Р Е
Ш Е Н
И Е № 238
гр.Севлиево, 12. 12. 2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИ районен
съд в публичното заседание на
Двадесет и осми
ноември
през две хиляди и седемнадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА
ДОЙЧЕВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА
гр.д.№ 797 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е за делба и се намира в първата фаза.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на К. И. Д.
ЕГН **********, починал на ***г. и К. П. Д. ЕГН **********, починала на ***и оставили за
наследници ищеца - И.К.Д., техен син и
ответниците- деца на починалия С. К. Д.,
също син на наследодателите , починал на ***г. и съпругата му С. Б. Д. ЕГН **********,
починала на *** г.. Останали в наследство недвижими имоти, подробно описани в
исковата молба. Не могат доброволно да се поделят, като ищецът , моли съда
да допусне делба като се образуват четири равни дяла, от които два за него и по
един равен дял за всяка от ответниците и да уважи иска със законните
последици..
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори
от ответниците, в които искът се оспорва като неоснователен. И двете ответници
развиват съображения, че процесният имот е
загубил наследственият си характер, тъй като ищецът никога не го е
ползвал и по изложените в отговорите възражения считат, че искът за делба
следва да бъде отхвърлен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
накоито, съдът намира за установено следното:
Приети са представените от ищеца с ИМ: препис от
нотариален акт за покупко-продажба № 108, том ІІІ, регистр 1366, дело №
638/1940 г. на Севлиевски областен съд, препис от удостоверение изх. №
ДД-4-А-05.1112/2016 г. от Община Севлиево, дирекция „ТСУ“, препис от
удостоверение за наследници на К. И. Д. изх. № ДД-1-А-07.1266/19.05.17 г. от
Община Севлиево, препис от удостоверение за наследници на К. П. Д. изх. № ДД-1-А-07.1266/1/19.05.17
г. от Община Севлиево, препис от удостоверение за наследници на С. К. Д. изх. №
ДД-1-А-07.1266/2/19.05.17 г. от Община Севлиево.
Приети са приложените към
отговора от отв. С.Д.-Д.: препис от Нотариален акт № 77, том VІІ, рег. № 15527, дело № 966/24.10.2016 г. на ***
П. Д. гр. Севлиево, препис от Нотариален акт № 79,
том VІІ, рег. № 15545, дело № 968/24.10.2016 г. на *** П. Д. гр. Севлиево.
Приети са приложените към
отговора от отв. К.С.Д.: препис от Нотариален акт № 77, том VІІ, рег. № 15527, дело № 966/24.10.2016 г. на ***
П. Д. гр. Севлиево, препис от Нотариален акт № 79,
том VІІ, рег. № 15545, дело № 968/24.10.2016 г. на *** П. Д. гр. Севлиево.
Приети са и четливо копие на представения към отговора на
първата ответница на л. 28 и 29, нотариален акт № 17, том І, нотариално дело №
40/1970 г. от 23.01.1970 г. на Районен съд гр. Севлиево и платежни нареждания от 19.05.17 г. – 2 бр.
приходни квитанции от 05.06.2015 г., 19.05.2017 г. 05.06.15 г., разписки от 08.04.15 г. и
15.04.15 г. – 2 бр. и съобщение за
Касае се за иск за делба
на имот подробно описан в обстоятелствената част на ИМ, включващ жилище,
апартамент, избено помещение, таванско помещение и гараж в сграда с
административен адрес ***, като ищецът моли съдът да допусне делба като се
образуват четири равни дяла, от които два за него и по един равен дял за всяка
от ответниците.
На осн. чл. 344, ал. 2 ГПК
ищецът прави искане да му бъде присъдено обезщетение за ползване в размер на
200 лв., представляващи половината от наемната цена на жилищния имот и 35 лв.
за гаража , считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2017 г. до
окончателното извършване на делбата, от К.С.Д..
Твърди, че същата ползва целия
съсобствен имот, без да му заплаща обезщетение за това, че е лишен от
възможността да ползва общата вещ.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори
от ответниците, в които искът се оспорва като неоснователен. И двете ответници
развиват съображения, че процесният имот е загубил наследственият си характер,
тъй като ищецът никога не го е ползвал и по изложените в отговорите възражения
считат, че искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с
направеното оспорване на подписа върху представената от ищеца декларация от С. Б.
Д. от 26.03.2008 г. относно положеният в декларация от 26.03.2008 г., подпис,
съдът и на осн. чл. 193 ГПК, е
открил производство по оспорване
верността на подписа върху декларация от 26.03.2008 г., от С. Б. Д., поч. На 15. 08.08 г., като с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 3
предл. посл. ГПК е възложил доказателствената тежест на ищеца.
По отношение на
направеното оспорване на приложените към отговорите Нотариален акт № 77, том
VІІ, рег. № 15527, дело № 966/24.10.2016 г. на *** П. Д. гр. Севлиево и
Нотариален акт № 79, том VІІ, рег. № 15545, дело № 968/24.10.2016 г. на *** П. Д.
гр. Севлиево, съдът е приел, че не следва да се открива производство по оспорването им, с оглед
нормата на чл. 537 ГПК.
Разпитани са свидетелите Х.
С. Ц., В. Д. К. и Г. М. Г., С. П. К., М. В. К. и М. М. М..
Не се спори, между страните и е видно от приложените удостоверения за наследници на: К. И. Д. изх. №
ДД-1-А-07.1266/19.05.17 г. от Община Севлиево, на К. П. Д. изх. №
ДД-1-А-07.1266/1/19.05.17 г. от Община Севлиево, на С. К. Д. изх. №
ДД-1-А-07.1266/2/19.05.17 г. от Община Севлиево, страните са
наследници на К. И. Д. ЕГН **********, починал на ***
г. и К. П. Д. ЕГН **********,
починала на ***и оставили за наследници ищеца - И.К.Д., техен
син и ответниците- деца на починалия след наследодателите
техен син С. К. Д., , починал на ***г. и съпругата му С. Б. Д. ЕГН
**********, починала на *** г..
Според твърденията в исковата молба, наследодателите К. И. Д. и К. П. Д. притежавали
следните недвижими имоти, находящи се ***, а именно самостоятелен
обект в сграда - жилище, апартамент
***, със
застроена площ от 111 кв.м., и гараж на ***. Тъй като страните не са поделили тези имоти и на осн. чл.34 ЗС правят
искане да бъде извършена делба на процесните недвижими имоти съобразно
закона и притежаваните от страните идеални части- като се образуват четири
равни дяла- от които два за ищеца и по един за всяка от ответниците.
Ищецът моли съда , да бъде признат за неверен и отменен до размер
на ½ ид.ч. Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с
който са се снабдили ответниците - № 77
от 24.10.2016 г., *** Пл.Д., рег. № 543 НК, / л. 37 от делото/, представен с отговора в срока по чл. 131 ГПК..
Видно е
от този нотариален акт, че на 24. 10.2016 г.
двете ответници са се снабдили с
акт за собственост по давностно владение на процесните имоти, в равни
части.
На същата дата, с нот.
акт № 79/16 г. *** П.Д., рег. № 543 НК, първата ответница, продава на втората ,
своята ½ ид. ч. От процесните
имоти, както и други имоти. По отношение на тази разпоредителна сделка, същата в рамките на настоящото съобразно разпоредбата на чл. 76 ЗН, би се валидирала, само ако наследственият имот се падне в дял на
прехвърлителя по тази сделка. Тълкуване на правната норма на чл.76 от ЗН е
дадено в ТР №1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за
съдилищата. Според това решение,
регламентираната от чл. 76 ЗН недействителност е особен вид
недействителност-относителна недействителност. Недействителността по чл. 76 ЗН
е "признато право за защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в
полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му
при ликвидирането на съсобствеността върху сънаследствени имущества"..
Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля
права, последиците на акта на разпореждане не се
зачитат в отношенията на сънаследниците. Актът на разпореждане на сънаследник,
изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен.
Без значение е дали сделката е възмездна или безвъзмездна . Касае се за
относителна недействителността по чл.76 от ЗН, тъй като извършената сделка се
заздравява с обратно действие – от момента на сключването й, ако настъпи
условието, посочено в текста – ако вещта по акта на разпореждането,
при извършване на делбата , се падне в дял на прехвърлителя й, в случая
в дял на първата ответница- продавач.
От данните по делото безспорно
е установено, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент и гараж на ***
и гаража, на етаж 0, е бил собственост и е останал в наследство на общия
наследодател К. И. Д., починал на *** г. и неговата съпруга К. П. Д., починала
на *** г. Както е отразено по-горе, след смъртта им са оставили наследници ищецът и неговия брат – С. К. Д. , поч. На 30.09.07
г. при равни идеални части.
След смъртта на С. К. Д. и неговата съпруга С. Б. Д. , починала на *** г. ,
неговата ½ ид.ч. от сънаследствения имот, се наследява от ответниците по делото – техни дъщери.
Не се
спори също, че след смъртта на общите наследодатели К. И. Д. и К. П.
Д., процесният имот се ползвал от бащата на ответниците и неговата
съпруга.
От разпитаните по делото
свидетели се установи, че ищецът и наследодателят на ответниците, както, прочее
и семействата им, са били в отлични и
много близки отношения.
Не се спори, че ищецът
трайно се е установи в гр. С., ,
но често е идвал в гр. С. и
естествено отсядал в бащиния си дом, заедно със семейството си .
През годините, след смъртта на родителите им, ищецът и неговия брат са имали
отлични отношения, като в този дълъг период –до
смъртта на брат му през *** г., по никакъв начин не е била демонстрирана
промяна в намерението, с което наследникът С. К. Д. владее наследствения имот,
не е демонстрирал промяна в своето
отношение към имота, в смисъл да започва своене на целия имот и промяна на
своето положение като наследник на този имот, който е владелец на своята
идеална част и държател на частта на останалите наследници. Този извод се
налага от показанията на свидетелите Ц., К. и Г..
Тези показания , преценени в съвкупност с представената по делото справка за платените
данъци през последните десет години ,от която е видно, че ищецът е заплащал местен данък и такса смет
за половината от имотите, а ответниците са заплащали съответно за своите
идеални части, водят на извод, че до 2016 г., двете ответници са имали
съзнанието, че заплащат данъци за
собствената си общо ½ д.ч.от процесният имот.
Това е променено едва през
Данните по делото сочат,
че такива намерения до
Съдът кредитира показанията на св. На
ищеца Ц., К. и Г., тъй като те са базирани на лични впечатления, че
ищецът е идвал чест в бащиния си дом, че имал стая, която е била на негоо
разположение, че отношенията между братята са били отлични, вкл. Дни преди
смъртта на С. Д., а също, и когато съпругата му е боледувала, семейството на
ищеца е било в помощ на близките си.
Установи се също, че
след смъртта на наследодателите на отетниците С. К. Д. и неговата съпруга С. Б. Д. , починала
на *** г. , този имот не се ползвал
постоянно от ответниците, тъй като не се
спори, а е видно и от адресната част на исковата молба и двете съделителки имат собствени жилища в гр. С. - първата ответница на ул. ***, а
втората- на ул. ***.
Както е отразено по-горе, промяната настъпила през
Последователна е практиката на ВС и ВКС
относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.
68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като
своя . При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си
спрямо лицата, защото се прилага за всички
субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. При спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да
се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и
от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието,
на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални
части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. В конкретния случай
ответниците са демонстрирали намерение
да владеят целият имот за себе си, едва през 2016 г. До този момент, не се
събраха дикозателства да е променено държането във владение.
Ответниците считат, че искът е неоснователен и моля съда
да го да отхвърли. Развиват съображения,
че не е налице съсобственост между страните.
С оглед обсъдените по-горе писмени гласни
доказателства, съдът не въприема възражението на ответниците , че ищецът
напълно се е дезинтересирал от процесния имот. Същите не отричат , че ищецът и
семейството му са посещавали имота, но ,
цитирам“ на гости“.Това твърдение остана недоказано.
Показанията на св. Ц. , установи
най-съществените обстоятелства по делото.
Цитирам: „.. В невероятно добри отношения бяха не ми се разказва подробно, аз не знам
такава любов между двама братя, това не защото съм пред съда го казвам, а
защото съм го чувствал и са ми били най-добри приятели. И. *** разбира се. Аз
също повече съм в С., отколкото в С., лятно време си идвах в С. и сме говорили,
`щото лятно време почти всяка вечер с Д., С. така го наричаме и сме говорили
много неща. Що се отнася за апартамента е ставало дума, казваше ми той – С. -
на едната дъщеря съм направил апартамент там до „***”, на другата срещу ***”,
даже ме е водил още когато строяха. За този апартамент ми каза така – това е
бащиния, това точно, съм го запомнил думите, това е бащиния, и жена ми беше,
четиримата бяхме – той с жена си и аз с жена ми, и аз казва съм казвал на брат
ми – това да остане за В.. С. казва - това е бащиния на брат ми е, на брат си е
казвал на двамата братя и той казва така – става дума там разговор между
двамата – бати ми е викал, и съм казвал – това е бащиния, половината си е мое,
половината си е ясно е на С. и казва - ти имаш дъщеря, с други думи ще остане
за нея.“, край на цитата. И още, от показанията на този свидетел, доказващо
прекрасните отношения между ищеца и брат му , а след смъртта на брат му и с
неговата съпруга:“ … След това за С. много се грижеше В. – дъщерята на И.,
защото ми звъняха да се обаждам на дъщеря ми от чужбина да изпраща лекарства и
постоянно търчаха с мъжа си до Севлиево.
След време си спомням, че беше ми казал И., че К. ли кой
му звънял или на В. са звъняли, може ли да им даде да влезе Р. – на К. дъщеря й
и той вика как, ще стане нещо. Това е да кажем преди две години, считано от
днес. Апартаментът беше празен след смъртта на С. и жена му, доколкото знам К.
ходеше да проветрява и аз съм й казвал и си спомням съм я срещал и й казвай
проветрявай. К. се обади или на чичо си или на В. да пита дали може там да
живее нейната дъщеря.След смъртта на С. и С. никой не живееше в имота. „ край
на цитата.
Ирелевантно е и
възражението на ответниците, че ищецът не е полагал никакви грижи за имота, с оглед установени
от свидетелите на ответниците , данни
за такива ремонтни дейности. Във връзка с изложеното становище за
неоснователност на иска за делба, молят съда да отхвърли и претенцията по
чл. 344, ал. 2 ГПК , във вр. С чл. 31 ал.2 ЗС, като неоснователна. Претендират разноски.
Анализът на цитираните показания , преценени в съвкупност с останалите
писмени и гласни доказателства, водят на извода, че процесните имоти, никога не са губили
наследствения си характер и и следва да се извърши делбата между
призованите към наследяване страни , като се образуват четири равни дяла, от
които два- за ищеца и по един за ответниците.
Във връзка с откритото производство по оспорването на
декларация от С. Б. Д. от 26.03.2008 г. относно положеният в
декларацията подпис, на осн. чл. 193
ГПК , по делото е назначена и
изслушана почеркова експертиза, която не
се оспори от страните и се приема от съда, като правилна и
мотивирана.Заключението е, че положените подписи на декларатора, не са
изпълнени от деклараторката С. Б. Д.,
поради което съдът приема, че оспорването е доказано.
По отношение на
направеното в срок искане по чл. 344,
ал. 2 ГПК , по делото е назначена и изслушана
ССЕ , която не се оспори от страните и се приема от съда, като правилна
и мотивирана.
Установи се по безспорен начин, че целият процесен
имот, към момента се ползва от К.С.Д. ,
без да заплаща на ищеца обезщетение
за това, че е лишен от възможността да ползва общата вещ.
С оглед този извод, то на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 31,
ал 2от Закона за собствеността , следва да бъде да осъдена ответницата К.С.Д. да заплати на ищеца, обезщетение
за ползване на делбените имоти, в размер на 200 лв.,ежемесечно , представляващи половината от месечната наемна
цена на жилищния имот и гараж
Ето защо, заедно с решението за допускане на делба на
осн. чл. 344, ал. 2 ГПК , във вр. С чл.
31 ал.2 ЗС, следва да бъде присъдено заплащане на обезщетение за ползване на
половината от имота, принадлежаща на ищеца, съобразно изготвеното от вещото
лице инж. Р. заключение. Данните от заключението сочат, че общият размер
на наема по средни пазарни цени, считано от месец юли 2017 г. датата на предявяване на иска за
делба№ вх. № на исковата молба № 2528/07.07.17 г./ е в размер на 350лв. за
апартамента и 50 лв. за гаража или общо 400 лв., като припадащата се сума е в размер на 200 лв.
месечно, която ще следва да се заплаща от втората ответница, до приключване на
делбата.
С оглед горните
изводи, съдът намира, че е основателно и направеното искане,
да бъде признат за неверен и отменен до размер на ½ ид.ч.
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който са се
снабдили ответниците - № 77 от
24.10.2016 г., *** П.Д., рег. № 543 НК, / л 37 от делото/
Ищецът
претендира и разноски, с оглед приложен списък/л. 110/ в размер на
1101.30 лв., като по арг. От чл. 78 ал.2 ГПК , ответниците следва да
заплатят на ищеца всяка по 550.65 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
съдебна делба между И.К.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.К., ГАК, С.С.Д.-
Д.,ЕГН**********,*** и К.С.Д., ЕГН ********** *** върху следните
недвижими имоти, находящи се ***, а именно:
1) самостоятелен
обект в сграда - жилище, апартамент на едно
ниво, с
идентификатор
65927.501.2024.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на
гр. Севлиево, одобрени със Заповед
РД-18-77/16.07.2008 г. На изп. дир. на АГКК, стар идентификатор няма с
административен адрес на имота ***със застроена площ от 111 кв.м., състоящ се
от коридор, две спални, хол, всекидневна, кухня, хол, сервизни помещения /баня,
тоалетна/ и две тераси, при граници /съседи/ на същия етаж обект с
идентификатор 65927.501.2024.1.1, под
обекта - обект
с идентификатор
65927.501.2024.1.9, обект с идентификатор 65927.501.2024.1.8 и обект с
идентификатор 65927.501.2024.1.7 и над обекта - обект с идентификатор
65927.501.2024.1.4, заедно с избено помещение със ЗП 12.60 кв.м., и таванско
помещение със застроена площ 33.00 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор
65927.501.2024.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.2024, заедно с принадлежащия му
2)
гараж в
сграда с идентификатор 65927.501.2024.1.7 по кадастралната карта и регистри на
гр. Севлиево, одобрени със Заповед
РД-18-77/16.07.2008 г. на изп. дир. на АГКК, с адрес на имота гр. Севлиево,
п.к.5400, ***,
със застроена площ 15.90 кв.м., стар идентификатор няма, находящ се в сграда с
идентификатор 65927.501.2024.1, разположена в поземлен имот с кадастрален
идентификатор 65927.501.2024, и съответните идеални части от общите части на
сградата, вкл. и от земята, върху която е построена, съставляваща ПИ с
идентификатор 65927.501.2024 по кадастралната карта на гр.Севлиево.
Делбата да се извърши като се образуват ЧЕТИРИ РАВНИ ДЯЛА, от които ДВА РАВНИ ДЯЛА за ищеца и по ЕДИН РАВЕН ДЯЛ -за
всяка от ответниците.
Делбата да се
извърши с помощта на СТЕ, със
задача да се произнесе за реалната
поделяемост и средната пазарна цена на имотите, при депозит от 360/триста и шестдесет/ лв. , от които 180/сто и осемдесет/ лв.- внесени от И.К.Д. и по 90/деветдесет/
лв.- от всяка от ответниците -С.С.Д.-
Д., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********, в петдневен срок от съобщението по депозитната сметка на Р С Севлиево
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН ********** да заплатят на И.К.Д., ЕГН ********** сумата от по 200/двеста/лв. ЕЖЕМЕСЕЧНО представляваща обезщетение за ползване на
апартамент в *** със застроена площ от 111 кв.м.,
състоящ се от коридор, две спални, хол, всекидневна, кухня, хол, сервизни
помещения /баня, тоалетна/ и две тераси и гараж в сграда в с.гр., ***, със
застроена площ 15.90 кв.м., която се
дължи ведно със законната лихва, начиная от 07. 07.2017 г. до приключване на
делбата, на осн. чл. 344 ал.2 ГПК вр. С
чл. 31 ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА С.С.Д.- Д.,
ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН ********** да заплатят на И.К.Д., ЕГН ********** направените по
делото разноски от общо 1101.30 /хиляда сто и един лв. 30
ст./ лв., или ВСЯКА ПО
550.65 /петстотин и петдесет лв. 65 ст./ лв.
НА осн. чл. 194 ал.3 ГПК признава,
че оспорването на подписа върху декларация от 26.03.2008 г. на С. Б. Д., поч. На *** г.., като ДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА
за неверен ОТМЕНЯ до размер на ½ / една втора/ ид.ч.
Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, том VІІ, рег. № 15527, дело № 966/24.10.2016
г. на *** П. Д. гр. рег. № 543 НК, / л37 от делото/, по силата на който С.С.Д.- Д., ЕГН ********** и К.С.Д., ЕГН **********
са признати за собственици по давност на
недвижими имоти, В ЧАСТТА ОТНОСНО :1) самостоятелен обект в
сграда - жилище, апартамент на едно
ниво, с
идентификатор
65927.501.2024.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на
гр. Севлиево, одобрени със Заповед
РД-18-77/16.07.2008 г. На изп. дир. на АГКК, стар идентификатор няма с
административен адрес на имота ***със застроена площ от 111 кв.м., състоящ се
от коридор, две спални, хол, всекидневна, кухня, хол, сервизни помещения /баня,
тоалетна/ и две тераси, при граници /съседи/ на същия етаж обект с
идентификатор 65927.501.2024.1.1, под
обекта - обект
с идентификатор
65927.501.2024.1.9, обект с идентификатор 65927.501.2024.1.8 и обект с
идентификатор 65927.501.2024.1.7 и над обекта - обект с идентификатор
65927.501.2024.1.4, заедно с избено помещение със ЗП 12.60 кв.м., и таванско
помещение със застроена площ 33.00 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор
65927.501.2024.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
65927.501.2024, заедно с принадлежащия му
2)
гараж в
сграда с идентификатор 65927.501.2024.1.7 по кадастралната карта и регистри на
гр. Севлиево, одобрени със Заповед
РД-18-77/16.07.2008 г. на изп. дир. на АГКК, с адрес на имота гр. Севлиево,
п.к.5400, ***,
със застроена площ 15.90 кв.м., стар идентификатор няма, находящ се в сграда с
идентификатор 65927.501.2024.1, разположена в поземлен имот с кадастрален
идентификатор 65927.501.2024, и съответните идеални части от общите части на
сградата, вкл. и от земята, върху която е построена, съставляваща ПИ с
идентификатор 65927.501.2024 по кадастралната карта на гр.Севлиево.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните , че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :