Р
Е Ш Е
Н И Е №260010
гр.Кюстендил, 03.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение ,
в откритото заседание
на двадесети и втори юли
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа
докладваното от съдия Братанова НЧХД
№ 49
по описа за 2020 г. на
КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №96 на Дупнишкия районен съд от 23.12.2020 г. по
НЧХД № 174/2018 г. на същия съд подсъдимите И.Е.Х.,
К.Д.Е. и Б.Й.И. са признати за
виновни в извършване на престъпление
по чл.130, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК –
затова, че през нощта на 30.04.2016 г. срещу 01.05.2016г., в гр.
Бобов дол, в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и
ритници, дърпане и скубане, са причинили на Д.В.А. ***, Кюстендилска област рразстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. ДнРС е приложил
разпоредбата на чл. 78а от НК, като ги е освободил от наказателна
отговорност и им е наложил административно наказание, както следва: на подс.И.Х.-
глоба в размер на 1 000 лева, а на
другите две подсъдими К.Е. и Б.И.- глоба в размер на по 1 500 лева за
всяка от тях. Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят и сторените
по делото разноски на частната тъжителка Д.А. в размер на 500 лева.
Присъдата се обжалва от адв. Е.А.- защитник
на подс. И.Х.. Във въззивната жалба се инвокират съображения за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че доказателствения
материал по делото е обсъден превратно и че обвинението не е доказано. Иска се
същата да бъде отменена и да се постанови нова, оправдателна присъда.
По реда на чл.320, ал.5 НПК пред окръжния съд като въззивни жалобоподатели към жалбата на Х. са
ес присъединили и останалите подсъдими- К.Е. и Б.И..Техният защитник адв. Ал.Р.
поддържа жалбата на подс. Х..
Пред КнОС адв. А. поддържа
жалбата и пледира за оправдаване на посочената подсъдима.
Адв.Ал.Р. пледира за
оправдаване на подсъдимите Е. и И..
Подсъдимата И.Е.Х. твърди, че е
невинна и иска постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимите Е. и И., редовно
призовани, не се явяват пред окръжния съд и не вземат становище по жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази
релевираните в жалбите оплаквания,
доводите и възраженията на страните, счита, че жалбите на подсъдимите са
неоснователни, а постановената присъда е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
За да признае подсъдимите Х., Е. и И. за виновни
в извършването на престъпление по чл.
130, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
През нощта на 30.04.2016
г. срещу 01.05.2016 г. тъжителката Д.А. и св. Ал. М. посетили ресторант ,,Панорама“ в гр. Бобов дол, като в
заведението се настанили на маса в компанията на дисководещия М.К. и неговата приятелка К.В.. На друга маса в същото заведение се намирали трите подсъдими И.Х., К.Е., Б.И.
в компанията на С.С. – сестра на подсъдимата Х., Д.Я. и нейната майка Р.Я.. След полунощ на 01.05.2016 г. А. излязла пред заведението, където се
видяла с друг неин познат А. П., с който провели кратък разговор, след което отново влязла в ресторанта.
На дансинга се намирали подсъдимите Х., Е. и И., които танцували. Минавайки
покрай тях А. отправила обидна дума към подс. Х., в резултат на което
последвало спречкване между двете, последвано от дърпане, скубане и удари с
ръце и ритници по тъжителката. В подкрепа на подс. Х. се присъединили и
останалите две подсъдими – Б.И. и К.Е. - майка и дъщеря, които също нанесли
удари с ръце и крака на А.. За предотвратяване на побоя над нея, се намесили
клиенти на заведението, между които били и св.Ал. М. и св. В. С..
Тъжителката А. отишла до тоалетната, за да
огледа получените наранявания. След нея в тоалетната влезли и две от
участничките в побоя – Б.И. и К.Е., които я нападнали в гръб, хващайки я за
косата, след което я ударили в стената. Подс. И. й нанесла удар с коляно в
областта на лявото слепоочие, в резултат на който А. се свлекла на пода на
тоалетната. Подс. Е. се изплашила и опитала да възпре майка си, която
продължавала да рита А.. В този момент в тоалетните влязъл св. М., който видял побоя над
тъжителката и се намесил, като го преустановил.
След
преустановяване на побоя в тоалетните влезли и други клиенти на заведението,
сред които били и св. Р.Я. и св. В.. Последната, виждайки следите от
побоя по лицето на тъжителката, слязла на долния етаж на ресторанта, взела лед
и го занесла на А., която го сложила на наранената част от лицето си. След това
тя била закарана от св. С. първо до ЦСМП, където на същата не й било обърнато внимание, респ. не било
отразено явяването й във входящия дневник, а после и до с. Мламолово.
На 03.05.2016 г. тъжителката
отишла на преглед в МБАЛ ,,Св. Иван Рилски 2003“ ЕООД гр. Дупница, където й
било издадено медицинско свидетелство от д-р Б.Д. – ординатор в хирургично отделение. Издаден е и амбулаторен лист № 99 от
03.05.2016 г., видно от който при Д.А. е констатирано следното обективно
състояние: хематом в лява орбитална област с разкъсно-контузна рана, окото е
полузатворено, палпаторна болезненост в лява темпорална и окципитална област,
кожни екскориации в лява предмишнична област, палпаторна болезненост с хематом
в лява лумбална област, палпаторна болезненост с хематом в областта на ляво
бедро, с предписана терапия. Издадено е на 05.05.2016 г. и медицинско
свидетелство от д-р С.С. – *******.
Видно от писмо изх. №
21-4-1/08.11.2018 г. на Директора на ЦСМП – Кюстендил, на 01.05.2016 г. Д.А. не
е посещавала ФСМП гр. Бобов дол и не фигурира в медицинските журнали за
обслужени пациенти на филиала. В РУ гр. Бобов дол не е постъпвал и завеждан сигнал за нарушение
на обществения ред на 30.04.2016 г. срещу 01.05.2016 г. в ресторант ,,Панорама“
в гр. Бобов дол.
От изготвената по делото СМЕ от в.л. д-р
Николчев се установява, че А. е получила травматичните увреждания,
посочено в описаното по- горе медицинско
свидетелство. Същите са причинени от
действие (удар, натиск, опън и др.) на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по времето,
начина и обстоятелствата, описани в тъжбата: нанесен й побой с ръце и ритници
от други лица – от удари, стискане, дърпане с ръце, одраскване с нокти, удари с
крак (ритници), събаряне на земята и др. Контузията в областта на лявото око е
причинила на тъжителката временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Травмата на окото и придатъците му е довело до бързо преходно (под месец)
лекостепенно нарушаване на нормалната физиологична функция – зрението на ляво
око, с частично ограничаване на зрителното поле /от отока на клепачите и
притварянето на очната цепка/ и леко отслабване на зрителната острота, сълзене,
,,дразнене“ (от контузията на меките тъкани на очната ябълка и
субконюнктивалния кръвоизлив). Всички останали увреждания са причинили болка и
страдание. Срокът за пълно възстановяване при благоприятно протичащ
възстановителен процес е до около 20-25 дни.
За
да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен
разпит на св. В.С., В.., С.Н., Ст.С. Кр.В., ал.М., В.Д., Б.Д., Р. К., Ю.Х., изискал е НП, което е
било образувано за престъпление по
чл.131 НК, събрал е доказателства
от РУ на МВР Бобов дол и ЦСМП, приел е СМЕ. Изводите на съда са изградени въз основа на показанията на свидетелите С. (възприела сдърпването на
дансинга, наличието на следи от побой в
областта на лицето на пострадалата, която й заявила, че е била ударена в
тоалетната от подс. И. и придружила пострадалата до ЦСМП); св. Я. (в частта на началото на
конфликта на дансинга, като Якимова изрично сочи наличието на физически контакт
между пострадалата и подс. Х.); от пок.
на св. К. (сервитьор в заведението,
възприела на дансинга подсъдимите и пострадалата, разправящи се след приключване на първата част на
конфликта), св. Н. (видяла
скарване между подс. Х. и пострадалата на дансинга); от пок.на св.Ал.М. (който влизайки в тоалетната, е
възприел непосредствено момента на нанасянето на удари върху пострадалата от
страна на подс. Е. и И.), от пок.
на св. В. (която е оказала първа помощ на пострадалата, давайки й
лед и непосредствено е възприела наличието на зачервяване в областта на лявата
част на лицето). За наличието впрочем на инцидент с тъжителката свидетелства и
св. В.Д. (който посетил тоалетната и
видял, че пострадалата е в недобро здравословно състояние). ДнРС е изложил
причините, поради които приема показанията на посочените свидетели за
достоверни, както и защо не е дал вяра на показанията на св. Д., Д. и Х. в съответните части, в които сочат, че
не са видяли нищо, към които настоящата инстанция също се присъединява. ДнРС се
е позовал и на заключението на СМЕ на в.л. д-р Н. относно механизма на увреждането,
който е категоричен, че травмите на пострадалата не могат да се получат от един
удар в околен предмет, нито пък от едно падане, както и че всички може да са
получени от няколко удари с ритник или юмрук, респ. индиректно се установява
достоверността на обвинителната теза относно начина на получаване на
уврежданията на пострадалата.
КнОС изрично отбелязва, че ДнРС е подходил задълбочено и отговорно към анализа на посочените доказателствени
средства, като е изтъкнал подробни
доводи за причините, поради които кредитира показанията на първата група
свидетели- както поради тяхната логичност, така и поради обстоятелството, че
всеки от тях добросъвестно е предал собствените си възприятия от отделните
моменти на динамично протичащата случка в ресторанта. Този съд е изтъкнал и
подробни и обосновани доводи относно причините, поради които не кредитира показанията на св. Д=, Д. Х.- поради противоречието им с останалите
преки доказателства и обстоятелството, че първия свидетел е съпруг на подс. Х.;
както и обосновано е отхвърлил частично пок. на св. С. в частите, в които същата е оневинила
участието на сестра си подс. Х. в конфликта. ДнРС е дал обосонван отговор и на
защитната теза относно времето на издаденото медицинско свидетелство- три дни
след конфликта, относно неотразяването на посещението на пострадалата в ЦСМП и
липсата на сигнал до компетентните органи, към които настоящата инстанция се
присъединява и не намира за необходимо да преповтаря. В този аспект следва да се отбележи, че
въпроса относно издаването на медицинско свидетелство на 03.05.2016г.
намира своя логичен отговор във служебно
известния на съда факт, че 01 и 02. май 2016 г. са били почивни дни и пострадалата се е снабдила с такова
в първия работен след майските празници ден. Неотразяването на
посещението й в ЦСМП се установява
категорично от пок. на св.С., а за
наличието на следи от побой още същата вечер категорично свидетелстват св. С., М.,
К.. В този аспект защитната теза, че уврежданията на пострадалата са причинени
в друг ден, от друго лице са изцяло несъстоятелни.
КнОС изрично подчертава с оглед доводите в жалбата на подс. Х., че не споделя основния
такъв за липсата на преки доказателства относно участието й в упражненото
спрямо А. насилие. Подс. Х. се е намирала на дансинга в близост до пострадалата
по времето на първата част от конфликта
(това се установява от пок. на св. С., Н. и К.), а св. Я. непосредствено е възприела участието на
Х. в последвалия сблъсък, в който са се намесили и други лица, за да ги
разтърват.Този довод се отхвърля като несъстоятелен.
По отношение на участието на
другите две подсъдими в последвалия
непосредствено след това побой, също са налице преки доказателства- пок. на св.
М. (непосредствено възприел отправяните от страна на
подс.И. ритници в главата и нанасяните от подс. Е. удари
с ръце по главата й); и косвени-
пок. на св. С., пред която пострадалата веднага след побоя е споделила, че е
бита от подс. И. с коляно в областта на
главата. Доводите на защитата на тези две подсъдими относно последващото
поведение на св. М. нямат отношение към предмета на доказване и не следва да
бъдат коментирани.
С тези съображения КнОС даде отговор
на спорните въпроси във въвзивната жалба
на подс. Х. и в пледоарията на адв. Р. В тази връзка е необходимо да се посочи,
че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
В заключение настоящата инстанция счита,
че ДнРС е проверил всички гласни доказателствени
средства и ги е съпоставил помежду им,
респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК
и е извършил проверка на твърденията на страните с всички
доказателствени способи. При оценката на
доказателствения материал стриктно са
спазени процесуалните правила и ясно е
заявено на каква част от него се дава
вяра, в коя част и защо, като
извършената аналитична дейност от страна на първоинстанционния съд е
задълбочена, в съответствие с
изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. ДнРС е дал убедителен отговор на всички въпроси,
релевантни за повдигнатото обвинение, в това число и на защитната
теза; успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил
достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната
инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и
относно наличието на виновно извършено
от подсъдимите деяние. В този смисъл ДнРС е направил правилни и обосновани
изводи относно авторството на деянието и механизма на причиняването му, които напълно се споделят от въззивния съд.
ДнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от обективна и субективна страна. На 30.04.2016 г.
срещу 01.05.2016 г. трите подсъдими в гр. Бобов дол са причинили на пострадалата
Д.А. чрез действия – чрез нанасяне на
удари с ръце и ритници, дърпане и скубане, лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия в областта на ляво око, субконюнктивален
кръвоизлив на окото; преходно лекостепенно отслабване на зрението; контузии
(натъртване на меки тъкани и болка) в областта на главата; контузия на дясна
китка; кръвонасядания (хематоми) в лява хълбочна област и по ляво бедро;
охлузвания по лява предмишница. Несъмнено посочените телесните
увреждания имат характер на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 НК и се изразяват във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, довело до болка и
страдание. Те са пряка и непосредствена последица от действията по
осъществяване на изпълнителното деяние от подсъдимите.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимите са
съзнавали, че нанасят увреждания на пострадалата, в това число и от характера
на получените, но независимо от това са сторили всичко възможно за постигане на
крайния резултат.
Подсъдимите са действали като съучастници в условията на
съизвършителство по чл.20, ал.2 НК,
доколкото всяка от тях е нанасяла удари по тялото на пострадалата с ръце и
ритници, както и дърпане и скубане. Същевременно трите съучастнички са имали общ умисъл за задружно осъществяване на конкретното
престъпно поведение. Не се споделя в този аспект довода на защитата, че не били
разграничени уврежданията, причинени от всяка от подсъдимите по отношение на
пострадалата, което било основание за оправдаването им. Когато няколко лица
участват с общ умисъл по какъвто и да е начин и в каквато и да е степен в
осъществяване на изпълнителното деяние, е налице съизвършителство по чл.20, ал.2 НК (ППВС №2/57 г., т.6). В
обективно отношение всеки от съучастниците следва да участва в самото изпълнение на престъплението
(което в случая е налице при всяка от
подсъдимите, доколкото всяка е нанасяла удари по главата и тялото на
пострадалата в отделните моменти), а в субективно- всеки при осъществяване на действията си да има съзнанието, че
участва в изпълнението на престъплението заедно
с другия и да иска от тази обща
дейност да настъпят желаните общественоопасни последици (което също е налице
доколкото всяка от тях е действала със съзнание за причиняване на телесно увреждане
спрямо А.). Тези предпоставки в случая са налице, поради което този довод е несъстоятелен.
Законосъобразни са
изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на чл. 78А от НК при
определяне на наказанието по отношение на подсъдимите. ДнРС правилно е посочил
предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в него са налице, респ. че същият следва да
бъде приложен. В този аспект подсъдимите законосъобразно са били освободена от
наказателна отговорност и им е наложено административно наказание „глоба” в
полза на държавата. По отношение на размера на глобата спрямо подс. Х. съдът е
съобразил по- ниската ъ степен на участие
в деянието (доколкото същата се е упражнила насилие в началото на конфликта)
и в този аспект размера на наказанието –глоба в размер на 1 000 лева
(който е в минимален размер) е справедлив. Обосновани са и размерите на глобите по отношение на другите
две подсъдими- Е. и И.- на по 1 500
лева за всяка от тях, като ДнРС се е съобразил и с последващото им участие при
нанасянето на уврежданията на пострадалата.
По
тези съображения присъдата на Дупнишкия районен съд следва да се потвърди като правилна, обоснована и
законосъобразна.
Искането на въззиваемата страна Д.А. К. за присъждане на разноски пред
въззивния съд се явява основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
На осн. чл.189, ал.3 НПК трите подсъдими солидарно следва да се осъдят да
заплатят разноските за адвокатска защита пред КнОС, възлизащи в размер на 500 лева
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4/15.01.2020 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НЧХД № 1214/2018
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.Е.Х., К.Д.Е. и Б.Й.И. солидарно Д.В.А. от гр. Бобов дол сумата от 500 лева- разноски пред въззивната
инстанция (адвокатско възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.