Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16479/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес ***,
обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
1. установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане на установено дължимостта на сумите по
Заповед № 260641/09.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – Варна, 17 състав, за
следните парични вземания: сумата от 2 065,78 лева – главница по Договор за
потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 608,12 лева - възнаградителна (договорна) лихва за периода от 15.12.2018
г. до 03.09.2019 г., сумата от 61,18 лева - обезщетение за забава за периода от
16.01.2018 г. до 03.09.2019 г.; сумата от 236,75 лева - обезщетение за забава
за периода от 04.09.2019 г. до 20.09.2020 г.;
2. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 031,50 лева -
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което
вземания произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит №***
от 13.12.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги; сумата от 26,64 лева - обезщетение за забава върху неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 16.01.2018
г. до 03.09.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/; сумата от 103,10 лева
- обезщетение за забава върху неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги за периода от 04.09.2019 г. до 20.09.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за
потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г. на ответника е предоставена в заем сумата
от 2 500 лева, наредена по банков път
на 13.12.2017 г. Съгласно условията
на договора, ответникът се задължил да погаси кредита на 36 месечни вноски,
всяка в размер на 121,99 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 41,17 %
или 0,11 % на ден и ГПР от 49,89 %. Наред с това,
ответникът се задължил да заплати сума в общ размер на 2 925,36 лева за
закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от
Общите условия към договора и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Пакетът от допълнителни услуги включвал
разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, възможност длъжникът да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Сочи се, че предоставянето на допълнителните услуги не било свързано с дейността на кредитора по кредитиране,
а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.
Поддържа се, че длъжникът е
направил десет пълни и една непълна погасителни вноски по кредита, поради
което, на основание т.12.3. от Общите условия, кредитът е станал предсрочно
изискуем на дата 03.09.2019 г., за което до ответника е изпратено уведомително
писмо, което не е потърсено от получателя. Твърди се, че общо погасеното от
ответника задължение по процесния договор е в размер
на 2 373,40 лева, от които: 2 174,96 лева са отнесени към месечни
вноски по погасителен план, 88,44 лева – към обезщетение за забава и 110 лева –
към такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4. от Общите условия към договора.
Твърди се, че за останалите
незаплатени суми по кредита за главница, договорно възнаграждение и обезщетение за
забава ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като
заявлението на същия било отхвърлено в частта за претендирано
възнаграждението за закупен допълнителен пакет от услуги и обезщетение за
забава върху същото, за които вземания съдът е дал указания на ищеца да предяви
осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр.
ал. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание
ищецът не се представлява. В депозирано писмено становище се поддържат
предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Твърди се, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен като противоречащ на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и по-конкретно - на тези на чл. 10, чл. 22 и
чл. 23 от същия, както и че недействително е и сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че с
оглед направените от ответника плащания по кредита, чистата стойност на същия е
погасена, както и че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. В условията на евентуалност е направено
възражение за погасяване на претендираните от ищеца
суми по давност.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
В писмени становища се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се
разноски.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения Договор
за потребителски кредит***№*** от 13.12.2017 г. се установява, че „П.К.Б.“
ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на К.Р.Д. – потребител (клиент), сумата от 2 500
лева, срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно
с фиксирана възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент (ГЛП) от 41,17 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,89 %, или
общо сумата от 4 391,64 лева в срок от 36 месеца при размер на погасителната
вноска от 121,99 лева. Наред с това, в договора е отразено, че по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги от потребителя е дължимо и възнаграждение
от 2 925,36 лева с размер на вноската по допълнителния пакет от 81,26 лева.
Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е посочено в
размер на 7 317 лева със сборна погасителна вноска от 203,25 лева и падеж
15-то число от месеца.
По повод преддоговорните
отношения между страните по делото са приложени следните документи, подписани
от ответника, а именно: искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
допълнителна преддоговорна информация, приложение към
формуляра.
Към доказателствения
материал по делото е приобщено и подписано от страните Споразумение от 13.12.2017
г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски
кредит №***. В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да
бъдат предоставени от кредитора на клиента, са следните: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението,
клиентът се задължава да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето
(респективно възможността за предоставянето) на описаните услуги в размер,
посочен в договора за потребителски кредит, като изискуемостта на цялото
възнаграждение възниква с подписването на споразумението, но страните се
съгласяват да бъде разсрочено за срока на договора за кредит на равни месечни
вноски, добавени към вноските за погасяване на главницата по кредита.
Договорът и споразумението са
сключени при Общи условия (ОУ), като по делото са представени същите, подписани
от клиента и кредитора на всяка страница.
Представен е погасителен план,
подписан от клиента, който съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски по договора за кредит и
споразумението, всяка от които в размер на 203,25 лева, при падеж на първата
вноска – 15.01.2018 г. и на последната – 15.12.2020 г.
От съдържанието на приложения Анекс №
1 към Договор за потребителски кредит №*** за отлагане на вноски от дата 25.04.2018
г. се установява, че по искане на клиента е отложена вноска № 4 от договора,
като клиентът се е съгласил да изплаща кредита по нов погасителен план,
неразделна част от анекса, съгласно който отложената вноска се заплаща в края
на погасителния план. След сключването на анекса ГЛП по кредита се запазва в
размер на 41,17 %, а ГПР се изменя в размер на 46,63 %, като останалите клаузи
по договора и споразумението остават непроменени.
Приобщен е и измененият погасителен
план, в който е добавена 37-ма вноска с падеж 15.01.2021 г.
Видно от представено преводно
нареждане от 14.12.2017 г., на посочената дата сумата от 2 500 лева е
преведена от ищцовото дружество по посочената в
договора за кредит банкова сметка ***.
От представеното извлечение по сметка
по Договор за кредит №*** се изяснява, че длъжникът е извършил частични
плащания по договора в общ размер към 07.12.2020 г. от 2 373,40 лева, като
последното плащане е от дата 15.12.2018 г., с което е погасена частично 12-та
вноска от погасителния план.
Приложено по делото е Уведомително
писмо от дата 12.02.2020 г. от „П.К.Б.“ ЕООД, адресирано до К.Р.Д.,
в което е обективирано волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото
липсват данни относно получаването на писмото от неговия адресат.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. №***г. по
описа на Районен съд – Варна, *** състав, е видно, че въз основа на подадено на
21.09.2020 г. заявление от „П.К.Б.” ЕООД срещу К.Р.Д. е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за главница, законна лихва, договорна лихва и обезщетение за забава по Договор за
потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г., срещу която е постъпило възражение
по чл. 414 ГПК от длъжника, като установителните искове са
предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, а по
отношение на установителния иск – и специалните
такива, свързани
с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от
Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявените
исковете – установителни и осъдителни такива е
обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1. наличието на валидно сключен между страните договор
за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги; 2. точното изпълнение на поетите от кредитора (ищец) задължения по
договора и споразумението, в това число предоставянето на уговорената сума и на
допълнителните услуги; 3. настъпила изискуемост на задълженията по договора и
споразумението в претендирания размер, както и 4.
неизпълнение на същите от страна на ответника.
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението като
отрицателен факт от действителността е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От обсъдените доказателства се
установява валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
силата на сключения между тях договор за потребителски кредит.
Процесният договор е сключен в писмен вид, в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Ясно е посочен видът на предоставения кредит,
размерът на ГЛП и ГПР. Налице е индивидуализация относно страните, размера на
кредита, дължимата договорна лихва, размер и условия, при които се начислява
обезщетение за забава. Погасителният план с посочване на падежите и размерите
на погасителните вноски е част от договора.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК поставя изискването
всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12. Използваният шрифт при
изготвяне текста на договора е еднакъв във всички негови елементи, като
размерът на същия не е по-малък от 12 пункта – обстоятелство, което се
установява и без да са необходими специални технически знания. Текстът на
договора е ясен и четлив, като всички негови отделни елементи са разбираеми за
потребителя, а всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
В този
смисъл, не са налице пороците, сочени от процесуалния представител на ответника,
и договорът не е недействителен като противоречащ на чл. 22 ЗПК.
Установено, на следващо място, по
делото е и точното изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за
кредит чрез предоставянето на уговорената сума от 2 500 лева по посочена
от потребителя негова банкова сметка. ***, за ответника е възникнало насрещното
задължение да върне предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната
лихва, на уговорения падеж.
Възнаградителната лихва представлява
възнаграждение за ползваните пари, чието уговоряване е допустимо в Закона за
потребителския кредит и е включено в общия разход по кредита на потребителя.
Уговорката между страните за заплащане на възнаградителна лихва не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Тя е в съответствие със свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, а
размерът ѝ не надхвърля драстично този на законната лихва за просрочени
задължения.
Предпоставките за определяне, че една
договорна клауза е неравноправна, са следните: 1. клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестността; 3. да
създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните;
4. да е сключена във вреда на потребителя.
В случая, не е налице нито една от визираните
предпоставки в договора за потребителски кредит. Макар клаузата за възнаградителна лихва да не е индивидуално уговорена,
размерът ѝ не създава значителна неравнопоставеност между поетите
задължения, нито е сключена във вреда на потребителя. Размерът й е договорен
между страните към момента на сключване на договора за кредит. Същият не е
изменен едностранно от кредитора до деня на неговото прекратяване с настъпване
на окончателния падеж на задължението за връщане на усвоената сума, ведно с възнаграждението
за ползваните пари, което да имало за последица задължение в тежест на
потребителя за заплащане на по-висок размер.
Изложеното води до извод за неоснователност на
възражението за нищожност на възнаградителната лихва в
размер на 608,12 лева.
В разглеждания случай, кредиторът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл. 12.3 от ОУ.
Съгласно посочената клауза, в случай че клиентът просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от
наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора
достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на
заповедния съд. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
посоченото разрешение за необходимостта да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
От представеното извлечение по кредита се
установява, че към 12.02.2020 г., когато е отправено изявлението на кредитора
за предсрочна изискуемост на кредита, ответникът е изпаднал в забава, като е
просрочил повече от две последователни месечни вноски, поради което е изпълнено
уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на
уговорения в полза на длъжника срок.
Във връзка с втората предпоставка за
настъпване правните последици на предсрочната изискуемост, а именно:
уведомяването на длъжника за това преди сезирането на заповедния съд, по делото
не са ангажирани доказателства от страна на ищеца – представено е само уведомително
писмо, но липсват данни за неговото получаване.
Въпреки това, след подаване на заявлението на 21.09.2020 г.
до датата на приключване на устните състезания по настоящото дело – 21.05.2021
г., са падежирали всички погасителни вноски по
кредита, последната с падеж 15.01.2021 г., съобразно приложения погасителен
план. Този факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Посоченото разрешение в максимална степен
съответства на целта на заповедното производство, продължение на което е
исковото такова по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно да се реализират по
облекчен ред правата на кредитора. Положението на последния не следва да бъде
по-неблагоприятно, вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото
това, което би имал, ако беше предявил осъдителен иск за вземането си по общия
ред. Поради това, не съществуват пречки за кредитора да получи търсените суми,
чието възникване и изискуемост са доказани в исковото производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението
размери. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебната практика, обективирана в Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр.д. №
60053/2016 г. по описа на ВКС, І Т.О., Решение № 103 от 07.08.2017 г. по т.д. №
851/2016 г. по описа на ВКС, І Т.О., Решение № 208 от 09.02.2018 г. по т.д. №
394/2017 г. по описа на ВКС, І Т.О. и други.
От изложеното следва, че е настъпила изискуемостта
на вземанията за главница и договорна възнаградителна лихва по кредита. Размерът им не е оспорен,
като се установява и от представения договор и погасителен план към него.
Доказана по своето основание се явява и
претенцията за обезщетението за забава за периода от 16.01.2018 г. до
20.09.2020 г., доколкото, видно от извлечение по сметка по Договор за кредит №***,
ответникът е бил в забава за изплащане на главницата от първата вноска за
същата.
Неоснователен обаче се
явява предявеният осъдителен иск за сумата от 2 031,50 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като съображенията за
това са следните:
Възможността за събиране от потребителя на такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
чл.10а, ал.1 ЗПК, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана
за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват
услугите, за които е договорено търсеното възнаграждение, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, отлагане падежа на определен брой погасителни вноски или
намаляване на техния размер, както и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Следователно, обсъжданата клауза е нищожна, на
основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Освен това, видно от съдържанието на договора, при
изчисляване на отразения
общ годишен размер на разходите от 49,89 %, впоследствие изменен със сключения
анекс на 46,63 %, не е включено възнаграждението от 2 925,36 лева. Същото
следва да бъде взето предвид при преценка на действителния годишен процент на
разходите по кредита, доколкото е начислено като покупна цена на твърдените
услуги, респективно представлява разход за потребителя по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 2 500 лева и уговорен начин на
погасяване чрез 37 месечни погасителни вноски в размер на 203,25 лева,
годишният процент на разходите, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи
кредити, достъпен на интернет страницата „calculator.bg”, възлиза в размер на 140,49 %, което обуславя извод за нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащането на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, на основание
чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК.
Отделно, тази клауза води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като възнаграждението е отнапред
определено, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, като липсва проведено
от ищеца доказване на индивидуално договаряне на тези условия.
С оглед на изложеното, осъдителният иск с предмет
неизплатената част от възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Същото се отнася и за претенцията
за обезщетение за
забава, начислено върху това възнаграждение, доколкото съдът намира, че
последното не е дължимо.
Поради горното, съдът приема, че визираните
уговорки не пораждат права и задължения за страните по кредитното
правоотношение, следователно удържането
на изначално недължими суми и неотчитането на това обстоятелство неправомерно
би нарушило правната сфера на потребителя и би довело до неоснователно
обогатяване за ищеца.
В случая, от извлечение по сметка
по Договор за кредит №*** се установява, че кредиторът неправомерно е отнесъл
сумата от общо 893,86 лева като вноски за закупен пакет допълнителни услуги. В
съответствие с разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с
неправомерно отнесената от ищеца сума следва да бъдат погасени изискуемите
задължения на ответника за договорна лихва в размер на 608,12 лева /по който
начин искът за договорна лихва се явява неоснователен поради погасяване на
цялата претендирана сума преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и подлежи на отхвърляне/ и за главница в размер на 285,74
лева, като непогасена такава остава в размер на 1 780,04 лева /за който
размер предявеният иск за главница се явява основателен, като за горницата до
пълния претендиран размер от 2 065,78 лева искът
следва да бъде отхвърлен/. Посочената главница следва да бъде присъдена, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 21.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По отношение на обезщетението за
забава, претендирано за периода от 16.01.2018 г. до 20.09.2020
г., съдът намира, че същото следва да бъде изчислено върху
дължимия остатък от главницата, а именно: върху сумата от 1 780,04 лева
/за чието плащане ответникът продължава да е в забава/, а не върху претендираната сума от 2 065,78 лева. С помощта на
програмния продукт „Апис Финанси“ съдът изчисли, че
дължимото обезщетение върху посочената сума от 1 780,04 лева за периода от
16.01.2018 г. до 20.09.2020 г., възлиза на 484,07
лева. Доколкото посоченият размер надвишава претендирания
такъв от общо 297,93 лева, то претенцията за обезщетение за забава следва да
бъде уважена до размер от 297,93 лева за заявения период.
Поради формираните от съда изводи за
частична основателност на предявените искови претенции, съдът дължи произнасяне
по направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията, предмет на същите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който задължението е станало изискуемо. Съобразно чл. 3, ал. 2 от процесния договор за кредит, кредитополучателят се
задължава да заплаща текущото си задължение /включващо непогасена главница и
договорна лихва/ до всяко петнадесето число на текущия месец. Доколкото
ответникът е поел задължение за внасяне на анюитетни
вноски за погасяване на задълженията по договора, то давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането
е било дължимо. Предвид изложеното, вземанията на ищеца се погасяват с общата
петгодишна давност, която не е изтекла по отношение на нито едно от тях,
доколкото самият договор за кредит е сключен на 13.12.2017 г. Поради
изложеното, възражението на ответника за изтекла придобивна
давност по отношение на процесните вземания е
неоснователно.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски за заплатена държавна такса от 211,23 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част на
исковете, в общ размер на 126 лева.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.
12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 102,66 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 50 лева, съразмерно с уважената част на исковете, в общ размер на 61,80 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 357,11 лева, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
фактическата и правна сложност на делото и с извършените от представляващия
ответника процесуални действия.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът К.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми, предмет на Заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***г. по описа на
Районен съд – Варна, *** състав: сумата от 1 780,04 (хиляда седемстотин и
осемдесет лева и четири стотинки) лева – главница по
Договор за потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.09.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 297,93
(двеста деветдесет и
седем лева и деветдесет и три стотинки) лева – обезщетение за
забава за периода от 16.01.2018 г. до 20.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: за разликата над 1 780,04 (хиляда седемстотин и осемдесет лева
и четири стотинки) лева до пълния претендиран
размер от 2 065,78 (две хиляди шестдесет и пет лева и
седемдесет и осем стотинки) лева – главница по Договор за
потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г., както и за сумата от 608,12 (шестстотин
и осем лева и дванадесет стотинки) лева - възнаградителна (договорна) лихва за периода от 15.12.2018
г. до 03.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – Варна, ***
състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Р.Д., ЕГН **********, с
адрес ***,
обективно
кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 031,50 (две
хиляди тридесет и един лева и петдесет стотинки) лева
- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което
вземания произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит №***
от 13.12.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги; сумата от 26,64 (двадесет и шест лева
и шестдесет и четири стотинки) лева - обезщетение за
забава върху неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
за периода от 16.01.2018 г. до 03.09.2019 г. /датата на предсрочната
изискуемост/; сумата от 103,10 (сто и три лева и
десет стотинки) лева - обезщетение за забава върху неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 04.09.2019
г. до 20.09.2020 г.
ОСЪЖДА К.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 126 (сто двадесет и шест) лева,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 61,80 (шестдесет и един лева и
осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат***, ЕГН **********,
сумата от 357,11 (триста петдесет и седем лева и единадесет стотинки) лева, представляваща
разноски за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: