Р Е Ш Е Н И Е
№...
15.04.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 18.03.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Таня Арнаудова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №551 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от “А.К.П.З.” ООД гр.София срещу Е.Г.Г. ***.
С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за стоков кредит
№***/04.08.2017г. с „Б.ДСК“ ЕАД. На 09.03.2018г. е подписано Приложение №1.1
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Б.ДСК“ ЕАД и
“А.К.П.З.“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено на ищеца. Налице
било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение
на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №323/2018г. по описа на РС-Гълъбово.
Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и
настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца
правен интерес да предяви настоящия установителен иск
по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
заплащане на сумата от 1279,85лв. – главница, представляваща задължение по
Договор за стоков кредит №***/04.08.2017г., 262,54лв. – договорна лихва за
периода от 21.08.2017г. до 09.03.2018г., 42,40лв. – мораторна
лихва за периода от 01.09.2017г. до 26.05.2018г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и
направените в настоящото производство разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на
постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е
назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез
особения си представител, в срока за писмен отговор
изразява становище, че предявеният иск е допустим. Не оспорва представените
от ищеца писмени доказателства. В съдебно заседание моли съдът
да постанови решение съобразно доказателствата по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №323/2018г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1279,85лв.
– главница, представляваща задължение по Договор за стоков кредит №***/04.08.2017г.,
262,54лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 09.03.2018г.,
42,40лв. – мораторна лихва за периода от 01.09.2017г.
до 26.05.2018г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и
направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за
изпълнение №192/06.06.2018г. Ответникът
не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената
заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това обуславя за ищеца правния
му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор за стоков
кредит №***/04.08.2017г., фактура №**********/04.08.2017г. се установява, че на 04.08.2017г.
ответникът е сключил договор за стоков кредит с „Б.ДСК“ ЕАД за сумата от 1279,85лв. С
подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване чрез месечни вноски, съгласно погасителен
план. Ответникът дължал ,, месечни вноски от 127,77лв. всяка и последна
дванадесета вноска от 107,11лв. Ответникът не оспори фактите изложени в
исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, нито направи
някакви доказателствени искания за опровергаване на тези факти, поради което
съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният
договор за заем.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017г., Потвърждение за извършената
цесия, Приложение
№1.1/09.03.2018г. към
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/,
Пълномощно на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, оригинал
на Уведомление до Е.Г.Г. на основание
чл.99 ЗЗД се
установява, че на 29.09.2019г. „Б.ДСК“ ЕАД е сключило Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ с “А.К.П.З.” ООД. На 09.03.2018г. с подписването
на Приложение №1 към Рамковия договор, задължението на ответника е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на
изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за
ответника, изпратено заедно с исковата молба.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за кредит и последващото
прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се
опроверга факта, че процесният договор е породил
желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е
преустановил плащането по договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по
договора. Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен
иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 119,49лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса и 150лв., представляващи
платеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната
помощ
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК
“Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника
да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №192/06.06.2018г., в размер на 31,70лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00лв.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “А.К.П.З.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т.Я.К., изпълнение на парично задължение в размер на 1279,85лв. /хиляда двеста седемдесет и девет лева и 85 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за
стоков кредит №***/04.08.2017г., 262,54лв.
/двеста шестдесет
и два лева и 54 стотинки/ – договорна лихва за периода
от 21.08.2017г. до 09.03.2018г., 42,40лв.
/четиридесет и два
лева и 40 стотинки/ – мораторна лихва за периода от
01.09.2017г. до
26.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.06.2018г.
до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №192/06.06.2018г. по ч.гр.дело №323/2018г. по описа на РС
гр.Гълъбово.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на
“А.К.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Т.Я.К., направените разноски по делото в размер на 269,49лв. /двеста шестдесет и девет лева и 49 стотинки/, представляващи платената от ищеца
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “А.К.П.З.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т.Я.К., направените разноски по заповедното производство в
размер на 31,70лв. /тридесет и един лева и 70 стотинки/ за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.
/петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №192/06.06.2018г. по ч.гр.дело №323/2018г. по
описа на РС гр.Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: