Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен,
06.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, VI
граждански състав, в
публично заседание на 06.10.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Анета
Христова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№4666 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взема предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 КТ, чл.344 ал.1 т.3 от КТ
вр. чл.225 ал.1 КТ и чл.220 ал.1 КТ.
Делото е образувано
по подадена искова молба от М.Г.И.от с.***срещу Кметство с.***, общ.***, представлявано
от кмета Й.Д., в която се твърди, че ищцата е работила при ответника от
21.01.2016 г. до 29.05.2017 г. по трудово правоотношение като ***Твърди, че на
29.05.2017 г. й била връчена Заповед № 02 от 29.05.2017 г., с която трудовото й
правоотношение било прекратено на осн. чл. 328 ал. 1
т. 6 КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Твърди, че
ищцата притежава средно образование, но няма квалификация по икономическа
специалност и не притежава документ за завършен курс за работа с компютърни
системи. Твърди, че към датата на сключване на трудовия договор на ищцата и
допълнителното споразумение към същия такова изискване не е било необходимо.
Твърди, че с отделна заповед №01/19.05.2017 г. на кмета на с.***е била
утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността ***и съгласно тази длъжностна характеристика
за длъжността са били въведени новите изисквания – средно специално образование
с икономическа специалност и компютърна грамотност, удостоверено с документ за завършен курс за
работа с компютърни системи. Счита, че заповедта за уволнението й е
незаконосъобразна, тъй като при въвеждане на новите изисквания за длъжността
работодателят не е действал добросъвестно в съответствие с чл.8 ал.1 КТ, като
навежда доводи за недобросъвестност, злоупотреба с право и липса на обективна
необходимост от въвеждане на това ново изискване за заемане на длъжността.
Твърди, че работодателят е приложил дискриминационен подход. Твърди също и че
има неизплатено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ в размер на 487,60 лв.
Моли
се съда да признае уволнението и за незаконно и да отмени Заповед № 02 от
29.05.2017 г., да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да
осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради уволнението – от 29.05.2017 г. до 29.11.2017 г. в размер на 2925,60 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; да осъди ответника на осн. чл. 220 ал.1 КТ да
заплати на ищцата обезщетение от 487,60 лв. за неспазено предизвестие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Препис
от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника по делото, и в
едномесечния срок след получаването е представен писмен отговор. Твърди се, че
искът по чл.220 ал.1 КТ е недопустим, тъй като заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие се дължи само при законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди, че в издадената Заповед № 02 от 29.05.2017 г.
за прекратяване на ТПО на ищцата изрично е вписано, че обезщетение по чл.220
ал.1 КТ е дължимо, поради което липсва правен интерес от предявяване на такъв
иск. Твърди се, че до момента такова обезщетение фактически не е изплатено, но
по въпроса за неговата дължимост няма правен спор.
Оспорва изцяло предявените обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и
т. 2 КТ и чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ като неоснователни. Излага доводи, че
въпреки категоричното изискване на чл.127 ал.1 т.4 КТ при сключването на
трудовия договор с ищцата на същата не била връчена длъжностна характеристика
за длъжността от страна на тогавашното ръководство на общината. Излага доводи,
че при констатирането на този пропуск е била изготвена такава. Излага доводи,
че при съпоставяне на задълженията на длъжността с тези на останалите служители
се констатира, че изпълняващият тази длъжност ще следва да изготвя чрез
компютърна система множество справки и писма, в т.ч до Община ***, ОбС „Земеделие и гори“, Д „ИТ“ ***относно спазване
изискванията за ЗБУТ и противопожарна безопасност и до множество други
административни органи. Твърди, че от преки наблюдения върху няколкомесечната работа на ищцата е установил, че същата не
се справя с елементарна компютърна обработка на официални документи, като не се
опитва да повиши квалификацията и нивото на работата си. Твърди, че при
евентуално заместване на служителите при ползване на платен годишен отпуски или
отпуск поради временна неработоспособност, на ищцата би се наложило поемане на
допълнителни функции, предполагащо образование и квалификация на съответното
ниво. Твърди, че със заповед №01/19.05.2017 г. била утвърдена длъжностна
характеристика за заеманата от ищцата длъжност, като били въведени изискванията
минимум средно специално образование с икономическа специалност и умения за
работа с компютър. Твърди, че поради отсъствие на ищцата поради отпуск за
временна неработоспособност, приетата със заповед №01/19.05.2017 г. длъжностна
характеристика й била връчена с обратна разписка на 26.05.2017 г. Твърди, че
действията по прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са изцяло
съобразени с разпоредбите на КТ. Оспорва твърденията за недобросъвестност и
дискриминационен подход. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноските по делото.
С
уточняваща молба по делото след дадени от съда указания ищцата е посочила, че
искът по чл.220 КТ е предявен при условията на евентуалност спрямо исковите
претенции по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 КТ.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно
по делото е, че ищцата е работила при ответника от 21.01.2016 г. до 29.05.2017
г. по безсрочно трудово правоотношение на длъжност ***, видно от представен
трудов договор № 6/21.01.2016 г. и допълнително споразумение към същия от
03.01.2017 г.
Със
заповед от 19.05.2017 г. на кмета на кметство с.***е утвърдена длъжностна
характеристика за заеманата от ищцата *** в кметството, и като изисквания за
заемане на длъжността са въведени средно специално образование с икономическа
специалност и специфично изискване – компютърна грамотност, удостоверена с
документ за завършен курс на работа с компютърни системи. Длъжностната
характеристика била връчена на лицето на 26.05.2017 г. по пощата. На 29.05.2017
г. й била връчена Заповед № 02 от 29.05.2017 г. на кмета на кметство с.***, с
която трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ
и при двете предпоставки, предвидени в хипотезата на нормата-когато работникът
или служителят не притежава необходимото образование и професионална
квалификация за изпълняваната работа.
По
делото не е спорно, че ищцата притежава средно образование, като същата не
притежава квалификация за икономическа специалност, както и документ за
завършен курс на обучение за работа с компютърни системи.
По
делото е представено поименно щатно разписание на длъжностите от 01.03.2017 г.,
утвърдено от кмета на кметство с.***, както и поименно щатно разписание на
длъжностите и работните заплати на заетите в звено „Други дейоности по
икономиката“ по ПМС №372/22.12.2016 г. в кметство с.***, утвърдено от кмета на
кметството, от дата 01.01.2017 г., в което длъжността на ищцата фигурира.
Приета
е ССчЕ, базирано на представените от счетоводството на ответника ведомости на
ищцата и доказателствата по делото, се установява, че за периода от 29.05.2017
г. до 14.09.2017 г. стойността на обезщетението по чл.225 КТ възлиза на 1757,37
лв. БТВ на ищцата за месеца, предхождащ уволнението- 03.2017 г. поради отпуска
по болест, възлиза на 487.60 лв. За периода от 29.05.2017 г. до 29.11.2017 г.
/шест месеца/ общата стойност на обезщетението по чл.225 КТ възлиза на 2925,60
лв. В заключението на приетата ССчЕ е посочено също така, че на ищцата е
начислено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 487,60 лв., заплатено на
13.07.2017 г. по банкова сметка *** „ПИБ“ АД.
По
делото са представени два броя заверени копия на длъжностна характеристика за
длъжността ***към Община *** към 29.05.2017 г., утвърдени в съответствие с
чл.17 от Устройствения правилник на общината, видно от които в изискванията за
заемане на длъжността е включена като образователна степен-средно образование,
професионален опит не се изисква, а като специфични изисквания е посочено
лицето да не е осъждано и да не е лишено от право да заема такива длъжности.
Ищцата
е останала без работа до 02.10.2017 г., което се констатира от представените по
делото доказателства-служебна бележка от Агенция по заетостта.
Разпитани
са свидетелите Т.И.П.от гр.*** –бивш кмет на с.***за периода от 2011 – 2015 г. и свидетелката М.И.Г.от гр.***, заемаща длъжността *** с.***.
От
показанията на свидетеля П.се установява, че ищцата е назначена на заеманата от
нея преди уволнението длъжност от кмета Н.Т.. По отношение начина на
утвърждаване щатното разписание и съставянето на длъжностните характеристики по времето,
когато същият е бил кмет свидетелят посочва, че щатното разписание се предлага
от кмета на Община ***, тъй
като село ***е село в община ***, поради
което общинският кмет
предлага щатното разписание. След като се одобри от общинския съвет, щатното разписание се
съгласува със секретаря на общината. След като се се одобри, се предлагат или пускат тези щатни
бройки на всяко едно съответно кметство. Свидетелят посочва, че длъжностната
характеристика на всеки един служител –
Служба «ГРАО» или Служба «Стопанска дейност» се определя от съответната
дирекция или съответно от директора на дирекцията в общината. Редът за промяна
на такава характеристика е предложение от кмета на кметството до кмета на
Община ***, тъй като кметствата и кметовете от общината са под шапката на
общинския кмет. Свидетелят
посочва, че се коментира, че ищцата не е била освободена от длъжност поради
несправяне с работата, а на личностна основа, тъй като между нейното семейство
и това на кмета имало вражда.
Свидетелката
М.Г. посочва в своите показания, че доколкото е запозната, при назначаването на
ищцата не й е била връчена длъжостна характеристика. Посочва, че длъжността на ищцата
изисква работа с компютър дотолкова, колкото има кореспонденция с други
институции, правене на списъци и т.н. Посочва, че ищцата си е направила e-mail след постъпването си на длъжност
в кметството, като електронната поща й била направена от нейната дъщеря. Започнала да се учи да
пише официални писма, които свидетелката преглеждала. С течение на времето
ищцата навлязла в работата. Свидетелката посочва, че преди време, когато й се
наложило да ползва продължителен отпуск, била замествана от тогава
изпълнявалата дейността на ищцата служителка, но ищцата не поискала свидетелката
да я запознае със спецификата на работата си с оглед евентуално възможността
свидетелката да я замества при нейно отсъствие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ:
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото е съществуването
на това потестативно право.
Съгласно изложените от страните твърдения с доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест по спора, като на всяка от страните са
дадени конкретни указания относно релевантните за решаване на спора и подлежащи
на доказване факти.
В настоящия случай в тежест на ищцата е било да докаже,
че е била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено с обжалваната заповед, оставането си без работа
и периода, в който е останала
без работа, размера на обезщетението, което претендира за оставането си без работа. Да докаже,
че отговаря на нововъведените
изисквания за заемане на длъжността. Да докаже, че въвеждането на новите изискания за заемането на длъжността представлява злоупотреба с право и е извършено
от работодателя целенасочено само с цел да уволни ищцата.
В тежест на ответника е
било да докаже, че заповедта
за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото в нея
основание е законосъобразна, че заповедта
е връчена на ищцата, че е спазена законовата процедура за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на посоченото
в заповедта правно
основание. Да докаже въвеждането
на нови изисквания за заемане
на длъжността ***по отношение на необходимото
образование и професионална квалификация. Да докаже, че въведените нови изисквания за заемане на длъжността ***по отношение на необходимото
образование и професионална квалификация са въведени от компетентен орган.
Да докаже обективната необходимост от въведените нови изисквания за необходимо образование и професионална
квалификация за заеманата от ищцата
длъжност.
По исковете за обезщетение
да докаже, че същото е изплатено.
При така разпределената
доказателствена тежест по делото не се доказа извършеното от ответника прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата да е било законосъобразно, доколкото не се
установява въведените променени изисквания за заемане
на длъжността ***по отношение на необходимото
образование и професионална квалификация да са въведени от компетентен орган.
Съобразно приетото в съдебната практика- т.напр.решение от 30.04.2015 г. по
гр.д.№7153/2013 г. на ВКС, IV г.о., съгласно разпоредбите на
чл.19,ал.3,т.2 от Закона за администрацията/ЗА/, както и чл.38, л.1 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ кмета на община и кмета на
кметство са териториални органи на изпълнителната власт.
Според текста на чл.33,ал. 4 от ЗА правомощията на кмета на общината се
определят със закон. Подробната уредба на правомощията на кмета
на общината е в разпоредбата
на чл. 44,ал.1,т.т.1-19 ЗМСМА. Сред тях съгласно чл.44,ал.1,т.3 е назначаване
и освобождаване от длъжност
на служителите в общинската
администрация, с изключение на тези
по чл. 46,ал.1,т.4 ЗМСМА, както и да налага предвидените в закона дисциплинарни наказания. В правомощията
на кмета на общината е
включено и утвърждаването на устройствения
правилник на общинската
администрация – чл.44,ал.1,т.17 ЗМСМА. Извън правомощията на кмета на общината е назначаването и освобождаването от длъжност на служителите от общинската
администрация в кметството, които
подпомагат дейността на кмета – чл. 44,ал.1,т.3, вр.чл.46,ал.1,т.4 ЗМСМА.
Правомощията на кмета на кметство са уредени в разпоредбите на чл.46,
ал.1,т.т.1-12 ЗМСМА. В рамките на тези правомощия съгласно чл.46,ал.1,т.4 ЗМСМА
е предвидено изрично кметът на кметство да назначава и освобождава служителите
от общинската администрация в кметството, които подпомагат неговата дейност в
съответствие с утвърдената численост и структура и не е включено правомощието
да утвърждава устройствен правилник на общинската администрация на кметството.
Такова правомощие има само кмета на общината – чл. 44,ал.1,т.17 ЗМСМА.
Общата численост и структурата на общинската администрация в общината,
района и кметството се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на
общината – чл.21, ал.1,т.2 ЗМСМА. Съгласно разпоредбите на чл.12, ал.1 от
Закона за администрацията дейността на администрацията се осъществява от
държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Редът за
назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон, а
служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на
труда – ал.2 и ал.3-та. Длъжностите, които заемат държавните служители и
лицата, работещи по трудово правоотношение се определят в Класификатора на
длъжностите в администрацията. Съответно в класификатора се посочват и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се
заема – чл.13 ал.1 ЗА. Според чл. 14 ал.1 ЗА за заемане на определена длъжност
в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено
образование и професионален опит, като основните изисквания за заемане на
длъжност в администрацията се определят със закон – чл.14,ал.2.
С устройствения правилник на съответната администрация могат да се
определят и допълнителни изисквания – различни по вид и по-високи по степен от
минимално предвидените – чл.14,ал.3. Както се посочи,
само в правомощията на кмета на общината е да утвърждава устройствения
правилник на общинската администрация – чл.44,ал.1,т.17 ЗМСМА, който текст е
специален спрямо общия – Закона за администрацията. Анализът на посочената
законова уредба налага извода, че в рамките на работодателската власт на кмета
на кметство не е включено правомощието с длъжностна характеристика да променя
изискванията за образование и квалификация за длъжностите на служители от
общинската администрация, подпомагащи неговата дейност.
Видно от представената по делото длъжностна
характеристика на длъжността ***в кметство
с.***, с която е въведено изискване за средно специално образование с
икономическа специалност и компютърна грамотност, удостоверено с документ за завършен курс за
работа с компютърни системи, същата е била утвърдена от кмета на кметство с.***със заповед №01/19.05.2017 г. Същевременно от представените два броя заверени
копия на длъжностна характеристика за длъжността ***към Община *** към
29.05.2017 г., утвърдени в съответствие с чл.17 от Устройствения правилник на
общината, в изискванията за заемане на длъжността е включена единствено образователна
степен-средно образование, професионален опит не се изисква, а като специфични
изисквания са посочени служителят да не е осъждан и да не е лишен от право да
заема такива длъжности. По делото не са представени от страна на ответника
доказателства промяната в изискванията за заемане на длъжността на ищцата да е
била осъществена от компетентен орган- кмета на Община ***, както и по
установения за това ред.
С
оглед изложеното и доколкото от страна на работодателя не се доказа съобразно
разпределената доказателствена тежест като елемент от
фактическия състав на извършеното прекратяване на трудовия договор на основание
чл.328 ал.1 т.6 КТ въведените нови изисквания
за заемане на длъжността ***по
отношение на необходимото образование и професионална квалификация да са
били въведени от компетентен орган и по установения за това ред, съдът намира,
че заповедта за прекратяване
на трудовия договор на това
основание се явява незаконна, а предявеният
иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ – основателен, като Заповед № 02 от 29.05.2017 г. е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
От друга страна, с установената практика по приложението на чл. 8 КТ с чл. 328, ал.1,
т.6 КТ е прието, че преценката
на работодателя за промяна в изискванията
за заемане на определена длъжност
е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена
императивна правна норма, не се злоупотребява
с право или не е установен дискриминационен подход. При това
положение съдът намира също така и че доколкото извършената промяна в
изискванията за заемане на длъжността е извършена от некомпетентен орган, работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл.328 ал. 1 т. 6 КТ и е
действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8 ал.1 КТ, като е упражнил правото си на уволнение превратно, след
като не са били налице основанията за уволнение, предвидени в нормата на чл.
328 ал.1 т. 6 от КТ.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и обусловеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – ***при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищцата
на работа, тъй като същата е работила по безсрочно трудово правоотношение, а не
по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
Относно иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателен и е акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода 29.05.2017 г. – 02.10.2017 г. Видно от представената
служебна бележка от Агенция по заетостта, ищцата е останала без работа за
периода 29.05.2017 г. – 02.10.2017 г., като на същата следва да бъде присъдено
частично обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за периода от 29.05.2017 г. – 02.10.2017 г. в размер на 2129,83 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата
молба-26.06.2017 г., до окончателното изплащане на сумата. За разликата
над 2129,83 лв. до претендирания размер от 2925,60
лв. и за периода от 02.10.2017 г. до 29.11.2017 г. искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По евентуалния иск с правно
основание чл.220, ал.1 КТ:
Предвид несбъдването на вътрешно - процесуалното условие, под което е бил
предявен иска по чл.220, ал.1 КТ, съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
Ищцата претендира направените разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.,
както и 6 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна
следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за съдебно
удостоверение съразмерно с уважената
част от предявените искове, а именно – сумата в размер на 261,11 лв.
С оглед отхвърлената
част от исковете ищцата следва да заплати на ответника
разноски в размер на 149,26 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС дължимата
държавна такса по отношение на предявените искове,
съразмерно с уважената им част - а
именно - сумата в размер на 147,59 лв., както и 90 лв. депозит за вещо лице в полза на бюджета на съда.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М.Г.И., с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
извършено със заповед Заповед № 02 от 29.05.2017 г. на Кмета на Кметство с.***,
общ.***, с което на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовото правоотношение
на М.Г.И.е прекратено, считано от 29.05.2017 г., като на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ ОТМЕНЯ Заповед № 02 от
29.05.2017 г. на Кмета на Кметство с.***, общ.***, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ М.Г.И., с ЕГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност ***в Кметство с.***.
ОСЪЖДА Кметство
с.***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д., ***, да заплати на М.Г.И., с ЕГН **********
сумата от 2129,83 лв. за периода 29.05.2017 г. – 02.10.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба-26.06.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2925,60 лв. и
за периода от 02.10.2017 г. до 29.11.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.Г.И., с ЕГН **********, срещу Кметство
с.***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д., ***, евентуален иск с правно основание
чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата в размер на 487,60 лв., представляваща
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА Кметство
с.***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д., *** да заплати на М.Г.И., с ЕГН **********
сумата от 261,11 лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Г.И.,
с ЕГН ********** да заплати Кметство с.***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д.,
*** на сумата от 149,26 лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА
Кметство с.***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д., *** да заплати по сметка
на Пл РС сумата в размер на 147,59 лв. държавна такса върху уважената част от исковете, както и 90 лв. депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: