РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БКБ – 92“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 546550-F567371 от 06.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178 от
ЗДДС за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 96, ал. 10 ЗДДС му е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че дружествата „БКБ – 92“ ЕООД и „ТДК-11“ ООД не
са свързани лица, както и че обектът за бързо хранене се експлоатира чрез договор за наем,
сключен между двете дружества. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от
адв. К.-П.. Поддържа жалбата и изложените в нея възражения. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Счита за безспорно установено, че дружествата „БКБ – 92“ ЕООД и „ТДК-
11“ ООД са свързани лица и оборотът на едното дружество се включва в оборота на другото.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.08.2020 г. „БКБ – 92“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС за оборот в размер на 49157.85 лева за последните 12
последователни месеци, вкл. текущия или от 26.05.2020 г. до 08.08.2020 г. Във връзка с
подаденото заявление за регистрация на свидетелката П.Д. в качеството й на старши
инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас й е било възложено да извърши проверка.
След запознаване с представени документи и справки в информационната система на НАП
свидетелката установила, че в един и същи търговски обект, находящ се в гр. Бургас, ул. ‚Р.“
№ ** работят последователно две задължени лица „БКБ – 92“ ЕООД и „ТДК-11“ ООД,
които са били „свързани лица“ по смисъла на параграф 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК.
Свидетелката Д. констатирала, че управителят и едноличен собственик на „БКБ – 92“ ЕООД
Б.К.Б. е племенник на Т.Б.Т. – управител и съдружник в „ТДК-11“ ООД, както и че двете
дружества извършват еднородна дейност, при ползване на еднакви активи и един и същ
търговски обект – заведение за бързо хранене. За периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2020 г.
„ТДК-11“ ООД е реализирало оборот 334841.41 лева, който се приема за реализиран и от
„БКБ – 92“ ЕООД като е започнал извършване на еднородна дейност, считано от 10.06.2020
г. Отделно от своя страна на 10.06.2020 г. „БКБ – 92“ ЕООД е реализирало от собствена
дейност оборот в размер на 860.24 лева. Следователно на 10.06.2020 г. „БКБ – 92“ ЕООД е
реализирало оборот по чл. 96, ал. 10 ЗДДС в размер на 335701.65 лева и от тази (10.06.2020
г. ) е започнал да тече предвиденият в чл. 96, ал. 1 ЗДДС 7-дневен срок за регистрация.
Срокът е изтекъл на 17.06.2020 г., като в този срок „БКБ – 92“ ЕООД не е подало заявление
за регистрация по ЗДДС. Такова заявление е било подадено едва на 10.08.2020 г. По тази
причина свидетелката Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН. Впоследствие въз
основа на съставения АУАН било издадено наказателното постановление предмет на
обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Д. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
2
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на
обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за допуснато съществено
нарушение относно липсата на задължителен реквизити в НП. В случая вмененото на
жалбоподателя деяние е под формата на бездействие, а именно не подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС в законоустановения 7 –дневен срок, като изрично е посочена датата,
на която АНО е приел, че е бил реализиран оборотът основание за регистрация – 10.06.2020
г. От тази дата е бил изчислен 7 –дневният срок по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в който АНО е
констатирал, че жалбоподателят не е подал заявление за регистрация. Ето защо съдът
намира, че не е допуснато съществено нарушение относно датата на нарушението.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на
територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-
дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 96, ал. 10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна
дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица,
действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът,
реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния
обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца,
включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през
първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се
приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или
повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи,
персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Основаният спор между страните в настоящото производство е дали „ТДК-11“ ООД и
„БКБ – 92“ ЕООД са „свързани лица“ и дали оборотът на едното дружество следва да се
приеме като реализиран и от второто дружество. В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
на ДОПК е дадена дефиниция на понятието „свързани лица“. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“,
„б“, „в“ и „л“ от ДР на ДОПК свързани лица са:
3
„а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително;
и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 -
когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;“
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че управителите на двете
дружества „ТДК-11“ ООД и „БКБ – 92“ ЕООД са роднини от трета степен по съребрена
линия (племенник и чичо) и в тази връзка правилно АНО е направил извод, че двете
дружества са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК. На следващо
място правилно АНО е приел и че дружествата извършват еднородна търговска дейност
доколкото е налице значителна идентичност по отношение на две от посочените по-горе
характеристики, а именно - предлаганите стоки или услуги и ползваните активи. В един и
същ търговски обект, а именно заведение за бързо хранене се извършва една и съща
търговска дейност – предлагане на храна. По тази причина и на основание чл. 96, ал. 10
ЗДДС съдът счита, че правилно контролните органи са приели, че в облагаемия оборот на
„БКБ – 92“ ЕООД трябва да се включи и оборотът, реализиран в обекта от „ТДК-11“ ООД за
период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец.
В случая се касае за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба
всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-
дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че за
дружеството жалбоподател е възникнало на 10.06.2020 г. задължение за регистрация по
ЗДДС. Установява се, че в законоустановения 7-дневен срок не е било подадено заявление
за регистрация.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС предвижда наказание
„имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 5 000 лв. Санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. На дружеството-
жалбоподател е наложено имуществена санкция към предвидения в закона минимум, а
именно в размер 600 лв. Съдът намира така определеният размер за справедлив с оглед
тежестта на извършеното нарушение, както и че с налагане на наказание в този размер ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
4
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 546550-F567371 от 06.11.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на
„БКБ – 92“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 178 от ЗДДС за извършено нарушение
по чл. 96, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 96, ал. 10 ЗДДС му е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „БКБ – 92“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5