Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.03.2019 г. ГР.БАЛЧИК
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав,
в публично съдебно заседание на седми март ,през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от Даниела
Игнатова НАХД №277 по
описа за 2018 год.на
БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на
„Е***” ЕАД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление в с.Ц*** , община
Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,срещу Наказателно
Постановление №08-000199/227 от 21.09.2017г.на
Директора на Дирекция” Инспекция по труда”-гр.Добрич,с
което на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на
200,00/двеста/лева,на осн.чл.416,ал.5,във вр.с чл.415в,ал.1 от КТ,за нарушение
по чл.128,т.2 от КТ.
Дружеството-Жалбоподателят ,чрез пълномощника си адв.И.
от САК,твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно,поради това,че са допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и наказателното постановление.Твърди,че не е
допуснато,визираното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение.Посочено че възнагражденията на работниците за месец април са
изплатени на 08.06.2017г. , преди издаване на НП,т.е. веднага след като е
получил парично постъпление е организирал изплащането на заплатите за месец
април и по този начин не са произтекли вредни последици ,поради което моли да
бъде приложена разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ и бъде намален размера на
санкцията към законовия минимум.
На следващо място се сочи,че без никакъв аргумент
наказващият орган е издал не едно ,а общо 40бр.наказателни
постановление,всичките отнасящи се за неизплатени заплати за месец април
2017г.,издадени на произволен принцип без да има мотивировка от страна на
наказващият орган точно за тези работници е издал НП ,а не за всички.Посочено е
че нарушението –неизплащане на трудови възнаграждение за месец април е
едно и бил следвало да е наложено едно
наказание,като разбиването на множество актове и налагане на множество
имуществени санкции се излиза извън
обхвата на целената административна принуда с което се получава несъразмерен с
нарушението общ резултат-явно несправедлив и явно незаконосъобразен.Моли съда
да отмени наказателното постановление,изцяло.Прави и алтернативно искане за
намаляване размера на наложената имуществена санкция към законовия минимум
посочен в чл.415в,ал.1 от КТ.
Редовно призован,жалбоподателя не се представлява в
съдебно заседание,депозирано е писмено становище от адвокат Г.И. ***,редовно
упълномощена,съгласно което поддържа жалбата си за отменяна на процесното
наказателно постановление,като незаконосъобразно,алтернативно е направила
искане за намаляване размера на санкцията.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Н..
Процесуалният представител на възиваемата
страна,твърди,че жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.
Твърди,че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло,като наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ,като е приел ,че дружеството е имало финансови затруднения,като е
определило среден размер предвид това,че нарушението е допуснато по отношение
на всички работници.
По
делото,като свидетели са разпитани Т.Н.А.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
От
01.06.2017год. до 05.06.2017г.,служители на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич извършват проверка на
мина за добив на манганова руда,находяща се в с.Ц***,Балчишка община,Добричка
област,стопанисвана от ”Е***”ЕАД.
Повод за проверката бил започнали стачни действия на
миньорите поради забавяне на трудовите
възнаграждения за месец април 2017г.
На 01.06.2017г. на
лицето И.З.-главен геолог в дружеството била предадена призовка за
явяване на представител на дружеството /управител или упълномощено от него
лице/ на 02.06.2017г. в 10,00ч. в ДИТ-Добрич ,където да се представят
доказателства-заплати или други документи удостоверяващи изплащането на
трудовите възнаграждения за м.април 2017г. на работещите в мина „Оброчище”.
На 01.06.2017год.в 13,30ч.на електронната поща на
Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,е получено обяснение от работодателя ,че
трудовите възнаграждения на работниците за м.април са начислени и ще бъдат изпратени до
08.06.2017г.
Съгласно посоченото в призовката от 01.06.2017г.,на
02.06.2017г. в указаното време представител на дружеството „Е***” не се явил в
ДИТ-Добрич и към този час не били
представени исканите доказателства.
Независимо от това обаче, в по-късен час,в 18,45ч.
отново по ел.пощата на ДИТ-Добрич били получени ведомости за заплати за м.април
2017г. с начислени трудови възнаграждения,но без приложено банково бордеро или
подпис на работниците за получени заплати.
Това дало основание на ДИТ-Добрич да приеме,че
неизплащането на възнагражденията на работниците в дружеството за м.април
съставлява административно нарушение,за което следва да бъде санкционирано,като
бъдат съставени АУАН .
С покана с изх.№17218368/05.06.2017г. до изпълнителния
директор на Е*** ЕАД ,получена на 05.06.2017г. лично от Д.У. ,дружеството било
поканено да се яви на 06.06.2017г. в 09,10ч.,
чрез управител или упълномощено от него длъжностно лице в ДИТ-Добрич за
съставяне на АУАН за неизплащане на трудовите възнаграждения за месец април.
Видно от съставеният на 07.06.2017г. АУАН от св.А. ,е
че на 06.06.2017г. управителя или упълномощено от него лице не са се явили в
ДИТ-Добрич за съставяне на АУАН,поради което и последният бил съставен ден
по-късно при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН,за нарушение по чл.128,т.2 от КТ.
Независимо от това съставеният АУАН под №08-000439/07.06.2017г.
бил изпратен за връчване с обратна разписка,видно от отбелязаното върху нея
АУАН бил връчен на получател Щ. .
Видно от приложеното към делото негово обяснение до
управителя на охранителната фирма,където последният работел , процесният акт
бил получен от него на 16.06.2017г. ,а на 18.06.2017г. Т.Д. се започнала със
съдържанието му.
В рамките на срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения по АУАН.
От страните не се спори връчването на АУАН,макар съдът
да констатира,че лицето Щ. не е служител на
дружеството-жалбоподателя.Независимо от това съдът приема,че не са налице
процесуални нарушения от категорията на съществените, при съставяне и връчване
на АУАН,защото в крайна сметка дружеството е упражнило правото си на защита,пред
съда с конкретното НП,където е посочен и АУАН въз основа на който е
издадено,още повече ,че управителя лично е бил уведомен за датата на съставяне
на АУАН.
Въз основа на образуваната административна
преписка,Административно наказващия орган издава настоящото наказателното
постановление.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от обратната пощенска разписка за връчване е връчено на
10.11.2017г.Жалбата е подадена в деловодството на въззиваемата страна на
20.11.017г.по делото липсват доказателства за това как Жалбата е депозирана
пред наказващият орган дали по пощата или на ръка,т.к.по делото не е приложен
пощенски от който да се види този факт,но предвид това,че от негова страна не
се спори да просрочие и предвид това,че при липса на доказателства за това как
и на коя дата е депозирана Жалбата съдът следва да даде превес на това,че
същата е депозирана в законноустановеният седмодневен срок .Поради това жалбата е процесуално допустима и е
приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При
анализа на събраните гласни и писмени доказателства,съдът достига до извода,че
жалбата е основателна ,само досежно размера на санкцията.
Разпитана в с.з.св.А. потвърждава констатациите по
АУАН,като съдът изцяло кредитира показанията му т.к. същите се подкрепят от
приложените по делото и приети от съда писмени доказателства.
Съдът не кредитира представеното Допълнително
споразумение към трудовия договор на работника,където е посочено,че изплащането
на възнагражденията се извършва до края на следващия месец,т.к. на приложения
към делото липсва дата на сключването му и не може да се направи извод,че към
датата на съставяне на АУАН и издаване на НП това допълнително споразумение е
съществувало.
Независимо от това ,дори и да се приеме,че
възнаграждението е следвало да бъде изплатено в края на месец май 2017г.,то и
тогава не е било платено ,а едва на 08.06.2017г.,т.е. неизплащането на
възнаграждението и към този момент не е било налице.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗАНН
гласи:” Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за
тях наказания, се определят със закон или указ”
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН,регламентираща кое действие или бездействие представлява административно
нарушение ,предвижда,че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН гласи:”
Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.”
Разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН гласи:”
Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.”
От анализа на горепосочените норми
,настоящия съдебен състав достига до извода,че за всяко констатирано
административно нарушение следва да се наложи отделно индивидуализирано
административно наказание.
Анализът на нормите сочи, че вмененото нарушение се
свързва с индивидуализиране на нарушение при всеки отделен случай.От това
следва извода,че правилно наказващият орган е наложил за всеки един от работниците,на
който не е било изплатено трудово възнаграждение за месец април 2017г.отделно
наказание,издавайки отделно НП въз основа на отделен АУАН,съставен за всеки
един от тях,в случая за Ж.И.Ж.,назначен на длъжност „оператор зареждане акумулатори”.
Неизплащането на трудово възнаграждение на всеки един
от работниците в дружеството за месец април 2017г. се характеризира със свои
самостоятелни обективни елементи,съставлява едно отделно административно
нарушение ,за което следва да бъде налагано
отделно административно наказание,т.к. всеки един от работниците в дружеството
има самостоятелни от другите трудови права,вкл. и правото да получи трудово
възнаграждение за труда си за съответния месец. И т.к. видно от ПВТР,това
изплащане на възнагражденията е следвало да се извършва най-късно до 15 –то
число на следващия месец,т.е. до 15.05.2017г. в случая, а такова и към тази
дата и към датата на съставяне на АУАН,дори и към дата 31.05.2017г.,ако се
приеме,че това е било датата или крайния срок до който е следвало да бъде
изплатено възнаграждението, не се е случило.
Правилно наказващият орган,изхождайки от правилото на
чл.18 от ЗАНН е издал и процесното НП.
Тук съдът следва да посочи,че от компетентността на
наказващият орган е да прецени дали за всички работещи в дружеството лица ли
следва да издаде НП или за някой от тях и съдът не може да контролира
това,т.к.няма такива правомощия,т.к.така издаденото НП не противоречи на
разпоредбите на чл.18 от ЗАНН.
По този начин административно-наказващият орган е
правилно е приложил един основен принцип на административно-наказателния процес
– за законноустановеност на административните наказания и недопустимостта на
тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма. Затова съдът
намира, че в случая е налице отделно нарушение за всеки един от работниците,
посочени във всяко едно от наказателните
постановления.Следователно при издаване на настоящото НП ,наказващият орган в
съответствие с разпоредбите на чл.57 ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,за всяко едно от нарушенията
е наложил отделно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.128,т.2
от КТ Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
Нарушението на законовата норма, в случая ,се състои в
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на
дружеството-жалбоподател да изплати заплатите за месец април,най-късно до 15-то
число на следващият месец, на всеки един
от своите работници,т.к.по отношение на всеки един от тях се сключва отделен
трудов договор който поражда права и задължения за всеки един от
тях,респ.правото да получи възнаграждение за всеки конкретен месец.Предвид
това,съдът счита,че така издаденото НП е законосъобразно.
Независимо от това съдът преценява и факта,че всъщност
неизплатените заплати на работниците за месец април 2017год.са заплатени още в
хода на проверката,т.е. нарушението е било отстранено,преди издаване на НП,факт
който е приет и от наказващият орган като е приложил разпоредбата на
чл.415в,ал.1 от КТ като е приел,че от това нарушение не са произтекли вредни
последици за работниците е приел, че нарушението е маловажно и наложил
имуществена санкция към средата от двеста лева.По делото обаче съществуват
безспорни доказателства,че дружеството към този момент е било във финансови
затруднения,които са довели до забавяне на плащанията, поради несвоевременно
плащане от страна на купувачи и не са следствие от виновно поведение на
дружеството.
Според съда,справедливото прилагане на закона,с оглед
факта на изплатените възнаграждения на работниците още по време на
проверката,дават основание да се приеме,че макар и правилно приложена
разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ ,то неправилно е определен размера на
санкцията към средата.
Съдът счита,че този размер е завишен и не съответства
на нарушението и при определянето му не е взето предвид указаното в чл.27 от ЗАНН, поради което приема за справедлив размер от сто лева,съставляващ минимума
на наказанието визиран в чл.415в,ал.1 от КТ.Поради това и ще измени НП ,но само
в частта относно размера на санкцията.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №08-000199/227 от 21.09.2017г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,с
което на „Е***” ЕАД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление в с.Ц*** община
Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,на основание чл.416 ал.5
от КТ във вр.чл.415в ал.1 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер
на 200,00/двеста/лева,за нарушение на чл.128,т.2 от КТ,като ПОСТАНОВЯВА имуществена санкция в размер на
100,00/сто/лева!
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич, в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :