Решение по гр. дело №18597/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2025 г.
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20251110118597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18238
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110118597 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. Н. Ц. срещу Химикотехнологичен и
металургичен университет, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № Р-ОХ-96/05.02.2025 г., евентуално със Заповед № РД
15-752/17.02.2025 г., и двете на ректора на ХТМУ, и неговата отмяна; с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
при ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението
в размер на 18 658,08 лева (6 брутни възнаграждения всяко в размер на 3109,68 лв.); с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било прекратено в
размер на 2 954,20 лв. (за времето от 06.02.2025 г. до 25.02.2025 г.), евентуално в размер на
1243,87 лв. (за времето от 17.02.2025 г. до 25.02.2025 г.); с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за заплащане на неоснователно задържано възнаграждение поради самоотлъчка в размер на
564,40 лв. (брутно трудово възнаграждение за 4 дни неявяване на работа), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.03.2025 г. до
окончателното плащане.
Ищцата Б. Н. Ц. твърди, че по силата на Трудов договор от 10.09.2021 г. е била в
безсрочно трудово правоотношение с ответника, в рамките на което изпълнявала
длъжността „преподавател“. Твърди, че е назначена в ХТМУ от 2019 г. като първоначално
правоотношението й с ответника е било срочно такова и подновявано двукратно. Обяснява,
че е преподавател по френски език с дългогодишен опит и безупречна кариера. Уточнява, че
спорът с ответника възникнал през месец януари 2024 година по повод оформяне на текущи
оценки в ХТМУ. Уточнява, че й било намекнато от ръководството на университета, че не
трябва да е толкова строга и изискваща от студентите, понеже по този начин „реже
собствения си клон“, като „не трябва да приема работното си място за даденост, каквато то
не е“. Продължава, че с решение на Академични съвет на ХТМУ, проведено на 30.10.2024 г.,
е прието длъжността „преподавател по френски език“ да бъде премахната от щатното
1
разписание на академичния съвет поради недостатъчния и неизпълнен минимален норматив
от часове за заемане на длъжността. Към онзи момент единствено ищцата е преподавала
френски език в университета. Но същевременно подчертава, че броят часове по френски
език, преподавани в учебния план по специалност „Химично и биохимично инженерство“
не е претърпял промяна от назначаването й до момента. От 2020 година насам не бил
променян и планът за преподаване по специалността „Химично и биохимично инженерство
с преподаване на френски език“. На 27.01.2025 г. на ищцата били връчени две уведомления
за открита дисциплинарна процедура и искане за даване на писмени обяснения.
Нарушенията на ищцата касаели неявяване на работа във времето от 21.01.2025 г. до
24.01.2025 г. в зала 343, сграда А на ХТМУ. С отговор от 30.01.2025 г. ищцата обяснила
своите причини за неявяване, а именно липса на ангажимент в подобен смисъл с оглед
естеството и характера на упражняваната от нея дейност, още повече, че ищцата не е имала
фиксирано работно време, каквото е установено единствено за финансово-счетоводния
отдел, човешки ресурси, учебен отдел и факултетните канцеларии. Уточнява, че за
преподавателите следва да се счита, че задължително работно време представлява времето
на преподаване, приемно време и при провеждане на изпит или изпълняване на функциите
на квестор. Обобщава, че твърдените от ответника нарушения не са в период на
задължително присъствие на ищцата в университета. На следващо място, сочи, че
наложеното дисциплинарно наказание е незаконно поради противоречието му с материалния
закон. Заповедта за уволнение не съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ,
още повече, че неправилно е посочен законовият текст, въз основа на който се налага
дисциплинарното наказание. Заповедта е също така немотивирана – липсват изложени
съждения относно задължителната преценка по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието на
нарушението с вида на определеното наказание, като е налице единствено бланкетно
споменаване на разпоредбата. Претендира, че са налице несъответствия и противоречия в
заповедта за уволнение – смесване на понятията „системно неявяване на работа“ и
„системно нарушение на трудовата дисциплина“. Пледира, че уволнението е извършено при
злоупотреба с право и превратно упражняване на права от работодателя в нарушение на чл.
8, ал. 1 КТ. Според подадената от работодателя информация към НОИ трудовото
правоотношение е прекратено на 21.01.2025 г., поради което и входираният от ищцата
болничен лист от 27.01.2025 г. не бил признат. Насетне, уточнява, че наложеното
дисциплинарно наказание е необосновано, тъй като не е налице задължение за ищцата да
присъства в зала 343 – тази зала не е нейно работно място, както и самата тя обяснява в
своите депозирани обяснения в хода на дисциплинарното производство. Смята, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, като в подкрепа на
своята тези, цитира практика на ВКС. Посочва, че ответникът дължи обезщетение за
незаконно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ за времето, през което ищцата
е останала без работа поради това уволнение в размер на 18 658,08 лева. Отделно, доколкото
ответникът задържал трудовата й книжка в нарушение на чл. 262, ал. 2 КТ й дължи и
обезщетение в размер на 2954,20 лв. (за 19 дни закъснение), евентуално в размер на 1243,87
лв. (за 8 дни закъснение), в случай, че съдът приеме, че закъснението е възникнало от деня
на предаване на книжката от ищцата на ответника. Претендира и обезщетение за
неоснователно задържано възнаграждение поради самоотлъчка в размер на 565,40 лева за 4
дни неявяване на работа. Претендира и законната лихва от депозиране на настоящата искова
молба в съда - –1.03.2025 г. до окончателно изплащане на сумите. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Химикотехнологичен и металургичен
университет е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Твърди, че ищцата нееднократно е определяна като „конфликтна“, като
именно това е причината за разпада на отношенията между страните. Сочи, че неведнъж
поведението на ищцата е било обект на коментари и разговори, като твърди, че за всички
2
тези обстоятелства могат да свидетелстват много лица – в това число студенти и
преподаватели от ХТМУ. Уточнява, че ищцата неведнъж е била адресирана с молба да
премисли начина си на поведение – като подбира думите и изразите си така, че да не уронва
престижа на научната среда в ХТМУ. Сочи, че нейните действия станали повод за множество
проблеми сред колегите – споменава се за „незаконно записване на колеги“. Подчертава, че
за времето, в което е работила в ХТМУ, всички са положили усилия за напасване с ищцата и
намиране на начин за комуникиране по нормален начин, но такъв така и не бил достигнат.
Оспорва наличието на намеци за начина й на оценяване, като посочва, че същите са
разбирания и субективни възприятия на ищцата, които са напълно неоснователни. На
следващо място, на 31.10.2024 г. е взето решение да се съкрати щата на преподавател по
френски език поради липсата на студенти и достатъчен брой обучаващи се. Навежда, че
необходимият брой часове за нехабилитирани преподаватели е 350, а последните години
такъв набор часове далеч не бил достиган – 223,8 часа за 2021/2022 години; 196,16 часа за
2022/2023 години; 261,20 часа за 2023/2024 години. Уточнява, че макар през години назад
броят часове по френски език, които ищцата имала, да не бил съответен на необходимото,
спрямо нея не били вземани мерките, предвидени в Правилника, изразяващи се най-общо в
намаляване на заплатата й. Обяснява, че поведението на ищцата било толкова несъобразено
със средата, в която се намирала, че довело до подаване на жалби от страна на студентите, а
комисията по Етика била сезирана с неправомерен запис на зам.-ректора по УД в желанието
на ищцата да се добере до информация относно съдържанието на жалбите, адресирани
срещу нея. Намира за конспиративно твърдението, че всички се обединили, за да я отстранят
от университета. Обяснява, че въпреки взетото решение, длъжността „преподавател по
френски език“ не е премахната, поради обективни причини – воденето на часове по френски
език, макар и в минимален обем, е необходимо за институцията. Уточнява, че вместо да
засвидетелства лоялност към институцията, ищцата започнала системно да не се явява на
работното си място, който факт намерил отражение в няколко проверки от назначена със
Заповед от 12.09.2024 г. комисия. Твърди, че отговорът на поисканите от ищцата обяснения
от 27.01.2025 г. е незадоволителен. Подчертава, че ищцата не е имала право на
дистанционна или хибридна форма на преподаване, макар същата да се позовала на подобна
възможност. Сочи, че никой не твърди работното й място да е зала 343. Самоотлъчката в
периода от 21.01.2025 г. до 24.01.2025 г. включително била обяснена с проблеми от
здравословен характер, а за 27.01.2025 г. бил представен болничен лист. Обяснява, че
решението на Академичния съвет от 30.10.2024 г. няма нищо общо с решението за
уволнение на ищцата, което датира много време след това – през януари 2025 година, като
обръща внимание, че последното е в резултат на констатирани нарушения на ищцата.
Обяснява, че именно поради решението от 30.10.2024 г. на ищцата й било предложено
трудовият й договор да бъде променен. Обобщава, че наложеното най-тежко по форма
наказание от дисциплинарен характер на ищцата, е с оглед на всички натрупани в годините
впечатления за качествата на ищцата и нейната пригодност в преподавателската среда в
ХТМУ. Твърди, че като единствен преподавател по френски език, ищцата е променяла
самосиндикално графиците на преподаване, и заетостта си, без да се съобразява с
институцията, в която работи. Налице е пълна липса на трудова дисциплина, както и
целенасочено предоставяне на невярна информация относно заетостта на ищцата с цел
привидно покриване на минималния хорариум часове, респ. преодоляване на възможността
за съкращаване на часовете по френски и намаляване на работния й обем, а оттам и
намаляване на възнаграждението й. Афишира, че болничният лист на ищцата е само за дата
27.01.2025 г., а твърди, че във всички дни преди това /21-24 януари 2025 година/ също била
болна, без да представя доказателства за това твърдение. Оспорва ръководството на ХТМУ
да е преминавало през различни опити да прекрати трудовото правоотношение с нея.
Напротив, сочи, че през годините не са й налагани никакви наказания, защото разбиранията
на университета са, че това е крайна и нежелана мярка. Счита, че ищцата е злоупотребявала
3
със служебното си положение, нарушавайки трудовата дисциплина и условията на работа.
Моли за отхвърляне на исковете.
С молба-уточнение с вх. № 260072/30.07.2025 г. ищцата прави следното прецизиране
на своите искови претенции: 3. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да
бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 11 735,99 лв., за периода три
месеца и 8 работни дни от 6.02.2025 г. до 19.05.2025 г., в който поради незаконосъобразното
уволнение ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. 4. На основание чл.
226, ал. 2 от КТ да осъдите ответника да заплати обезщетение поради задържане на
трудовата книжка в размер на 2 327,85 лв., възлизащо на брутното дневно възнаграждение
на ищцата за 19 календарни дни закъснение от 06.02.25 до 25.02.2025 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. В
условията на евентуалност, ако съдът счете, че забавата за оформяне и връщане на трудовата
книжка, макар и по вина на ответника, е възникнала от момента на предаването на книжката
от доверителката ми на ответника – 17.02.2025 г., то претендирам обезщетение в размер на
980,15 лв., за 8 дни закъснение от 17.02.2025 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. 5. На
основание чл. 128, т. 2 от КТ е отправена молба до съда да осъди ответника да заплати
неизплатено трудово възнаграждение за 4 работни дни от месец януари, в размер от 623,73
лв., удържано от работодателя видно от приложения фиш за заплата 2 (приложение № 15),
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно
изплащане на сумата.
С определение, обективирано в протокол № 20956 от проведено на 18.09.2025 г.
открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на част от предявените искове по
реда на чл. 214 от ГПК, чрез увеличаване на размера им, съгласно молбата на ищеца с вх. №
260072/30.07.2025 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в светлината на правилата,
установени в чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са кумулативно и обективно съединени конститутивни и осъдителни
искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; с правно основание чл. 344,
ал 1, т. 2 КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ; чл. 128, т. 2 КТ; чл. 226, ал. 2 КТ;
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е
наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на
закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата за вмененото й
дисциплинарно нарушение (че заповедта е мотивирана; че ищцата е извършила виновно
твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и че наложеното й наказание е
съответно на нарушението).
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже,
че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да
4
докаже, че в резултат на уволнението е останала без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв е размерът на
брутното й трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението
й.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че основанието за уволнението, което е вписано, не е действителното.
В тежест на ответника е да докаже, че основанието за уволнението е правилно
посочено.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
престирала труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на
трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ., че
са били налице предпоставките за налагане на ограничена имуществена отговорност на
служителя по чл. 203, т. 2, вр. чл. 206, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
ответникът неправомерно е задържал трудовата книжка на ищцата, както и размера на
претендираното обезщетение.
С определение от 12.07.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, както следва: че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „преподавател“,
което е прекратено след взето решение в този смисъл през месец януари 2025 г.; че са искани
от работодателя обяснения от ищцата във връзка с вмененото й дисциплинарно нарушение
преди налагане на дисциплинарното й наказание, както и че на 30.01.2025 г. ищцата е
депозирала писмени обяснения пред работодателя. Нещо повече, така отделените за
безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени
доказателства по делото – трудов договор № РД-15-213/10.09.2021 г. и заповед № РД-15-
752/17.02.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Със заповед № РД-15-752/17.02.2025 г. на ректора на ХТМУ прод. д-р инж. С.
Терзиева-Желязкова е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, чл. 188, т. 3 от КТ, вр. Заповед № ОХ-96/05.02.2025
г. – прекратяване на трудовия договор без предизвестие поради при дисциплинарно
уволнение поради неявяване на работа на ищцата на 21.01.2025 г., 22.01.2025 г., 23.01.2025
г., както и на 27.01.2025 г. до 10 часа, с което е нарушила трудовата дисциплина. Заповедта е
връчена на служителя същия ден (на 17.02.2025 г.) в 14:44 часа срешу подпис.
От представената по делото заповед № ОХ-96/05.02.2025 г. на ректора на ХТМУ се
установява, че на ищцата Б. Неделякова Ц. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, след като са взети предвид следните факти и обстоятелства, описани в
констативната част на заповедта, а именно. Между страните действат разпоредбите на
5
трудовия договор, Правилника за вътрешния трудов ред на ХТМУ, Етичния кодекс на
служителите в ХТМУ и други вътрешно-нормативни актве, като за всички неуредени
въпроси се прилага КТ. Проведена е проверка, в резултат на която е констатиран нарушение,
изразяващо се в системно неявяване на работа на лицеото, за което са изисквани писмени
обяснения и предприемане на действия по санкциониране на лицето. Описано е, че на
ищцата са искани обяснения по реда на чл. 193 КТ за изясняване на обстоятелствата във
връзка с неявяване на работа на 21.01.2025 г., 22.01.2025 г., 23.01.2025 г. 24.01.2025 г. и
27.01.2025 г. до 10 часа. С това поведение, сочи се в заповедта, ищцата е осъществила
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, вр. чл. 186 от КТ – неявяване на
работа. Упоменато е, че за посочените дати лицето не е предоставило болничен лист, не е
входирало молба за редовен или служебен отпуск, както и друга основателна причина да не
се намира на работното си място. За своето закъснение на 27.01.2025 г. ищцата е
представила болничен лист чак на 30.01.2025 г., според който е в болничен от 27.01.2025 г.
до 29.01.2025 г. включително. Афиширано е, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, осигуреният е длъжен да представи болничен лист или да
уведоми работодателя (осигурителя) до два работни дни от издаването му. При тези мотиви
в констативната част на заповедта, е взето решение от ректора на ХТМУ да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата Ц. – преподавател по френски език в
ХТМУ, катедра „Хуманитаристика“, Факултет по Металургия и Материалознание.
Заповедта е връчена на служителя на 06.02.2025 г. срешу подпис.
По делото е представена и заповед № РД-15-727/06.02.2025 г., обективираща
предложение от ректора на ХТМУ до ищцата Б. Ц. за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 15.02.2025 г., във връзка с извършена проверка и
констатирано нарушение на служителя, видно от заповед № ОХ-96/05.02.2025 г. Тази
заповед е връчена на ищцата на 07.02.2025 г. срещу подпис. С отговор вх. № 25-Ж-
184/13.02.2025 г. ищцата Ц. съобщава на ректора на ХТМУ проф. д-р инж. Сеня Терзиева-
Желязкова, че отказва така отправеното й предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по взаимно съгласие (на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ).
От приложения по делото трудов договор от 10.09.2021 г. се установява, че
служителят Ц. приема да изпълнява длъжността „преподавател“, като същата е запозната с
характера на работата и й е връчена длъжностната характеристика.
По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „преподавател“,
направление „чужди езици“, катедра „Хуманитаристика“, ФМХ, в ХТМУ, видно от която
основната цел на длъжността е да обучава студентите по една или повече учебни
дисциплини в съответствие с учебния план и учебните програми. Трудовите задача и
задължения на ищцата, харатеризиращи съдържанието на длъжността се свеждат до:
преподаване на една или повече учебни дисциплини като води възложените й учебни
занятия; провежда текущ контрол по време на семестъра; участва в провеждането на
семестриалните изпити и провежда консултации; разраподва и преподава дисциплини, в
6
чиито екипи участва; изпълнява преподавателската си норма, съгласно утвърдения норматив
за аудиторна и извънаудиторна заетост на преподавателите в ХТМУ; поддържа учебната
документрация, съобразно изискванията на нормативните актове; разработва учебно-
методически материали, включително изпитни материали, учебни помагала, в това число
електронни; нанася оценките на студентите за изпитите по дисциплините, които преподава
като титуляр; участва като квестор при провеждане на изпити; основно познава дейността на
ХТМУ; спазва Закона за защита на личните данни; периодично информира непосредствения
ръководител за изпълнението на възложените му задачи; изпълнява всички
непротиворечащи на трудовото законодателство разпореждания на прекия ръководител;
спазва всички задължения при изпълнение на възложената рбаота, съгласно чл. 126 от КТ;
познава и спазва вътрешната нормативна уредба на ХТМУ – инструкциите за безопасна
работа, критериите за добро обслужване, процедурите за ефективно осъществяване на
дейността и пр; повишава професионална си квалификация и изпълнява допълнително
поставени задачи, възложени и отчитани по реда на вътрешните правила в ХТМУ. В
ежедневната си работа, служителят е подчинен пряко на ръководителя на катедра
„Хуманитаристика“. При изпълнение на задълженията си служителят носи отговорност за
точно, прецизно, срочно и качествено изпълнение на трудовите задачи и задължения.
Установен е режим на труд и почивка: „съобразно учебния план и програма“.
Представен по делото е Правилник за вътрешния трудов ред на
Химикотехнологичен и Металургичен Университет, уреждащ правата и задълженията на
Университета и неговите преподаватели, служители и работници. Преподавателският състав
има работна седмица от 40 часа с продължителност на работния ден от 8 часа. В същия
смисъл е и заповед № Р-ОХ-138/20.02.2024 г. на ректора на ХТМУ. Съгласно чл. 8, ал. 4 и ал.
5 от този Правилник фиксирано работно време имат отделите:Финансово-счетоводен,
Човешки ресурси, Учебен отдел и факултетните канцеларии, като неговата продължителност
се определя със заповед на Ректора на ХТМУ. Спазването на задължителното работно време
и присъствените графици на преподавателите и служителите ежемесечно се отчита от
въководителите на катедри и служби със специално установени за това форми, които имат
сила на финансово счетоводни документи. На вратите на всички кабинети и канцеларии
трябва да има табели с имената, длъжностите и приемните часове на преподавателите и
служителите – чл. 9 от Правилника. А съгласно чл. 11 от същия контролът по спазването на
работното време, приемните часове, почивките и задължителното присъствие се
осъществява от деканите и ръководителите на катедри и служби.
Видно от решения на Академичния съвет, приети на заседание, проведено на
30.10.2024 г., длъжността „преподавател по френски език“ е премахната от щатното
разписание на академичния състав на ХТМУ, поради недостатъчния и неизълнен минимален
норматив от часове за заемане на длъжността.
Част от писмените доказателства по делото е искане за даване на писмени
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № 25-РД58-23/27.01.2025 г. от страна на ищцата Б. Ц. за
установените дисциплинарни нарушения, извършени на съответните дати, посочени в
7
документа, за които са съставени изрични констативни протоколи. Уведомлението по чл.
193, ал. 1 КТ е връчено на ищцата на 27.01.2025 г.
В отговор на това ищцата е подала писмени обяснения с вх. № 25-РД58-
29/30.01.2025 г., в който обяснява, че в първоначалния трудов договор от 01.10.2019 г. е
посочено, че работното място на ищцата е „ХТМУ, к-ра „Чужди езици“, а в допълнителното
споразумение от 04.05.2022 г. е посочено, че работното място е „ФММ, катедра
„Хуманитаристика“, направление „Чужди езици“. В длъжностната характеристика било
упоменато същото. Сиреч, в посочените документи не се говори за физическо място на
работа, а за принадлежността на длъжността, която се заема от ищцата – към точно
определено структурно звено на структурата на ХТМУ. Не е посочено конкретно
пространство, където като преподавател да се изпълняват задълженията, описани в трудовия
договор и длъжностната характеристика. Точно това обстоятелство, твърди ищцата,
позволява на преподавателите да осъществяват дисцатнционно преподаване и консултации в
случаите на здравословен проблем или командировка. Позовава се на Правилника за
вътрешния ред, съгласно който (чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ал. 1- 3 от същия) преподавателският
състав има работна седмица с 40 часа продължителност, всеки ден по 8 часа, съгласно чл.
136 от КТ. Границите на работново време се определят със заповед на ректора, а напускането
на територията на универистета от административния, УП и обслужващ персонал в работно
време става с разрешение на прекия ръководител по изключение при уважителни причини.
Конкретно, относно проверките, извършени от комисия в зала 343, сграда А на ХТМУ, се
изтъква, че тази зала не е посочена писмено като работно място в нито един момент от
трудовото правоотношение между страните. Сочи, че единствено ползва залата за
консултации, доколкото само за нея има ключ за достъп. Изрично подчертава, че за
конкретните дати, за които е била проверена и упрекната, че не се е явила на работа –
действително не е била в сградата, не само защото не е имала часове, приемно време или
друга задача там, но и защото е била болна. Не е взела болничен лист, защото реално през
сочените дни е работела по предстоящи експозета по предметитие Комуникации 1 и
Комуникации 2 на студентите от 1 и 3 курс на специалност „Химично и биохимично
инженерство“. Извършените проверки съвпадали и с телефонно обаждане от експерт от
Човешки ресурси в ХТМУ, който й съобщил, че има предложение за промяна на трудовото й
правоотношение от такова на пълно работно време в такова в 2-часов работен ден. Ищцата
обяснила, че няма как да дойде, за да й се връчи този документ, тъй като е билна.
Следователно, извършените проверки били с ясното съзнание, че ищцата няма да бъде в
сградата на ХТМУ.
Видно от предложение с адресат ищцата за въвеждане на непълно работно време –
2 часа, получено от последната на 27.01.2025 г. и отговор от нея до ректора на ХТМУ с изх.
№ 25-РД58-27/30.01.2025 г., на ищцата й е било предложено преуреждане на трудовите
правоотношения между страните с оглед учебната заетост и справката за натовареност на
служителя, изразяващо се в намаляване на обема служебни ангажименти, респехтивно
намаляване на трудовото възнаграждение до размер от 630 лева, на което ищцата
8
категорично се възпротивила, с доводи, че учебния план по нейната дисциплина не е
претърпял промени, а освен това имало възможност да й се дадат други общо 60 часа, без да
се преминава през външни процедури и институции.
По делото е представен и болничен лист за периода от 27.01.2025 г. до 29.01.2025 г.
на ищцата (за три работни дни) при диагноза: „остра инфекция на горните дихателни
пътища, неуточнена“, с режим на лечение – домашен – амбулаторен. Същият документ е
входиран при работодателя на 30.01.2025 г.
Част от целокупния писмен доказателствен материал по делото е и справка за
заетостта и преподавателската дейност, представена на ответника от ищцата за периода 2021
– 2024 г., попълнениа лично от нея (л. 104 – 106 по делото), без индикации дали и кога този
документ е входиран в ХТМУ, с оглед липсата на поставено отбелязване върху документа в
посочения смисъл. Поради тази причина съдът не поставя този документ в основата на
изводите си за фактите по делото.
Ответникът прилага към отговора на исковата молба сведение от Петър Иванов от
30.01.2024 г. и от други лица (студенти от 3-ти курс, специалност „Химично и биохимично
инженерство с преподаване на френски език“ в ХТМУ) от 06.02.2024 г. с въведени
оплаквания относно начина на преподаване и оценяване на ищцата Б. Ц. – проява на
заядливо отношение, липса на адекватно и справедливо поставяне на оценки на студентите
предвид преподадения учебен материал по дисциплината. Представена и жалба от проф. д-р
инж. Даналев до ректора на ХТМУ и Комисията по Етика на ХТМУ във връзка с адресирани
до съставителя на жалбата сведения и оплаквания относно начина на преподаване и като
цяло изпълняването на служебните (преподавателски) задължения на ищцата. По повод на
тези жалби е издадена становише от Комисията по етика на ХТМУ от 28.05.2024 г.,
обобщаващо, че ищцата Ц. следва да преразгледа съдържанието и методиката на
преподаване по френски език в ХТМУ.
Налице е трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от
ГПК и намерила израз в решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 459/27.01.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС, решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.
Съгласно тази задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя,
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ трябва
да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат
значение за надлежното му упражняване, а ответникът – всички факти, които оправдават
реализирането на правото му да предизвика правни последици в правната сфера на
работника/служителя, чрез прекратяване на трудовоправната връзка. В случая, приложените
от ответника писмени доказателства, съдържащи оплаквания срещу ищцата, нямат
касателство с констатираното от работодателя и оспорено от ищеца нарушение на трудвата
дисциплина – неявяване на работното място на процесните дати в периода 21.01.2025 г. –
9
27.01.2025 г.(включително, но само до 10 часа на деня). В отговора по чл. 131 ГПК
ответникът твърди, че тези писмени доказателства следва да се ценят от съда като имащи
отношение към прекратяване на трудовите взаимоотношения между страните, доколкото са
създали у работодателя впечатление с негативна конотация за неговата служителка.
Действително по делото фигурират доказателства за отрицателна оценка, поставена на
ищцата не само от нейни колеги, а и от нейни студенти. Тези обстоятелства обаче в случая
нямат юридическо значение, доколкото основанието, описано в заповедта за уволенение на
ищцата, е в съвсем друга насока и касае нейно незаконосъобразно поведение, изразяващо се
в неявяване на работа на процесните дати. Ето защо представените от ответния работодател
доказателства за конфликти между ищцата и нейни колеги и студенти не могат да бъдат
поставяни в основа на изводите на съда по фактите при решаване на делото по същество,
тъй като се явяват неотносими към конкретното основание за уволенение.
По делото са изискани и представени констативни протоколи във връзка с
констатираните нарушения на ищцата, както следва: констативен протокол № 6/27.01.2025 г.,
изготвен от експерт „УЧР“ в отдел в отдел „Човешки ресурс“ и експерт „ТРЗ“ в отдел
„Човешки ресурс“, в който се сочи, че на 27.01.2025 г. в различно часово време в интервала
от 8:00 часа до 10:00 часа, не е била открита на работното си място: стая 343, етаж 3, сграда
А на ректората на ХТМУ; констативен протокол № 5/24.01.2025 г., изготвен от експерт
„УЧР“ в отдел в отдел „Човешки ресурс“ и експерт „ТРЗ“ в отдел „Човешки ресурс“, в който
се сочи, че на 24.01.2025 г. в различно часово време в интервала от 8:30 часа до 15:00 часа,
не е била открита на работното си място: стая 343, етаж 3, сграда А на ректората на ХТМУ;
констативен протокол № 323.01.2025 г., изготвен от експерт „УЧР“ в отдел в отдел
„Човешки ресурс“ и експерт „ТРЗ“ в отдел „Човешки ресурс“, в който се сочи, че на
23.01.2025 г. в различно часово време в интервала от 8:30 часа до 15:00 часа, не е била
открита на работното си място: стая 343, етаж 3, сграда А на ректората на ХТМУ;
констативен протокол № 2/22.01.2025 г., изготвен от експерт „УЧР“ в отдел в отдел
„Човешки ресурс“ и експерт „ТРЗ“ в отдел „Човешки ресурс“, в който се сочи, че на
22.01.2025 г. в различно часово време в интервала от 8:30 часа до 15:00 часа, не е била
открита на работното си място: стая 343, етаж 3, сграда А на ректората на ХТМУ;
констативен протокол № 1/21.01.2025 г., изготвен от експерт „УЧР“ в отдел в отдел
„Човешки ресурс“ и експерт „ТРЗ“ в отдел „Човешки ресурс“, в който се сочи, че на
21.01.2025 г. в различно часово време в интервала от 8:30 часа до 16:00 часа, не е била
открита на работното си място: стая 343, етаж 3, сграда А на ректората на ХТМУ.
Предмет на проверка е законосъобразността на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата Б. Ц. от страна на ответника Химикотехнологичен и
металургичен университет, реализирано посредством налагане
на дисциплинарно наказание "уволнение".
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
10
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга
страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението следва да бъде
осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата
незаконност. При оспорване на уволнението като незаконно, съдът се произнася само по
наведените от ищеца фактически основания, които според него опорочават волеизявлението
за прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делотосъдът намира, че
работодателят е спазил формалните законови изисквания по отношение на процедурата за
налагане на процесното дисциплинарно наказание "уволнение". Най-напред, заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена от лице, притежаващо работодателска
и дисциплинарна власт. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон. В случая, процесната заповед е подписана от проф. д-р инж.
С. Терзиева-Желязкова – ректор на ХТМУ, ето защо, съдът намира, че процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е издаден от оправомощено лице, респ.
от компетентен за това субект.
На следващо място, спазен е и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен
срок от откриване на нарушението. Това е така, тъй като субектът на дисциплинарната власт
в лицето на ректора на ХТМУ е узнал за нарушенията на ищцата след запознаване със
съдържанието на констативен протокол № 6/27.01.2025 г.; констативен протокол №
5/24.01.2025 г.; констативен протокол № 3/23.01.2025 г.; констативен протокол № 2/22.01.2025
г.; констативен протокол № 1/21.01.2025 г. и считано от най-ранния възможен момент (а
именно датата на първия констативен протокол – 21.01.2025 г.) е започнал да тече и
двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание. В случая, процесната заповед
е издадена на 17.02.2025 г. и връчена на ищеца Ц. на същата дата в екзактно 14:44 часа,
което обстоятелство е удостоверено с подписа на трима свидетели, поради което
преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.
Съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а именно: преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша нарушителя, съответно
да приеме писмените му обяснения, и след оценка на събраните данни да вземе решение за
налагане на дисциплинарно наказание. По делото се установи, че с искане за даване на
писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ (уведомление за открита дисциплинарна процедура)
от 27.01.2025 г., връчена й на същата дата, ведно с препращане към съдържанието на
констативен протокол № 6/27.01.2025 г.; констативен протокол № 5/24.01.2025 г.; констативен
протокол № 3/23.01.2025 г.; констативен протокол № 2/22.01.2025 г.; констативен протокол №
1/21.01.2025 г., на ищцата е предоставена възможност да даде писмени обяснения, като
такива са депозирани от нея на 30.01.2025 г. и видно от мотивите на заповед № Р-ОХ-96 от
05.02.2025 г. работодателят ги е взел предвид.
Обясненията са израз на регламентираната в чл. 193, ал. 1 КТ възможност на
11
служителя да формира отношение към вмененото му нарушение на трудовата дисциплина и
да осъществи своята защита в момент, предхождащ по време налагането
на дисциплинарно наказание. Затова съдът приема, че на ищцата са били разяснени точният
или приблизителният момент на извършване на нарушенията, с което правото му на защита
е било спазено
На следващо място, процесната заповед № РД-15-752/17.02.2025 г., вр. Заповед №
ОХ-96/05.02.2025 г. отговаря на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като е в достатъчна
степен мотивирана. В заповедта за уволнение вмененото нарушение следва да бъде описано
от обективна страна с всички признаци (време, място и начин на извършване), позволяващи
на служителя да осъществи защитата си, включително чрез съдебния контрол за законност.
Изискването за мотивираност на заповедта цели да създаде възможност за служителя да
организира защитата си и да наведе опровергаващи твърдения, както и възможност за съда
при осъществяване на съдебен контрол да прецени осъществило ли се е деянието.
Нещо повече, ако служителят независимо от липсата на мотиви в заповедта е
запознат с характеристиките (време, място и начин) на извършване на нарушението, което
му се вменява, то правото му на защита не е било нарушено. Съгласно задължителната
практика, възприета с решение № 30 от 08.02.2012 г. по гр. дело № 388/2011 г., III г. о., ВКС,
решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г., IV г. о., ВКС, достатъчно е само
да се индивидуализира периодът на извършване на нарушенията, без да се посочи
конкретната дата и/или час, когато е станало това. В случая, в процесната заповед са описани
няколко отделни нарушения, извършени в периода, а отделно от това всяко едно от тях е
отразено чрез посочване на нарочно определен времеви период в рамките на дните от
21.01.2025 г. до 10 часа на 27.01.2025 г., поради което в темпорално отношение същите са в
достатъчна степен индивидуализирани. Нещо повече, както вече се посочи по-горе, от
депозираните от ищцата Ц. писмени обяснения се установи, че тя е формирала отношение
към всяко едно от вменените й дисциплинарни нарушения, а това изключва възможността у
нея да е останало съмнение относно момента на извършването им.
Ищецът инвокира възражение, че неправилно е посочен от работодателя текстът,
въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание, с което е нарушено
изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ. По мнение на настоящия съдебен състав това оспорване
е неоснователно, при следните съображения. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно
е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е.
последният да е разполагал с възможност да даде обяснения си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата, за които те му се искат. Идентичен е подходът по отношение на
съдържимото в заповедта, с която се налага съотноветно дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 188 от КТ. Тук следва да бъде посочено, че, противно на твърдяното в
исковата молба, даването на невярна правна квалификация на извършеното от служителя
12
дисциплинарно нарушение - разпоредби от Кодекса на труда или други нормативни
източници, неприложими към извършените от служителя нарушения, не оказва влияние на
законността на уволнението, в който смисъл е и трайната практика на ВКС. Релевантни са
само фактическите твърдения за извършени действия и бездействия и тях съдът контролира
като проверява съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона /в този
смисъл вж. Решение № 50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС,
Решение № 58 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 464 от
26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д.
№ 3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г. О.,
ВКС, Решение № 436 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 205
от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и други/.
По отношение на ищцовото възражение за незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание поради противоречие с материалния закон, съдът намира
следното. Първо - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и тази, с
която се прекратява трудовото правоотношение, се възприемат като единен акт на
работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно
уволнение. Липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за
налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага
дисциплинарното наказание “уволнение” е напълно достатъчна, за да се приеме, че
трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка
работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Характерът на тази втора заповед ще има само констативен
характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение” ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение – в този
смисъл вж. решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 533/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение №
464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на IV г.о. на ВКС. В светлината на процесната
фактология, следва, че трудовото правоотношение между ищцата и ответния работодател е
прекратено още на 06.02.2025 г. (датата на връчване на Заповед № ОХ-96/05.02.2025 г., с
която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“). Затова и последващата втора
заповед № РД-15-752/17.02.2025 г. има само констативен, удостоверителен характер.
Нейното съществуване в правния мир обаче не води до извод за нарушения на материалния
закон в хода на дисциплинарното производство срещу ищцата, доколкото както вече се
упомена по-горе, издаването на заповед за прекратяване на трудовоправната връзка на
сонование чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е въпрос на преценка на работодателя, респ. същият не може
да бъде санкциониран, правейки избор в единия или другия смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Поначало, макар и
да е предвидено като задължителен реквизит, непосочването в заповедта за налагане на
13
дисциплинарно наказание на конкретната разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно
неточното позоваване, не обуславя само по себе си отмяна на заповедта, като същественото
за мотивирането на заповедта е индивидуализацията на самото деяние (действие или
бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци. Липсата на посочването им
нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави
невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
извърши съдът. Ето защо особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е
ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на
извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание
за уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът
може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора
факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от
работодателя основание. Това е така и с оглед принципа на равнопоставеност на страните –
необходимо е при самото предявяване на исковата молба работникът да знае фактическите и
правните основания за уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата
си. От друга страна, мотивите за уволнението, относими към съответното правно основание,
трябва да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или в
друг документ, доведен до знанието на работника преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, а не да се допълват или конкретизират от работодателя при оспорване
законността на уволнението.
Тези принципни постановки ясно сочат, че от основополагащо значение е
адресатът на дисциплинарното наказание да разбере фактите от обективната действителност
(т.е. конкретни случни, активно/пасивно поведение), обусловили налагането на съшото, а не
субсумирането на тези факти под конкретна правна норма. В този смисъл, съдът приема, че
работодателят не е длъжен да изброява в заповедта за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание изрични мотиви във връзка със степента на засягане на трудовата
дисциплина при всяко нарушение в контекста на нормативните разпоредби, уреждащи
такова поведение. Казано иначе, упоменаване на обобщеното заключение, че след отчитане
на „критериите по чл. 189 КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителя, разминаването и противоречията, неясната
информация и отношението, свидетелските показания на други служители, несъответствия,
последствия и отговорности“, е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" напълно удовлетворява законовите стандарти на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране
на заповедта.
Ищцата въвежда специално възражение и относно фигурирането на датата
27.01.2025 г. в заповедта за налагане на уволнение, доколкото същата касае неявяване само
до 10 часа (т.е. визира се кратковременно закъснение), още повече че за процесната дата има
представен и болничен лист (вж. л. 47 по делото). Временната неработоспособност на
работника или служителя му дава право на отпуск /чл. 162, ал. 1 КТ,/ който се разрешава от
14
здравните органи /ал. 2 и за времето на което на служителя се изплаща парично обезщетение
в срокове и размери, определени от отделен закон /ал. 3/. Законът не предполага съгласието
на работодателя за ползване на този отпуск, поради което правото възниква от момента, в
който отпускът е разрешен от здравните органи. Редът за разрешаване на този отпуск не е
уреден в КТ, детайлна уредба на правомощията на здравните органи в това отношение е
дадена в Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, съгласно чл. 3, ал. 1 от която
медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекуващия
лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от
териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска
комисия /НЕЛК/. Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното
лице не може или е възпрепятствано да работи поради определени причини, при което
отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец,
издаван за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до
нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от
ТЕЛК /чл. 6, ал. 1, 2 и 3 НМЕ/. Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да
уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му./чл. 9, ал. 2 НМЕ/.
Неявяването на работа съставлява неизпълнение на трудовите му задължения, но дали от
работника или служителя може да се търси дисциплинарна отговорност, зависи във всеки
конкретен случай с оглед преценката за наличието на вина – в този смисъл вж. Решение №
241 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5133/2023 г., IV г. о., ГК. По мнение на настоящия
съдебен състав, ищцата е доказала своята неработоспособност досежно датата 27.01.2025 г.
(макар там установеното нарушение да визира по-кратък времеви отрязък), въпреки че
същата е входирала този документ по-късно от нормативно изискуемото при работодателя
си, тъй като забавата й касае само един ден. Но доколкото визираните системни нарушения
на трудовата дисциплина в конкретния случай касаят и други четири дати (21-ви, 22-ри, 23-
ти и 24-ти януари 2025 година), съдът приема, че датата 27 януари 2025 г. не е определяща
за изхода на спора по същество.
Неоснователни са, според настоящия съдебен състав, и възраженията на ищцата,
че работодателят е злоупотребил със субективното си право на уволнение, упражнявайки го
недобросъвестно, тъй като е започнал процедура по закриване на щата, иницииране на
дисциплинарно производство в дни, в които ищцата е уведомила, че няма да бъде на работа,
предварително подготвени констативни протоколи, едновременно връчване на искане за
обяснения по чл. 193 КТ и предложение за изменение на трудовото правоотношение за
непълно работно време, заповед за дисциплинарно уволнение и последваща заповед за
прекратяване на трудовоправната връзка при отказа на ищцата да продължи да работи за
непълно работно време от 2 часа, при следните доводи. На първо място, съгласно нормата на
чл. 6, ал. 2 от Правилника за определяне на нормативната и допълнителната учебна заетост
на академичния състав на ХТМУ, нормативите за обща годишна учебна заетост, приведени
към часове упражнения са 350 часа за нехабилитирани преподаватели, в това число
преподаватели по чужд език. Видно от представена на л. 117 по делото извадка от сайта на
ХТМУ, показваща график за хорариум часове съгласно заетостта и учебната програма на
15
ХТМУ, преподавани на френски език, е много под изискуемия според вътрешните правила
минимум на часовете. Именно поради тази причина и в унисон с правилата на ХТМУ,
ръководството му взема решение на Академичен съвет на 30.10.2024 г. да съкрати щата на
„преподавател по френски език“. Въпросното решение от края на м. октомрви 2024 година е
преди констатираните нарушения, поради което, за съда, обвързването на едните с другите
събития, е въпрос на субективно усещане за тенденциозност от страна на ищцата, което е
неподплатено с реални доказателства. Същевременно съгласно чл. 10 от Правилника за
определяне на нормативната и допълнителната учебна заетост на академичния състав на
ХТМУ, при неизпълнение на норматива за обща годипна заетост по чл. 6, заплатата на
преподавателя се редцира процентно на неизпълнението. Ако тази заетост е по-малка от 120
часа, преподавателят излиза в неплатен отпуск. По отношение на ищцата обаче нито се
доказа, а то дори и не се твърди, да са предприемани подобни мерки, макар необходимостта
от часове по преподавания от нея учебен предмет да са под установения стандарт. Нещо
повече, като израз на добра воля от страна на ответното учебно заведение, следва да се цени
опитът му да запази своя служител, макар и на намалено работно време от 2 часа (вж.
предложение от 27.01.2025, адресирано до ищцата, приложено на л. 33 по делото), още
повече, че това предложение е съставено към момент, когато вече работодателят е наясно с
нейните нарушения на трудвата дисциплина. Голословно заявено е твърдението, че
процесните констативни протоколи са предварително съставени, понеже били описани в
уведомлението за открита дисциплинарна процедура до ищцата, защото и този документ
(вж. искане за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ – л. 28 по делото) е от дата
27.01.2025 г., т.е. след факта на констатиране на въпросните нарушения.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността
се предполага до доказване на противното, поради което в тежест на ищцата е да установи,
че работодателят превратно и недобросъвестно е упражнил правото си прекрати трудовото й
правоотношение. Такива доказателства не са представени от ищцата, като макар да е
релевирала конкретни доводи в тази посока, съдът прие същите за неоснователни. Съгласно
установената практика на ВКС по приложението на чл. 8 КТ, добросъвестността се
предполага, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване – в този дух вж.
Определение № 164 от 04.03. 2020 г. по гр.дело № 3200/2019 г. на 3-то г.о. на ВКС.
Ищцата претендира, че ответникът е нарушил трудовите й права, подавайки
информация към НОИ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 21.01.2025
г., но както вече се установи в решението, трудовото правоотношение е прекратено на дата
06.02.2025 г., а издадената втора заповед от 17.02.2025 г. не е в нарушение на закона.
Обстоятелствата във връзка с отчитане на общественото осигуряване и задълженията на
работодателя към работника в този контекст нямат отношения при изследване
законосъобразността на уволнение в светлината на чл. 344, ал. 1 от КТ.
Най-сетне, действително видно от представен по делото график за учебната
2024/2025 година (л. 43 – 44 по делото) времето от 06.01.2025 г. до 31.01.2025 г. е изпитна
сесия на зимен семестър за всички курсове, а за ОКС магистър след средно образование
16
„химично и биохимично инженерство“ с преподаване на френски език 18.01.2025 г. до
09.02.2025 г. е изпитна сесия, включително поправителна. Според чл. 7, ал. 1 от Правилника
за определяне на нормативната и допълнителната учебна заетост на академичния състав на
ХТМУ общата годишна нормативна заетост е съставена от аудиторна и извънаудиторна
учебна заетост. Вътрешните правила на ХТМУ също детерминират, че изпитните сесии, в
това число редовни и поправителни, са част от учебната работа в заведението, т.е. същите не
представляват ваканционен период за преподавателите – арг. чл. 20, ал. 5 от Правилника за
учебната дейност на ХТМУ. Видно от обясненията на ищцата Ц. дистанционната форма на
обучение е нейна практика – „това обстоятелство дава право като преподаватели да
осъществяват дистанционно преподаване и консултации в случаи на здравословен проблем
или командировка“. Действително в ХТМУ има утвърден от ректора Правилник за
организиране на дистанционна форма на обучение, приет с решение на АС на ХТМУ от
29.01.2024 г., но няма данни същият да е приложим в процесния случай, доколкото ищцата
не е работила при такава форма на преподаване, въпреки нейните твърдения в обратен
смисъл. Още повече, че възможността за дистанционно преподаване на ищцата е
категорично отречено и оспорено от ответния й работодател. Работната седмица за
ответното висше учебно заведение е петдневна с нормална продължителност на седмичното
работно време до 40 часа, както повелява нормата на чл. 136 от КТ, а и чл. 8, ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ХТМУ, като не са посочени изключения от това
правило.
Макар ищцата да оспорва, че нейното работно място е зала 343, което всъщност
ответникът също не твърди, същата разяснява пунктуално в своите обяснения, че
единствено от тази зала има ключ, респ. единствено там провежда своите консултации,
когато те се случват на територията на ХТМУ – „оттогава ползвам залата по описания начин
и я посочвам като място за провеждане на приемно време, тъй като това е единствената зала,
за която разполагам с ключове.“ Поради тази причина, съвсем логично, ответникът е
проверил явяването на ищцата на работа във висшето учебно заведение, именно в тази зала
343, сграда А на ХТМУ, понеже в трудовите взаимоотношения между страните през
годините, явно, е имало изградено вътрешно правило, че ищцата там полага своя научен труд
по време на извънаудиторната учебна дейност. След като, както вече се посочи, процесният
период касае изпитна сесия, естествено е ищцата да не се намира в учебна зала, където биха
могли да се провеждат само лекции и упражнения, а в залата, до която има свободен достъп.
По мнение на настоящия съдебен състав всъщност отсъствието на ищцата в зала
номер 343 не е от такова съществено значение, при положение, че тя твърди, че по време на
извършените проверки не се е намирал не само в тази зала, но и която да било друга зала на
ХТМУ, защото е преценила, че може да работи от вкъщи („това обстоятелство ни позволява
като преподаватели да осъществяваме дистанционно преподаване и консултации в случаите
на здравословен проблем“), като ищцата поддържа, че в периода на проверките е имала
точно такъв здравословен проблем. Вместо да удостовери факта на боледуването с болничен
лист за целия процес период (а не само за дата 27.01.2025 г.), ищцата е предпочела да работи
17
дистанционно, което не й е разрешено от работодателя. Прочие поведението на ищцата
практически представлява своего рода форма на едностранно изменение на трудовите
правоотношение с работодателя, което е недопустимо.
Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 от Закона за висшето образование членовете на
академичения състав са длъжни да изпълняват задълженията си в съответствие с
длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си.
Съгласно процесния трудов договор от 10.09.2021 г. ищцата се е съгласила да изпълнява
длъжността „преподавател“ за пълно работно време от 8 часа с място на работа ХТМУ, гр.
София, ФММ, катедра „Хуманитаристика“, направление „Чужди езици“, но видно от
съставените от ответния работодател протоколи за времето от 21.01.2025 г. до 24.01.2025 г.
включително ищцата не се е явявала на работното си място - ХТМУ. Видно от нейните
обяснения по чл. 193 КТ, тълкувани в светлината на правилото на чл. 175 ГПК, същата е
считала, че с това си поведение не нарушава своите задължения, саморазрешавайки си
хибридна форма на изпълнение на трудовите й задължения, която обаче не е разрешена от
работодателя й.
Предвид изложеното, съдът намира, че
процесното дисциплинарно наказание "уволнение" е наложено при съблюдаване на
законоустановената процедура, като счита, че предвид изложените до момента от съда
мотиви, се изясни и извода на съда, че ищеццата Б. Ц. е извършила
дисциплинарните нарушения, които й се вменяват. Единственото обстоятелство, което все
още не е било предмет на съдебно изследване е дали тези нарушения съответстват по тежест
и интензитет на наложеното дисциплинарно наказание.
За да извърши преценката дали тежестта на наложеното дисциплинарно наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение. По този въпрос е формирана трайна
практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения по чл. 290 ГПК: № 324 от
06.01.2017 г. по гр. д. № 2302/2016 г. на IV г. о., № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014
г. на IV г. о., № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г. на IV г. о., № 55 от 01.03.2011 г. по
гр. д. № 1972/2009 г. на IV г. о. и № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г. на IV г. о., с
която атакуваното решение е изцяло съобразено. Според същата в дисциплинарното
производство преценката за тежестта на дисциплинарното нарушение следва да се основава
на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отношението на работника
или служителя към конкретното неизпълнение. Системността на нарушенията според
законодателя (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ) е основание за налагане на най – тежкото
дисциплинарно нарушение, но и тогава важи гореизложеното за извършваната преценка
за тежестта на нарушението и правнозначимите обстоятелства, които следва да се вземат
предвид, и които винаги се съобразяват конкретно за конкретното дисциплинарно
производство като съвкупност от фактори, определящи какво по вид и тежест наказание е
18
най-подходящо да се наложи на конкретния работник или служител.
В конкретния случай следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства.
Ищцата е трябвало да изпълнявала трудовите си задължения при пълен работен ден с място
на работа ХТМУ и работно място ФММ, катедра „Хуманитаристика“, направление „чужди
езици“, макар за нейния предмет да не били покрити изискванията за съответния хорариум
часове, според заложените поднормативни изисквания (350 часа годишно). Този толеранс
обаче не бил съответно оценен от ищцата. При така дадената обставка, и при отчитане на
факта, че работодателят не е предприел, макар да е бил в пълното си право за това, мерки по
повод по-малкия брой часове за предмета на ишцата – „Френски език“, същата
самосиндикално, без това да й е разрешено, е предприела изпълнение на служебните си
задължения дистанционно, т.е. от своя дом или друга локация, различна от утвърденото в
трудовия й договор място на работа - ХТМУ. Нещо повече, в своите обяснения, дадени по
реда на чл. 193 КТ, ищцата поддържа, че дистанционното преподаване и консултации са й
позволени, че те й се следват. В свелината на изнесеното, лично от ищцата, може да бъде
направена преценка за липсата на каквато и да било проява на самокритичност, съжаление
или форма на извинение от нейна страна. Напротив, ищцата не само оправдава своето
неправомерно поведение, но и го намира за позволено и дължимо. Не без значение е фактът,
че това манифестира нейното принципно разбиране за преподаване по неутвърден и
неразрешен от съответното учебно заведение начин. Последното обстоятелство индикира, че
освен констатираните дати на отсъствие в периода 21.01.2025 г. – 24.01.2025 г. (доколкото
съдът прие, че за датата 27.01.2025 г. ищцата е представила доказателства за неявяването си),
ищцата би провеждала дистанционно своите занятия и за други, непроверени по делото,
(бъдещи или минали) дати. Всичко това говори не само за една системност, но и трайно,
последователно и безапелационно „пречупване“ на установените от работодателя норми за
упражняване на трудовите задължения от членовете на академични състав. Поведението на
ищцата тангира с неподчинение на установения ред и порядки в ответния работодател, а
последното несъмнено има негативен ефект не само върху самото преподаване на ищцата,
върху обема на придобитите знания от учащите, върху имиджа и доброто име на учебното
заведение в обществото, но и най-вече във висока степен на вероятност има неблагоприятно
въздействие върху студентите в учебната дисциплина, преподавана от ищцата, а и върху
останалите преподаватели – нейни колеги с оглед наложения от ней „различен стандарт“ в
начина й на преподаване от разстояние.
По изложените съображения, съдът приема, че законосъобразно работодателят е
упражнил правото си на уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и предявеният срещу него иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, ведно със съединените с него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за въстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "преподавател по
френски език" в ХТМУ, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 11 735,99 лв. за периода
три месеца и 8 работни дни от 6.02.2025 г. до 19.05.2025 г., в който поради
19
незаконосъобразното уволнение ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата;
иска с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати
обезщетение поради задържане на трудовата книжка в размер на 2 327,85 лв., възлизащо на
брутното дневно възнаграждение на ищцата за 19 календарни дни закъснение от 06.02.25 до
25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до
окончателно изплащане на сумата, както и иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение за 4 работни дни от
месец януари, в размер от 623,73 лв., удържано от работодателя, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата.
Не следва да бъдат разгледани предявените в условията на евентуалност искове,
тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане.

По отговорността за разноски:
При този изход на спора - неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение възнаграждение в размер на
200 лева, определен от съда, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правна
помощ.
При този изход на спора, сторените от ищцата разноски следва да останат за негова
сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча
купел“, бл. 403, вх. В, ет. 2, ап. 31, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Николай В. Гогол“ № 6,
срещу Химикотехнологичен и металургичен университет, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 8, искове както следва: с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № Р-ОХ-96/05.02.2025 г. на ректора на ХТМУ, и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност при ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 11 735,99 лв. за
периода три месеца и 8 работни дни от 6.02.2025 г. до 19.05.2025 г., в който поради
незаконосъобразното уволнение ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата; с
правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение
поради задържане на трудовата книжка в размер на 2 327,85 лв., възлизащо на брутното
дневно възнаграждение на ищцата за 19 календарни дни закъснение от 06.02.25 до
25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до
окончателно изплащане на сумата, както и с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение за 4 работни дни от
месец януари, в размер от 623,73 лв., удържано от работодателя, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 403,
20
вх. В, ет. 2, ап. 31, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Николай В. Гогол“ № 6, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Химикотехнологичен и металургичен университет, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ №
8, сумата в размер на 200 лева, представляваща сторени пред СРС разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21