протокол №9133 от
11.01.2018г., съставен от мл.инспектор С. К., Докладна записка от мл.инспектор Г.
Ж. – л.128, Декларация от Я. К.– л.140. От изложеното се опровергава
твърдението на жалбоподателя, че същият е бил „нерегламентирано свързан със
сървър в затвора”. Действията по разследването на случая са били извършени от
компетентни лица, в кръга на функциите им, което не може да опорочи действията
по разследване на дисциплинарните нарушения.
Поради изложеното се налага извода, че при
издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административните правила, които да обосноват отмяната й.
Заповедта е постановена и при правилно приложение
на правните норми, в съответствие с фактите и обстоятелствата,
установени от събраните доказателства, верността на които не е оборена от оспорващия
с доказателства. Установеното от доказателствата кореспондира с извода в
заповедта, че действията и бездействията на В. А. са деяния,
съставомерни по чл.194, ал.2, т.4 във
връзка с чл.203, ал.1, т.8 и т.13
от ЗМВР – че са несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, че уронват престижа
на службата и представляват злоупотреба с власт и доверие.
Поведението на служителя описано детайлно
в заповедта – предмет на съдебен контрол, законосъобразно е
квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като несъвместимо с морала и
уронващо престижа на служителите в пенитенциарната система; че възпрепятства
органите по изпълнение на наказанията и създава негативно отношение сред
обществеността. Описаните детайлно в Заповедта действия и бездействия на В. А. основателно
са формирали у издателя й извода, че поведението му не е било подчинено на
закона, на императивно въведените с цитираните
норми правила за поведение и забрани за служителите от
надзорно-охранителния състав, а на сериозно пренебрегване на правовия ред.
Правилно е намерено, че в случая са налице кумулативно и двете материално
правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
служителите от ГД“ИН“, с което се уронва престижа на службата. Правилно
неправомерното поведение е квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение",
съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Установяването
и трайното поддържане на контакти с лишени от свобода извън регламентирания в
ППЗИНЗС ред; неуведомяването за наличие на такива познанства и взаимоотношения
с лишени от свобода по установения ред, единия от които изрично посочил наличие
на роднинска връзка с А.; неизпълнението на основни задачи на
заеманата длъжност –бездействие по отношение на нарушение извършено
от лишените от свобода Я. К., Н. Н. и А. А. чрез притежание и използване на неразрешени
вещи; използване на познанството с лишени от свобода за
решаване на лични въпроси – във връзка с покупка на телевизор и
сделка с недвижим имот в кв.Виница; многократно осъществените действия на
посредничество между лишен от свобода и неговата майка, услуги в
полза на лишен от свобода – всички тези действия са в грубо
противоречие и с нормите и правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията и
Главна дирекция "Охрана". Нормите от Етичния кодекс, които наказващия
орган правилно е посочил като нарушени задължават държавния служител да
пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа
на службата и да не се възползва от
правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с
друга користна цел. Освен несъобразено с горните етични
норми, поведението на В.А. в качеството на пенитенциарен
служител не съответства и на присъщите за длъжността правомощия с цел
осигуряване на необходимото въздействие за поправяне и превъзпитание на
осъдените лица, а в разрез с тях създава условия за нарушаване на въведените
дисциплинарни порядки.
От всички установени нарушения като
особено тежко нарушение на служебната дисциплина при носене на службата се откроява
осъщественото от служителя заснемане на охранявания участък, с което е създал
възможност той да стане достояние и на други лица, което е свързано със сигурността
на затвора. Обяснението, че изпратил снимката на приятелката си не омаловажава извършеното,
а кореспондира с извода, че такова поведение е безотговорно,
укоримо и недопустимо, в противоречие с декларираното от служителя в клетвения
лист при встъпването му в длъжност. Основателно тези действия на служителя са
оценени като способстващи за недоверие на общественото към
пенитенциарната система и нейната функция и компрометират служителите в ГД
"Изпълнение на наказанията“. Това и обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя
става достояние на лишените от свобода, на други служители в Затвора
Варна води до уронване престижа на институцията и е основание действията му да
се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР,
обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение".
Неоснователно е оплакването в жалбата, че при
определяне на дисциплинарното наказание не е спазено изискването на чл.206,
ал.2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Дисциплинарното производство е образувано за тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. В чл.203
от ЗМВР са
посочени тежките нарушения на служебната дисциплина, като в случая
производството е водено за нарушение по т.8 - злоупотреба с власт и т.13 -
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата. При установяване на елементите от
фактическия състав на нарушението, дисциплинарно наказващият орган при
условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи наказанието
"уволнение", т.е. той няма възможност за преценка на обстоятелствата
по чл.206,
ал.2 от ЗМВР и въпреки, че установил, че с деянието си А. е осъществил
състава на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР да му наложи друго наказание. За А. е била изготвена кадрова справка /л.162/ с информация
за изпълнението от него на заеманата длъжност надзирател в затвора гр.Варна
I-ва категория, от която се установява, че по време на службата си в затвора не
е бил наказван. Отразено е, че за извършено нарушение на постовата служба-лошо
изпълнение на задълженията на НОС- отклоняване на вниманието и понижаване
на бдителността, съгласно чл.313 от ППЗИЗС и инструкцията на поста е бил
предупреден с протокол №1 от 15.06.2017г. за допълнителен инструктаж. Поради
произнасянето в условията на обвързана компетентност, наказващият орган наложил
със Заповедта най-тежкото наказание, независимо от данните по чл.206,
ал.2 от ЗМВР. Правилно и законосъобразно е
наложено наказанието „уволнение”, след като сред установените нарушения на служителя
има „тежко“ нарушение.
Неоснователни са оплакванията на
представителя на жалбоподателя, за неправилност и необоснованост на изводите
свързани с налагане на наказанието. Налице са материалноправните предпоставки,
сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
съставляващо „тежко“ нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203,
ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение.
Такава е разпоредителната част на обжалваната Заповед. Правилно и
законосъобразно с нея след като е наложено на служителя дисциплинарно наказание
„уволнение“ е постановено и прекратяване на служебното му правоотношение на
основание чл.226,
ал.1, т.8 от ЗМВР.
Поради това жалбата е изцяло неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, своевременно направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4
от АПК жалбоподателят В.А. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
ГД “Изпълнение на наказанията“ сумата в общ размер на 200лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл.37,
ал.1 от ЗПрП, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК от 100лв. - за настоящата
инстанция и 100лв. - за касационната инстанция по адм. дело №11558/2019г. на
ВАС във вр. с чл.226, ал.3 от АПК.
Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.А. *** против Заповед №Л-1721/12.04.2018г. на ВПД Гл. Директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ от заеманата от него длъжност - надзирател ІІ-ра степен в затвора в гр.Варна и е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта, на основание чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР във вр. с чл.13, ал.2, т.4, предл.III от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА В.А. *** с ЕГН ********** да
заплати на ГД “Изпълнение на наказанията“ -София сумата от 200/двеста/лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за настоящата
инстанция и 100лв. - за касационната инстанция по адм. дело №11558/2019г. на
ВАС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: