Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260716 / 16.6.2021г. 16.06.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На седми юни Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №01039 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.М.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г*** ***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не дължи на ответника сумата от 3820,78лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.- 30.04.2009г., сумата от 1654,31лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.10.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С.Б.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се
установява, че по ч.г.д.№***. на
ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010г., с който ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 3820,78лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.- 30.04.2009г., сумата от 1654,31лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.10.2009г., както и законна
лихва и съдебни разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 21.01.2011г.
е образувано изп.д.№***+. по описа на ЧСИ А. В., като в молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
По изпълнителното дело е връчена покана за доброволно
изпълнение, като първото изпълнително действие е извършено на 02.03.2011г.,
когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Впоследствие по същото изпълнително дело са извършвани
следните изпълнителни действия- запор върху трудово възнаграждение от 04.09.2014г.,
запор върху трудово възнаграждение от 18.03.2015г. и искане за извършване на
изпълнителни действия от 24.03.2016г.
С постановление от 21.01.2017г. на ЧСИ А. В.
изпълнителното производство по същото дело е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 16.10.2018г.
е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С.Б..
С молбата е поискано извършването и на конкретни изпълнителни действия.
Впоследствие по същото изпълнително дело са извършвани
следните изпълнителни действия- запор върху трудово възнаграждение от 23.10.2018г.,
запор върху банкови сметки от 23.10.2018г., запор върху МПС от 12.02.2019г., искане
за извършване на изпълнителни действия от 17.12.2020г. и запор върху трудовото
възнаграждение от 18.01.2021г.
Видно от по изпълнителното дело по същото не са
събирани суми от длъжника.
Предвид гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води
до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички
хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.
416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането
не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън
специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 17.12.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Предвид гореизложената фактическа обстановка е видно, че с предприемането на изпълнителни действия давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
Такива изпълнителни действия са предприемани съответно на 02.03.2011г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, на 04.09.2014г., когато е наложен запор върху трудово възнаграждение, на 18.03.2015г., когато е наложен запор върху трудово възнаграждение, на 24.03.2016г., когато е направено искане за извършване на изпълнителни действия, на 23.10.2018г., когато е наложен запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки, на 12.02.2019г., когато е наложен запор върху МПС, на 17.12.2020г., когато е направено искане за извършване на изпълнителни действия и на 18.01.2021г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение. Всяко от тези действия е прекъсвало давността и е започвала да тече нова тригодишна давност, която все още не е изтекла към настоящия момент.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че изп.д.№***+. по описа на ЧСИ А. В. е перемирано, поради непредприемане на изпълнителни действия след 02.03.2011г. повече от две години, като това води до недействителност на последващите изпълнителни действия. Съгласно Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о. перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изп.д.№***+. по описа на ЧСИ А. В. е перемирано на 02.03.2013г. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Следователно давността по отношение на процесните вземания е започнала да тече едва след тази дата. Но същата е била прекъсната от последващите изпълнителни действия от 04.09.2014г., когато е наложен запор върху трудово възнаграждение, както и от следващите такива, изброени по- горе в решението. Всяко от тези действия е прекъсвало давността и съответно е започвала да тече нова давност, като няма тригодишен период, в който да не са искани или извършвани изпълнителни действия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е изтекла погасителната давност за процесните вземания, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 124,00лв., представляваща направени разноски по делото, от които сумата от 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за такса за прилагане препис от изпълнително дело.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от К.М.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г*** ***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3820,78лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.- 30.04.2009г., сумата от 1654,31лв. представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2003г.- 14.10.2009г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА К.М.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г*** ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, сумата от 124,00лв., представляваща направени разноски по делото, от които сумата от 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 24,00лв. за такса за прилагане препис от изпълнително дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: