Мотиви по присъда № 99/03.12.2013 год., постановена по НОХД № 6**/2013
на Районен съд- Д
Срещу Т.К.П. – роден на *** г. в гр. Б, живущ ***,
български гражданин, с висше образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това,
че през периода от 28.05.2013 год.
до 10.06.2013 год. включително в гр. Стара Загора, гр. Казанлък и гр. Д, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестни извършители,
като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго /неустановено лице/
имотна облага, поддържал заблуждение у различни граждани, както следва:
На 28.05.2013 год. в гр.Стара Загора
поддържал у М.В.Х., заблуждение
и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 500 лв./хиляда и петстотин лева/;
На 30.05.2013 год. в гр.Стара Загора
поддържал у М.Д.П., заблуждение
и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 200 лв./хиляда и двеста лева/;
На 01.06.2013 год. в гр.Стара Загора поддържал у Т.Г.Ж., заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 280 лв./хиляда двеста и осемдесет
лева/;
На 03.06.2013 год. в гр.Стара
Загора поддържал у П.П.М.,
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 800 лв./три хиляди и осемстотин
лева/;
На 04.06.2013 год. в
гр.Казанлък поддържал у Б. С.В.
заблуждение, и с това й причинил имотна вреда в рамер на 7 000 лв./седем хиляди лева/;
На 04.06.2013 год. в гр.Казанлък
поддържал у С.Б.Х.
заблуждение и с това му причинил имотна
вреда в размер на 1 550 лв./хиляда
петстотин и петдесет лева/;
На 06.06.2013 год. в гр.Казанлък
поддържал у И.Й.Д.
заблуждение и с това й причинил имотна
вреда в размер на 1 200 лв.
/хиляда и двеста лева/ и 2 700 щатски
долара /с равностойност в български лева към дата 06.06.2013 год. - 4 025.56 лв. /четири хиляди
двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/;
На 08.06.2013 год. в гр.Казанлък
поддържал у А.Л.И., заблуждение
и с това й причинил имотна вреда в размер на 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/;
На 10.06.2013 год. в гр. Д поддържал у Т.Т.К., заблуждение и с това й
причинил имотна вреда в размер на 700
лв /седемстотин лева/;
На
10.06.2013 год. в гр.Д
поддържал у Й.М.С. заблуждение и с това му
причинил имотна вреда в размер на 800
лв./осемстотин лева/;
На
10.06.2013 год. в гр.Д
поддържал у Т.Ж.И. заблуждение и
с това й причинил имотна вреда в размер на 500 лв. /петстотин/ лева,
като причинените имотни вреди са в размер на
общо 35 555.56 лв. – големи размери – престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК.
В проведеното на 03.12.2013г.
съдебно заседание по делото, на основание чл.84 и сл.от НПК, за съвместно разглеждане
в наказателния процес бяха приети и предявените против подс.Т.К.П. граждански
искове за обезщетение на причинени имуществени вреди в следствие на описаното в
обвинителния акт престъпно деяние, както следва: 1. От М.В.Х. за сумата от 1700
лева; 2. От М.Д.П. за сумата от 1200 лева; 3.От Т.Г.Ж. за сумата от 1280 лева;
4.От П.П.М. за сумата от 3800 лева; 5.От И.Й.Д. за сумата от 500 лева и 2600
щатски долара; 6.От А.Л.И. за сумата от 12000 лева; 7. От Т.Т.К. за сумата от
600 лева; 8.От Й.М.С. за сумата от 800 лева.
Пострадалите от престъплението
лица М.В.Х., М.Д.П., Т.Г.Ж., П.П.М., И.Й.Д., А.Л.И., Т.Т.К. и Й.М.С., бяха
конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители по делото.
Същите поддържат предявените граждански искове, като считат, че те са
основателни и доказани. Не възразяват срещу искането на подсъдимия и неговите
защитници делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание подс.Т.К.П.
изрично заявява ,че желае делото да бъде разгледано при условията на съкратено
съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен за тях да не се събират доказателства. Признава
се за виновен. Изразява съжаление за стореното и се разкайва за това, което е
направил.
Защитникът на подсъдимия- адв.С. ***,
в съответствие с желанието на подс.П., иска производството по делото пред
Районен съд- Д да се проведе по реда на глава 27 от НПК- Съкратено съдебно
следствие при наличие на предпоставките на чл.371 т.2 от НПК. В своята защитна
реч, по време на съдебните прения, поддържа ,че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен, по повдигнатото му обвинение. Изтъква, че П. произхожда от
добро семейство, самия той е женен с малко дете. Поддържа ,че причина за
извършване на престъплението е тежкото му материално състояние. Същият е с
висше образование ,но останал без работа, като безработна била и съпругата му.
От участието си в престъплението взел само 800 лева. Разкайвал се искрено за
извършеното и от самото начало съдействал на органите на досъдебното
производство.
Вторият защитник на подсъдимия-
адв.Б. ***, счита, че една тежка присъда няма да е в полза нито за П., нито за
постигането на превенция спрямо него. Поддържа ,че наказанието, което съдът
следва да наложи на подзащитния му трябва да бъде определено при наличието на
многобройни смегчаващи вината му обстоятелства, като се отчете и цялостното му
поведение. Поради това пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок по
чл.66 от НК. В случай, че съдът приеме ,че на П. следва да се наложи ефективно
наказание „Лишаване от свобода”, то същото следвало да бъде в размер от 1
година, след което да се приложи и редукцията по чл.58а от НК.
Представителят на Районна
прокуратура-Д- прокурор Атанас Палхутев, пледира за доказаност на обвинението.
Иска за извършеното от него престъпление по 210 ал.1 т.5, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК да му бъде наложено наказание около средния предвиден размер , а именно 3
години „Лишаване от свобода”, което да бъде намалено на основание чл.58а от НК
с 1/3 до 2 години.
След като съдът прие ,че са
налице предпоставките на чл.371 т.2 от НПК- подсъдимия заявява, че признава
изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен за тези факти да не се събират доказателства, производството се
проведе по реда на глава 27 от НПК- съкратеното съдебно следствие.
От събраните по делото на
досъдебното производство доказателства и след съпоставката им с фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт, съдът установи следната фактическа
обстановка, при която е извършено престъпното деяние:
Подс.П. *** със семейството, състоящо се от
съпруга и малко дете. Тъй като останал без работа и нямал средства своето и на
семейството препитание той
публикувал обяви в различни интернет сайтове, че търси работа. На една от
обявите, по телефона на П. се
обадило лице, което се представило за „доцент П.А.“. Въпросното лице му предложило работа, като казало, че може да му дава по 150 лева на седмица и отделно ще му заплаща и транспортните разходи, тъй
като щяло да се наложи да посещава различни градове за изпълнение на „ВИП
операции“. Обяснило още, че работата на подсъдимия, ще е да събира капаро, а процент от капарото щяло
да бъде за него. П. се съгласил с предложената му работа без да попита какви са тези „ВИП операции”.
Въпросният „доцент П.А.“, който не бил
установен в хода на разследване по
делото, се занимавал с телефонни измами, в която схема роли имали и други лица,
представящи се за роднини на лицата, на които се обаждали по телефоните, с цел
да ги заблудят, че имат нужда от парични средства – обикновено за скъпоструваща
и спешна операция или за „освобождаването“ им от полицията, където били
задържани във връзка с причинено от тях ПТП, като по този начин мотивирали жертвите си да
дадат пари. Обаждали се на стационарни телефони, като достъпът до тях и
координатите им, включително адреса, на който е регистриран телефонния номер,
вземали от телефонните указатели, което улеснявало извършването на
престъпленията. Жертви на измамите ставали предимно възрастни хора, които
по-лесно можели да бъдат заблудени.
Свид. М.Х.,*** ч. на домашния й телефон с
№*** се позвънило, като се обадил мъж, който се представил за „доктор А“.
Лицето започнало да обяснява по телефона на св. Х., че снаха й си счупила крака
на три места и трябва спешно да й се направи операция и да й се поставят златни
пирони, в противен случай щяла да остане инвалид. Заявил, че операцията е скъпа
и ще струва 7 000 лв. Св.Х. му казала, че нямала в себе си толкова пари, а
само 1 500 лв. „Лекарят“ казал, че ще изпрати колегата си да му предаде
парите, за да
може да започне операцията. Св. Х. съобщила точния си адрес и зачакала да дойде
„колегата“.
Междувременно „доцент А“ позвънил
на подс.П. и
му казал адреса на който да отиде да вземе парите. П. отишъл на адреса с
колело, като пред входа слезнала св.Х. и го попитала дали чака някой. Подсъдимият отговорил, че го изпраща „доктор А“ за
парите и й дал да говори с „доктора“. „Доктора“ казал на св.Х. да даде парите
на П., при което тя му предала сумата от 1 500 лв., увити
във вестник. Подсъдимият ги
взел и по указания на „доцент А“ отишъл на ж.п. гарата, откъдето хванал влака за гр. Русе. В Русе
„доцента“ му казал да остави плика с парите под външното тяло на климатик на
павилион на една улица, което и П. сторил, като преди това подсъдимия си взел от плика сумата от 150 лева, както му казал „доцента”.
На следващия ден св. Х. се обадила
на снаха си, разбрала, че същата е добре и че била измамена, като за случая
подала жалба в полицията.
Свид. М.П.,***0.05.2013 г. следобед в
15,20 ч. на домашния й телефон с №*** се обадил мъж, който се представил за
„доктор П.А.“ и казал, че дъщеря й си счупила крака на три места. Св. П. си
помислила, че става въпрос за дъщеря й, която същия ден пътувала и се
разплакала, като по телефона се обадил и женски глас, че трябва да даде пари,
тъй като й предстои операция и ако не й направят такава ще остане на инвалидна количка. По телефона отново се обадил мъжа, който
се представил за „д-р А“ и съобщил, че операцията ще струва 7 000 лв.,
които пари трябвало да се платят веднага. Св. П. отговорила, че има само
1 000 лв., като „доктора“ казал, че ще изпрати момче, което да вземе
парите. Св. П. събрала 1 200 лв. и продиктувала номерата на банкнотите по
телефона на „доктора“ след което по указание на „доктора“ слезнала пред входа, където щял да дойде човек да ги вземе,
като съобщила адреса си и с какво е облечена. Отново по указание на „доктора“ не трябвало да
говори с човека, който
ще дойде при нея, а направо трябвало да му даде парите.
Междувременно „доцент А“ позвънил на
подс. П. и му казал да отиде на адреса на св. П.. П. отишъл и видял пред
входа на блока жена, отговаряща на даденото му от „доцента“ описание и се
упътил към нея. Св.П. му дала веднага парите - сумата от 1 200 лв., увити
във вестник, и подсъдимия си
тръгнал. Отново по указание на „доцент А“, П. хванал влака за Русе, където по указание
на „доцента“ оставил плика с парите под една кутия, намираща се на улица в
града, а за себе си взел част от сумата. После пренощувал в хотел в града и на другия ден
се прибрал в гр. Стара Загора.
След като предала парите на подсъдимия, св. П. разбрала, че става въпрос за
измама и подала сигнал за случилото се в полицията.
Св. Т.Ж.,***. На 01.06.2013 г.
следобяд в 14,** ч. на домашния й телефон с №*** се обадил непознат мъж, който
се представил за доктор Н. от Ортопедия в Окръжна болница и казал, че внучка й
си счупила крака на три места и трябвало да й се направи операция, като
операцията щяла да струва 9 200 лв. Св. Ж. му казала, че няма толкова пари
и че има само 840 лв. – 42 банкноти по 20 лв. и по указание на „доктора“
издиктувала серийните номера на банкнотите, а после съобщила адреса си, като
„доктор Н.“ казал, че ще изпрати човек да вземе парите за операцията.
Междувременно „доцент А“ се обадил
на подс. П. и му казал да отиде на адреса на св. Ж., откъдето трябвало да вземе пари. П. отишъл на дадения му адрес, където на входната врата на къщата излязла св. Ж.. Подсъдимият казал, че го изпраща доктор Н., каквито
указания му били дадени, при
което св. Ж. му дала сумата от 840 лв., завити в хартия. След като взел парите, П. си тръгнал. Малко след това по
телефона на св. Ж. й се обадил отново „доктор Н.“ и казал, че парите били малко
и трябвало да потърси на заем пари от комшиите, като дал телефона на „внучка
й“. По телефона се обадила и непозната жена, представяйки се за внучка й, която
ревейки казала, че била паднала, счупила си крака и имала силни болки. Св. Ж. се
притеснила и отишла при съседи да търси пари на заем, като успяла да събере още
350 лв., намерила и 90 лв. в дома си. След това по телефона казала на „доктора“, който
чакал на слушалката, че няма от къде да вземе повече пари. „Доктора“ казал да
даде и тези пари и че ще
изпрати пак човек. „Доцент А“ се обадил отново на подс.П. и му казал да отиде пак до св. Ж.. П.
отишъл отново на същия адрес и св.
Ж. му предала сумата от 440 лв., увити в хартия. След като взел парите П. си тръгнал. Едва след това св. Ж.
решила да се обади на внучка си за да разбере как е, разбрала че е добре, не й предстои никаква операция и че
всъщност е станала жертва на измама. Веднага след това, подала сигнал в полицията за извършената й измама.
След като взел парите от св. Ж., общо сумата
от 1 280 лв., подс.П., по
указания на „доцент А“, тръгнал с влака за гр. Русе. Там оставил парите под кутия на една улица в града, вземайки своя
„процент“. След това отседнал в хотел в Русе и на другия ден се прибрал в Стара
Загора.
Св. П.М.,***013 г. си бил у дома,
когато следобяд в 15,27 ч. на домашния му телефон с №*** се обадила жена, която
ревейки по телефона казала „татко, счупих си крака“. След това по телефона се
обадил мъж, който се представил за доктор от болницата, и казал, че дъщеря му
си е счупила крака и трябва спешно да се занесат пари в болницата за операцията
й. Св. М. се притеснил и обяснил, че трудно се придвижва и не може да отиде до
болницата. Тогава „доктора“ казал, че ще изпрати човек за да вземе парите, като
св. М. казал адреса си и че в дома си има 3 800 лв.
През това време „доцент А“ се обадил
на подс. П. и му съобщил адреса на св. М.. След това,
„доктора“ се обадил отново на
св. М., че човека идва. Св. М. слезнал пред блока, където дошъл подс.Повов. Той казал
на св. М., че идва за парите. Двамата се качили до апартамента на свидетеля , където той дал на подсъдимия сумата от 3 800 лв. Веднага след това П. си тръгнал с парите. След малко у дома на свидетеля се прибрала дъщерята му. Той видял, че й няма нищо и разбрал, че е станал жертва на измама.
След като взел парите подс. П. отново по указание на „доцент А“
хванал влака за гр. Русе, където оставил парите на указаното му място – под кутия на улица,
взимайки своя „процент“. После
отседнал в хотел в гр. Русе. На следващия ден - 04.06.2013 г. сутринта му позвънил
„доцент А“ който му казал да не се прибира в гр. Стара Загора, а да отиде в гр.
Казанлък, което и П. направил.
Св. С.Х.,***, като живее сам в
жилището си. На 04.06.2013 г. в 14,06 ч. на домашния му телефон с №*** се
обадил детски глас и казал, че с баща си са катастрофирали. Св. Х. си помислил,
че се обажда внучката му Симона, която е дете на сина му. „Внучката” му казала, че баща й е затворен в
полицията. Веднага след детето по телефона се обадил мъж, който казал, че е
полицай и че синът му е блъснал с колата си момче, което било откарано в
болницата. Св. Х. чул по телефона и как „полицаят“ говори с някакъв „доктор“
който казал, че момчето е починало. Тогава „полицая“ казал на св. Х., че „може
да оправи сина му по втория начин“, но затова ще трябват пари и го попитал
колко пари има събрани. Св. Х. отговорил, че има 1 550 лв. „Полицаят“ го
попитал за адреса при което св. Х. го съобщил и „полицая“ казал, че няма време
той лично да дойде да вземе парите, но ще изпрати негов приятел да ги вземе,
като му казал да сложи парите в найлонов плик и да слезе пред блока.
В това време „доцент А“ се обадил на
подс. П. и
му казал адреса на св. Х.. П. веднага
отишъл на адреса пред блока. След малко пред блока слезнал св. Х., като подсъдимия го попитал дали на него ще дава парите.
Св. Х. тогава му дал плика с парите – сумата от 1 550 лв. след което П. си
тръгнал. Св. Х. се върнал в апартамента си и по телефона /телефонната линия
била отворена като „полицая“ чакал на телефона за да разбере какво е станало/
казал на „полицая“, че е предал парите при което последния го попитал дали няма още пари. Св. П.
отговорил, че няма и затворил телефона. Едва тогава се обадил на дъщеря си,
разбрал, че синът му не е катастрофирал и че е станал жертва на измама.
Св. Б. В.,***,00 ч. дъщеря й, с
която живеела,
отишла на работа в Медицински център гр. Казанлък, където работела като лекар, а св. В. останала сама в апартамента. В
15,10 ч. на домашния й телефон с №*** се обадил мъж, който се представил за
доктор Н – ортопед от болницата в Казанлък, който съобщил на св. В., че дъщеря
й е паднала по стълбите и си е счупила крака много лошо и че трябва да й се
направи операция, която струвала 11 000 лв. След това „доктора“ дал
телефонната слушалка на „дъщерята“ на св. В. и по телефона се чул плач и женски
глас който казал „майко дай парите.. майко колко пари имаш, давай от твоите
пари“. Св. В. се заблудила, че действително разговаря с дъщеря си и казала, че
има спестени 7 000 лв. Тогава се обадил отново “доктор Н“, който казал, че
ще изпрати техен човек да вземе парите, а останалите пари за операцията ще се
доплатят впоследствие, като св. В. съобщила адреса си.
В това време „доцент А“ се обадил
отново на подс. П. и
му казал да отиде на въпросния адрес, за да вземе парите от там. П. отишъл на адреса на св. В., казвайки, че
идва за парите. Св. В. го попитала дали да опише парите при което подсъдия заявил, че няма нужда и св. В. му дала
сумата от 7 000 лв., в банкноти по 100 лв., поставени в пощенски плик. След като получил парите П. си тръгнал.
Непоследствено след това, св. В. се обадила на сина си – С.С. и му
обяснила за случая, който говорил със сестра си, разбрал че тя е добре и е на работа, като тогава св. В.
разбрала, че е била измамена.
След като взел парите от двата адреса
– от св. Х. и от св. В. -подс. П.
хванал автобус за гр. Русе, където по указание на „доцента“ оставил парите под
външното тяло на един климатик, взимайки своя „процент“, и пренощувал в хотел в
гр. Русе. На
06.06.2013 г. по указания на „доцент А“ отново отишъл в гр. Казанлък.
Св. И.Д.,***,
като в апартамента си живее сама. На 06.06.2013 г. около 14,00 ч. на домашния й
телефон с №*** /който телефон е със сим карта и има и №***/ се позвънило и се обадил плачещ женски глас
който казал „лельо счупих си крака на три места и в момента съм в болницата“.
Св.Д. си помислила, че се обажда племенницата й, като по телефона се обадил и
мъж, който казал, че момичето е много зле, била си счупила крака много лошо и
трябва спешно да й се направи операция, която струвала 14 000 лв. и
попитал свидетелката колко пари има. Св. Д. казала, че има у дома си 1 200 лв.
и 2 700 американски /щатски/ долара и мъжът казал, че ще изпрати негов
приятел който да вземе парите.
В това време „доцент А“ се обадил на
подс.П.,
който вече бил в Казанлък, и му съобщил адреса на св. Д.. П. веднага отишъл на
посочения адрес. Непознатия мъж, който говорил със св. Д. й казал, че неговият
приятел трябва вече да е пред апартамента. Свид.Д. отворила вратата и там стоялподс. П.. Д. го попитала дали той е човека за
парите, при
което П. отговорил, че е дошъл точно за това. Тогава Д. му дала 2 000 долара. П. ги
взел и си тръгнал. Св. Д. се върнала на телефона, като линията била отворена и
казала на непознатия мъж, че е дала 2 000 долара, при което й било казано,
че за да започне операцията трябва да даде и останалите пари. Свидетелката решила да даде тогава и останалите пари,
като казала на мъжа да предаде на приятеля си да се върне обратно. „Доцент А“
се обадил на П. да се върне, като последния отново отишъл на адреса. Там св.Д. му дала още 700 щатски долара и
1 200 лева като П. си тръгнал, а св. Д. се върнала на телефона /линията
била отворена/ и казала на непознатия мъж, че е дала и другите пари. Вечерта
св. Д. разговаряла със сина си и едва тогава разбрала, че е станала жертва на
измама.
По указание на „доцент А“ подс.П. отново заминал за гр. Русе, където
оставил взетите от св.Д. пари на указано от „доцента“ място, взимайки своята
комисионна. После
пренощувал в града и на другия ден се върнал обратно в гр. Казанлък по указание
на „доцента“.
Свид.А.И.,***3 г. следобяд на домашния й телефон
с №*** се обадил мъжки глас, който се представил за „доцент доктор Н.К.“ от
ортопедията в гр. Стара Загора и казал, че дъщеря й е в тежко положение, била
катастрофирала и е със счупен ляв крак на четири места и трябва спешно да се
оперира, но били необходими златни платки и пирони, които да й се поставят,
като те стрували 15 000 лв. и трябвало да се набавят веднага. „Доцент К“
казал, че ще даде по телефона да се обади дъщеря й, но да говорят кратко, тъй
като непрекъснато плачела. Тогава по телефона се обадил и разплакан женски
глас, който казал „майко моля те помогни ми“, след което телефона взел отново
„лекаря“ който казал, че трябвало да се дадат парите за операцията – за
поставянето на златните платки. Св. И. отговорила, че в дома си има сумата от
12 000 лв., при което „лекаря“ казал, че трябва да ги опише на лист и ще
изпрати брат си да дойде да ги вземе и попитал свидетелката къде точно живее и
с какво е облечена за да може „брат му“ да я познае. Св. И. казала адреса си и
с какво е облечена.
В това време „доцент А“ се обадил на
подс.П.,
който бил в гр. Казанлък и му съобщил адреса на св. И.. П. отишъл на адреса,
като пред блока излязла св. И., която била увила 12 000 лв. в страница от
вестник. Щом видял св. И., подсъдимия се
приближил към нея, отворил една полиетиленова торбичка и казал на св. И. да
пусне пакета в нея, при което св. И. сложила парите в торбичката и П. си
тръгнал. След това св. И. се качила в дома си и малко по-късно по телефона
отново се обадил „доцент К“ който попитал св. И. дали е предала парите при
което последната отговорила положително. Същата вечер в дома на св. И. дошла
нейна близка на която споделила за случилото се и тогава св. И. разбрала, че е
станала жертва на измама ,като
подала сигнал в полицията.
След като взел парите подс. П. отново отишъл в гр. Русе където
на указано му място – под климатик на външно тяло на една улица, оставил
парите, взимайки част от тях за себе си. Вечерта пренощувал в хотел в гр. Русе
и на следващия ден се прибрал у дома си в гр. Стара Загора.
На 10.06.2013 г. „доцент А“ се обадил
на подс. П. и му казал да отиде в гр. Д. Още същия ден П. с автобус дошъл в Д.
Св. Й.С.,***. На 10.06.2013 г. в
09,32 ч. на домашния му телефон с №*** се позвънило. Св. С. вдигнал телефона,
като се обадил мъж, който се представил за П Д. и обяснил, че се обажда от МВР. Казал на св. С., че
дъщеря му е катастрофирала на кръстовище и че е убила дете, докато е пресичало
и в момента е задържана. След това по телефона се обадил женски глас, който
плачейки казал „татко, давай колкото пари имаш за да ме освободят от МВР-то,
ако нямаш отивай да теглиш…“. Св. С. помислил, че се обажда дъщеря му. След
това по телефона се обадил отново непознатия мъж, който казал, че ще изпрати
човек да вземе парите и попитал свидетеля с какво е облечен. Св. С. отговорил с
какво е облечен при което непознатия мъж казал да не затваря телефона и да не
казва на никой. Св. С. събрал колкото пари имал у дома си – сумата от 800 лв.
и излезнал пред дома си за да даде
парите на „човека от МВР“.
В това време „доцент А“ се обадил на
подс.П.,
който вече бил в Д и му съобщил адреса на св. С.. П. отишъл на адреса, като от
къщата излязъл св. С.. Подсъдимият се
приближил до него и му казал, че той е човека за парите. Тогава св. С. му дал сумата от 800 лв. След като получил парите, П. си тръгнал
Св. Т.К.,***.
На 10.06.2013 г. в 17,07 ч. на домашния й телефон с №*** се обадил женски глас
който й казал „майко, искам да ти кажа, че ще ми правят операция и ще дойде
човек да вземе парите“ и я попитала колко
пари има у себе си. Св. К. се заблудила, че се обажда дъщеря й и казала, че има
700 лв., при което „дъщерята“ казала, че ще прати човек да ги вземе.
В това време „доцент А“ се обадил на
подс. П. и му съобщил адреса на св. К.. П. отишъл на адреса с такси и
зачакал, като след малко пред къщата излязла св. К. и му дала парите – 700 лв. След като взел парите, подсъдимия си тръгнал.
Св. Т.И.,
на 66 год., живее в гр. Д, на ул. „Я.С.“ №**. На 10.06.2013 г. около 17,30 ч.
позвънил домашния й телефон с №***. Св. И. вдигнала телефона и чула отсреща на слушалката женски глас да плаче и да
вика „майко катастрофирах с колата, ударих едно дете“. „Дъщерята“ казала, че не
знае какво е станало с детето, но тя била задържана в полицията и полицаят щял
да й обясни какво точно да направи, колко пари да внесе, за да я освободят от полицията. Св. И. не
се усъмнила, че може да става въпрос за измама, като се притеснила, тъй като
дъщеря й всеки ден пътувала с
колата си. Поради това
помислила, че наистина се обажда дъщеря й и с нея се е случило нещо лошо. След това по
телефона се обадил мъжки глас който се представил, че е от полицията и казал,
че ще пита прокурора колко пари трябва да даде за да я освободят тази вечер, в
противен случай наказанието било лишаване от свобода до две години. Пак се
обадила „дъщерята“ която казала, че ще трябват най-малко 500 лв. Св. И.
отговорила, че няма толкова пари в себе си, но ще вземе от баба й, която имала
спестени и попитала кой ще дойде да вземе парите. „Полицаят“ казал, че той ще
дойде да ги вземе и да не затваря телефона. Св. И. отишла до майка си и взела
сумата от 500 лв., върнала се, като „полицаят“ казал по телефона на св. И. да
опише банкнотите. И. започнала да диктува серийните им номера по телефона. Тъкмо стигнала до последната банкнота,
когато у дома се прибрала снаха й – св. К.Й., която попитала какво става. Свидетелката отговорила, че дъщеря й е катастрофирала и
приготвя пари за полицията.
Докато св. И. приготвяла парите
„доцент А“ се обадил на подс. П. и
му съобщил адреса на св. И., П. наел такси и спрял на адреса. Св. Й. се
показала отвън и видяла, че спира таксиметров автомобил, а не полицейска кола и
се усетила, че става въпрос за измама. Тя се обадила на съпруга си – св. Й.Й., да се
обади на полицейския инспектор отговарящ за района им, след което излезнала на пътя. Там видяла подс.П., който се оглеждал, и го попитала дали
търси някой. П. ***.
В този момент „доцент А“ се обадил на подсъдимия и му казал веднага да се маха от там. П. тръгнал в обратна посока по друга улица.
Св. Й. тръгнала след него, като след около 500 м. Подсъдимия се спрял и поръчал такси. През това време
на св. Й. се обадил съпругът й и тя му обяснила накъде е тръгнало лицето. Св. Й.
се обадил на св. А.Т. – младши полицейски инспектор в РУП – Д, отговарящ за кв.
Ч., където се намира ул. „Я.С.“, а така също и на св. Г. ***, който му бил
съсед. Св. Г. си бил у дома. Свид. Й. го взел с автомобила си и двамата отишли на мястото, където още
бил подс. П. и чакал таксито. Св. Г. се легитимирал, че е полицейски служител
и поискал документите на П.. Последният си подал личната карта, св. Г. установил, че е
адресно регистриран в гр. Б и го попитал какво прави тук, при което подсъдимия не могъл да даде смислен отговор. В този
момент дошъл и автопатрула, в който бил св. Т.. С полицейската кола П. бил откаран в РУП – Д за
изясняване на случая. Св. Д. и св. Р. *** провели беседа с подсъдимия, при което същият казал, че е ходил на
няколко адреса в Д и разказал подробно къде, на кои адреси и
колко пари е вземал. След
като разказал от
кои адреси е взимал пари полицаите отишли на въпросните адреси, като в
полицията били доведени св. К. и св. С.,
които едва тогава разбрали, че са станали жертва на
измама.
В хода на проведеното досъдебно
производство, с
Протокол за доброволно предаване /том I, л.55/ подс.П. предал на разследващ полицай от РУП – Д
3 бр. мобилни апарати – мобилен
апарат „Нокия 101“ с 2 сим карти – на „Мтел Прима“ с мобилен №*** и сим карта
на „Глобул“ с №*****; мобилен апарат марка „Нокия 100“ със сим карта на
„Глобул“ с №**** и мобилен апарат „Нокия С-1-01“ със сим карта „Глобул 2в1“
като единият мобилен номер бил изключен, а другият мобилен номер е
0897-46-93-42. Предал също и намерени в него лични вещи, подробно описани в
протокола, както и сумата от 700 лв. и сумата от 780 лв., като обяснил, че
сумата от 780 лв. взел от адреса на ул. „М“ №79, а 700 лв. взел от ул. „Я.С.“ №**.
Към периода 28.05.2013г.-
10.06.2013г., когато при условията на продължавано престъпление извършил
престъплението по чл.210 от НК, подс.П. не е бил осъждан.
Видно от изготвената от служител
на РУП-Стара Загора характеристична справка за подсъдимия /л.105, том ІІІ/,
същия живее в Стара Загора. Женен е ,като има едно дете. Има завършено висше
образование, но е безработен.
Така изложената фактическа
обстановка, при която е било извършено престъпното деяние се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия П., описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и от събраните
на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК,
поради което и съда на основание чл.372 ал.4 от НПК, в тяхната съвкупност
кредитира.
С оглед изложеното и установените
по делото факти, съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна
страна, че подс.П. е извършил престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, а именно през периода от 28.05.2013 год. до
10.06.2013 год., включително, в гр. Стара
Загора, гр. Казанлък и Д, при условията на продължавано престъпление, в
съучастие с неизвестни извършители, като съизвършител, с цел да набави за себе
си и за другиго /неустановено лице/ имотна облага, поддържал заблуждение у 11 различни
граждани, като с това им причинил имотни вреди в
размер на общо 35 555.56 лв. – големи размери.
Извършеното
от подсъдимият престъпление се явява продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доколкото единадесетте деяния осъществяват съставите на едни и същи
престъпления, извършени са през непродължителен периеод от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като последните се
явяват продължение на предшестващите.
Всяко отделно престъпно деяние
включено в продължаваното престъпление подсъдимият П. е извършил при условията
на пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че при осъществяване на
престъплението от подс.П. същият е действал в съучастие, с неустановени в хода
на разследването лица. Именно последните са издирвали телефоните и адресите на
жертвите на измамите, след което представяйки се за лекари, полицаи или техни
близки са ги въвеждали в заблуждение, че за операции на техни деца или за
съдействие във връзка с осъществени от тях ПТП с пострадали хора, е необходимо
да дадат определени суми пари за лекари или полицаи. Заедно с тези неустановени
в хода на разследването лица обаче, подс.П. е действал в съучастие като
съизвършител, тъй като е участвал в самото изпълнение на престъплението. В
случая освен въвеждането в заблуждение на пострадалите лица, за да е налице
съставомерност на престъплението следва на същите да е причинена и имотна
вреда. Тази вреда е настъпвала именно, след като подс.П., представяйки се пред
пострадалите лица за пратеник на обадилите им се преди това „лекари”, „полицаи”
или „деца”, е вземал от тях описаните в
обвинителния акт парични суми, като с това и реално им е причинявал имотната
вреда, елемент от престъплението по чл.210 от НК. В този смисъл, във всеки един
от изброените случаи той е съзнавал, че е част от схема за телефонни измами и
че с действията си- получаване на парите от пострадалите, които следвало да
предаде на „лекари” или „полицаи”, е поддържал създаденото вече у тях
заблуждение, че парите се предават, за да се помогне с тях на близките им.
Доколкото в хода на досъдебното производство съучастниците на подсъдимия не са
били издирени, с Постановление на прокурор от РП-Д от 31.10.2013г., от
досъдебно производство №375/2013г. по описа на РУП-Д са отделени материалите,
касаещи извършениет деяния от тях в отделно досъдебно производство, по което да
се проведе разследване срещу неизвестни извършители за извършено в съучастие
с подс.П. престъпление по чл.210 ал.1
т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
На следващо място съдът прие за
безспорно доказано ,че причинените от извършеното от подс.П. престъпление
имотни вреди са в големи размери. Общият размер на тези вреди е 35555,56 лева,
които се равняват на приблизително 115
/114,7/ минимални работни заплати за периода /310 лева/ и съобразно
Тълкувателно решение №1/30.10.1998г. на ОСНК на ВКС, представлява „големи
размери”.
За така извършеното от подс.П.
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 до 8 години.
При определяне размера на
наказанието на подс.П., съдът взе предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
според която същото следва да се определи при условията на чл.58а от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна
присъда в случаите на чл.373 ал.2 от НК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
С разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, е предвидена и втора възможност за определяне на наказанието на подсъдимия,
като при наличие едновременно на условията по ал.1-3 на чл.58а от НК и
условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за
дееца.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът счита ,че по никакъв начин не може да се направи извод за
наличие на изключителни или многобройни смегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, които да са предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55
от НК.
Действително по делото се
установи, че подс.П. е безработен и в затруднено материално положение- грижи се
за съпруга, малко дете и болна майка. Наред с това, същия още от момента на
задържането си от полицейските органи се е признал за виновен и е направил
подробно описание на извършените от него престъпни дения. Тези обстоятелства
обаче, съдът не приема нито за многоброй , нито за изключителни смегчаващи
такива. С оглед социално-икономическата обстановка в страната през последните
години, за различни периоди от време, без работа и средства за препитание са
оставали много хора. Това обаче, не означава ,че същите вместо да търсят
активно работа, са започнали да извършват престъпления против собствеността. В
тази връзка следва да се има предвид ,че подсъдимия има завършено висше
образование, т.е. възможността му да се реализира по-лесно и бързо на пазара на
труда е била значително по-голяма от тази за други лица, които са с по-ниско
образование и също са останали без работа.
На следващо място, по делото няма
спор, че при задържането му от полицейските служители в Д П. е направил пълни
самопризнания. Съдът обаче, не споделя твърдението на защитата на подсъдимия
,че той с облекчение е приел разкриването си от полицията, тъй като съзнавал
какво извършва и вътрешно не бил съгласен с него. Няма спор ,че подсъдимият е
интелигентен човек с много добро образование, поради което още при наемането му
по телефона от напълно непознато лице за участие срещу възнаграждение в
изпълнение на „ВИП операции”, във връзка с което ще посещава различни градове,
за да събира капаро, същият е бил наясно, че влиза в схема за телефонни измами.
Въпреки това, той се е съгласил да участва в тази схема, като напълно
съзнателно е получавал пари от въведените от него и съучастниците му в
заблуждение хора на преклонна възраст, като част от тях е заделял и за себе си.
С обстоятелството ,че извършва престъпление, П. е бил наясно още при първото
извършено престъпно деяние на 28.05.2013г., но въпреки това, а и въпреки
наличната според защитата вътрешна съпротива, той е продължил и през следващите
дни да извършва такива престъпни деяния. Наличието на чувство за вина от
извършеното у подсъдимия, не е дало основание на същия да се предаде
своевременно на органите на полицията и да съдейства още в самото начало за
прекратяване на престъпната дейност на своите съучастници, нито го е възпряло
да опита да избяга от местопрестъплението с помощта на такси и след извършване
на последното престъпно деяние в Д, когато е бил задържан.
Предвид това съдът намира, че гореизложените
от защитата смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни ,нито
изключителни и съответно не предполагат приложението на чл.55 от НК при
определяне размера на наказанието на подсъдимия.
Поради тоава съдът определи
размера на наказанието на подс.П. при приложението на чл.58а ал.1 от НК.
Доколкото предвиденото наказание „Лишаване от свобода” за престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 от НК е в размер от 1 до
8 години, съдът прие ,че за така извършеното от П. престъпление следва
да му бъде наложено наказание около и под средния предвиден размер. До този
извод съдът достигна след като прие, че макар и да не са многобройни или
изключителни смегчаващи обстоятелства, все пак налице са такива, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък от средния предвиден за
престъплението размер- П. не е бил осъждан до настоящия момент, като същия е
все още млад човек, от момента на
задържането си прави пълни самопризнания, изразява съжаление за случилото се. С
оглед на това съдът прие, че за извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК следва да му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години. Съгласно
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК размера на така определеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години беше намален с една трета, като
окончателния размер на наказанието наложено на П. за извършеното от него
престъпление по 210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК е
2 години лишаване от свобода.
Въпреки наличието на
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, съдът прие, че така наложеното наказание на
подсъдимия не следва да бъде отглагано с изпитателен срок, а трябва да бъде
изтърпяно ефективно. Извършеното от П. престъпление е с голяма обществена опасност
не само заради големия размер на причинените с него имотни вреди. С престъпните
деяния, включени в това продължавано престъплление, подсъдимият е причинил
имотна вреда на общо 11 човека, всеки един от които на преклонна възраст.
Налице е изключителна арогантност и наглост при извършване на всяко едно от
престъпните деяния, доколкото подсъдимият и неустановените му съучастници са
въвеждали в заблуждение беззащитни и доверчиви възрастни хора, на които са
внушавали, че тежко са пострадали техни деца и парите, които им искат са за
извършване на спешни операции. В този смисъл, освен причинената имотна вреда,
всеки един от пострадалите е бил подложен и е изживял силен емоционален стрес
относно здравословното състояние на своето дете. С оглед зачестилите през
последните години подобни престъпления, съдът счита ,че за постигане на
възпитателен ефект за подсъдимия, както и за постигане на предупредителен и
възпиращ ефект у други лица, занимаващи се с подобна престъпна дейност,
наложеното на подс.П. наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.
Предвид това ,че до настоящия момент
подсъдимия не е бил осъждан за престъпления от общ характер и наложеното му за
първи път наказание „Лишаване от свобода” е за срок от 2 години, на основание
чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, същият следва да изтърпи наказанието си в затворническо
общежитие от открит тип. Първоначалният режим, при който трябва да се изтърпи
наказанието от П., на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС, е общ.
На основание чл.59 ал.1 от НК,
съдът приспадна от така наложеното наказание „Лишаване от свобода” времето,
през което подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 14.06.2013г. до сега, като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Предявеният от пострадалата М.В.Х.
граждански иск срещу подс.П. за причинени и от престъплението имотни веди в
размер на 1700 лева, съдът намира за частично основателен и доказан. Няма спор
по делото ,че гр.ищец Х. е пострдала от извършеното от подсъдимия престъпление.
Видно от събраните по делото доказателства обаче, получената от П. в следствие
на измамата на Х. парична сума е в размер на 1500 лева. Доколкото граданския
ищец не доказа, че е дала на подсъдимия по-голяма сума от тази, а именно
претендираните 1700 лева, съдът осъди П. да й заплати обезщетение за
причинените й от деянието имуществени вреди в размер на 1500 лева, като иска
над този размер до пълния предявен от 1700 лева отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Предявеният от пострадалата М.Д.П.
граждански иск срещу подс.П. за причинена й от престъплението имотна вреда в
размер на 1200 лева, съдът намира за изцяло основателен и доказан, поради което
и осъди подсъдимия да й заплати въпросната сума.
Предявеният от пострадалата Т.Г.Ж.
граждански иск срещу подс.П. за причинена й от престъплението имотна вреда в
размер на 1280 лева, съдът намира за изцяло основателен и доказан, поради което
и осъди подсъдимия да й заплати въпросната сума.
Предявеният от пострадалия П.П.М.
граждански иск срещу подс.П. за причинена му от престъплението имотна вреда в
размер на 3800 лева, съдът намира за изцяло основателен и доказан, поради което
и осъди подсъдимия да му заплати въпросната сума.
Предявеният от пострадалата И.Й.Д.
граждански иск срещу подс.П. за причинена й от престъплението имотна вреда в
размер на 500 лева и 2600 американски долара, съдът намира за изцяло
основателен и доказан, поради което и осъди подсъдимия да й заплати въпросната
сума.
Предявеният от пострадалата А.Л.И.
граждански иск срещу подс.П. за причинена й от престъплението имотна вреда в
размер на 12000 лева, съдът намира за изцяло основателен и доказан, поради
което и осъди подсъдимия да й заплати въпросната сума.
Предявеният от пострадалата Т.Т.К.
граждански иск срещу подс.П. за причинена й от престъплението имотна вреда в
размер на 600 лева, съдът намери за неоснователен. Действително К. е пострадала
от извършеното от П. престъпление, като с него й е причинена и имотна вреда. В
хода на досъдебното производство П. е върнал получените парични суми от
престъпните деяния, извършени в Д, в т.ч. и тази получена от пострадалата К..
Поради това и с присъдата си съдът постанови сумата от 680 лева, оставена на
съхранение в РУП-Д да й бъде върната.
Предявеният от пострадалият Й.М.С.
граждански иск срещу подс.П. за причинена му от престъплението имотна вреда в
размер на 800 лева, съдът намери за неоснователен. Действително Сотоянов е
пострадал от извършеното от П. престъпление, като с него му е причинена и
имотна вреда. В хода на досъдебното производство П. е върнал получените парични
суми от престъпните деяния, извършени в Д, в т.ч. и тази получена от
пострадалия С.. Поради това и с присъдата си съдът постанови сумата от 800
лева, оставена на съхранение в РУП-Д да му бъде върната.
С присъдата си съдът осъди подс.П.
да заплати на частния обвинител Й М.С. направените от него деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид признаването на
подсъдимия за виновен същияследва да заплати по сметка на РС-Д държавна такса
върху уважения размер на предявените срещу него граждански искове-966,** лева,
както и 31,06 лева-възнаграждение за назцначената на досъдебното производство
експертиза.
По отношение на веществените
доказателства по делото, описани подробно в
приложението към обвинитлния акт, съдът ще се произнесе с определение на
основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Мотивиран така, съдът постанови
своята присъда.
СЪДИЯ: