О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .03.2020год.,
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание,
проведено на 24.03.2020
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван СТОЙНОВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело №738 по описа за 2020 година,
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" - МВР, представлявана от директора главен комисар Н. Ни., срещу решение №414/28.01.2020г. по гр. дело №11825/2019г. по описа на ВРС.
Жалбоподателят счита решението за необосновано и неправилно, поради което моли
да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Излага, че решението е постановено
при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните
работи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд
е допуснал субсидиарното прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от
17.01.2007 г. Не споделя извода на съда, че при липса на норма, която да
съответства на чл.31, ал.2 от отменена Наредба 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 е налице празнота в нормативната
уредба поради което е приложима Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Счита, че е налице специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не може да намерят
приложение разпоредбите на НСОРЗ (общото гражданско законодателство).
Твърди, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. В този смисъл изводът на първоинстанционният
съд е необоснован и неправилен. На следващо място излага, че не са изследван
действащите правни норми. Твърди, че чл.187 от ЗМВР допуска 8 часовият работен
ден и за нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и
общото с работниците и служителите в областта на работното време - 5 дневна
работна седмица и нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР. В този смисъл, счита, че претенцията е следвало да бъде напълно
отхвърлена. На следващо място се твърди, че първ. съд
не е обсъдил по никакъв начин спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни
механизми. От друга страна счита, че положеният нощен труд не следва да се
преобразува в извънреден такъв по смисъла на КТ и НСОРЗ, поради липсата на
кумулативно предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положеният труд
с посоченият от ищеца коефициент по реда на чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като му бъдат
присъдени направените пред двете инстанции разноски. В случай, че съдът не
отхвърли иска изцяло, то моли при постановяване на решение да бъде взето
предвид, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата
на чл. 9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. Въззивникът прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от
насрещната страна, в случай, че те надвишават минималния размер. Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Въззиваемата
страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, като
взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното
прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени
искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал.
1 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№11940/11.02.2020 на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР,
представлявана от директора главен комисар Николай Николов, срещу решение
№414/28.01.2020г. по гр. дело №11825/2019г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА
производството по делото в о.с.з. на 29.04.2020г.
от 9.30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.