РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Велико Търново, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101710 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. С.. Излагат се твърдения, че на
20.09.2021г. ***********е предизвикал пътнотранспортно произшествие като е загубил
управление над превозното средство, навлязъл е в насрещната пътна лента и е реализирал
удар с движещият се по нея товарен автомобил * при което е причинил на *И. С. фрактура
на шиен прешлен, мозъчно сътресение, рани и кръвонасядания в областта на главата и
тялото, придружени със силни болки и затруднения в движението на главата. Твърди се, че
за инцидента е образувано досъдебно производство и че от същия ищецът е преживял силен
стрес, който е довел до нарушения в обичайния начин на живот. Изтъква се, че виновният за
произшествието водач на лекия автомобил към момента на произшествието е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва
да покрие причинените вреди. Ищецът твърди, че на 10.12.2021г. е предявил претенция пред
застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като последният е отказал заплащане на
обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди от 25000 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск по основание и размер. Признава сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача на * към момента на пътнотранспортното
1
произшествие като оспорва механизма му и че в резултат от същото на ищеца са причинени
твърдените вреди. Излага доводи, че претендираното обезщетение е прекомерно и че
ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като не е бил с поставен обезопасителен
колан. Изтъква, че претендираната лихва е недължима тъй като са налице предпоставките на
чл. 108, ал. 3 от КЗ. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 20.09.2021г., * ищецът пътувал с поставен обезопасителен колан на предната дясна
седалка на управлявания от * товарен автомобил *. Автомобилът се движил * по прав и
мокър пътен участък, сигнализиран със знаци А12 предупреждаващ за неравности по
платното за движение, А15 предупреждаващ за опасност от хлъзгане, Б24 забраняващ
изпреварването и Б26 забраняващ движението със скорост над 50 км/ч. По същия пътен
участък, *се движил и управляваният от *лек автомобил *, по отношение на който с
ответника била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В участъка от пътя при * водачът на лекия автомобил не се съобразил с
пътната обстановка и със забраните и предупрежденията въведени с пътните знаци, като при
движение със скорост от 87,5 км/ч задните колела на превозното средство се плъзнали по
мокрия асфалт, то загубило устойчивост, напуснало полагащата му се пътна лента и
навлязло в пътната лента, по която със скорост от 86,2 км/ч се движил горепосоченият
товарен автомобил. Последвал челен удар между превозните средства и независимо от
поставения обезопасителен колан тялото на ищеца контактувало с парчета от счупеното
панорамно стъкло и с елементи от вътрешността на купето на товарния автомобил, в
резултат на което той получил фрактура на десен страничен израстък на първи шиен
прешлен, мозъчно сътресение, рани и кръвонасядания в областта на главата и тялото, като
започнал да изпитва болки и затруднения в движението на главата. Травмите наложили
домашно лечение като направили пострадалия неработоспособен за периода от 20.09.2021г.
до 03.12.2021г. След инцидента той ограничил контактите си с околните и започнал да
изпитва страх при пътуване с автомобил. На 10.12.2021г. ищецът предявил претенция до
застрахователя по смисъла на чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от произшествието неимуществени вреди, по отношение на която последният не
се произнесъл в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. От заключението на съдебно -
автотехническата експертиза се установява, че причина за настъпване на произшествието е
несъобразената с пътната обстановка скорост от водача на лекия автомобил, в резултат на
което той е загубил контрол върху управлението и последвало навлизане в пътната лента,
по която се е движил товарният автомобил. При тази ситуация сблъсъкът между превозните
средства е бил неизбежен тъй като към момента на възникване на опасността и двата
автомобила са се намирали на разстояние, надвишаващо опасната зона за спиране при
2
движение с максимално разрешената скорост за пътния участък. От заключението на
съдебно-медицинска експертиза се установява, че констатираните травматични увреждания
на ищеца, представляващи леки телесни повреди, са възможна последица от процесното
пътнотранспортно произшествие. Те са резултат както от камшичен удар, възникнал при
взаимодействие между главата на ищеца и подглавника на седалката, за което са
способствали инерционните сили от удара между автомобилите, така и от
съприкосновението му с елементи от купето на товарния автомобил. Предвид
обстоятелството, че получените травми като вид и характер са сравнително леки за удар с
толкова голям интензитет, вещото лице е достигнало до извод за ползване на
обезопасителен колан. Не са установени данни за изпадане в безсъзнание на ищеца от
полученото мозъчно сътресение като лечението и възстановяването от травмата на шията е
продължило около три месеца, а на останалите травми – около 25 дни. За срок от 20 – 25 дни
пострадалото лице е изпитвало интензивни болки и е следвало да търпи ограничения в
движението в областта на шията като с течение на времето се е възстановил напълно и без
усложнения.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил, който не е изпълнил
задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП да не превишава скоростта на движение,
сигнализирана с пътен знак Б26. Действията са извършени виновно тъй като е могъл да
предвиди, че при конкретната пътна обстановка и при движение със скорост от над 50 км/ч
увеличава вероятността от хлъзгане и от изгубване на управлението спрямо превозното
средство. Той не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността
като е действал небрежно и е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на
горепосочената разпоредба от ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното
произшествие, при което е последвал удар между автомобилите, вследствие на който на И.
С. са причинени леки телесни повреди. Ищецът няма вина за настъпване на вредите тъй като
с действията си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е
способствал за неговото развитие. Той е бил с поставен обезопасителен колан, който е
ограничил негативното въздействие на образувалите се при удара сили върху тялото, за
което свидетелстват по-леките увреждания, независимо от високата скорост при сблъсъка
между превозните средства. Водачът на лекия автомобил към момента на произшествието е
имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради
което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от
неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От гореизложеното се достига
до извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на
виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира
обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради
което предявения иск е доказан по основание.
3
От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди в областта
на шията, лицето и крайниците, които не са довели до трайна неработоспособност или
трайно влошаване на психоемоционалното състояние или на обичайния начин на живот.
Такива неблагоприятни изменения е имало само през първия месец след инцидента, когато
уврежданията са съпроводени с болки със значителен интензитет и ограничения в
двигателната активност, които за период от два месеца постепенно са затихнали и
отшумели, а движенията в областта на шията са възстановени в пълен обем. Ищецът
безспорно е изживял и стрес от инцидента, който е обичаен при настъпване на тежки
пътнотранспортни произшествия. Поради това, съдът след като съобрази характера и
интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено,
продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката на
увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за сумата от 14000 лв. е справедливо като в тази част
претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважена. Претенцията за разликата до
25000 лв. е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един
относително кратък период от време се е възстановил напълно от травматичните си
увреждания като по делото липсват доказателства последните да са довели до усложнения. С
оглед на това и предвид представяне на данни за банкова сметка, на основание чл. 429, ал. 3
от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да го заплати, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на застрахователната претенция – 10.12.2021г. до окончателното
изплащане. Възражението на ответника относно началния момент, от който следва да се
присъди обезщетението за забава е неоснователно. В Кодекса за застраховането е
разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава /чл. 497 от КЗ/ от
отговорността му за забава като функционално обусловена от отговорността на делинквента
/чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 от КЗ/. Поради това ответникът
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва
за забава от по-ранната дата между тази на уведомяване за настъпилото застрахователното
събитие и тази на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 840 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса и възнаграждения за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 545,60 лв., представляващи направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на И. С. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, *, сумите от 14000 лв. /четИ.десет хиляди лева/ - главница, представляваща
4
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 20.09.2021г. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.12.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, както и 840 лв. /осемстотин и
четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от И. С. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.09.2021г. *, в
частта за разликата от 14000 лв. до 25000 лв.
Осъжда И. С. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 545,60 лв. /петстотин
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5