РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. М.А
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Г. Г. А. против ОД на МВР –
Бургас и допълнително уточнена искова молба, с която се моли ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 935,64 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
92 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., сумата
от 122,65 лв., представляваща сборна лихва за забава, дължима за периода 01.02.2021 г. до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищецът твърди, че работи на длъжността *******. Твърди също така,
че през периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. по разпореждане на прекия си ръководител е
положил общо 92 часа извънреден труд, без да са били издавани писмени заповеди от
работодателя за това, като с уведомление от 01.03.2022 г. е поискал от ***** на ОДМВР-
Бургас да му бъде изплатено възнаграждение за този извънреден труд, но такова не му е
било платено, поради което е предявил настоящият иск. В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Ответникът
признава, че през процесния период ищецът е положил извънреден труд, но твърди, че
същият е бил в размер на 84 часа общо целия период, като този труд му е бил заплатен
своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата през този период
Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. Оспорени са твърденията, че ищецът е полагал
1
извънреден труд в нарушение на предвидения за това ред, както и че е останал неплатен
извънреден труд. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено
е възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора,
ангажирани се доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, като ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност. Не
се спори също така, че през този период ищецът е полагал извънреден труд. Спори се
относно размера на положения от ищеца извънреден труд през процесния период и дали
същият надвишава отчетените и платените му от ответника 84 часа извънреден труд.
Видно от представените от ответника четири протокола за отчитане на положен
извънреден труд от държавни служители на ****** и три платежни бележки, през 2021 г. за
ищеца са били отчетени 84 часа извънреден труд: 18 часа за периода 03-04.04.2021 г., 10 часа
за периодите 01-02.07, 06-07.07 и 08.07.2021 г., 34 часа за периодите 03.07 и 10-11.07.2021 г.,
както и 22 часа за периода 20-21.11.2021 г., за които му е било заплатено съответното
допълнително трудово възнаграждение – факти, които не се оспорват от ищеца.
Представена е справка за въведени болнични листи за ищеца за периода 01.12.2020 г.
– 31.12.2021 г., от която е видно, че той е бил в отпуск по болест през периода 28.12.2020 г.-
26.01.2021 г. и през периода 10.11.2021 г. - 14.11.2021 г.
Представени са и две заявления от ищеца за ползване на платен годишен отпуск през
периода 07.05 – 28.05.2021 г. вкл. и през периода 08.12.2021 г. – 31.12.2021 г., като
отпуските са му били разрешени.
Като доказателства по делото са приложени копия на различни служебни документи,
върху които е посочено, че са били изготвени от Г. А. на следните дати: 14.01.2021 г. -
Отчет-анализ на служебната дейност на******* за 2020 г., 07.03.2021 г. – информация за
сигнали при подготовката и в деня на провеждане на избори за НС на 04.04.2021 г.,
14.03.2021 г. - информация за сигнали при подготовката и в деня на провеждане на избори за
НС на 04.04.2021 г., 21.03.2021 г. - информация за сигнали при подготовката и в деня на
провеждане на избори за НС на 04.04.2021 г., 28.03.2021 г. - информация за сигнали при
подготовката и в деня на провеждане на избори за НС на 04.04.2021 г., 10.05.2021 г. –
анализ относно съС.ието на средата за сигурност на територията на ***** за периода 03.05 –
09.05.2021 г., 07.05.2021 г. - справка до Сектор **** при ОДМВР-Бургас, 14.05.2021 г. –
писмо до РП-Бургас, 17.05.2021 г. - анализ относно съС.ието на средата за сигурност на
територията на *******за периода 10.05 – 16.05.2021 г. и писмо до РП-Бургас, 21.05.2021 г.
– справка до Сектор **** при ОДМВР-Бургас, 28.05.2021 г. – писмо до РП-Бургас и справка
до Сектор *** при ОДМВР-Бургас, 19.06.2021 г. - справка до Сектор *** при ОДМВР-
Бургас, 20.06.2021 г. - справка до Сектор *** при ОДМВР-Бургас, 26.06.2021 г. - справка до
Сектор *** при ОДМВР-Бургас, 27.06.2021 г. - справка до Сектор *** при ОДМВР-Бургас и
09.12.2021 г. – справка относно постъпили сигнали за подготвяни или извършени нарушения
във връзка с проведени избори на 14.11.2021 г. и балотаж на 21.11.2021 г.
С уведомление рег. № 251р-7739/02.03.2022 г. до **** на ОДМВР-Бургас
ищецът е поискал да му бъде изплатено възнаграждение за 92 часа извънреден труд,
положен от него през 2021 г. по време на почивни дни и по време на платен отпуск и на
отпуск по болест, като е посочил и конкретните дати и часове на твърдяния извънреден
труд, както и извършената от него работа. Въз основа на това уведомление **** на ОДМВР-
Бургас е разпоредил извършването на проверка от назначена от него комисия, като с писмо
2
рег. № 251р-19725/03.06.2022 г.**** на ОДМВР-Бургас е информирал ищеца, че при
проверката не са били събрани доказателства относно положен от него извънреден труд на
посочените дати – нито гласни, нито писмени, както и че за нито една от посочените дати не
са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г.
Видно от представения Протокол № 436/24.10.2022 г., изготвен от ******** в сектор
**** при ОДМВР-Бургас, данни за влизане в **** с потребителско име ****** са
регистрирани на следните дати, които са предмет на иска: 07.01.2021 г., 09.01.2021 г.,
10.01.2021 г., 14.03.2021 г., 21.03.2021 г., 27.03.2021 г. и 19.06.2021 г., а на датите 08.01.2021
г., 06-13.03.2021 г., 15-20.03.2021 г., 22-26.03.2021 г., 28.03.2021 г. и 23.10.2021 г. няма
влизания.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и след извършване на проверка във ******* е
установило, че за процесния период липсват писмени доказателства за положен от ищеца
извънреден труд по време на болнични и платен годишен отпуск, като липсват и направени
вписвания в Книга Приложение № 4 към чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г.
за претендираните по делото часове извънреден труд, нито подадени докладни записки,
протоколи и заповеди за извънреден труд. Вещото лице е изготвило няколко варианта за
евентуално дължимо на ищеца възнаграждение за извънреден труд – 1/съобразно
претенцията на ищеца и 2/съобразно регистрираните влизания в системата ****** с
потребителското име на ищеца – по три варианта за всяка от двете хипотези.
По делото са разпитани свидетелите И. Н., И. Х., С. И. и Ж. М..
Св. Н. заявява, че през цялата 2021 г. е бил ***** сектор ***** към ***** и ищецът е
бил на негово подчинение. Твърди, че положеният извън работното време труд се заплаща
само съгласно съответната наредба, като началникът на РУ следва да издаде заповед за
полагане на извънреден труд, а служителят, който е положил извънреден труд, би трябвало в
докладна записка да посочи какво и колко часа е работил. Според свидетеля не се е случвало
служители, които са в отпуск, да бъдат викани на работа, но е възможно служител, който не
си е довършил някаква работа, да отиде по време на отпуска в управлението, за да си я
довърши, като по време на отпуск или болничен достъпът на служителите до районното
управление не е ограничен. Заявява, че не е викал Г. А. на работа, докато последният е бил в
отпуск или в болничен. Заявява също така, че не е късал и изхвърлял докладни записки на
служители за положен извънреден труд.
Св. Х. твърди, че до м. април 2021 г. е бил ***** група ******при ********, като
ищецът е бил част от тази група. Свидетелят заявява, че през този период се е случвало само
веднъж ищецът да е бил викан на работа, докато е бил в болничен, без за това да е имало
издадена писмена заповед, като в този случай ищецът е бил уведомен от И. Н. за
необходимостта да се отключи компютър, за да бъде изготвен годишния анализ на
управлението. В този случай свидетелят е взел ищеца от дома му със служебен автомобил и
го е завел в районното управление, за да си отвори компютъра и да прехвърлят
информацията за анализа по вътрешната мрежа, като ищецът престоял около един час в
управлението, след което свидетелят го върнал в дома му. След прехвърлянето на
информацията от компютъра на ищеца, анализът на управлението бил изготвен от свидетеля
и от другите началници в управлението. Според свидетеля, на ищеца е било вменено
задължението да изготвя годишните анализи, като изготвеният през 2021 г. анализ в
основната си част и бил същият като анализа от 2020 г. с въвеждането на съответните нови
данни, които са били предоставени от началниците. Заявява, че освен горепосочения случай,
не му е известен друг случай, при който ищецът през 2021 г. да е ходил на работа, докато е
бил в отпуск или в болничен.
Св. И. заявява, че от 2016 г. до 19.07.2022 г. е работила като ***** във ***** и 6
години с ищеца са работили заедно, а през периода септември 2021 г. – май 2022 г. му е била
3
пряк ръководител. Твърди, че всички служители на **** полагат извънреден труд, когато се
налага да останат на работа след 17,30 ч., като много често се случвало да работят
извънредно по 4-5 часа, а им било казвано да изготвят докладни записки за максимум 2 часа,
като в противен случай прекият им началник зачертвал изготвените от тях проекти на
заповеди за извънреден труд и такива заповеди не били разписвани от началника на
районното управление. Свидетелката твърди, че през м. януари 2021 г. ищецът бил в
болничен и прекият му ръководител отишъл да го вземе от дома му, за да изготви годишния
анализ, тъй като никой друг служител не бил обучен да извършва тази работа и само ищецът
можел да го изготви. В този случай ищецът бил взет от дома му на обяд или след обяд и
останал на работа поне до 17,30 ч., когато свидетелката си тръгнала, а ищецът продължавал
да работи. Според свидетелката годишният анализ няма как да се изготви за един ден.
Същата заявява, че много често се е налагало ищецът да остава след работа, за да изпълни в
срок задачите си, тъй като освен годишния анализ, той въвеждал и докладни от патрулите и
само той можел да свърши тази работа. Свидетелката сочи, че за да бъде вписан положен
извънреден труд в книгата за извънреден труд, трябва да бъде изготвена докладна записка от
съответния служител, която записка трябва да бъде одобрена от прекия му началник и едва
след това се взема входящ номер и трудът се отчита в книгата. Според нея е имало един
случай, в който ищецът подал докладна за извънреден труд, но тя не му била одобрена.
Докладните на много други нейни колеги също не били одобрявани, като им било казано да
не пускат докладни за един час извънреден труд. Свидетелката твърди, че само ищецът е
изготвял анализите в управлението, но когато той бил в болничен, тя била натоварена устно
с тази задача, без да й е било провеждано някакво обучение, поради което се налагало да му
звъни по телефона, за да й помага. Твърди също така, че докато е била пряк ръководител на
ищеца не го е викала на работа в извънработно време, в почивни и празнични дни или по
време на отпуск или болничен. Заявява, че служител, който е в отпуск или в болничен, може
по всяко време да влезе в районното управление и в кабинета си, както и има достъп до
компютъра си.
Св. М. (**** на *****), заявява, че в управлението няма практика и той не е викал
служител, който е в болничен или в отпуск, да се явява на работа, нито му е известно
ищецът да е бил викан на работа от неговите преки ръководители, докато е бил в отпуск или
в болничен. Заявява също така, че отчитането на извънреден труд задължително минава през
неговото одобрение, като той проверява целесъобразността от полагането на този труд и
времето за полагането му. Твърди, че изготвените от служителите докладни записки за
положен извънреден труд се съгласуват с преките им ръководители, като е нямало случай до
него да достигне докладна записка, изготвена от ищеца или от друг служител на
управлението и той да е отказал да бъде отчетен извънреден труд. Твърди също така, че ако
се налага да бъде извършена по спешност някаква работа, която обичайно се извършва от
определен служител и той в момента отсъства, тази работа се извършва от други служители,
а ако в управлението няма подготвени за това служители се вика служител от ****. Заявява,
че не му е известно ищецът да е ходил на работа, за да извършва работа, която не му е
възлагана, както и че не знае дали през м. януари 2021 г. ищецът е бил викан в
управлението, докато е бил в болничен, за да изготви годишния отчет. Според свидетеля,
работата на ищеца при изготвяне на годишния анализ е да сглоби анализите, които му дават
началниците на сектори в управлението, като всичко му се предоставя в готов вид на
файлове и необходимото време за изготвяне на годишния отчет от ищеца зависи само от
това как той работи с компютъра. Свидетелят също така заявява, че ищецът е изготвял в
работно време седмичните доклади до ОДМВР-Бургас, които е следвало да бъдат изготвяни
един месец преди изборите, а в извънработно време тези доклади са били изготвяни от ****
служител върху файл, който е бил качен от ищеца на компютъра в дежурната стая. Поради
това, ако под тези доклади стои името на ищеца, то това е заради файла, който той е качил в
дежурната стая и ***** служител не е изтрил името му.
4
При така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период.
Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение и същият не може да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В случая с оглед на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
доказано, че ищецът е полагал труд извън работно време – по време на платен отпуск,
отпуск по болест и в почивни дни, но само на част от посочените от него дати, който труд не
му е заплатен от ответника, а именно:
За периода 05.01.-13.01.2021 г., през който ищецът е бил в отпуск по болест, но
твърди, че е работил 54 часа във връзка с изготвянето на годишния анализ на управлението
за 2020 г., съдът намира, че претенцията е доказана по основание само за 4 часа, тъй като от
показанията на св. Х. е видно, че той лично е взел ищеца от дома му и го е завел в
управлението, докато последният е бил в отпуск по болест, за да извърши ищеца работа във
връзка с изготвянето на годишния анализ, а от показанията на св. И. се установява, че на
този ден ищецът е бил в управлението, работил е целия след обед и е продължил да работи и
след 17.30 ч.
По отношение на останалите твърдяни и претендирани 50 часа извънреден труд за
този период по делото не се събраха доказателства те действително да са били отработени от
ищеца, още повече, че и двамата горепосочени свидетели са заявили, че са участвали при
изготвянето на този анализ, тъй като ищецът е отсъствал.
За горепосочените четири часа, през които ищецът е работил, докато е бил в отпуск
по болест, съдът намира, че на същия се дължи възнаграждение с увеличение от 50 %, тъй
5
като трудът е бил положен в работен ден. Съгласно експертизата, това възнаграждение е в
размер на 10,29 лв./час, т.е. за четирите часа извънреден труд дължимото възнаграждение е в
размер на 41,16 лв.
По отношение на претендирания 1 час извънреден труд, за който се твърди, че е бил
положен от ищеца на 07.03.2021 г. (неделя), съдът намира, че претенцията е неоснователна,
тъй като от Протокол № 436/24.10.2022 г. е видно, че в периода 06-13.03.2021 г. (т.е. и на
07.03.2021 г.) няма влизания на ищеца в системата ******, поради което съдът намира, че
същият не е автор на представеното писмо с рег. № 434р-5082/07.03.2021 г. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно показанията на св. М., в извънработно време седмичните
доклади (какъвто доклад представлява горепосоченото писмо) са били изготвяни от *****
служител в управлението върху качен от ищеца файл на компютъра в дежурната стая и
именно това е причината под този документ да пише, че е изготвен от ищеца.
Горното се отнася и за датата 28.03.2021 г., когато няма отчетено влизане на ищеца в
системата *******, поради което следва да се приеме, че документ с рег. № 434р-
6745/28.03.2021 г. не е бил изготвен от него, а от друг служител.
На 14.03.2021 г. (неделя) и на 21.03.2021 г. (неделя) са установени влизания на ищеца
в системата *****. На тези дати са били изготвени документи с рег. № 434р-5437/14.03.2021
г. № 434р-6289/21.03.2021 г., върху които е отбелязано, че техен автор е ищеца. Поради това
съдът намира, че претенцията на ищеца за положени по 1 час извънреден труд на всяка от
тези дати е основателна. Съгласно заключението на вещото лице за положения на тези дати
извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 12,01 лв./час, т.е. за 2 часа
полагащото се на ищеца възнаграждение е в размер на 24,02 лв.
За дните 10, 14, 17, 21 и 28.05.2021 г., когато ищецът е бил в платен отпуск, липсват
данни дали има или не негови влизания в системата ******. Поради това и тъй като по
делото са представени документи, върху които е посочено, че са били изготвени от ищеца на
тези дати (на три от датите той е изготвял по два документа), съдът намира, че претенцията
за тези дни е основателна и доказана и следва да бъде уважена за посочените от ищеца
часове – общо 14 часа, които отговарят на количеството извършена от него работа. От
заключението на вещото лице е видно, че за тези 14 часа на ищеца се следва възнаграждение
за извънреден труд в размер на 10,29 лв./час или общо 144,06 лв.
За дните 19, 20, 26 и 27.06.2021 г. (събота и неделя) е установено влизане на ищеца в
системата ***** на 19.06.2021 г., а за останалите дни липсват данни дали има или не негови
влизания в системата. Поради това и тъй като по делото са представени документи, върху
които е посочено, че са изготвени от ищеца на тези дати, съдът намира, че претенцията и за
тези дни е основателна и доказана и следва да бъде уважена за посочените от ищеца часове –
общо 8 часа, които отговарят на количеството извършена от него работа. От заключението
на вещото лице е видно, че за тези 8 часа на ищеца се следва възнаграждение за извънреден
труд в размер на 12,01 лв./час или общо 96,08 лв.
За дните 24.10, 30.10, 31.10, 06.11 и 07.11.2021 г. (събота и неделя) липсват данни
6
дали има или не влизания на ищеца в системата ******. По делото са представени
документи от горепосочените дати, но върху тях не е посочено да са били изготвени от
ищеца, поради което и при липсата на други доказателства, които да установяват положен от
ищеца извънреден труд на тези дати, съдът намира, че в тази част искът е неоснователен.
За м. декември 2021 г. претенцията е за положени от ищеца 2 часа извънреден труд на
09.12 (четвъртък), когато ищецът е бил в платен отпуск. За този ден в Протокол №
436/24.10.2022 г. липсват данни дали има или няма влизане на ищеца в системата ******.
Поради това и тъй като по делото е представен документ, върху който е посочено, че е бил
изготвен от ищеца на 09.12.2021 г., съдът намира, че претенцията за този ден е основателна
и доказана и следва да бъде уважена за посочените от ищеца 2 часа извънреден труд, които
отговарят на извършената от него работа. От заключението на вещото лице е видно, че за
тези 2 часа на ищеца се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 10,29 лв./час
или общо 20,58 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от Г. А. главен иск е
частично основателен – до размера от 325,90 лв. и следва да бъде уважен до този размер, а в
останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед допуснатата забава в плащането на дължимото на ищеца възнаграждение за
извънреден труд, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, считано от изпадането в забава до
предявяването на иска. В случая ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.05.2022 г.,
тъй като признатият с настоящото решение извънреден труд на ищеца не е бил отчетен и
осчетоводен съобразно изискванията на приложимата наредба, а заявлението за
изплащането му е подадено от ищеца на 02.03.2022 г., съответно възнаграждението е
следвало да бъде платено през следващия месец – април 2022 г., поради което ответникът е
изпаднал в забава на 01.05.2022 г. Поради това и тъй като искът е предявен на 13.07.2022 г.,
мораторна лихва върху главницата се дължи за периода 01.05.2022 г. – 12.07.2022 г., като
тази лихва по изчисления на съда е в размер на 6,61 лв., до който размер акцесорният иск е
основателен и следва да бъде уважен, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на
13.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
С оглед частичното уважаване на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и сумата от 119,90 лв., представляваща част от направените от
него разноски по делото, съответна на уважената част от исковете. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е в предвидения минимум от 300 лв. без ДДС (360 лв. с
ДДС), съответно не е прекомерно.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 137,16
лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (100 лв. –
възнаграждение на вещо лице и 100 лв. – ЮК възнаграждение), съответна на отхвърлената
част от исковете.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
БРС дължимата държавна такса за разглеждането на исковете в общ размер от 100 лв., както
и сумата от 50,27 лв., представляваща част от платеното от бюджета на съда възнаграждение
7
на вещото лице, съответна на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр.
Б****, ул. ******, да заплати на Г. Г. А., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *****, сумата от
325,90 лв. (триста двадесет и пет лв. и деветдесет ст.), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 30 часа положен и неплатен от ответника извънреден труд през
периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., сумата от 6,61 лв. (шест лв. и шестдесет и една ст.),
представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 01.05.2022 г. –
12.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 119,90 лв. (сто и деветнадесет лв. и
деветдесет ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, като в
останалите им части над уважените до предявените размери от 935,64 лв. и 122,65 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и мораторна лихва.
ОСЪЖДА Г. Г. А., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *****, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *******, с адрес: гр. Б***, ул. ********, сумата от
137,16 лв. (сто тридесет и седем лв. и шестнадесет ст.), представляваща част от направените
от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр.
Б****, ул. ******, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас
държавна такса в размер на 100,00 лв. (сто лв.), както и разноски в размер на 50,27 лв.
(петдесет лв. и двадесет и седем ст.).
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат платени от ответника по следната
банкова сметка: IBAN: *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 30.01.2023 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8