Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262237 18.08.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15428 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от ЕТ „***“, БУЛСТАТ ***, с данъчен №***, със седалище и
адрес на управление ***, против „Фронтекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 367 и сл. ТЗ за заплащане на сумата от
общо 1 716 евро, представляваща
уговорено възнаграждение по сключен неформален договор за превоз, за която сума
са издадени фактура № 001/29.03.2019 г., фактура № 002/29.03.2019 г., фактура №
003/29.03.2019 г., фактура № 004/29.03.2019 г., фактура № 005/29.03.2019 г. и
фактура № 006/29.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответното дружество „Фронтекс“ ООД е депозирало писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва да е в
трайни търговски взаимоотношения с ищеца, както и да е възникнало соченото от
ищеца правоотношение. Твърди се, че съгласно утвърдената в ответното дружество
практика, за да се осъществи превоз от последващ превозвач, какъвто е ищецът,
то следва да е депозирана писмена заявка, а такава се оспорва да е депозирана
към ищеца. В тази връзка оспорва
истинността на представените товарителници. Посочва, че е приложима Конвенцията
ЧМР, която изисква наличие на товарителница за установяване на извършения
международен превоз. Освен това следва да се издаде и разписка от превозвача,
приемащ стоката от предшестващия превозвач. Цитират се разпоредби на
Конвенцията относно уредбата на международния превоз и изискваните документи за
установяването му. Сочи, че не е извършено твърдяното изпълнение от страна на
ищцовото дружество. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на действителни облигационни
правоотношения по договори за превоз, сключени между страните, че ищецът е
изпълнил задълженията си да извърши описаните транспортни курсове, както и
размера на дължимото възнаграждение за извършените превози.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен, поради следното:
Ищецът основава претенциите си за извършената от него транспортна дейност
по заявка на ответното дружество. В тази връзка са приети по делото 6 броя
фактури, издадени на 29.03.2019 г., както следва:
1. фактура 001/29.03.2019 г.,
издадена от ЕТ ***, до „Фронтекс“ ООД, за транспортни услуги за сумата от 300
евро, с посочени: Експедитор ***, Експедиция П. Т.; Получател: Л. Р., ***;
2. фактура 002/29.03.2019 г.,
издадена от ЕТ ***, до „Фронтекс“ ООД, за транспортни услуги за сумата от 240
евро, с посочени: Експедитор ***; Получател: В. К. М. е Ф.;
3. фактура 003/29.03.2019 г.,
издадена от ЕТ ***, до „Фронтекс“ ООД, за транспортни услуги за сумата от 350
евро, с посочени: Експедитор***; Получател: ***;
4. фактура 004/29.03.2019 г.,
издадена от ЕТ ***, до „Фронтекс“ ООД, за транспортни услуги за сумата от 320
евро, с посочени: Експедитор ***,; Получател: П. И.;
5. фактура 005/29.03.2019 г.,
издадена от ЕТ ***, до „Фронтекс“ ООД, за транспортни услуги за сумата от 430
евро, с посочени: Експедитор ***, Г.; Получател: ***;
6. фактура 006/29.03.2019 г.,
издадена от ЕТ ***, до „Фронтекс“ ООД, за транспортни услуги за сумата от 76
евро.
Фактурите не са
двустранно подписани.
Като писмени доказателства по делото са приети и 5 броя международни
товарителници /л.17-22/.
По делото е прието и заключението на вещото лице С. по назначена съдебно –
техническа, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че печатите на „Изпращача“ и „Получателя“ в документите на л.
17, 18 и 19 са технически пренесени върху същите от друг документ, както и има
разминаване в отпечатъците между документа на л. 19 и тези в предходните два.
Вещото лице установява още, че подписите на „Изпращача“ и „Получателя“ в
документите на л. 17, 18 и 19 не са технически пренесени. Вещото лице
установява още, че печатите в документа на л.20 са положени от мокри печати и не
са пренесени. Подписът за „Изпращача“ е индигово копие, докато за
„Получателя“ има положени два подписа
един върху друг, единия от които е индигово копие, а втория е оригинал, но е
различен от предходния. Вещото лице установява също, че печатите в документа на
л. 21 са положени от мокри печати и не са пренесени. Подписът за „Изпращача“ е
индигово копие, докато за „Получателя“ няма положен подпис.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля Д. П. Л. /по искане на
ответника/. Свидетелят твърди, че работи във „Фронтекс“ ООД от създаването на фирмата -
октомври 2018 година до момента, на длъжност т. с.. Заявява, че заявките във
„Фронтекс“ ООД извършва единствено и само той. В тази връзка свидетелят твърди,
че заявките за извършване на определен транспорт се депозират в електронен
регистър, като в тях е упомената релацията на транспорта от т. А до т. Б,
навлото за транспорта, платимо за определен транспорт, платим по определен,
според заявките договор, подписани и подпечатани, съответно от товародателя и
от превозвача. Свидетелят твърди, че единствено той потвърждава и получава
заявки по електронен път, като се води електронен регистър на входящи и
изходящи заявки. Обяснява, че тези заявки към последващи превозвачи имат
придружаваща документация, като след приключване на всеки един транспорт,
трябва да пристигнат в ответното дружество физически заявка за транспорт, ЧМР,
фактура. Имат подпис на място на товарене, подпис на превозвача, подпис на разтоварения
пункт и подпис на получател, съответно мокър печат. В седем екземпляра се
печатат, на химизирана хартия, ЧМР-та. Първи екземпляр от ЧМР остава на мястото
на товарене, вторият на мястото на разтоварване, трети и четвърти идват при
товародателя, а 5, 6 и 7-ми остават при превозвача като архив. Свидетелят
твърди също, че във „Фронтекс“ се връщат в оригинал по пощата, с обратна
разписка с товарителница или известие за доставка, които той получава. Сочи, че
плащанията се извършват след получаване на документите, според уговореното в
договора - между 30 и 60 дни, според заявката - договор. Свидетелят заявява, че
фактури не са били връщани. Във фактурите се вписва и заявката на договора,
което е задължителен реквизит. Свидетелят заявява още, че „Фронтекс“ никога не
е бил в търговски взаимоотношения с ЕТ „***“.
От заключението на вещото лице М.М. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че от счетоводството на ищеца е представена Сметка за неплатени
позиции на немски език и след като вещото лице се е запознало с представената в
кориците на делото Сметка за неплатени позиции в превод на български език, са
описани процесните фактури с номера от дати на обща стойност 1716 евро. Вещото
лице е посочило, че в счетоводството на ответното дружество „Фронтекс“ ООД,
процесните фактури, описани в исковата молба не са осчетоводени по счетоводни
сметки, дневници и регистри, за периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г.(доколкото
датата на издадени фактури са от 29.03.2019 т.) и за следващите 12 месеца.
Вещото лице е посочило още, че справки за получени плащания при ищеца по
процесните фактури, не е представена. Установява, че в счетоводството на
ответното дружество, не са осчетоводени и извършени плащания на претендираните
по исковата молба суми или част от тях в евро или в левова равностойност.
Вещото лице установява още, че в счетоводството на ответното дружество за
периода от 29.03.2019 г. /датата на издаване на процесните фактури/, не са
осчетоводени плащания от страна на контрагентите по представените в исковата
молба фактури, а именно: ***.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
В настоящия случай, доколкото се касае за
автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу
заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място
за доставянето й, посочени в договора, се намират в две различни държави, от
които поне една се е присъединила към Конвенция за
договора за международен автомобилен транспорт /СМR/,
то се прилага Конвенцията.
В конкретния случай, ищецът основава претенцията
си спрямо ответното дружество, въз основа на твърдян, сключен между тях договор
за превоз, по силата който и по възлагане на ответника, ищецът е извършил
транспортни услуги. Като доказателства на твърденията си представя единствено
едностранно издадени от ищеца 6 броя фактури, всичките от 29.03.2019 г. и 5
броя международни товарителници.
Действително, в трайната практика на ВКС, е
възприето становище, че договорът за международен автомобилен превоз е
неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието
на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9,
ал. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противно,
условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
В представените по делото 5 броя товарителници,
действително за превозвач е вписано името на ответното дружество, но в същите
не се съдържат никакви данни за ищеца- превозвач.
Според чл. 35 от Конвенцията, превозвачът,
приемащ стоката от предшествуващия го превозвач, издава на същия датирана и
подписана разписка. Той трябва да впише името и адреса си на втория екземпляр
на товарителницата. При нужда, той вписва в този екземпляр, а също и в
разписката възражения, аналогични на тези, предвидени в член 8, параграф 2.
По делото, ищецът не представя и
предвидените в чл. 35 от Конвенцията, разписки, че е приел стоката от посочения
в товарителниците превозвач – „Фронтекс“ ООД.
Освен това, от приетото по делото и неоспорено
заключение на вещото лице С. по назначена съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло, се установява, че представените по делото товарителници, са
компроментирани, доколкото в 3 броя товарителници, /л.17, 18 и 19/ - печатите
на „Изпращача“ и „Получателя“ са технически пренесени, в товарителницата /л.20/
- подписът за „Изпращача“ е индигово копие, докато за „Получателя“ има положени два подписа един върху друг,
единия от които е индигово копие, а втория е оригинал, но е различен от
предходния, а в товарителницата /л.21/ - подписът за „Изпращача“ е индигово
копие, докато за „Получателя“ няма положен подпис.
Нещо повече, в представените от ищеца фактури,
които не носят подписа на ответното дружество, се съдържа единствено дължимото
възнаграждение за транспортни услуги, но в същите не се съдържат никакви други
белези, които биха могли да индивидуализират уговореното между страните
възнаграждение.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че процесните фактури, не са осчетоводени по
счетоводни сметки, дневници и регистри, за периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019
г. (доколкото датата на издадени фактури са от 29.03.2019 т.) и за следващите
12 месеца. Следователно, в конкретния случай, фактурите не
могат да се приемат като доказателство за твърдения сключен между страните
договор за превоз.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява още, че в счетоводството на
ответното дружество за периода от 29.03.2019 г. /датата на издаване на
процесните фактури/, не са осчетоводени плащания от страна на контрагентите по
представените в исковата молба фактури, а именно: ***.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа нито наличие на
действително облигационно правоотношение по договор за превоз, сключен между
страните, нито, че е изпълнил задълженията си да извърши описаните в
товарителниците транспортни курсове, а това са обстоятелства,
които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо и предявените искове са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за плащане на: 279.40 лева – за експертизи и 1400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което и същите следва да му бъдат присъдени
изцяло, в тежест на ищеца.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „***“, БУЛСТАТ ***, с
данъчен № ***, със седалище и адрес на управление ***, против „Фронтекс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Свобода“ №
48, ет. 7, ап. 49, искове за осъждането на ответника да му заплати сумата в общ
размер на 1 716 евро /хиляда
седемстотин и шестнадесет евро/, представляваща уговорено възнаграждение по
сключен неформален договор за превоз, за която сума са издадени фактура №
001/29.03.2019 г., фактура № 002/29.03.2019 г., фактура № 003/29.03.2019 г.,
фактура № 004/29.03.2019 г., фактура № 005/29.03.2019 г. и фактура №
006/29.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
27.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, БУЛСТАТ ***, с данъчен № ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Фронтекс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 48,
ет. 7, ап. 49, сумата от 1 679.40 лева /хиляда шестстотин
седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ