Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _____

 

 

                                              гр.С., ………….2013 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-4 състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВО  ДАЧЕВ

    

при секретаря Д. Иванова като разгледа т. дело № 433 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 254 ГПК /отм./ от „Е.-ТТ” ООД, гр. С. срещу „С.В.” АД, гр. С., за установяване недължимост на сумите, за чието събиране е издаден изпълнителен лист в полза на ответника по реда на чл.237 ал.1 б."к" от ГПК /отм./ вр. чл.203 от Закона за водите (в редакцията от ДВ бр.84/2003г.) въз основа на извлечение от сметка от 29.08.2007г. по гр.дело № 19547/2007г. на СРС, 75 състав, и е образувано изпълнително дело № 20088630400024/2008г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ.

Ищецът твърди, че не дължи вземанията за главница от 49 295,93 лева като цена за услуги за период от 8.11.2004 г. до 28.03.2006 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 05.09.2007 г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 3 952,59 лева за периода от 05.02.2005 г. до 26.03.2006 г., за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на ответника по реда на чл.237 ал.1 б."к" от ГПК /отм./ вр. чл.203 от Закона за водите въз основа на извлечение от сметка от 29.08.2007 г. по гр.дело № 19547/2007г. по описа на СРС, 75 състав, въз основа на който е образувано срещу ищеца изпълнително дело № 20088630400024/2008г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на РКЧСИ. Недължимостта на вземанията се извежда от следните твърдения:

На 6.06.1997 г. ищецът е закупил дървени бараки, находящи се на ул. „К." в гр. С., от които ползва само една от тях за административен офис, в който има санитарен възел, състоящ се от тоалетна и чешма. Останалите бараки се ползват от самонастанили се лица, които не се намират в правоотношение с ищеца. Ползваните В и К услуги в постройките, поради липсата на абонатен номер, не са били заплащани. На 15.07.2004г. е подписан двустранен протокол №01/СЗ, съгласно който ищецът следва да заплаща водопроводните услуги „на база"- по 12 куб./м. на месец, като на ищеца е даден клиентски номер 5062547. В края на 2004г. / 8.11.2004г./поради авария /спукване/ на довеждащия водопровод, водоснабдяващ всички постройки на адреса, се появява огромен теч, в резултат на който питейната вода се излива в минаващата наблизо река, а всички бараки остават без вода за дълъг период от време. В нарушение на чл.47 ал.2 т.2 Наредба №4 от 2004г. ответникът е приел, че аварията, от която произтича теча, е на вътрешноплощадковата мрежа, разположена на територия на ищеца, поради което подлежи на отстраняване от него, въпреки, че ищецът не е собственик на терена вкл. и на дворната / площадкова / мрежа, което е констатирано и от самия ответник с писмо от 18.11.2004г. Ищецът сочи, че собственик на авариралата водопроводна мрежа е ответникът и той е следвало да отстрани аварията по нея. В следствие на това, в нарушение на чл.11 и сл. от Наредба № 4 от 2004г., ответникът е поставил на 8.01.2005г. незаконно свой водомер и е започнал да начислява по клиентска партида на ищеца ползваната от целия квартал и от всички 12 на брой бараки вода, вместо да постави водомери на всяка една от бараките за отчитане на потреблението на вода от всеки ползвател на бараките. Не са спазени и изискванията на цитираната наредба за поставяне на водомера на отстояние не повече от 300 м. от ползваната сграда. Липсват и данни поставеният без съгласието и знанието на ищеца общ водомер да е преминал задължителния метрологичен контрол по чл.34 от Наредба № 4 и Закона за измерванията. Ищецът поддържа, че няма сключен договор с ответника за предоставяне на В и К услуги, като единственото споразумение е относно отчитане на водата на база по протокола от 15.07.2004г. Отчитането на водомера е станало в отсъствие на ищеца и без уведомяването му, в нарушение на чл.32 от Наредбата. Ищецът е върнал на ответника издадените от последния фактури № 14938661 / 21.04.2005г. за 10 034,05 лева и № 15543939 от 31.05.2005г. за 31 163,90 лева /последната надхвърляща хилядократно размера на общото потребление за м.08.2004г до м.01.2005г./, тъй като не е получил фактурираните водоснабдителни услуги което се потвърждава и от контролен лист № III 05/С-З/ от 26.05.2005г., в който се констатира , че бараките не се водоснабдяват от една година. Впоследствие с предписание № ПИ-10/ 17.05.2005г. ответникът е указал аварията да бъде отстранена от общината- район „К.С.". Ищецът посредством лицензирана за това фирма е изградил през м.юни 2006г. ново /от друга главна тръба/ сградно водопроводно отклонение /СВО/ с постоянен контролен водомер, което да захранва само административния офис, но ответникът отказва да го узакони. С контролен лист от 29.06.2005г. № 0015360 е установено, че водопроводното отклонение за имота е прекъснато, което се установява и в контролен лист № 0016709/ 8.03.2006г., като се сочи, че клиентския номер е със закрити услуги. Въпреки констатациите за прекъснатото водоснабдяване, с писмо от 11.09.2007г. ответникът уведомява ищеца, че дължи за предоставени услуги цена от 53 248,52 лева, като във фактурата се цитира закритата вече клиентска сметка и се начисляват услуги за период девет месеца след официалната констатация за преустановяването им. Ищецът поддържа, че ответникът е следвало да приложи чл.39 ал.5 и ал.6 от цитираната наредба- да отчита водопотреблението на „на база", при наличие на авария незабавно да преустанови водоподаването, съгласно чл.41 ал.2 т.1 и ал.З т.5 от наредбата, като по този начин предотврати теча на водата.

Ответникът, „С.В.„ АД, оспорва изцяло исковете като поддържа, че ищецът е заплащал водата на база за периода от м.11.2004 г. до м. 01.2005г., като от 08.01.2005г. задълженията са начислявани въз основа на монтиран от ответника водомер. Относно теча ответникът счита, че той е причинен от площадкова водоснабдителна мрежа, чието отстраняване е в тежест на ищеца като се поддържа, че авариите по отклоненията на водопроводните мрежи след водомерната шахта е задължение на собственика/ползвателя на имота, като ищцовото дружество е собственик на бараките и прилежащите им модулни комуникации. Ответникът поддържа, че ищецът не е отстранил теча, поради което е трайно прекъснато сградното водопроводно отклонение, като ищецът е изградил ново такова без да му са дадени от оператор на водоснабдителна мрежа положителни изходни данни. Сочи се, че е монтиран измервателен уред, с който се отчита потреблението на вода във всички бараки.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно с изискванията на чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.12.2007 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от СРС, 75 с-в. по гр. дело № 19547/2007 г. за сумата от 49 295.93 лв., представляваща стойността за потребена питейна вода за периода 08.11.2004 г.-28.03.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.20007 г. до окончателното й изплащане, ведно с мораторната лихва върху вземането, начислена за периода 05.02.2005 г.-26.03.2006 г. в размер на 3 952.59 лв., както и сумата от 1070 лв., представляваща разноски по делото.

Въз основа на описания изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20088630400024/2008г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ.

Като обезпечителна мярка за събиране на процесните вземания със запорно съобщение от 15.04.2008 г. на ЧСИ С.Х. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца, открити в „Б.” АД, а също така е започнало изпълнение върху недвижим имот, собственост на ищеца, представляващ УПИ III-687, 665, 682, 674 от квартал 4 по плана на гр. С., местност „Производствена складова зона-с. Мрамор с площ от 12 700, заедно с построената върху него административна сграда. С протокол от 05.03.2009 г. е насрочена публичната продан на описания имот и е определена първоначалната му продажна цена.

По делото не се спори, а и видно от представените документи с договор за покупко-продажба от 06.06.1997 г. ищецът е закупил от „М.” ЕАД след проведена тръжна процедура, състояла се на 06.06.1997 г., временно изградени постройки, находящи се в кв. З., гр. С.. С оглед придобиване на правото на собственост върху посочените обекти ищецът с писмо от 19.12.2001 г. е уведомил „С.в.” АД за желанието си да уреди имуществените си отношения, възникнали по повод снабдяването на ищцовото дружество с питейна вода във връзка с ползването на процесните обекти. Във въпросното писмо ищецът е известил водоснабдителното дружество, че в закупените от него постройки самоволно са се настанили около 30 семейства, с които то не е влизало в наемни правоотношения.

На 15.07.2004г. между ищцовото и ответното дружество е подписан двустранен протокол №01/СЗ, съгласно който ищецът следва да заплати водопроводните услуги за периода 15.07.2003 г.-15.07.2004 г. „на база"- по  12 куб./м. на месец с обща стойност от 144.12 лв. с ДДС, като на ищеца е даден клиентски номер 5062547.

С предписание от 28.03.2002 г. ответникът е констатирал, че следва да се  спре водоснабдяването на процесния имот до отстраняване на теч в същия, възникнал от тръба Ф1 ¼ от вътрешната инсталация.

В периода 2004 г.-2005 г. между ищеца и ответника е водена писмена кореспонденция във връзка с настъпване на авария във водопреносната инсталация, находяща се в процесния имот, като с писмо от 18.11.2004 г. ответното дружество е уведомило ищцовото, че не е възможно да бъде изградено сградно водопроводно отклонение, свързващо водопреносната мрежа с процесните бараки, находящи се в гр. С., ж.к. К.П., ул. Д. №** поради липсата на данни за това кой е титуляр на правото на собственост върху имота, върху който са разположени процесните обекти.

С посоченото писмо ответникът е известил ищецът, че на съществуващото в описания имот водопроводно отклонение ще се монтира измервателен уред, по който ще се отчита подаденото количество вода към процесния обект и като клиенти на дружеството ще бъдат регистрирани всички ползватели. С оглед на възникване на авария във водоснабдителната мрежа водопреносното дружество е уведомило ищцовото, че тъй като аварията е настъпила във вътрешната водоснабдителна мрежа, то е задължение на собственика на имота да отстрани последиците от аварията и да предотврати повторното възникване на същата.

Съгласно служебна бележка № 62-С7 от 16.07.2004 г., ответникът е заявил, че не възразява ищецът да ползва вода от отклонението на сградата, находяща се на ул. Д. № 1, както и че ищецът е регистриран като клиент на водоснабдителното дружество с клиентски номер 5062547.

С контролен лист № 0014340/25.11.2004 г. С.В. установява, че процесните бараки са обитавани от неустановен брой хора, в имота, върху който те са разположени няма монтиран водомер, налице е голям теч на територията на терена, като не са налице данни за това кой е собственик на същия.

С писмо № ОСЖН-92-00-2/2005 г. Столична община-район К.С. е уведомило ответното дружество, че част от имота, намиращ се на ул. „Д.” № 1 и ул. К. №** попада на територията на район К.С. и е общинска земя, а другата част от имота попада в административните граници на Столична община-район К.П..

На 17.05.2005 г. ответното дружество е издало на ищеца предписание за отстраняване на теча от вътрешната водоснабдителна мрежа, като му е указало, че последиците от неизпълнение на предписанието в указания петдневен срок ще бъдат свързани с трайно прекъсване на сградното водопроводно отклонение.

С писмени изявления от 18.11.2004 г. и 03.01.2005 г. ответникът е уведомил ищеца, че на отклонението, водоснабдяващо процесния имот, ще бъде монтиран измервателен уред, който ще бъде разположен в съществуващата водомерна шахта и по който ще се отчита потребеното количество вода във всички бараки, находящи се на процесния имот, като титуляр на клиентския номер, открит във връзка с водоснабдяването на всички постройки, е ищецът.

С писмо от 21.02.2005 г. ответникът е известил ищецът, че въпросният измервателен уред е монтиран на отклонението водоснабдяващо процесния имот на 08.01.2005 г., като съгласно депозирания по делото приемо предавателен-протокол ЕПВ 000601 от 07.01.2005 г. същият е със сер. № 400386, пломба 127404. Последният е  демонтиран на 31.05.2005 г., съгласно писмено изявление на ответника от 09.06.2005 г., като за неговото правилно функциониране е представено удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 04.04.4129.

На 26.05.2005 г. ответното дружество е извършило проверка в процесния имот, в резултат на която е издало контролен лист № ТП 05/с-3/26.05.2005 г., съгласно който в имота има разпределителна водопроводна шахта, от която е изградено водопроводно отклонение, доставящо чрез гъвката връзка питейна вода до административната сграда, ползвана от ищеца, както и до четири бараки, разположени в имота, в който живеят неустановен брой лица.

 

На 29.06.2005 г. ответното дружество е издало Контролен лист № 0015360, в който е констатирало, че в процесния имот е налице сградно водопроводно отклонение захранено от водопровод ф300РСТ, като на същото е монтиран водомер. Съгласно протокола водопроводенто отклонение към момента на съставяне на същия е прекъснато, като то е изградено от намиращата се в имота разпределителна водопроводна шахта.

Съгласно констативен протокол № 0018709 от 08.03.2006 г. в процесния имот е изградено ново водопроводно отклонение, за което не е издадено клиентски номер и за което няма данни дали е спазена законоустановената процедура по изграждането му. Водопроводното отклонение, за което е издаден клиенски номер № 5062547 е прекъснато към момента на съставяне на протокола и е със закрити услуги.

По делото са представени 3 броя фактури с издател ответното дружество и получател ищеца, а именно фактура № **********/18.02.2005 г. за сумата от 9883.46 лв., представляваща стойността на 9577 м3 потребена питейна вода за периода 18.01.2005 г.-15.02.2005 г., съгласно показанията на водомер, фабр. № 400386; фактура № **********/21.04.2005 г. за сумата от 10034.05 лв., представляваща стойността на 12 м3 вода за периода 15.02.2005 г.-16.04.2005 г. съгласно показанията на водомер, фабр. №  400386, както и фактура № **********/31.05.2005 г. за сумата от 21129.85 лв., представляваща стойността на 20310 м3 вода за периода 06.04.-13.05.2005 г.г. съгласно показанията на водомер, фабр. №  400386.

С писмено изявление от 11.09.2007 г. ответникът е уведомил ищеца, че му дължи заплащане на сумата от 53248.52 лв. с оглед ползването на процесните водоснабдителни услуги, като му е дал десетдневен срок за нейното заплащане.

С решение постановено по н.а.х.д. № 9090/2008 г.СРС, НК, 112 състав, е признал В.С. и О.Т., имащи качество  на управители на ищеца за невиновни за това, че на 10.06.2005 г. съответно като извършител  и като подбудител са осъществили неправомерно присъединяване към водоснабдителната система в нарушение на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационните системи, като ги е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от НК.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно която по данни на ответното дружеството в процесния имот не са открити индивидуални партиди на потребителите на Вик услуги на живущите в бараките.

Вещото лице, базирайки се на данни, предоставени му от ответника, е установило, че на 08.01.2005 г. в шахта № 1, разположена в спорния имот на 2.8 м от пътното платно на ул. К. и на 5 м от оградата на бараките е монтиран общ водомер, отчитащ водопотреблението на живущите в бараките. В шахта № 2 през 2006 г. е изградено второ водопроводно отколонение от ищеца за водоснабдяване на бараката, използвана за административни нужди на фирмата му. В периода края на м. октомври 2004 г.-началото на м. ноември 2004 г. е възникнала авария по водопроводната мрежа, като водопредаването не е преустановено веднага. Вещото лице е пояснило, че всяка авария във водопреносната мрежа води до понижаване на налягането в тръбите, т.е. възникналият теч би могъл да ограничи водопредаването в бараката, използвана за административни нужди от ищеца. Според експертизата не е възможно да бъде изразходвано от ищеца 29 899 м3 вода за периода 18.01.2005 г.-13.05.2009 г. във връзка с водоснабдяването на процесната барака, поради обстоятелството, че в последната са се намирали единствено една мивка и една тоалетна. Според вещото лице от обстоятелството, че шахта № 1 е била с метален капак, следва, че съседният имот се е захранвал с вода за определен период от време чрез гъвкавата връзка от отклонението за разрушената барака, върху която е бил монтиран и водомер.

Вещото лице е пояснило, че съгласно схемата за водоснабдяване на процесните бараки може да се приеме, че разположената под тях водоснабдителна мрежа е вътрешноплощадкова мрежа.

По данни на ответното дружество водоподаването за ищеца е преустановено на 13.05.2005 г., закрита е неговата партида № 5062547 и е демонтиран водомера.

В откритото заседание по делото вещото лице работило по СТЕ е уточнило, че тъй като водомера, монтиран от ответника на 08.01.2005 г. е бил нов, то и той е бил изправен и е функционирал правилно. Вещото лице е заявило, че след като е преустановено водоснабдяването и е демонтиран общия водомер, то не следва да се начисляват суми за потребена питейна вода. Според вещото лице отчетеното съгласно показанията на водомера, монтиран на 08.01.2005 г. количество вода от 28 899 м3 е изтекло в резултат на аварията, като не е възможно такова количество да бъде потребено единствено от ищеца. Вещото лице е заявило, че не може да формира категоричен извод за това дали след прекъсване на водоснабдяването в резултат на аварията е било преустановено водопредаването към ползвания от ищеца обект. Обяснило е че отговора на така поставения въпрос е в зависимост от мястото на възникване на аварията – ако тя я е възникнала на място разположено преди офиса на ищеца е възможно да не е имало водоподаване към последния или да е имало такова с понижено налягане, а ако е на място, намиращо се след офиса на ищеца водопредавеното към него не е било преустановено, но налягането е било понижено.

По делото е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесния имот е общински, като той се управлява и стопанисва от СО-район К.С. и върху него попадат частта от процесните водопроводи на ответното дружество, като след съставянето на АОС № 540/02.02.200 г. не са съставяне нови актове за този имот.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размера на задълженията на ищеца към ответника за периода 08.11.2004 г.-08.03.2006 г. възлизат на сумата от 53 248.52 лв.а размера на санкцията за присъединяването на ищеца към водоснабдителната мрежа възлиза на сумата от 18 416.04 лв.

Според експертизата за периода 31.05.2005 г.- 08.03.2006 г. количеството изтичане на вода със скорост 1.5 м/сек. е 17 845 куб. м., което като стойност възлиза на сумата от 18 416.04 лв. с ДДС.

В откритото заседание, проведено по делото на 24.02.2012 г., вещото лице е пояснило, че е изготвило заключението си за размера на процесните суми единствено на база на данните, намиращи се в представените по делото фактури, издадени от ответното дружество.

По делото е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението от която партидата на ищеца при ответника е открита на 01.06.2004 г., като за периода преди 08.11.2004 г. са му начислени суми в общ размер от 179.15 лв. Сумите по фактурите от 08.12.2004 г. и 21.12.2004 г. са начислени на база издадения на база издадения протокол № №01/СЗ, като сумите, начислени с фактури от 18.02.2005 г., 31.05.2005 г. и 28.03.2006 г. са формирани на база показанията на водомер, фабр. № 400386.

Вещото лице е установило, че не са налице данни за открити партиди и абонаментни номера на трети лица, находящи се на ул. К. № 2а, като отчитането на сумите, начислени по процесните фактури е извършено на база показанията на водомер, независимо от броя на обитателите.

По делото е разпитан като свидетел на ищеца К.П., който заявява, че са намира в служебни правоотношения с ищеца от 1990 г. до настоящия момент, че в процесния имот са разположени 12 бараки, шест от които са постоянно обитаеми, като през 2002 -2005 г. са налице течове във водопреносната мрежа, изградена през процесния имот и  водоснабдяването в него е било преустановено към 2004 г. или 2005 г.

По делото е разпитан като свидетел на ответника Н., който твърди, че е служител в ответника от 2003 г. Според показанията му през 2006 г. в процесния имот е извършено незаконно присъединяване от страна на ищеца към водоснадбителната мрежа, за което е съставен от ответника констативен протокол, а посоченото присъединяване е направено в шахта № 2, разположена в имота, а общият водомер отчитащ водопредаването към всички бараки се е намирал в шахта № 1. Свидетелят е уточнил, че водоснадяването на процесния имот, извършвано от водопроводното отколенение, намиращо се в шахта № **, не е било преустановено от страна на ответника поради неосигурен достъп до него от страна на ищеца. Свидетелят заявява, че мястото на възникване на процесната авария е след втория спирател кран, т.е. на място на което се намира вътрешноплощадковата мрежа, т.е. задължение е на потребителя да отстрани теча, а не на водоснабдителното дружество.

По делото е разпитан като свидетел на ответника К.Д., съгласно показанията на който при наличие на теч във водопреносната мрежа на дружеството практика на последното е след направен оглед на мястото на възникването му да се възложи на фирмата, с която работи ответника дейността по отстраняване на аварията, а в случай, че същата е възникнала на място, което не се обслужва от водопреносното дружество до последното следва да се отправи искане за преустановяване на водоснабдяването, тъй като спирането на последното не е задължителна последица от възникването на авария във водопреносната мрежа.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С предявения отрицателен установителен иск ищецът оспорва съществуването на конкретно материално-правно отношение, характеризиращо се с конкретно съдържание – права и задължения на страните по него, като твърди, че за него не са възникнали именно задълженията, за принудителното изпълнение на които е издаден изпълнителния лист по гр.д. № 19547/2007г. на СРС, 75 състав, въз основа на който е било образувано и изпълнително дело № 20088630400024 на ЧСИ С. Х.. Ето защо и в приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е да установи както наличието на основанието на претенциите си, така и техния размер. При това, тъй като изпълнителния лист е издаден за заплащане на главница, представляваща стойността на предоставени услуги, ответникът е страната в процеса, която след провеждане на пълно и главно доказване трябва да докаже именно наличие на такова договорно основание, от което да са възникнали спорните вземания срещу ищеца. В настоящия случай не се установи ответникът да е предоставил на ищеца услуги, които да са възлизали на стойност, за която е издаден изпълнителния титул.

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на временно изградени постройки за които не са открити индивидуални водомери, в терен – общинска собственост, водоснабдяването до които се извършвало от ответното дружество. По смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ищецът се явява потребител на ВиК услуги, имайки се предвид, че е собственик на процесните постройки,  а ответникът – доставчик на посочените услуги. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме,  че между страните е налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги срещу заплащане по смисъла на ЗВ, по което ищецът дължи сумите, посочени в изпълнителния лист. От представените по делото доказателства се установи, че към края на месец октомври, началото на месец ноември 2004 г. във водопреносната мрежа, захранваща процесния имот е започнал теч,  като на 08.01.2005 г., ответникът е монтирал водомер с сер. № 400386, пломба 127404 в съществуващото водопроводно отклонение, разположено в шахта № 1. Начислените от ответника суми за така изтеклата вода при аварията обаче не се припокриват по съдържание с основанието, на което и издаден листа. По изложените съображения, правно релевантен за решаването на повдигания спор е само въпроса, доставял ли е ответника, респ. - ползвал ли е ищеца количество вода, съответстващо на начислените суми, но не и това, чие е задължението да отстрани последиците от аварията – на водопреносното дружество или на потребителя на водопреносните услуги с оглед на мястото на нейното възникване. Ето защо и при зачитане последиците от носене на доказателствената тежест следва да се приеме, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 Независимо от това, с цел всестранно изясняване на фактическата и правната страна на спора, съдът намира, че отчитането на процесното количество питейна вода е било извършено неправомерно от ответника. Това е така, защото след възникване на процесната авария задължение на ответника е било да преустанови водоподаването в процесния имот – чл. 41, ал. 5, във връзка с ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи  до отстраняване на причините, която са я предизвикали. Вместо обаче да преустанови водоподаването в процесния обект, ответникът е монтирал на 08.01.2005 г. водомер на съществуващото водопроводно отклонение, намиращо се в шахта № 1. Водоподаването към спорния имот е било преустановено от страна на ответното дружество едва на 13.05.2005 г., на която дата е закрита партидата № 5062547 и е демонтиран водомера. Според заключението на вещото лице, общото количество изразходвана вода през периода 18.01.2005 г.-13.05.2005 г. е било 29 899 куб.м., което количество е било невъзможно да бъде потребено единствено от ищеца, като изтичането на въпросното количество вода е било в резултат на загуба от процесната авария, а също така част от него е отишло и за захранване на съседния имот. Вещото лице сочи, че  е обективно невъзможно при наличие на спад във водоснабдяването поради възникналия теч ищецът да е ползвал 17 845 куб. м. за период по-малко от една година. При тези данни е очевидно, че ответникът се домогва да извлича права от собственото си неправомерно поведение. Както се посочи обаче, при изпълнителен лист, издаден за неизплатена цена на предоставени услуги, е правно ирелевантно, дали ищецът не дължи на ответника друга сума на друго правно основание. Същественото в случая е, че липсват  доказателства за това, че отчетеното количеството вода за процесните бараки е действително предоставено като услуга и изразходвано, както за периода 18.01.2005 г.-13.05.2005 г., така и за периода 31.05.2005 г. -08.03.2006 г . Това от своя страна обуславя извода за недължимост на търсената от ответника сума в цялост. Поради недължимост на сумата по главния иск, недължима е и мораторна лихва за забава на плащането на стойността на водата. По изложените съображения съдът приема, че сумата по изпълнителния лист, издаден на 28.12.2007 г., в полза на ответника по реда на чл.237 ал.1 б."к" от ГПК /отм./ вр. чл.203 от Закона за водите /ред. ДВ бр.84/2003г./ въз основа на извлечение от сметка от 29.08.2007г. по гр.дело № 19547/2007г. по описа на СРС, 75 състав, въз основа на който е образувано срещу ищеца изпълнително дело № 20088630400024 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, не се дължи от ищеца на ответника.

           Съобразно с този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в производството, в размер на 4612.74 лв.

      Водим от горното, Софийски градски съд

 

 

                              Р            Е            Ш            И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 124 ал. 1 от ГПК по отношение на "С.В." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. 4”, Бизнес парк № **, сграда**, че "Е.-ТТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.” №*, не дължи сумата от 49 295.93 лв., представляваща цена за услуги за периода 08.11.2004 г.- 28.03.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2007 г. до окончателното й изплащане, ведно с мораторната лихва върху вземането, начислена за периода 05.02.2005 г.-26.03.2006 г. в размер на 3 952.59 лв., както и сумата от 1070 лв., представляваща разноски по гр. дело № 19547/2007 г. по описа на СРС, 75 с-в., за което е издаден изпълнителен лист от 28.12.2007 г. по същото гр. дело.

ОСЪЖДА "С.В." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. 4”, Бизнес парк № **, сграда 2А да заплати на "Е.-ТТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.” № ** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ сумата от 4 612.74 лв., направени разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред САС в 14 дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: