Решение по адм. дело №284/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на С. Ц. И. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1718715 от 06.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на същата е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката И., редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита и които налагат отмяна на издадената заповед.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 06.07.2025 г., около 10:25 часа жалбоподателката С. И. управлявала собствения си лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер], като на [улица], до номер 6, с посока на движение към кръстовище с [улица], същата била спряна за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, които я поканили за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с инв. № ARDN 0093, но тя отказала. Издаден бил талон за изследване с номер 267228, който тя получила, но впоследствие не отишла в определеното време в указаното медицинско заведение, за да даде биологични проби за извършване на изследване.

Като свидетел е разпитан И. Г., който заявява, че на 06.07.2025 г. е откарал жалбоподателката до Спешния център в Ямбол, където той останал в автомобила, а тя разговаряла с някаква жена с бяла манта, която взела документите, които носи, прочела ги и върнала на И.. Последната се върнала в колата и казала, че отказали да й вземат кръвна проба, тъй като имало сгрешена дата. Самият свидетел посочва, че не е чул разговора, а знае за съдържанието му от И..

За констатираното нарушение бил съставен Акт да установяване на административно нарушение серия GA № 3919820 от 06.07.2025 г., а впоследствие била издадена и оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1718715 от 06.07.2025 г. от издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателката И. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол в рамките на неговата компетентност (т.1.5 от Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол). Същата е издадена в писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е издадена в пълно съответствие с материалноправните разпоредби.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, каквато и процесната, имат временен характер. Те не представляват наказание, а се налагат с цел да се възпрепятства участието в движението на водач, за който са констатирани по надлежния ред несъответствие със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините. В този смисъл принудителната административна мярка като вид държавна принуда представлява средство за обезпечаване на правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи с сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Поради това между административния акт, с който се прилага принудителна административна мярка (която е с превантивен характер) и наложеното с наказателно постановление административно наказание няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт – допуснатото закононарушение.

Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози за – срок от 6 месеца до една година. При тази законова уредба, за да е приложима цитираната разпоредба е необходимо да се установи управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или да е налице неизпълнение на предписанието за изследване в случаите на отказ да бъде извършена проверка с техническо средство.

В настоящия казус безспорно се установява, че жалбоподателката И. е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Безспорно е също така, че на същата е бил издаден талон за изследване, който тя получила, но впоследствие не изпълнила предписанието, като не се явила в указаното време и в посоченото медицинско заведение. При това положение административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2б, б. „б“ от ЗДвП, което той сторил.

Следва да се посочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел Г. не се установява фактическа обстановка, различна от посочената в оспорената заповед, доколкото от същите е видно, че той не е присъствал на разговора между жалбоподателката и медицинското свидетелство, а знае за съдържанието му от И.. Отделно от това, медицинското лице, което взема биологичните проби не извършва преценка на съдържанието и правилността на документите, а единствено уведомява дежурния в ОД на МВР, който изпраща служители, които да присъстват на вземането на пробите.

Процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че е налице нарушение, довело до ограничаване правото на защита, като в талона за изследване като начало на започване на проверката е посочено 10:10 часа на 07.06.2025 г., а същият е връчен в 11:25 часа на 06.07.2025 г. Действително е налице неправилно посочване на началото на проверката, но това нарушение не е съществено. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, която по никакъв начин не е нарушила правото на И. на защита, тъй като за последната е било ясно, че следва да се яви до 45 минути от връчването на талона в Спешно отделение, а датата на връчване е правилно посочена. Тя съвпада и с датата на нарушението, и с датата на съставянето на АУАН.

Що се отнася до твърдението, че на същата дата на И. бил съставен още един АУАН, а издаденият талон е само един следва да се отбележи, че при внимателния прочит на двата акта се установява, че те касаят две нарушения – едното е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, а другото – отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, които са извършени на една и съща дата и по едно и също време. Именно поради това издаването на един талон за изследване не съставлява процесуално нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото на ОД на МВР – Ямбол следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Я А С

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ц. И., [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [кантора], чрез адв. М. Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM-1718715 от 06.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с която на осн. чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на същата е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА С. Ц. И. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.