Р Е
Ш Е Н И Е 777/4.11.2019г.
№ 04.11.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав
В открито съдебно
заседание, проведено на десети октомври 2019
г.
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
Й.П.
като разгледа докладваното
от съдия Г.Георгиев
гражданско дело № 1859
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, предявена от П.И.Д. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата ***,чрез адв.Г.Г.-ЯАК, против Р.В.И. от гр.Я.,
с която се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по договор за наем
от 27.03.2015 г.:частичен наем за периода 01.08.2017 г. –
30.08.2017 г., в размер на 50,00 лв. и наем
за периода 01.09.2017 г. до 01.11.2018 г.,по 200 лв. на месец, или общо 2600,00 лв.; за вода – 1024,98 лв.
за периода от м.април 2016 г. до 01.11.2018 г./прекратяване договора за наем/,както
и за сумата от 500,00 лв.,представляваща имуществени вреди
в резултат на увреждане на наетия под наем обект-счупен кухненски щкаф с разбити врати,счупени
фаянсови плочки в кухнята,увредени тапети-накъсани
и зацапани в хола и спалнята,като исковата претенция се формирала на
основание материали и труд за възстановяване
на имуществените увреждания.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за наем от
27.03.2015 г., по силата на който ищецът отдал под наем на ответника за
възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № ***,находящ се в ***,със застроена площ 100 кв.м.,състоящ се от
две снпални,кухня,хол,баня,санитарен възел,като същия
следвало да се ползва за живеене, при наемна цена от 200 лв. месечно, платима
от 10-то до 15-то число на текущия месец. Уговорено било разходите, свързани с
обикновеното ползване на вещта – вода, ел.енергия и др., да са за сметка на
наемателя. Съгласно договореното, договорът за наем влизал в сила на 01.04.2015
г.,като се сключвал за срок от една година и можел да се прекрати с изтичането
на срока,както и в случай на забава плащането на дължима наемна вноска от един
месец от датата на падежа.
Ищецът твърди, че наемателя преустановил
заплащането на наемните вноски,считано от м.август 2017 г.,като за този месец
заплатил непълна наемна месечна вноска в размер на 150,00 лв. След този месец
наемателя преустановил заплащането на месечните вноски,поради настъпили
финансово-икономически проблеми.На 26.10.2018 г. страните изготвили и подписали
споразумение,по силата на което договора за наем бил прекратен,считано от
01.11.2018 г. Ответника се задължил да заплати дължимите наемни вноски за
периода 01.08.2017 г. до 01.11.2018 г. в размер на 2650,00 лв.,да заплати
консумираната но неплатена вода в размер на 1015,30 лв. ,считано от месец април
2016 г. до освобождаването на обекта. Също така ответника поел задължение да
предаде държането на жилището за което да се състави приемо-предавателен
протокол,в който да бъде отразено състоянието на жилището след напускането от
страна на наемателя. Наемателя не се явил на уговорената дата за предаването на
жилището и такъв протокол не бил съставен. Също така наемателя не погасил
дължимите суми по споразумението,като ищеца заплатил консумираната от ответника
вода на „ВиК“ дружеството в качеството му на
доставчик.Неплатената консумирана вода възлизала на 1024,98 лв.,съгласно
представените фактури. При влизането на ищеца във владението на имота
констатирал,че при напускане на жилището,ответника в качеството му на наемател
нанесъл вреди,представляващи счупен кухненски шкаф с разбити врати,счупени фаянсови
плочки в кухнята,увредени тапети-накъсани и зацапани в хола и спалнята.С оглед
на това ищецът претърпял имуществени вреди,които оценил на 500,00 лв.,включващи
материали и труд за възстановяването им.
С нотариална покана,заверена от нотариус с
рег.№ *** на НК,с район на действие ЯРС,рег.№ *** от 05.03.2019 г.,връчена на
19.03.2019 г. ответника бил уведомен,че сключеното между страните споразумение
се прекратява поради неизпълнение от страна на ответника,като същия бил поканен
да върне дължимите суми с определена дата 25.03.2019 г.,като на тази дата бил
съставен и констативен протокол,от който било видно,че ответника не се издължил
за описаните по-горе суми.
Претендира се уважаване на
предявените искове, присъждане на законните лихви върху главниците, считано от
предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и присъждането на
съдебно- деловодни разноски.
В законоустановения срок не е бил
депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за
уважаването им и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание ответникът
- редовно призован,се явява лично,като прави признание,че не е плащала наемната
цена и водата,като оспорва иска за заплащане на сумата от 500,00 лв. като
неоснователен.
След преценка на твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
представения от ищеца заверен от страната препис от договор за наем от
27.03.2015 г. се установява, че на посочената дата страните по делото са
сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който ищеца се е
задължил да предостави на ответника Р.В.И. ползването на следния свой недвижим
имот – апартамент №***,находящ се в *** със застроена
площ от 100 кв.м.,състоящ се от две спални,кухня,хол,баня и санитарен възел,
срещу насрещното задължение на ответника да заплаща месечен наем в размер на
200100 лв., платим от 10-то до 15 – то число на текущия месец,а ако този ден е неработен в първия работен ден след тази
дата.
Срокът
на договора е бил предвиден за една година, считано от 01.04.2015 г. до 01.04.2016
г., а в точка 4.1,б.а от договора страните са уговорили задължение за
наемодателя за предаване на наемния обект в състоянието, в което се намира в
момента на сключване на договора, като състоянието на обекта следва да се
удостовери с приемо-предавателен протокол.
В
т.5.1,б.в е било предвидено задължение за наемателя да заплаща всички разходи,свързани
с ползването на имота,които включвали,но не се ограничавали до
:вода,ел.енергия,топлоенергия и т.н.; в т.3.4 е било предвидено,че договорът се
прекратява автоматично преди изтичане на срока по т.3.2 в случай,че наемателят
забави плащането на дължима наемна вноска повече от един месец от датата на
падежа,като наемодателят запазва всички придобити до него момент права,а в
т.3.5 било предвидено,че наемодателят има право да прекрати едностранно настоящия договор с едномесечено
предизвестие; т.3.6,че наемателят имал
право да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие. В т.2.3 било
предвидено,че наемателят заплаща наемните вноски в брой или по банков път.
Ищецът е представил
заверено от страната препис от споразумение от 26.10.2018 г. , подписано и от
двете страни, от съдържанието на което се установява, че страните са постигнали
съгласие,считано от 01.11.2018 г.,че прекратявт
договора за наем от 27.03.2015 г. за посочения недвижим имот;като наемателят
дължал на наемодателя сумата от 2650,00 лв. за неплатени месечни вноски,за
периода 01.08.2017 г. до 01.11.2018 г.; наемателят дължи на наемодателят сумата
от 1015,30 лв.,представляващи неплатена консумирана вода за периода 01.08.2017
г. до 01.11.2018 г. за посочения недвижим имот,предмет на договора на наем;
наемателят се зад0ължавал да плати на наемодателя посочените суми в размер на
3570,00 лв.,представляващи неплатени наемни вноски,консумирана и неплатена
вода,както и 10 % наказателна лихва за просрочието от неплатената вода в срок до 01.11.2018 г.;
дължимите суми по настоящото споразумение наемателят се задължавал да издължи
до 31.08.2019 г.,като щели да се погасяват по 400,00 лв. месечно,считано от
01.11.2018 г.,като щели да се плащат от 15 до 25 число на всеки месец,с една
последна изравнителна вноска.За дължимите суми се издавал запис на заповед с
падеж 30.08.2019 г.,като се включвала и неустойка от 550,00 лв.;При неплащане
на посочените по-горе суми в срока Р.В.И. дължала неустойка в размер на 550
лв.,която се дължала при просрочие на общия размер на
дълга от 3650 лв.;за предаването на държането на апартамента,щял да бъде
съставен допълнителен приемо- предавателен протокол,в който да се отразяло
състоянието на жилището,след напускането му от страна на наемателя.
До Р.В.И. от П.И.Д. е изпратена нотариална
покана в която се посочва,че при напускане на жилището същата не му предала
имота,независимо от изготвения протокол. Същия като собственик на апартамента
констатирал,че същата е увредила вещите в жилището му,като счупила кухненски
шкаф,счупени фаянсови плочки в кухнята,в хола и спалнята увредила тапетите,като
същите били накъсани и зацапани. Вредите,които била нанесла на
жилището,изчислявал в размер на 500.00 лв. Съгласно подписаното споразумение
същата му дължала сумата от 2650.00 лв. неплатени месечни вноски,за периода
01.08.2017 г. до 01.11.2018 г.,сумата от 1015,30 лв. представляваща неплатена консумирана
вода за апартамент***,находящ се в *** за периода
01.08.2017 г. до 01.11.2018 г.,както и 10 % наказателна лихва за просрочение на плащането,като сумите следвало да ги
погасява по 400.00 лв. ,считано от 01.11.2018 г. До настоящия момент не била
заплатила посочените суми за периода 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г.,поради
което била в пълно неизпълнение на задължението й по цитираното споразумение. В
тази връзка се предявявала настоящата нотариална покана,в която я уведомявал,че
прекратява сключеното споразумение,поради пълно неизпълнение на задълженията й
по дължимите и изискуеми суми. Поканил я да се яви при Нотариус с рег.№ *** на
25.03.2019 г. в 16.00 ч.,за да му заплати сумата от 2650.00 лв. неплатени
месечни наемни вноски,сумата от 1015.30 лв. представляваща неплатена консумирана вода и сумата от 500,00
лв. имуществени вреди на жилището,което обитавала като наемател.
Посочената
нотариална покана е връчена на ответника на 19.03.2019 г.,като на 25.03.2019 г.
е изготвен протокол от посочения нотариус с който се удостоверява,че в
кантората му се явили страните по настоящото производство,като Р.В. заявила,че може
да плаща по 150 лв. на месец,като първата вноска щяла да плати на 12.04.2019
г.,като П.Д. заявил,че не е получил нищо досега и иска да му плаща по 400 лв.
на месец,до пълното изплащане на задължението и,като прекратявал споразумението
поради неизпълнение на длъжника.
Представени са също
така заверени от страна на ищеца копия на фактури и фиксални
бонове за платени суми от него за консумирана и неплатена от ответника вода за
периода 21.04.2016 г. до 25.09.2018 г.
на обща стойност 1024,98 лв.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит
на свидетеля Г.Р.И.,без родство със страните. Същия заявява,че е приятел и бивш
колега на ищеца,като заявява,че правили ремонт на апартамента с техен
колега,който в момента бил в Америка преди около пет години,през 2014 г. В
жилището направили пълен ремонт,като се състоял в измазване,боядисване,ВиК,слагане на нови тапети,измазване частично на петна по
стените,отстраняване на аварии,всичко,което касаело ВиК
и балатум където трябвало да се постеле. Някой от старите мебели
изхвърлили,други останали в жилището. Кухнята била в сравнително добро
състояние,като плочките и шкафовете също били в добро състояние. Вратичките се
отваряли и затваряли,всички било в нормален вид.Подменили тапетите в големите
стаи,като в кухнята нямало тапети,боядисали стените,на тавана първо измазали с
вар,а след това с латекс. Играли си много време с това жилище,за да го приведат
в добър вид за живеене. След тази година небил виждал жилището в какво
състояние е. Скоро научил от ищеца,че имал наемател,като не му бил платен наема
и жилището не било в добро състояние,като не били платени сметките за вода и
ток.
На въпрос на ответника
свидетеля отговори,че шкафчетата в кухнята били леко сивкави,плочките пред
мивката били старите,не знаел в какво състояние са защото не бил ги слагал
той,като там само ги профилактирали. В банята сложили
бойлер,после оправили всички батерии и всички течове,които били по Вик
инсталацията.
По делото е
изготвена и приета съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните. В
същата в.лице инж.Ф.Д. дала заключение,че в кухнята ,вратичката на шкафче с
размери 50/21 км.,под мивката била откачена от линейната панта,като за да се
отстрани повредата било необходимо пантата да бъде подменена и да бъде закачена
вратичката. Били отлепени фаянсови плочки от облицовката под мивката,около
шкафчетата,тапетите в хола били накъсани и захабени,тапетите в спалнята,по
стените граничеща с банята били повредени. Количествата на строителните
работи,които трябвало да бъдат извършени,с цел отстраняване на нанесените
повреди били определени чрез измерване на място. Стойностите били определени в
Приложение 1 към заключението,като стойността на видовете строителни
работи,които трябвало да бъдат извършени,с цел отстраняване на нанесените в
жилището повреди били в размер на 434,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените искове са с правни основания съответно по чл.232, ал.2 предл.І – во ЗЗД,чл.232, ал.2 предл.ІІ – ро ЗЗД и чл.45,ал.1 ЗЗД, като
съдът ги намира за
допустими, тъй като са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни,
при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за
осъществяване правото на иск на ищеца.
Разгледан по
същество искът по чл. 232, ал.2, предл.І – во ЗЗД се преценява като основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а последният – да му
заплати определена цена, т.е. по своята правна природа договорът за наем съставлява
двустранен, неформален, консенсуален и комутативен
договор, при който основно задължение на наемодателя в изпълнение на договора е
да предаде на наемателя държането на наетата вещ/имот, а основно задължение на
наемателя е да заплаща наемна цена за ползването на вещта/имота.
От събраните по
делото доказателства се установи, че на 27.03.2015 г. страните са сключили
договор за наем на недвижим имот, като са договорили месечна наемна цена от 200
лв., която наемателят да плаща от 10-то до 15 – то число на текущия месец и са
предвидили наемна цена да се заплаща в брой или по банков път.
От извънпроцесуалното поведение на ответника, обективирано в подписването на споразумение от 26.10.2018
г., съдът достига до извода, че наемодателя е изпълнил задължението си да
предаде на наемателя държането на наетия недвижим имот, поради което настоящият
съдебен състав приема, че за наемателя е възникнало насрещното задължение за
плащане на договорената наемна цена.
По делото не бе
доказано наемателят да е изпълнил задълженията си за плащане на наемна цена, а
съобразно договорка между страните, договора за наем е бил прекратен,считано от
01.11.2018 г.
Ето защо, предвид прекратяване на договора за наем, считано от
01.11.2018 г., искът за присъждане на дължим наем се явява основателен за
сумата от 2650 лв., от които 50,00 лв. частично неплатена наемна вноска за
периода 01.08.2017 г. до 30.08.2018 г. и сумата от 2600,00 лв. съставляваща
дължимия наем за периода 01.09.2017 г. до 01.11.2018 г. В тази връзка е
направено самопризнание от страна на ответника в проведеното съдебно заседание
в която не оспорва иска в тази насока,като заявява,че дължи посочената сума.
По изложените
съображения предявеният иск по чл.232, ал.2 предл.І –
во ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 2650,00 лв.
Разгледан по
същество искът по чл. 232, ал.2, предл.ІІ – ро ЗЗД се преценява от съда като основателен, по следните
съображения:
Съгласно цитираната
законова разпоредба наемателят дължи заплащането на разходите, свързани с
ползването на вещта, като такива разходи неимоверно се явяват дължимите суми за
консумирана и неплатена от ответника вода. О представените писмени
доказателства фактури и и фиксални бонове от страна на ищеца,при условията на пълно и
главно доказване същия доказа,че ползването на наетия обект от страна на
наемателя са били извършени разходи за
консумирана вода за сумата от 1024,98 лв. която в последствие е
заплатена от ищеца. В тази връзка е направено самопризнание от страна на
ответника в проведеното съдебно заседание в която не оспорва иска в тази
насока,като заявява,че дължи посочената сума.
По изложените
съображения предявеният иск по чл.232, ал.2 предл. ІІ
– во ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1024,00
лв. в посочения период.
Сумите следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Разгледан по
същество иска по чл.45,ал.1 ЗЗД се преценява от съда като неоснователен ,по
следните съображения :
За да бъде
ангажирана гражданската отговорност по
визираната правна норма,е необходимо да бъде установено,че е налице
увреждане,което е причинено виновно и е налице противоправно
поведение,което е в причинна връзка с вредоносния резултат.Това означава,че
фактическия състав на непозволеното увреждане изисква наличието на следните
елементи : деяние /действие или бездействие/,противоправност
на деянието,вреди и причинна връзка,като вината се предполага до доказване на
противното.
Настоящия съдебен
състав намира,че в случая не е установен първия от елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане-противоправно
поведение от страна на ответника,изразило се в
откачане на вратичка на шкафче с размери 50/21 см. , отлепени фаянсови
плочки от облицовката,около шкафчетата под мивката, накъсване и захабяване на
тапетите в хола , повреда на тапетите в спалнята,по стените граничеща с банята.
Вещото лице инж. Д. е констатирало наличието на такива повреди в давания под
наем апартамент собственост на ищеца,но по делото липсват доказателства същите
да са предизвикани от ответника с негови действия. Разпитания по делото
свидетел не е видял и възприел поведение на ответника,предизвикало посочените
по-горе повреди. От свидетелските показания се установява,че преди сключване на
договора за наем,на посочения недвижим имот е бил извършен ремонт,като същия
бил приведен в добър вид за живеене,но
след годината на извършване на ремонта не е виждал повече това жилище в какво
състояние е било. За състоянието му научил от самия ищец,като по делото не бяха
представени каквито и да било доказателства, от който да се установи,в какво
състояние е бил посочения апартамент след напускането на наемателя.
С оглед на така
формирани изводи за липса на проведено доказване и събрани
доказателства,установяващи противоправно поведение на
ответника,предявения иск по чл.45,ал.1 ЗЗД е неоснователен.
При
този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно- деловодни
разноски се явява основателно, като съобразно представените доказателства за
реално направени разноски и принципа за съразмерност, в полза на П.И.Д. следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 718,27 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 232,
ал.2 предл.І – во и предл.ІІ – ро Закон за задълженията и
договорите Р.В.И.,ЕГН ********** ***, да заплати на П.И.Д.,ЕГН *********** ***,със съдебен
адрес ***,чрез адв.Г.-ЯАК, сумата от общо 3674,98 лв.,от която сума 2650,00
лв. съставляваща частично неплатена наемна цена за периода 01.08.2017 г. до
30.08.2018 г. в размер на 50,00 лв. и 2600,00 лв. съставляваща неплатена наемна
цена за периода 01.09.2017 г. до 01.11.2018 г. и 1024,98
лв.,съставляващи разходи за консумирана е неплатена вода за периода от
м.април 2016 г. до 01.11.2018 г. по договор за наем на недвижими имот от
27.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П.И.Д.,ЕГН ***********
***,със съдебен адрес ***,чрез адв.Г.-ЯАК,против Р.В.И.,ЕГН ********** ***,иск по чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 500,00 лв.,представляващи
обезщетение за причинени от ответника вреди по договор за наем на недвижими имот от 27.03.2015 г.,изразили
се в счупен кухненски шкаф с разбити врати,счупени фаянсови плочки в
кухнята,увредени накъсани и зацапани
тапети в хола в недвижим имот, представляващ
апартамент № ***,находящ се в ***,със застроена площ
100 кв.м.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.В.И.,ЕГН **********, да заплати на П.И.Д.,ЕГН ***********, сумата от 718,27
лв.- съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: