Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
Н.
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 9358 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №
75680/26.03.2019 г. постановено по гр.д.№ 28005/2018 г. СРС, 71 с-в е признал
за установено по предявените по реда
на чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че П.Н.С., ЕГН **********, дължи на С.в. АД, ЕИК ********сумата от 492,65 лв. за
доставена и потребена вода за периода от 16.02.2015 г. до 06.01.2018 г. по
партида с клиентски номер ********** за имот на адрес гр.София,
ж.к.********, ведно със законната
лихва от 15.02.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска
за горницата до заявените 2466,72 лв. и за периода от 04.06.2012г. до
15.02.2015г., като погасени по давност и чрез плащане; сумата от 341,84 лв. -
лихва за забава върху непогасеното по давност вземане, изтекла за периода от
16.02.2015 г. до 06.01.2018 г., като е
отхвърлен иска за горницата до
заявените 649,32 лв. и за периода от 05.07.2012г. до 15.02.2015г., като погасени по давност, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
10422/2018г. на СРС, 71 с-в.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника П.Н.С. срещу постановеното решение,
в частта, с която са уважени предявените срещу нея искове. Изложени са доводи
за неправилност на постановеното от СРС решение, тъй като е постановено при
неправилно нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно
СРС бил приел, че е потребител на услуга на водоснабдяване на недвижимия имот с
клиентски номер **********. По изложени фактически и правни доводи още с
писмения отговор на исковата молба ответникът е възразил, че не е собственик на
имота или носител на вещно право на ползване върху имота с посочен клиентски номер. От своя страна
представените в производството пред първата инстанция фактури се отнасяли за
друг клиентски номер. Това, според ответника, е довело до недоказване твърденията
на ищеца и съответно обуславя неоснователност на предявените искове. Като се е
произнесъл в отклонение на установените по делото факти, съдът е постановил
неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част. Излага,
че не е потребител на ВиК услуги.
Въззиваемата страна С.в.
АД в срока по чл.263 ГПК не е подала отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от
посоченото в жалбите.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. Постановеното решение е правилно и при постановяването му е приложен
правилно материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения. Във връзка
с наведените във въззивните жалби доводи срещу правилността на постановеното
решение, съдът намира следното:
Софийски районен съд е
бил сезиран с установителни искове по реда
на чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаване, че П.Н.С. дължи на С.в. АД сумата
от 2466.72 лв. за
доставена и потребена вода за периода от 04.06.2012
г. до 06.01.2018 г. по партида с клиентски номер ********** за
имот на адрес гр.София, ж.к.********, ведно със законната лихва от 15.02.2018г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и сумата 649.32 лв.-законна лихва за забава върху сумата от
05.07.2012 г. до 06.01.2018 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10422/2018г. на СРС, 71 с-в.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответницата не е оспорила, че е потребител на ВиК услуги за посочения имот и е заявила, че за периода от 04.06.2012г. до 01.01.2015 г.
претендираните задължения били погасени по давност, а за периода 2015-2017 г.
била заплатила изцяло дължимата сума от 801,20 лв. Поради тези причини, моли за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното пред
първата инстанция производство е установено в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от действащата Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ. бр. 88 от 8
октомври 2004 г. И чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, че ответникът е потребител на услугите В и К за имот находящ се на адрес гр.София, ж.к.********.
Чрез представените пред
първата инстанция доказателства и констатациите на приетата ССчЕ, чийто изводи
настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че формираните
задължения за потребени ВиК услуги в имота се отнасят за партида с клиентски
номер ********** със съдебно договорна сметка № **********. Именно по тази
партида са отчетени извършените от ответника погашения чрез плащания и по тази
партида е отчетено погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.
Изложените доводи от
ответника за липса на облигационни отношения с ищеца във връзка с доставени и
ползвани ВиК услуги в имота са преклудирани, доколкото не са напревени в срока
за писмен отговор на исковата молба указан в чл.131 ГПК. В срок е извършено
признание от ответника на правопораждащите спорното право факти, а именно, че е
потребител на ВиК услуги в имота, част от които са били заплатени, а по
отношение на друга част е налице изтекла погасителна давност.
При съобразяване, че
ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК на 15.02.2018 г., а
приложимата погасителна давност за задълженията е тригодишна според указанията
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и дадените разяснения в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел за основателни претенциите за посочените размери - 492,65 лв.-главница за доставена и потребена вода за периода от 16.02.2015
г. до 06.01.2018 г. по партида с клиентски номер ********** за имот на адрес гр.София, ж.к.********, и 341,84 лв. - лихва
за забава върху главницата за периода от 16.02.2015 г. до 06.01.2018 г., като е отчел и извършеното от ответника плащане на
сумата 801.20 лв. на 08.06.2018 г., според въведеното в срока по чл.131 ГПК
правопогасяващо възражение.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора
в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. Въззиваемата
страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 75680/26.03.2019 г. постановено по гр.д.№ 28005/2018 г. СРС, 71 с-в, в
частта, с която е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, П.Н.С., ЕГН **********, дължи на С.в. АД, ЕИК ********сумата от 492,65 лв. –главница за
доставена и потребена вода за периода от 16.02.2015 г. до 06.01.2018 г. по
партида с клиентски номер ********** за имот на адрес гр.София,
ж.к.********, ведно със законната
лихва от 15.02.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 341,84 лв. -
лихва за забава върху непогасеното по давност главно вземане, изтекла за
периода от 16.02.2015 г. до 06.01.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
10422/2018г. на СРС, 71 с-в.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.