№ 2664
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100512337 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 10.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 13968/ 2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 28 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Б. Л. Б. /ЕГН **********/ дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД /ЕИК *********/ сумата 1 676.05 лв.- стойност на доставена топлинна
енергия в имот с адрес: гр. София, жк „Люлин- 4“, бл.****, аб.№ 192690, „за периода
от 14.10.2020 г. до 13.10.2020 г.“, ведно със законната лихва от 13.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 263.38 лв.- лихви за забава при плащане на
главницата, дължими „за периода от 14.10.2020 г. до 14.10.2020 г.“, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 49376/ 2020 г. на СРС, ГО, 28 състав, като
исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за
горницата над сумата 1 676.05 лв. до пълния предявен размер от 1 900.58 лв. и за
периода от 1.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като погасен по давност, и относно лихвите за
забава- за горницата над сумата 263.38 лв. до пълния предявен размер от 307.34 лв. и
за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2020 г., като погасен по давност. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата Б. Л. Б. е осъдена да заплати на ищеца "Топлофикация
София" ЕАД сумата 60.75 лв.- разноски за заповедното производство /гр.д. № 49376/
2020 г. на СРС, ГО, 28 състав/, и сумата 159.75 лв.- разноски за исковото производство.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът "Топлофикация София" ЕАД е осъден да
заплати на адв. С. Г. от САК сумата 46.76 лв.- възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответницата Б. Л. Б..
С Решение от 2.08.2023 г. /влязло в сила- според направеното от СРС
отбелязване/ е оставено без уважение искане на ответницата Б. Л. Б. по чл.247 ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното решение от 10.01.2023 г.- в
1
частта относно периода на консумация на топлинна енергия, и на основание чл.248
ГПК същото решение е допълнено в частта за разноските, като ищецът "Топлофикация
София" ЕАД е осъден да заплати на ответницата Б. Б. сумата 10.23 лв.- разноски за
заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от Б. Л. Б. /ответница по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която са уважени предявените срещу нея искове и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата на ответницата и моли постановеното от СРС решение като правилно
в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото лице- помагач "Техем Сървисис" ЕООД- гр. София не изразява
становище по повод жалбата на ответницата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и
следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря
по същите. Ищецът основава претенциите си към конституираната с исковата молба
ответница Б. Л. Б. на твърдението, че е „клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ в процесния топлоснабден имот“, в която връзка представя Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 147/ 7.06.1996 г. на софийски
нотариус, според който ответницата Б. Л. Б. и третото за спора лице М. Л. Б.
придобили в качеството на купувачи собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, жк „Люлин“, ул.**** стар,
нов № 403, ведно с принадлежности, а също и молба- декларация на М. Л. Б. от
3.10.1996 г.- за откриването на клиентска партида в „Топлофикация София” ЕАД за
процесния имот с аб.№ 192690.
Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между ищеца
„Топлофикация София” ЕАД и ответницата Б. Б. е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през периода
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
2
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/,
явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9
ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно
правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права
върху имота.
В случая от страна на ответницата Б. е заявено оспорване на исковете, поради
което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже
обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова
страна в процеса не е проведено. Действително според приложените писмени
доказателства ответницата Б. Б. притежава вещно право- право на собственост върху
1/2 идеална част от процесния недвижим имот /придобит в съсобственост с М. Б./, но
тъй като относно него е сключен индивидуален писмен договор за доставка на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и длъжника в заповедното
производство М. Л. Б. /съсобственик на имота/, видно от цитираната по- горе молба-
декларация от 3.10.21996 г. за откриването на клиентска партида на абонат на
топлинна енергия, приета от „Топлофикация София” ЕАД /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/,
предпоставки за ангажиране договорната отговорност на ответницата в случая
липсват. Задължена да заплати стойността на потребената в имота топлинна енергия е
страната по сключения с топлопреносното предприятие индивидуален писмен
договор- М. Б., на чието име се води и клиентската партида, видно от приложените от
ищеца съобщения към фактури за потребена в имота топлинна енергия и от
представените от подпомагащата страна отчетни документи, което съответно е
основание за изключване отговорността на ответницата по чл.153, ал.1 ЗЕ.
При това положение постановеното от СРС решение в частта му, в която
предявените от топлопреносното предприятие установителни искове са уважени и са
присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК, се явява неправилно и следва да бъде
отменено и вместо това следва да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете за горепосочените суми като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски- съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК, има ответницата- въззивник. На основание чл.38, ал.2 ЗАДВ на
адв.- пълномощника й адв. Св. Г. следва да бъде присъдена допълнително сумата
337.80 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена в първоинстанционното
производство безплатна правна помощ /при общ размер на възнаграждението от 384.56
лв.- съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения- в приложимата към м.05.2021 г. редакция/. Разноски на
длъжника в заповедното производство според настоящия въззивен състав не се
дължат, поради което и такива с настоящото въззивно решение на Б. не следва да
бъдат присъдени.
3
За въззивното производство въззиваемото дружество дължи да заплати на
въззивника Б. сумата 59 лв.- разноски за платена държавна такса, на основание чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК, и на адв. Св. Г., предоставил безплатна правна помощ на страната-
сумата 200 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 10.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 13968/ 2021 г. на
Софийски районен съд, ГО, 28 състав, в обжалваната част, в която по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Б. Л. Б. /ЕГН
**********/ дължи на "Топлофикация София" ЕАД /ЕИК *********/ сумата 1 676.05
лв.- стойност на доставена топлинна енергия в имот с адрес: гр. София, жк „Люлин-
4“, бл.****, аб.№ 192690, „за периода от 14.10.2020 г. до 13.10.2020 г.“, ведно със
законната лихва от 13.10.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата 263.38 лв.-
лихви за забава при плащане на главницата, дължими „за периода от 14.10.2020 г. до
14.10.2020 г.“, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 49376/ 2020 г.
на СРС, ГО, 28 състав, а също и в частта, в която Б. Л. Б. е осъдена да заплати на
"Топлофикация София" ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 159.75 лв.- за
исковото производство, и в размер на 60.75 лв.- за заповедното производство /гр.д. №
49376/ 2020 г. на СРС, ГО, 28 състав/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу Б. Л. Б. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422
ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на
сумата 1 676.05 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в имот с адрес:
гр. София, жк „Люлин- 4“, бл.****, с аб.№ 192690, през периода 13.10.2017 г.-
30.04.2019 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 13.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 263.38 лв.- лихви за забава при плащане на
главницата, дължими за периода 15.09.2018 г.- 28.09.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 49376/ 2020 г. на СРС, ГО, 28 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на адв. С. Л. Г. /л.№ ****/ от САК сумата 337.80 лв. /триста тридесет и седем
лева и 80 ст./- адвокатско възнаграждение /допълнително/ за предоставена на
ответницата Б. Л. Б. /ЕГН **********/ безплатна правна помощ в първо-
инстанционното производство, на основание чл.38, ал.2 Задв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на Б. Л. Б. /ЕГН **********/ сумата 59 лв. /петдесет и девет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на адв. С. Л. Г. /л.№ ****/ от САК сумата 200 лв. /двеста лева/- адвокатско
възнаграждение за предоставена на въззивника Б. Л. Б. /ЕГН **********/ безплатна
правна помощ във въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 Задв.
Решението от 10.01.2023 г. по гр.д.№ 13968/ 2021 г. на СРС, ГО, 28 състав, като
необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5