Р Е Ш Е Н И Е
№ 558/30.10.2018 г., гр.
Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Л***
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 435 по описа за
2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а
от ЗДвП.
Образувано е по жалба от А.Д.М. ***, комплекс “Б*** ш***“, „против заповед за прилагане на ПАМ № 18-0996-000454 от 29.08.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор "Пътна полиция" Монтана.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта, т.к. „ не съм знаел, че А*** Г*** Д*** е лишена от правоспособност да управлява МПС и не е имало как да узная..“. В с.з. жалбата се поддържа от адв.Т*** , претендира се отмяна на заповедта, т.к. се е наложило да бъде предоставено МПС на въпросното лице.
Ответникът по жалбата – началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор "Пътна полиция" Монтана, редовно призова не се явява и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Монтана в настоящия състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 04.09.2018 г., а жалбата е подадена на 05..09.2018 г. директно пред Административен съд Монтана, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0996-000454 от 29.08.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор "Пътна полиция" Монтана.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор "Пътна полиция" Монтана. Съгласно заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана, представена по делото на л.14, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи /л.15 от делото/, са определени групите длъжностни лица, сред които и "началниците сектор "Пътна полиция", да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя М., принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
По същество, съдът намира, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
Установено е, че при извършена проверка на водача А*** Г*** Д*** на 25.08.2018 г. в 19.10 часа на път III-815 разклон „Б*** шума“, с.Г.Г*** , е установено, че М. като собственик на лек автомобил „Ф*** п***“, с рег. № ***, предоставя управлението на Д*** , лишена от правоспособност през месец октомври 2017 г. по административен ред. На водача Д*** е бил съставен АУАН № Д/ 790142 от 25.08.2018 г., с който са иззети 2 броя рег.табели, за нарушение на чл. 150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Както и , че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
По делото се събраха доказателства, от които е видно, че е установено твърдяното от компетентния орган нарушение. Не се представиха доказателства, от които да е видно обратното, нито се твърди, че не е налице управление на МПС от страна на посоченото в акта лице Д*** , без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. Изложените твърдения, че собственикът не е знаел дали Д*** е правоспособна, че това е било належащо, не са подкрепени с доказателства. Безспорно се установи в производството, че и собственикът на МПС и неговата съпруга са правоспособни водачи, но поради ангажираност са предоставили МПС за управление от Д*** , като „ не са знаели, че е лишена от правоспособност“, но същите въобще не са намерили за необходимо да установят дали лицето на което предоставят МПС за управление е правоспособно, т.к. и друг път са и предоставяли МПС за управление. Съдът не споделя изложените доводи и възражения на жалбоподателя, че т.к. не е знаел и нямал данни за това, че Д*** е лишена от право да управлява МПС, то въпросната заповед е незаконосъобразна. Предоставяне на ППС, в случая лек автомобил, не може да става безконтролно, задължително е преди това да се установи дали лицето на което се предоставя е правоспособно, в противен случай съществено се застрашава безопасността на движението. Това задължение за собственика да се увери в правоспособността на водача на когото предоставя МПС е въведена и в ЗДвП, поради което за нарушението е предвидена ПАМ.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая, за да приложи ПАМ по отношение на автомобила на жалбоподателя, административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП хипотези, а именно - жалбоподателят като собственик на лек автомобил, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата - управление с отнето свидетелство по административен ред.
Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая не е налице спор за факти. Не се спори, че на 25.08.2018 г. жалбоподателят М. и неговата съпруга са предоставила за управление личното си МПС на А*** Г*** Д*** , на което е било отнет СУМПС по административен ред.
Съдът намира, че в случая нормата на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно средство в качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство по смисъла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства отменя Директива 91/439 на Съвета от 29.07.1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, считано от 19.02.2013 г. Член 7, § 1 и 4 на Директива 91/439 са идентични по съдържание с чл. 7, § 1 и 3 на Директива 2006/126. Член 7, § 2 от Директива 91/439 предоставя на държавите-членки правото да определят срока на действие на свидетелството да управление. Съгласно чл. 17, § 3 от Директива 2006/126/ЕО позоваванията на отменената директива се разглеждат като направени на настоящата и се четат съгласно таблицата за съответствие. Директива 2006/126/ЕО е транспонирана в Закона за движението по пътищата - § 35, т. 3 от ЗИДЗДвП /обн. ДВ, бр. 54 от 2010 г./. Съображение 2 от Директива 2006/126/ЕО сочи, че "Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление". Тази значимост, която индивидуалните транспортни средства имат за свободното движение на хора, е обусловила взаимното признаване между държавите-членки на издадените от тях свидетелства за управление - чл. 2, § 1 Директива 2006/126/ЕО, и е довела до регламентирането чрез вторичен акт на правото на Европейския съюз на предпоставките, при наличието на които се издава и действа съответното свидетелство за управление на превозно средство.
На следващо място съдът намира, че законът не свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП / в приложимата редакция към момента на нарушението/ с отнета правоспособност за управление на МПС, а регламентира като предпоставка за налагане на ПАМ "управление на моторно превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление".
В случая на водачът на автомобила е лишен от правоспособност през октомври 2017 г. по административен ред. В тази насока не са представени доказателства, но Д*** е подписала АУАН без възражения, а и в производството не се спори, че лицето към момента на установяване на нарушението е било правоспособно.
Ето защо съдът намира, че административният орган законосъобразно е наложил на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца, е в предвидения в закона от 6 месеца до 1 година, съгласно изискването на закона.
Съдът не споделя доводите и възраженията, направени в жалбата и в с.з., неоснователни са твърденията, че това е инцидентно и извънредно се е наложило. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 102, т.1 от ЗДвП, извършено от собственика: На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на административния акт на друг акт, който в случая е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство във връзка с установеното нарушение.
Във връзка с повдигнатия въпрос за неоснователност на мярката ПАМ, в случая съдът намира, че е налице обвързана компетентност по отношение на административния орган да наложи ПАМ и законът не предоставя възможност на същия за избор да наложи или не посочената административна мярка.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната заповед не страда от наведените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
В производството не са правени искания за разноски и съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.Д.М. ***, комплекс “Б*** ш***“, против заповед за прилагане на ПАМ № 18-0996-000454 от 29.08.2018 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор "Пътна полиция" Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: