Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
10.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8350/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.П.Г.,
с която са предявени срещу Б.И.Г.- *****ООД, с която е предявени искове с
правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1690 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от телесно увреждане, получено на 10.03.2016
г. в резултат на неизпълнение на задължението на служители на ответника за
обезопасяване на строителна площадка на ул. Панайот Хитов в гр. София.
Претендира законната лихва от деликта за неимуществените вреди и от датата на исковата
молба за имуществените вреди, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 10.03.2016 г. около 19,00 ч. при
преминаване по ул. Панайот Хитов се е спънала с арматурно желязо, излизащо от
оградата на строеж и преминаващо напречно над тротоара на улицата. В резултат
на инцидента получила увреждане на лява ръка – фрактура в горния край на
лъчевата кост. Претендира неимуществените вреди – преживени болки и страдания и
имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че арматурните железа
са поставени от предходен строител, стопанисващ обекта, правомерно – с цел
укрепване на изкопни работи. Твърди, че от момента на откриване на строителната
площадка е предприел всички възможни мерки за обезопасяване на тротоара –
осветяването му с нарочни светлини, поставяне на предупредителни табели и
поставяне на ограждания, недопускащи преминаване през него.
По делото е приет за съвместно
разглеждане при условията на евентуалност обратен иск от Б.И.Г.- *****ООД срещу
ДЗИ – О.З.ЕАД, с правно основание чл.223, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.171, ал.1 ЗУТ,
за сумата от 37690 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
процесното събитие след приспадане на уговореното самоучастие.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск ДЗИ – О.З.ЕАД оспорва
иска. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва да е
настъпило застрахователното събитие и твърдяното увреждане.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:
Установява се от показанията на
свидетеля Н.М., син на ищцата, че на 10.03.2016 г. около 18,30 ч. при движение по
тротоара на ул. Панайот Хитов, ищцата се е спънала в дълги арматурни железа,
излизащи от оградата на находящ се на мястото строителен обект и след падането
се оплакала от силна болка в ръката. Към момента на инцидента било тъмно.
Веднага след това свидетелят е транспортирал майка си до болница „Пирогов“,
където е приета за болнично лечение.
Установява се от представените
писмени доказателства – медицински документи (Епикриза - л.6) и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, че на процесната дата ищцата е получила закрито
многофрангментно счупване е на горния край на лявата лъчева кост и охлузване на
лявата длан. Вещото лице потвърждава причинната връзка между увредата и
падането – сочи, че този тип увреждания чeсто
се срещат при пешеходци, при
падане върху пътната настилка с изправен лакът. На ищцата е
извършена операция за отстраняване на фрагментите от счупената главичка и
подмяната й с ендопротеза. Пострадалата е изписана след 4-дневно болнично
лечение и възстановяването й е продължило амболаторно, с контролни прегледи,
предписан режим и обезболяващи лекарства. Изпитвала е болки с по-интензивен
характер през първите 30 дни след злополуката и в продължение на 2-3 седмици в
началото на рехабилитацията и затихващи до 3 месеца. Лечебният период е
продължил 1 месец, а възстановителния – още 2 месеца, като общо лечебният и
възстановителен период е приключил за 3 месеца. Наред с претърпените болки, по
време на първите два месеца ищцата е имала затруднения при движението на лявата
лакътна става и трудно се е обслужвала с нея. Към момента общото здравословно
състояние на ищцата е стабилизирано, счупената кост е подменена с протеза,
флексионните движения са почти възстановени, но роторните движения са останали
с дефицит от 10 градуса и в двете посоки.
Свидетелят М.сочи в показанията си,
че поради увреждането ищцата е напуснала работа, тъй като продължително е била
в отпуск по болест. Към момента продължава да има затруднения с ръката – не
може да държи здраво предмети с нея, не може да я отвори, като счупената лява
ръка й е доминантна.
Поради изложеното съдът приема, че по
заявения от ищцата механизъм е настъпило твърдяното увреждане, представляващо
счупване на ръката. Показанията на свидетеля, писмените доказателства и
медицицинската експертиза категорично установяват причината за падането и причинната
връзка между падането и настъпилото травматично увреждане.
Спорът между страните е концентриран
по въпроса относно наличието на противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да обезопаси строителната площадка
по начин, безопасен за движението на преминаващите пешеходци.
Съобразно чл.30, ал.1 и 2 и чл.37,
ал.2 и чл.38 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, строителят е длъжен да сигнализира със съответните знаци и табели, а при
необходимост - и със светлинни сигнали строителните площадки в урбанизирани
територии, като за
обезопасяване на работното оборудване на строителната площадка се използват
постоянни или временни ограждения, прилагани при шахти, стълби, балкони, … стърчащи части и части с остри ръбове и
краища. Когато опасната зона излиза извън границите на строителната площадка, в
резултат на което се ограничава, затруднява или спира движението, тя се
определя със схема за временна организация и безопасност на движението.
Между страните са безспорни следните
обстоятелства:
Разрешението за строеж на процесния
обект е издадено през 2008 г. на неучастващо в производството лице – В.К.****ООД,
което дружество е поставило процесните арматурни стоманени съоръжения за
задържане на земни маси от срутване. Ответникът се явява втори строител за този
обект - той открива своя строителна площадка на 29.02.2016 г., когато е издаден
Акт обр. №2. Тези обстоятелства, освен че не са спорни между страните, се
потвърждават и от представените писмени доказателства – Разрешение за строеж
(л.39) и Протокол за откриване на строителна площадка (л.35) и др.
Не се твърди арматурните съоръжения
за задържане на земни маси, в които се е спънала ищцата, да са
незаконосъобразно положени или да подлежат на премахване, поради това и тези
обстоятелства стоят извън предмета на делото и всички възражения на ответника
относно лицето, което ги е поставили и момента на поставянето им, няма да бъдат
обсъждани.
Спорните между страните обстоятелства
са следните:
Извършил ли е ответникът чрез своите
служители обезопасяване на тротоара чрез поставяне на насочено осветление,
предупредителни табели и заграждения, препятстващи достъпът на пешеходци и на
коя дата. По твърдения на ответника това е извършено преди датата на инцидента
- на деня на откриване на строителната площадка – 29.02.2016 г., а според ищеца
в деня на инцидента не са били налични нито осветление, нито табели и заграждения.
По спорните въпроси са събрани
гласни доказателства – разпитани са свидетелите на ответника (кумуто е
доказателствената тежест за този факт) Н.П.и Р.М., както и свидетеля на ищцата Н.М..
Свидетелите дават противоречиви показания. П.и М.сочат, че от започване на
работа на обекта – 29.02.2016 г. или 01.03.2016 г. лично двамата свидетели са
монтирали осветление на тротоара, табели с надписи „Премини на отсрещния
тротоар“, „Внимание дълбок изкоп“ и „Вход на строителен обект“, както и са
извършили заграждане на тротоара чрез ленти, за да се ограничи достъпът на
пешеходци по него. Загражденията са били налични и не са премахвани или скъсани
през целия период до премахване на арматурните железа от тротоара. В противоречие
на тези показания, свидетелят М.– очевидец на инцидента, сочи, че по време на
настъпването му тротоарът е бил тъмен и неосветен, дори не се е виждала
оградата на строителния обект. На мястото не е имало предупредителни табели или
някакъв вид ограждения, препятстващи преминаването на пешеходци през тротоара. Свидетелят
се е върнал на мястото три дни след инцидента по светло, за да направи снимки и
тогава е забелязал информационната табела на строителя, но не е имало
ограждания или предупредителни табели, забраняващи преминаване през тротоара, а
при посещение на следващия ден – 14.03.2018 г. вече е имало поставени
ограждения на тротоара.
При анализа на гласните
доказателства съдът приема, че няма причини, поради които да не кредитира някой
от свидетелите – и за тримата е налице форма на заинтересованост (свидетелите
на ответника са негови работници, а свидетелят на ищцата – родственик), поради
което не може по този критерий показанията на едни да бъдат зачетени, а на
други – пренебрегнати. Не се откриват и някакви вътрешни противоречия,
несъответствия или нелогични моменти в показанията им, които също да доведат до
изключване на някои от тях. Ето защо, при
наличното противоречие, съдът
следва да направи изводите си съобразно правилата за доказателствената тежест. За
фактите относно обезопасяване на тротоара, в тежест на ответника да проведе
пълно и главно доказване. Съдът приема, че това процесуално задължение не е изпълнено,
доколкото насрещното доказване, проведено от ищеца чрез показанията на
разпитания свидетел, в достатъчна степен разколебават изводите, формирани от
гласните доказателства на ответника. Отделно от това съобразно чл.157, ал.4 ЗУТ
в протокола за откриването на строителната площадка и определянето на
строителната линия и нивото, следва да се отразяват мерките за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд и безопасността на движението. В
представения по делото от ответника Протокол (л.35), съставен от негов
представител, не са вписани никакви мерки, нито във връзка с обезопасяване,
нито по организиране на движението на пешеходци през процесния тротоар. Това
също разколебава фактическите изводи от ангажираните от ответника гласни
доказателства. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява по
категоричен начин ответникът, чрез служителите си, да е изпълнил
нормативноустановеното си задължение да обезопаси строителната площадка по
начин, безопасен за движението на преминаващите пешеходци.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. По делото се установи осъществяването
на всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД: налице са вреди, изразяващи
се в телесно увреждане на ищцата, които са в причинна връзка с експлоатация на
строителна площадка, открита от ответника – причинени са от необезопасяване на
строителни елементи, опасни за живота и здравето, излизащи извън площадката, което
необезопасяване е противоправно (представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение) и е причинено чрез бездействие на лица, на които
ответникът е възложил работа (строителни работници, ангажирани на процесната
строителна площадка). Не е необходимо да се установява конкретното лице,
осъществило деянието (чрез бездействие), след като по делото е установено, че
за изпълнение на всички строителни дейности на обекта е имало наети от
ответника лица.
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените
й неимуществени вреди и имуществени вреди, представляващи физически болки и
страдания и разходи за лечение.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти: вида на увреждането – счупване на кост в доминантната за ищцата
лява ръка, интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване,
липсата на пълно възстановяване към момента – наличното ограничение в
движенията на ръката и отслабената хватателна способност и как увреждането се е
отразило с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. При така установените
факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 30000 лв. Искът за неимуществени вреди следва да се
уважи до посочения размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 40000
лв.
От съдебно-медицинската експертиза и
представените писмени доказателства се установява, че ищцата е направила
разходи в размер на 1690 лв., които не се покриват от здравната каса и които са
били необходими за пълноценно провеждане на лечението й. Ето защо искът за
имуществени вреди е основателен.
По обратния иск по чл.223, ал.1 КЗ
(отм.), вр. чл.171, ал.1 ЗУТ:
С оглед частичното уважаване на
главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Установява се от представените
писмени доказателства – Застрахователна полица от 18.08.2015 г., че между
ответника и третото лице помагач е възникнало правоотношение по застраховка „професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“, по силата на
която застрахователят следва да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Няма спор между страните, че е
уговорено и самоучастие на застрахования в размер на 10%.
С оглед уважаване на главните
искове, третото лице помагач – ответник по обратния иск дължи застрахователно
обезщетение в размер на присъдените суми за имуществени и неимуществени вреди,
намалени с договорения процент самоучастие – 10 на сто, или 27169 лв. Обратният
иск следва да се уважи до тази сума, като се постанови условен диспозитив - при
условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението си към пострадалия.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
разноските за държавна такса и разноските за експертиза, съразмерно с уважената
част от иска – за сумата от 252,03 лв.
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 ЗА - за оказана
безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от
1353,57 лв.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 239,87 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по обратния иск
направените разноски в размер на 1086,76 лв. държавна такса и 720,85 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1167,60 лв. – дължима държавна такса.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.И.Г.-
*****ООД, ЕИК:********, да заплати на Д.П.Г., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесно
увреждане, получено на 10.03.2016
г. в резултат на неизпълнение на задължението на служители на ответника за
обезопасяване на строителна площадка на ул. Панайот Хитов в гр. София, заедно
със законната лихва от 10.03.2016 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 1690 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от телесно
увреждане, получено на
10.03.2016 г. в резултат на неизпълнение на задължението на служители на
ответника за обезопасяване на строителна площадка на ул. Панайот Хитов в гр.
София, заедно със законната лихва от 06.07.2016
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 252,03 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.
ОСЪЖДА Б.И.Г.-
*****ООД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.38 ЗА сумата от 1353,57 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН:**********,
да заплати на Б.И.Г.- *****ООД, ЕИК:*******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 239,87 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ –
О.З.ЕАД, ЕИК:**********, да заплати на Б.И.Г.- *****ООД, ЕИК:********, на основание чл.223, ал.1 КЗ
(отм.), вр. чл.171, ал.1 ЗУТ, сумата от 27169 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 10.03.2016 г. на строителна площадка
на ул. Панайот Хитов в гр. София,
след приспадане на уговореното самоучастие, при условие,
че сумата от общо 31690 лв. бъде заплатена от Б.И.Г.- *****ООД, ЕИК:********на Д.П.Г.,
ЕГН:**********., като ОТХВЪРЛЯ
обратния иск за разликата до пълния предявен размер от 37690 лв.
ОСЪЖДА ДЗИ –
О.З.ЕАД, ЕИК:*********, да заплати на Б.И.Г.- *****ООД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 1807,61 лв., представляваща съдебни разноски по обратния иск.
ОСЪЖДА Б.И.Г.- *****ООД, ЕИК:*********, да
заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 1167,60 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: