Решение по дело №160/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 501
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20231210100160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова

при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20231210100160 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от "ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Тодор Александров“ № 26, вх. Б, ет. 1, представлявано от Г. Ат., управител, чрез адвокат П.
А., със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 26, вх. Б, ет. 1 срещу
„НИКО СТРОЙ-5“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Б., с
управител Н. Евл. Ст..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца, следните суми: сумата в размер на общо 5250,08 лв., от която: 4780,80
лв. (четири хиляди седемстотин и осемдесет лева и осемдесет стотинки) - незаплатена
главница по договор за продажба на строителни материали и консумативи от 17.08.2020 г.,
по който са издадени следните Фактури №-№: ********** от 30.11.2020г. на стойност
2072,42 лв., главница по фактура ********** от 13.12.2022 година на стойност 2379,72 лв.,
главница по ф-ра № ********** от 13.12.2022 г. на стойност 310, 66 лв. и 469,28 лв. законна
лихва за забава до 23.01.2023; законна лихва от 23.01.2023 година до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Посочена е и банкова сметка по която може да бъде заплатено вземането.
Твърди се в исковата молба, че между страните „ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК
********* и „НИКО СТРОЙ-5“ ЕООД, ЕИК ********* в периода на м. август 2020 г. -
декември 2022 г. въз основа на неформален договор за продажба на строителни материали и
консумативи е осъществена продажба и доставки на строителни материали и консумативи
от различен вид. Сочи се, че при сключване на договора в началото на август 2020 г.
страните се разбрали, че купувачът ще закупува от продавача строителни материали и
консумативи от различен вид в съответствие с продуктовата гама, предлагана от продавача в
неговия склад за строителни материали при цена и количества в съответствие с ценовите
условия, предлагани в склада на продавача. С оглед спецификите на строителната дейност,
конкретните количества и вид строителни материали и консумативи купувачът заявил
съобразно етапите на строителната си дейност с отделни заявки, отправени на място в
склада или по телефона, като е информиран за цената на конкретните избрани от него
продукти, при което част от стоките са продавани с търговска отстъпка на купувача с оглед
продължителния характер на договора и очаквания обем продажби. Сочи се, че съобразно
1
договореното между страните и обичаите в практиката стоката е взимана от представител/
работник или служител/ на купувача от склада на продавача или е доставяна до обекти на
купувача с транспорт, осигурен от продавача. За доставките, извършвани по отделните
заявки, са издавани стокови разписки и фактури, в които са посочени конкретния вид и
количество на закупените строителни материали и консумативи. Твърди се, че общият обем
на оборота между страните възлизал в размер на 25 081,89 лв., като купувачът частично е
заплатил задълженията си, но останали незаплатени стоки на стойност 4 780, 80 лв., както
следва незаплатена част от ф-ра № ********** от 30.11.2020 на стойност 2072,42 лв./
Стокова разписка № 19500/ 03.11.2020г.; фактура ********** от 13.12.2022 на стойност
2379,72 лв./ Стокова разписка 19505/ 03.11.2020 година; ф-ра № ********** от 13.12.2022 г.
на стойност 310, 66 лв. / Стокова разписка №20274/ 18.05.2021 г. Сочи се, че в приложените
фактури подробно са описани видът, количеството и цената на всяка от стоките - Rofix EPS
F-80, 50 и 60 mm, каменна вата, дюбели от различен вид, лепила, пистолетна пяна, профили,
ъгли и мрежи, грунд и боя, керамични блокове, зидарски разтвор, силиконова мазилка, XPS
и др. Твърди се, че купувачът е следвало да заплаща стоката при предаването й заедно с
представената стокова разписка или в деня на фактуриране, или най-късно 14 дни след
фактуриране по банков път.
Поради обстоятелството, че цената не е заплатена от купувача въпреки многократни
покани, се твърди, че върху главницата по всяка от фактурите е начислена законна лихва за
забава считано от 14 дни след фактуриране.
Твърди се, че за Ф-ра 1005989/ 30.11.2020 година, със стойност на главницата 2 072,42 лв.,
лихва е начислена от четиринадесетия ден след издаване на фактурата, от 14.12.2020 - до
предявяване на исковата молба/ 23.01.2023 г./ - за 771 дни забава, която е изчислена на
стойност 445,76 лв.
Твърди се, че за Ф-ра 1007945/ 13.12.2022 година, със стойност на главницата 2 379,72 лв.
лихва е начислена от четиринадесетия ден след издаване на фактурата - 27.12.2022 за 28 дни
забава, която е изчислена на стойност 20,82 лв., а за Ф-ра 1007946/ 13.12.2022 година, със
стойност на главницата 310,66 лв. лихва е начислена от четиринадесетия ден след издаване
на фактурата - 27.12.2022 година за 28 дни забава, която е изчислена на стойност 2,70 лв.
Сочи се, че сумарно стойността на дължимата законна лихва за забава, изчислена по
посочения начин за посочените периоди на забава и стойност и на главниците се равнява на
469,28 лв.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като съобщението е връчено на ответника за
отговор на 07.04.2023г. на Николай Стоев – управител. С дата 13.04.2023г. е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „НИКО СТРОЙ-5“ЕООД, представлявано от
управителя Николай Стоев.
В същият е изложено становище, че предявения иск е допустим и основателен, като е
направено изявление, че се признава същия и ответника желае да сключи съдебна спогодба с
ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не се явява законния
представител, представлява се от адвокат А., която прави отказ от предявения иск за сумата
от 2072,42 лв., неплатена главница по неформален договор за продажба на строителни
материали и консумативи, по който е издадена фактура № 1005989 от 30.11.2020г., ведно със
законната лихва върху същата, в останалата част предявените искове се поддържат. По
същество се пледира за уважаването им, с оглед направеното признание на иска от страна
на ответника с отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява законен или процесуален представител.
С протоколно определение № 1232 съдът е прекратил производството по делото по
отношение на иска за който е направен отказ от ищеца.
С оглед изявлението на законния представител на ответника в отговора на исковата молба,
че признава иска ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане да бъде
прекратено съдебното дирене и съда да се произнесе с решение, съобразно признанието от
ответника.
2
В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на
иска и заявеното искане от страна на ищеца по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение
при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се
произнесе със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл.
237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно:
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка
на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание
на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от
07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС.
В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е.
съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи
по предмета на спора.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в
отговора е заявил, че счита исковете за основателни и е сторил признание на същите, като
исковете са признати по основание и размер към момента на приключване на съдебното
дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на
чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите
нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата
претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил
изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324
ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под
запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във
връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, исковете следва да бъдат уважени на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК,
като исковата претенция следва да бъде уважена и бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на общо 3159,66 лв., от които: 2690,38 лв. - незаплатена главница по
договор за продажба на строителни материали и консумативи от 17.08.2020 г., по който са
издадени следните фактури : главница по фактура ********** от 13.12.2022 година на
стойност 2379,72 лв., главница по ф-ра № ********** от 13.12.2022 г. на стойност 310, 66
лв. и 469,28 лв. законна лихва за забава до 23.01.2023; законна лихва върху главницата от
26.01.2023 година до окончателното изплащане на задължението.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна
на ответника.
3
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, за размера на които са налице доказателства в кориците
на делото - платежно нареждане за сумата от 241,25 лева - заплатена държавна такса,
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в
размер на 1450,00 лева, заплатени по банков път. Размерът на направените разноски не са
оспорени от ответника с отговора на исковата молба и следва да се присъдят съобразно
уважения размер от исковете.
С оглед на гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1017,85 лв.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НИКО СТРОЙ-5“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр. Б., с управител Н. Евл. Ст. ДА ЗАПЛАТИ на "ГЕОСТРОЙ КОНСУЛТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ №
26, вх. Б, ет. 1, представлявано от Д. А., управител чрез адвокат П. А., със съдебен адрес гр.
Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 26, вх. Б, ет. 1 сумата в размер на общо 3159,66
лв., от които: 2690,38 лв. - незаплатена главница по договор за продажба на строителни
материали и консумативи от 17.08.2020 г., по който са издадени следните фактури :
главница по фактура ********** от 13.12.2022 година на стойност 2379,72 лв., главница по
ф-ра № ********** от 13.12.2022 г. на стойност 310, 66 лв. и 469,28 лв. законна лихва за
забава до 23.01.2023; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2023
година до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК „НИКО СТРОЙ-5“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр. Б., с управител Н. Евл. Ст. ДА ЗАПЛАТИ на "ГЕОСТРОЙ
КОНСУЛТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Тодор Александров“ № 26, вх. Б, ет. 1, представлявано от Д. А., управител, чрез адвокат П.
А., със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 26, вх. Б, ет. 1 сумата в
размер на 1017, 85 лв. /хиляда и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски съобразно уважения размер на исковете.
Задълженията могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN:
BG13FINV91501117668521, Титуляр: Адвокатско дружество „А. и А.“, Банка: Първа
инвестиционна банка АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Благоевградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4