Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора ….............………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 97 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Ден Бравен България“ ЕООД, депозирана против наказателно
постановление № 38-0001449/28.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3
ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения
се релевират доводи, че никъде в АУАН и НПН не е посочено по коя от трите
наредби, визирани в чл. 7а, ал. 2 ЗАП, административнонаказващият орган, счита
че са нарушени изискванията за психологическа годност, като по този начин
дружеството е било в неизвестност, какво точно твърди административнонаказващия
орган и съответно не може да организира адекватно своята защита, което според
дружеството жалбоподател представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. На второ място се излагат доводи, че към мотивите
на наказателното постановление е посочено, че водачът Георгиев не е притежавал
удостоверение за психологическа годност в периода 17.09.2018г. – 04.01.2019г.,
като никъде в наказателното постановление не се сочи правна норма, от която
следва, че притежаването на такова удостоверение е изискване за психологическа
годност, което именно да установява, че водачът отговаря на изискванията за
психологическа годност и непосочването на конкретна разпоредба, на основание на
която удостоверението се издава, също води до невъзможност за жалбоподателя да
организира защитата си, защото не може да разбере на кои правни норми се
позовава административнонаказващия орган, за да достигне до извода, че липсата
на удостоверение води автоматично до неотговаряне на изискванията за
психологическа годност, още повече, че в чл. 5 от Наредба № 36/15.05.2006г. на
МП психологическата годност се установява с психологическо изследване, а не с
удостоверение, а в преписката липсват данни водачът да се е явил на
психологическо изследване и същото да е установило, че е психически негоден,
като самите изисквания за психологическа годност са дефинирани и описани в чл.
2 и чл. 3 от наредбата и същите са повече от 32 и не е посочено, на кое конкретно
не отговаря водачът. На следващо място се релевират доводи, че приетата за
нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП не сочи какви са изискванията
за психологическа годност, нито как същите се установяват и от текста на
наказателното постановление не се установява, към коя наредба се препраща.
Релевират се доводи, че удостоверението като документ, установява обстоятелства
по отношение на дадено лице към определена дата или за даден период и
изтичането на срока на действие на удостоверяването не означава, че лицето е
спряло да отговаря на удостоверените със същото обстоятелства.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Инвокират
се съображения, че се касае за маловажен случай на административно нарушение,
тъй като нарушението е отстранено от наказаното лице по негова инициатива, в
първия момент, в който е установено, че водачите са с изтекли удостоверения за
психологическа годност и става въпрос за чиста човешка грешка. На следващо
място се релевират доводи, че по делото не са доказани предходните установени
нарушения, както и че изискването за въвеждане на удостоверение за
психологическа годност при превозите за собствена сметка е въведена със
законодателни промени сравнително скоро преди да е допуснато нарушението.
Акцентира се, върху застъпените с жалбата доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения на правото на защита на дружеството при описание на
нарушението.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН
№ 268699/26.09.2019г. от длъжностно лице при ОО „АА” град Русе, за това, че при
извършена на 26.09.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Ден
Бравен България” ЕООД, притежаващо Лиценз № 6989 за международен обществен превоз
на товари, валиден до 17.07.2026г. е било установено, че транспортното
предприятие е допуснало превоз за собствена сметка на товар, видно от Заповед №
251 от дата 19.12.2018г. и тахографски лист от дата 20.12.2018г. с товарен автомобил марка Мерцедес, модел Атего,
категория N2, с рег. № Р 33 35 РС, с маршрут на движение
Русе-Сливен-Ямбол-Айтос-Бургас-Каблешково-Варна-Русе, с водач Г.С.Г., ЕГН: **********,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност, като същият не е
притежавал Удостоверение за психологическа годност за периода от 17.09.2018г.
до 04.01.2019г., които факти актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл.
7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП, извършено от дружеството жалбоподател.
АУАН бил
подписан с възражения от представляващия дружеството. В срока и по реда на чл. 44,
ал. 1 ЗАНН е депозирано възражение от представляващия дружеството жалбоподател,
в което е посочено, че нарушението по чл. 7а, т. 2 ЗАП е допуснато неволно и
засяга малка част в началото на периода, за който се извършва комплексната
проверка и дружеството е установило пропуска, и е взело мерки за отстраняването
му дълго преди датата на тази проверка, и към самата дата на проверката
дружеството е изрядно. Моли се да бъде взет предвид факта, че цитираният в акта
превоз за собствена сметка е извършен изцяло в съответствие с Наредба Н-8 от
27.06.2008г. и няма установени нарушения на тази наредба. Моли се да се има
предвид, че при същата проверка са съставени още два акта на същото основание и
би следвало да се приеме, че се касае само за едно нарушение, допуснато неволно
от дружеството, а именно извършване на превоз на товари за собствена сметка,
без водачите да отговарят изцяло на изискванията на този член, а самите превози
да се считат за редовни.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН
и чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства –
показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Д.С.Д. и Я.Н.Я.,
както и от прочетените и предявени на страните АУАН № 268699/26.09.2019г.,
справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите, приложение
към удостоверение за дейности, разпечатка за тахографски лист, възражение и
фактура.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които
доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
напълно кореспондират и безспорно подкрепят приетата за установена,
доказателствено обезпечена фактология. Отделно от това, приетите за осъществили
се факти от обективната действителност не се и оспорват от дружеството
жалбоподател.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на наказаното лице.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател доводи, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните.
В
настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита и не
са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното
лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Както в
АУАН, така и в НП нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр, за което е
ангажирана отговорността на дружеството е описано чрез посочване на всички
обективни елементи на състава на това нарушение и в пълно съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти,
които е прието, че са се осъществили и субсумирането им под дадената от страна
на наказващия орган правна квалификация.
Дружеството
жалбоподател, в качеството му на лицензиран превозвач е санкционирано за
неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр да
осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност. Изискванията за психологическа годност към водачите,
както правилно се посочва в жалбата са нормативно определени, именно с наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Наредба № 36 от 15.05.2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. Съгласно чл. 7 от същата Всяко психологическо изследване завършва
със заключение за психологическа годност, като при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава „Удостоверение за
психологическа годност“, каквото именно удостоверение за психологическа годност
не е притежавал посочения в АУАН и НП водач, към датата на извършване на
посочения в АУАН и НП превоз.
Съществуването
на нормативно препращане, каквото е използвано в чл. 7а, ал. 2 ЗДвП, не
означава, че нормата на чл. 7а, ал. 2 ЗДвП е бланкетна и нарушението е по
посочените в същата наредби или ЗДвП.
Доказването
на психологическа годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи се
извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа годност,
издадено при условията и реда, определен от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията в наредбата, издадена на основание чл.
152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., поради и което неоснователни се
явяват доводите в жалбата, че не посочено на какво конкретно изискване не е
отговарял водача.
Действително
в АУАН и НП не е посочено изрично, конкретната наредба, но това според
настоящия съдебен състав не е ограничило по никакъв начин правото на защита на
санкционираното дружество, да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност и да ангажира защитата си.
Посочената
като нарушена разпоредба посочва точно и ясно задълженията на лицензираните
превозвачи, а именно да осъществяват превоз за собствена сметка само с водачи,
които отговарят на изискванията за правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност и на
изискването за квалификация на водача. Препращането към съответните нормативни
актове, посочени в чл. 7, ал. 3,
чл. 12б ал. 1 ЗАвП
и чл. 152 ЗДвП
е направено с оглед на уточняването на реда и начина, по който всеки водач може
да придобие съответните умения и правоспособност, но не и с оглед на
задълженията на превозвача. Самите подзаконови нормативни актове (Наредба № 36
от 15.05.2006 г., Наредба № 37 от 2.08.2002 г. и Наредба № 41 от 4.08.2008 г.)
уреждат съответно условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС и условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация, но не съдържат разпоредби,
въвеждащи задължения за лицензираните превозвачи, към които евентуално да препращат
тези по чл. 7а ал. 2 пр. 2
и пр. 3 и
чл. 7б ал. 1, изр.
1 ЗАвП, поради и което настоящият съдебен състав намира, че при така
описано нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, не е нарушено по никакъв начин правото му да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и респективно да
организира защитата си.
В този
смисъл е трайната практика на Административен съд – Русе, обективирана в
Решение от 9.07.2020 г. по к. а. н. д. № 127/2020г., Решение от 15.06.2020г. по
к. а. н. д. № 119/2020г., Решение от
5.06.2020г. по к. а. н. д. № 122/2020г., Решение от 24.02.2020 г. на АдмС - Русе
по к. а. н. д. № 29/2020 г., Решение от 27.12.2019 г. на АдмС - Русе по к. а.
н. д. № 352/2019 г., Решение от 7.06.2019г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
99/2019г., Решение от 3.05.2018 г. на
АдмС - Русе по к. а. н. д. № 103/2018г. и Решение
от 26.04.2018г., постановено по КАНД № 94/2018г.
Видно
от съдържанието на АУАН, в същия изрично е описан и индивидуализиран конкретния
превоз и са цитирани Заповед за извършването му и тахографски лист, доказващ неговото
извършване, като същите са посочени, както в АУАН, така и в НП, и едновременно
с това се съдържат, и в административнонаказателната преписка, поради и което
още от момента на образуване на административнонаказателното производство
дружеството е било запознато с всички обстоятелства и всички доказателства, и
по никакъв начин не е било ограничено неговото право на защита.
Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
нарушител. Изрично са посочени датата на която е извършено нарушението 20.12.2018г.,
което е именно датата на която е бил извършен превоза, а така също и всички
конкретни обстоятелства, обосноваващи и дадената правна квалификация, като
изрично е посочено, че превозът е извършен въз основа на заповед на
представляващия дружеството, която изрично е цитирана и приложена към АУАН,
посочен е товарния автомобил и че същият е собственост на дружеството
жалбоподател, че превоза е извършен за собствена сметка, като са посочени и
приложени доказателства във връзка със същия, изрично е индивидуализиран
водача, с който е бил извършен превоза и периода през който същият не е
притежавал карта за квалификация.
В същия
смисъл е и Решение на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 291 по
описа на съда за 2019г.
Неоснователно
е и депозираното по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН възражение,
поддържано и в съдебно заседание, че с оглед на друго представено НП от същата
дата, с което е дружеството е наказано отново за същото нарушение по отношение
на друг водач е налице нарушение на материалния и процесуален закон. Неправилно
е тълкуването от страна на жалбоподателя, че изискванията на чл. 7 а ал. 2
ЗАвтП се отнасят общо за водачите, назначени при лицензирания
превозвач, а не за всеки конкретен случай. Нормата използва множествено число,
което означава, че всеки водач следва да отговаря на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3
и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В същия
смисъл е разрешението съдържащо се в Решение от 12.06.2019 г. на АдмС - Русе по
к. а. н. д. № 115/2019 г.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от процесуалния
представител на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 ЗАвП.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Дружеството
жалбоподател е превозвач, притежаващо лиценз № 1601 за международен автомобилен
превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение и е със седалище и
адрес на управление в Република България.
Както
беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, доказването на
психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на
територията на Република България, се извършва именно с представянето на
удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определени
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ., поради и което
неоснователни и без опора в закона са доводите на дружеството жалбоподател, че
водачът е отговарял на психологическите изисквания въпреки, че за посочения
период не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност
Видно
от съдържащите се в административнонаказателната преписка и приобщени по делото
Заповед № 251/19.12.2018г., която носи подпис на длъжностно лице, представител
на дружеството жалбоподател, разрешило излизането на моторното превозно
средство, управлявано от посочения водач, с което моторно превозно средство е
извършван превоз за собствена сметка и приложеният тахографски лист на самия
водач, за посочената дата на извършване на превоза и Справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, следва да бъде обоснован единственият възможен извод, че
дружеството жалбоподател, в качеството му на превозвач е извършило превоз за
собствена сметка с водач Г.С.Г., който водач, към датата на извършване на превоза,
не е притежавал удостоверение за психологическа годност, валидно към датата на
извършване на превоза. Предходното удостоверение за психологическа годност на
водача е бил валидно до 16.09.2018г., а последващото такова е от 05.01.2019г.
По
гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на защита, за
недоказаност на нарушението.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП, в която размерът на санкцията е в абсолютен
размер, а именно 3000 лева, какъвто именно размер на имуществената санкция е
наложен на дружеството жалбоподател.
Не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В хода на производството не
бяха установени многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността
на дружеството жалбоподател обстоятелство. Продължителният период от време, а
именно три месеца, през който дружеството постоянно, както посочва в
показанията си свидетелят Я.Н.Я. е извършвало превоз с трима водачи, отново
видно от показанията на свидетеля Янков, които не са притежавали удостоверение
за психологическа годност, както и че самото нарушение касае дейност, строго
регламентирана от нормите, както на вътрешното, така и на общностното право, целяща
засилена защита и ограничаване рисковите фактори за безопасност на движението
по пътищата, при извършване на правно регламентирана дейност, източник на
повишена опасност са основната цел на законодателя, приел изменението на закона
чрез нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр по отношение на безопасното управление на
превозно средство и личностните качества на водача, извършващ превози и във
връзка с постигане на тази основна цел, неспазване на изискването за
психологическа годност на водачите, не може да обоснове извод, че конкретното
нарушение, представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Сам по
себе си факта, че дружеството само е отстранило нарушението, не представлява
изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
обуслови прилагането на чл. 28 ЗАНН, предвид периода от време, през който и
тримата водачи на дружеството, постоянно са извършвали превози за собствена
сметка, без да притежават удостоверения за психологическа годност.
Доказателства във връзка с приетото от съда, че се касае за три нарушения извършени
трима водачи на дружеството, освен че се сочи от самото дружество се доказва от
показанията на свидетеля Я.Н.Я., поради и което съдът намира за неоснователна
тезата на защитата, че не е доказано, че дружеството е допуснало и други
нарушения на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 ЗАП.
В същият смисъл са и Решение от
21.02.2020г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 371/2019г. по
описа на съда., Решение от 5.12.2019 г.
на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 292/2019 г., Решение от
12.06.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНХД № 115 по описа
на съда за 2019г. и Решение от 07.06.2019г. на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 99 по описа на съда за 2019г.
На последно място във връзка с
доводите на дружеството, че се касае за сравнително нова разпоредба, въвеждаща
задължението за Удостоверение за психологическа годност и по отношение на
превозите за собствена сметка следва да бъде посочено, че това изменение е направено
и обнародвано в ДВ бр. 9
от 26.01.2017 г., и не може да бъде прието, че след почти две години след
изменението се касае за нововъведено изискване, с което дружеството не е имало
възможност да бъде запознато и да съобрази своето поведение със закона.
По
изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу същото да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С оглед
изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на разноски на в полза
на дружеството жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0001449/28.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ДЕН БРАВЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, бул. „България“ № 127, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000
(три хиляди) лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: