Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
04.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6264 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.С.С., с която е предявен срещу Д.М.Х. и М.М.Б., иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот на окончателен.
Ищецът твърди, че е сключил с наследодателя
на ответниците – М. М. Б., действащ чрез неговия пълномощник – В.Й.В.,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 68,
находящ се в гр.София, Столична община, район „И.“, в жилищна сграда - бл.********със
застроена площ от 56,81 кв.м., заедно с избено помещение, както и 1,037 ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, по
който се явява изправна страна и че ответниците не са изпълнили задължението си
за сключване на окончателен договор. Претендира разноски.
Ответниците оспорват иска. Навеждат
възражение за унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като техният наследодател е
упълномощил лицето В.Й.В. да се разпореди със собствения му недвижим имот в
деня на изписването му от болнично заведение, когато не е бил в състояние да
разбира или ръководи действията си, ден преди да почине. Твърдят, че ищецът не
е изправна страна по договора, тъй като няма данни платеният от него задатък от
9500 лв. в деня на подписване на предварителния договор да е бил предаден на
продавача. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на ответниците В.Й.В.
признава фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди, че
независимо от общо увреденото му здравословно състояние, наследодателят на
ищците е бил с ясно съзнание и в състояние да формира и изразява воля.
По делото е приет за съвместно
разглеждане при условията на евентуалност обратен иск от Д.М.Х. и М.М.Б. срещу В.Й.В.,
с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, за сумата от 9500 лв., представляваща задължение
на предаване на задатък по предварителния договор, платен от купувача на
ответницата в качеството й на представител на наследодателя на ищците, който
последната не е предала. Претендират разноски.
Ответницата по обратния иск – В.Й.В.
оспорва иска. Предявява възражение за прихващане с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата от 14800 лв., представляваща разноски за издръжка и лечение на
наследодателя на ищците в периода 15.07.2011 г. – 18.01.2014 г., които е
извършила, без да е била натоварена. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.19, ал.3 ЗЗД:
Предпоставките за уважаване на предявения
иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот за окончателен са: 1. предварителният договор да е валидно
сключен в писмена форма; 2. да съдържа всички съществени елементи на договор за
покупко-продажба на недвижим имот и 3. прехвърлителят да е собственик на
недвижимия имот към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен.
Между страните не е спорно, а се
установява и от представения предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.01.2014 г. (л.15), че на посочената дата М. М. Б., действащ
чрез пълномощника си В.Й.В., в качеството на продавач, и С.С.С., в качеството
на купувач, са сключили предварителен договор, по силата на който са се
задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в гр.София, Столична община, район „И.“,
в жилищна сграда - бл.********състоящ се от: една стая, кухня, дневна,
обслужващи помещения, със застроена площ от 56,81 кв.м., при съседи: стълбище, Д.Н.Г.,
двор, Б. и И.С., заедно с избено помещение без посочен номер и застроена площ
по документ за собственост, при съседи на избеното помещение: коридор, С.и Д.С.,
абонатна станция и Д.Н.Г., заедно с 1,037 (едно цяло и тридесет и седем хилядни
върху сто) ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно място
Съдът констатира, че в договора
купувачът е посочен веднъж като С.С.С. с посочен ЕГН и втори път – като С.С.С.
чрез саморъчно изписване на името му при подписване на договора. Видно от
представеното удостоверение за верен ЕГН от 08.08.2016 г. (л.148), посоченият в
договора единен граждански номер съответства на лицето С.С.С., поради което
съдът намира за установена по безспорен начин идентичността между ищеца по
делото и купувача по предварителния договор.
В изпълнение на разпоредбата на
чл.19 ЗЗД предварителният договор е сключен в писмена форма, тъй като за
действителността на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот е
необходима нотариална форма.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора,
страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 17.03.2014
г., като се явят на посочената дата в 12:00 часа при нотариус рег. № 065 на НК
в кантората му в гр.София, ул.*********На 18.01.2014 г. е настъпила смъртта на
продавача по предварителния договор М. М. Б., видно от препис-извлечение от акт
за смърт, изд. на 19.01.2014 г. въз основа на акт за смърт № 0023/19.01.2014 г.
(л.11).
С нотариална покана (л.12), връчена
на Д.М.Х. лично и със задължение да я предаде на М.М.Б., купувачът по
предварителния договор е уведомил наследниците на продавача за сключения
предварителен договор и е отправил покана за сключване на окончателен договор
на 24.04.2014 г. в 12:00 часа пред нотариус рег. № 065 на НК в кантората му в
гр.София, ул.*********Видно от констативен протокол рег. № 2983, том 1, № 138,
съставен от нотариус рег. № 065 на НК (л.23), на 24.04.2014 г. в 12:00 часа,
пред него са се явили купувачът С.С.С. и наследницата на починалия продавач - Д.М.Х.,
която е заявила, че не желае да сключва окончателен договор, че наследодателят
й не е имал намерение да продава процесния имот, както и че брат й М.М.Б.
изтърпява ефективна присъда и е във фактическа невъзможност да се яви пред
нотариуса.
При сключване на процесния предварителен
договор, продавачът е бил представляван от пълномощник В.Й.В.. Последната се е
легитимирала с пълномощно от М. М. Б. (л.20) за разпореждане от негово име и за
негова сметка с процесния имот, в т.ч. за подписване на предварителен и
окончателен договор за продажба на имота, с нотариална заверка на подписите
рег. № 82 и на съдържанието рег. № 83 от 17.01.2014 г. на нотариус И.Р. рег. №
051 на НК, като нотариусът е отбелязал, че удостоверяването е извършено извън
кантората. Формата, в която е съставено пълномощното, в случая е обусловена от
учредената в полза на пълномощника представителна власт за сключване не само на
предварителен, но и на окончателен договор за покупко-продажба, който се
сключва във формата на нотариален акт. С изпълнената по-тежката форма – писмена
с нотариална заверка на подписите и съдържанието, се спазва е изискуемата
обикновена писмена форма за пълномощно за сключване на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по арг. от чл.37, вр. чл.19, ал.1 ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът дали към момента на
упълномощаването на лицето В.Й.В. продавачът М. М. Б., наследодател на
ответниците, е могъл да разбира или ръководи действията си.
Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и дееспособна, към момента на сключване
на атакуваната сделка не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без
значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на
извършване на сделката и по-специално – дали това състояние е било такова,
че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да
може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е
предоставена на съда. При извършването й, тъй като се касае за дееспособно
лице, съдът е длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния
момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за
осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на
живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други /в посочения
смисъл – решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на ВКС, III г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Съобразно чл.31, ал.2 ЗЗД унищожаемостта
поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията не може да се
релевира след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. Искането за поставяне под запрещение има значение
само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала
на душевна болест или слабоумие. Ако
неспособността да се разбират или ръководят действията се е дължала на друга
причина, както в случая: въздействие на упойващи вещества, интоксикация,
състояния, съпътствани от продължителна силна болка и други подобни, не е
необходимо да е искано запрещение, защото дори да е искано запрещение в подобен
случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен /решение № 113 от 31.05.2012
г. по гр. д. № 1677/2010 г. на ВКС, IV г.о./.
От изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице онколог, се установява,
че М. М. Б. – 69 г., е бил с множество заболявания – АХ (артериална хипертония)
III ст., ИБС (исхемична болест на сърцето), състояние след
преживян инфаркт на миокарда, състояние след имплантиране на стент, ХСН
(хронична сърдечна недостатъчност) III фк.,
състояние след БТЕ (белодробна тромбоемболия). На 13.01.2014 г. е постъпил в V МБАЛ с оплаквания от непостоянна кашлица, гр.болка,
недостиг на въздух, адинамия, липса на апетит, редукция на тегло и кръвохрак. След
извършена бронхоскопия е диагностициран със злокачествено заболяване на
трахеята – нискодиференциран плоскоклетъчен карцином с метастатичен плеврален
излив и мета в черен дроб – тежко заболяване в напреднал стадий. Заключението
на вещото лице е категорично, че множеството
заболявания на пациента, макар да действат сериозно върху психиката, не пречат на възможността му да взема
решения. Съзнанието на пациента не е било замъглено и той е могъл да
действа разумно, тъй като няма данни за мозъчни метастази от злокачественото му
заболяване.
По делото е изслушана и
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист вършени
болести, който е констатирал, че познава пациента, тъй като го е лекувал от
пневмония края на 2013 г. и в началото на 2014 г. Извън проведеното лечение
обаче вещото лице няма отношения с починалия. Които да обуславят основание за
отвод. През м.01.2014 г. при повторна хоспитализация и извършена бронхоскопия е
установен карцином на трахеята с метастатичен плеврален излив вдясно и
метастази в черния дроб. Пациентът е насочен за химична плевродеза и
химиотерапия. По време на престоя му в Пулмологичното отделение е бил
адекватен, с ясно съзнание и отговорен за постъпките си.
Констатира се от двете вещи лица, че
общото състояние на пациента е било тежко, той е приемал поддържаща терапия за
сърдечно-съдовите заболявания, но не са налице данни в медицинската
документация да са му били изписвани опиати и медикаменти от естество да
повлияят на централната му нервна система. Тези медикаменти са с ограничен
режим, пациентът не би могъл да се снабди с тях свободно, без да са му
предписани, а изписването им би се установило от медицинската документация по
делото. В същото време според вещите лица евентуален прием на болкоуспокояващи,
дори при предозиране, не може да повлияе на взимането на решения. В случая
следва да се има предвид, че диагнозата карцином на трахеята е била поставена
на пациента в периода 13.01-17.01.2014 г. и че приложимото лечение – химио и
лъчетерапия не е проведено, тъй като пациентът е починал преди то да бъде
планирано. Ето защо до прием на опиати и специални лекарствени средства, които
да са повлияли на способността му да разбира или ръководи действията си, не се
е стигнало.
От показанията на свидетеля И. Т. Р.-Н.
– нотариусът, заверил подписите и съдържанието на пълномощното от М. М. Б., се
установява, че макар свидетелката да няма спомен какво е било конкретното му състояние,
служебните и задължения изискват винаги да провери самоличността и
дееспособността на всяко лице, чийто подпис или изявление удостоверява.
Свидетелката прави това като задава елементарни въпроси, от които да се увери,
че лицето е в кондиция, както и въпроси по съдържанието на документа, за да се
увери, че лицето знае, разбира и желае да извърши сделката, обективирана в него.
От показанията на свидетелката Д.К.К.се
установява, че в качеството й на адвокат в края на 2013 г. М. Б. й е възложил
да изготви пълномощно в полза на фактическата му съжителка, за продажба на
имота му в кв.Г.. Поради служебна ангажираност свидетелката не е успяла да подготви
пълномощното веднага и М. Б. я е потърсил отново в началото на 2014 г. за
изготвяне на пълномощното и за да й възложи да се снабди с необходимите
документи, тъй като е имал купувач за имота. Към този момент вече се е намирал
в V-та Градска болница заради белодробно заболяване, била му е
поставена диагноза рак. Свидетелката е посетила Б. в болницата и той отново е
изразил желанието си да продаде имота, като е заявил, че има купувач. Тъй като
здравословното му състояние не е позволявало посещение в кантората на нотариус,
свидетелката е разговаряла с нотариус И.Р. да извърши заверката в болницата.
След изписването му, уговорката с нотариуса е променена на домашно посещение.
За подготовката на предварителния договор поради ангажираност ги е препратила
към неин колега.
Всички така описани доказателства –
писмените, представляващи медицински документи, заключенията на вещите лица и
гласните доказателства сочат безпротиворечиво, че към момента на учредяване на
представителна власт в полза на В.Й.В., М. Б. е бил в състояние да разсъждава
разумно, да взема самостоятелни решения и да ръководи постъпките си.
Единственото доказателство в противоречие с всички останали е разпитът на
свидетеля П.К.П., който заявява, че е посещавал М. Б. в болницата при престоя
му там през 2014 г. и на моменти М. е говорел несвързано и не е бил ориентиран,
включително не е разпознавал посетителите си. Показанията на П.обаче, освен че
противоречат на останалия доказателствен материал, са вътрешно противоречиви:
от една страна си спомня броя на посещенията си в болницата – водил е там баща
си, който е близък приятел на М. Б., а от друга – не знае къде живее М., с кого
живее, както и в кое отделение на болницата се е лекувал към момента на
посещенията, нито от какво заболяване е страдал. Всичко това прави показанията
житейски недостоверни и нелогични. Това, заедно с обстоятелството, че
показанията на П.са изолирани и противоречат на целият останал доказателствен
материал, мотивира съда да не кредитира показанията му.
По изложените съображения съдът
намира, че ответниците не са изпълнили разпределената им с доклада по чл.146,
ал.1 ГПК доказателствена тежест да установят, че към момента на подписване на
пълномощното наследодателят им се е намирал в състояние, обуславящо
невъзможност да разбира или ръководи действията си. Ето защо следва да се
приеме, че учредената представителна власт с пълномощното от 17.01.2014 г., е
валидна.
Налице е и втората предпоставка за възникване
на претендираното право по чл.19, ал.3 ЗЗД – предварителният договор съдържа
всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор за покупко-продажба
на недвижим имот.
Съществено условие на предварителния
договор е пълната индивидуализация на предмета на договора – имота, чието
прехвърляне се иска, тъй като по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД съдът
не може да заменя волята на страните относно определения обект. От събраните по
делото доказателства е видно, че имотът, предмет на предварителния договор, е
индивидуализиран по местоположение, площ и граници. Идентифицирането на имота е
осъществено по начин, който доказва достатъчно точно волята на страните.
Продажната цена също се включва в
същественото съдържание на предварителния договор. Същата е уговорена в чл.3,
ал.1-4 от предварителния договора размер на 27000 лв., както следва: предплата
(задатък) от 9500 лв., платима в деня на подписване на предварителния договор в
брой, и остатък от 17500 лв., платим в деня на изповядване на сделката пред
нотариус по банков път.
Съдът намира, че страните по делото
са валидно обвързани от сключен помежду им предварителен договор, в
съдържанието на който са залегнали всички съществени условия на окончателния
договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Основателността на иска предполага
да са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,
включително отчуждителят да е собственик на имота към момента на обявяване на
предварителния договор за окончателен/ чл.363 ГПК/. Видно от нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 110, том XXXV, дело № 7016/1996 г. от 12.04.1996 г. (л.10), на посочената
дата М.Б. Н. и Р.М.Н. са прехвърлили на сина си М. М. Б. собствения им придобит
по време на брака им и представляващ СИО недвижим имот: апартамент № 68,
находящ се в гр.София, Столична община, район „И.“, в жилищна сграда - бл.********състоящ
се от: една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от
56,81 кв.м., при съседи: стълбище, Д.Н.Г., двор, Б. и И.С., заедно с избено
помещение без посочен номер и застроена площ по документ за собственост, при
съседи на избеното помещение: коридор, С.и Д.С., абонатна станция и Д.Н.Г.,
заедно с 1,037 (едно цяло и тридесет и седем хилядни върху сто) ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно място. Ето защо съдът
приема, че прехвърлителят М. М. Б. валидно е придобил правото на собственост
върху процесния имот по силата на
сделка.
Тъй като правото по чл.19, ал.3 ЗЗД
е прехвърлимо, страни в производството могат да бъдат и универсалните
правоприемници на страните по договора, каквито не е спорно по делото, че са
ответниците Д.М.Х. и М.М.Б. в качеството има на законни наследници на
продавача.
С оглед изложеното претенцията за
обявяване на сключения предварителен договор за окончателен следва да бъде
уважена.
Установи се по делото, че
уговорената продажна цена е в размер на 27000 лв., от която: предплата
(задатък) от 9500 лв., платима в деня на подписване на предварителния договор в
брой, и остатък от 17500 лв., платим в деня на изповядване на сделката пред
нотариус по банков път. По силата на чл.13 от предварителния договор, на
последния е придадено значението на разписка за получената от продавача
предплата (задатък). За изплащане на остатъка от 17500 лв. по арг. от чл.362 ГПК на купувача – ищец следва да се даде 2-седмичен срок от влизане в сила на
съдебното решение.
Съгласно чл.87, вр. чл.85, ал.1, т.1 ЗННД и на основание т.ІІ-8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД ищецът
следва да заплати по сметката на СГС сумата 296,50 лв., представляваща
нотариалната такса за прехвърлянето на процесния недвижим имот, доколкото
съдебното решение замества нотариално действие.
По сметка на Столична община, на
основание чл.47, ал.2 ЗМДТ, вр. чл.35, ал.2 от Наредба за определяне на размера
на местните такси на Столичен общински съвет ищецът следва да заплати сумата от
675 лв., представляваща следващия се за придобиването на имота местен данък в
размер на 2,5% върху продажната цена.
Ищецът следва да заплати по сметка
на Агенция по вписванията сумата от 27 лв., представляваща държавна такса по
чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за
вписването на прехвърлянето на имота.
За тези суми следва да бъде вписана
възбрана върху имота, съгласно разпоредбата на чл.364, ал.1 ГПК, като препис на
решението не следва да се издава до представянето на доказателства за
заплащането на тези разноски по прехвърлянето на имота, съгласно разпоредбата
на чл.364, ал.2 ГПК.
На ищеца следва да се укаже, че
съгласно чл.112, б.„з“ ЗС настоящото решение подлежи на вписване в 6-месечен
срок от влизане на решението в сила.
По обратния иск по чл.284, ал.2 ЗЗД
и възражението за прихващане:
Ответницата по обратния иск – В.Й.В.
изрично е признала фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба по
първоначалния иск, сред които е и фактът, че сумата от 9500 лв. задатък по
предварителния договор й е била предадена в брой от купувача. Последното се
потвърждава от чл.13 от договора, с който е уговорено, че последният служи като
разписка за получаване от продавача на уговорения задатък. Ето защо съдът
приема, за установено, че В.Й.В. е получила от купувача по предварителния
договор сумата от 9500 лв. като задатък от името и за сметка на продавача.
Следователно в полза на ответниците,
в качеството им на универсални правоприемници на продавача по договора, е
възникнало правото по чл.284, ал.2 ЗЗД да получат от В.Й.В., действала по
възлагане на техния наследодател, всичко, което тя е получила при изпълнение на
поръчката, в т.ч. получения задатък. Поради което следва да се приеме, че
претендираното вземане е възникнало.
Ответницата противопоставя
възражение за прихващане със сумата от 14800 лв., представляваща разноски за
издръжка и лечение на наследодателя на ищците по обратния иск в периода
15.07.2011 г. – 18.01.2014 г., които е извършила, без да е била натоварена. В
тежест на ответницата по обратния иск е да докаже извършването на разходи и
техния размер, което й е указано с доклада по делото по чл.146, ал.1 ГПК. По
делото е разпитана свидетелката А.И.В., снаха на В.В., която установява, че свекърва
й е полагала грижи за М. Б., които са били значителни, с оглед цялостно влошеното
му здраве, включително теглила банков кредит от 5000 лв. От друга страна няма
данни за някаква конкретна медицинска интервенция, която да се заплаща от
пациента, а не от здравната каса и която да е на тази (или сходна) стойност. Общото
твърдение, че ежедневните разходи за храна и хранителни добавки са на
значителна стойност, не може да обоснове конкретен извод за сумата, която
ответницата по обратния иск е направила като разход за М. Б.. Отделно от това
съдът приема, че при отношения, които са идентични на съпружеските – фактически
семейни отношения, макар и без сключен брак, между партньорите възниква общо
задължение да полагат грижи един за друг съобразно възможностите си. Ето защо
извършването на разходи за семейния партньор е изпълнение на нравствен дълг, а
не водене на чужда работа без възлагане.
По изложените съображения съдът
приема, че вземането, претендирано от третото лице, не е възникнало и
предявеното от нея възражение за прихващане е неоснователно. Обратният иск
следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
На ищеца по главния иск следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2496 лв. разноски по делото.
На ответниците по главния иск не се
дължат разноски.
На ищците по обратния иск следва да
се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 380 лв. - разноски за
държавна такса по обратния иск.
На ответницата по обратния иск не се
дължат разноски.
В чл.7, ал.2 на предварителния
договор страните са се уговорили, че разходите по сключване на окончателния
договор – за нотариални такси, държавни такси и др. ще се поемат от купувача. На
основание чл.364, ал.1 ГПК, ищецът - купувач дължи следващите се разноски по
прехвърлянето на имота, а именно: нотариална такса по сметка на СГС съгласно
чл.85, ал.2, вр. чл.87 ЗННД, определена по раздел ІІ, т.8 от Тарифата за
нотариалните такси към ЗННД, съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата
от 296,50 лв. за имота, както и местен данък за придобиване на имота по сметка
на С.О.съгласно чл.47, ал.2 вр. чл.46, ал.2, т. 1 ЗМДТ, вр. чл.35, ал.2 от Наредба
за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет в размер
на 675 лв.
На основание чл.364, ал.1 ГПК, вр. чл.2
от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, ищецът следва
да заплати по сметка на Агенция по вписванията сумата от 27 лв. за вписване на
прехвърлянето.
На основание чл.364, ал.1 ГПК, вр.
чл.5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, ищецът
следва да заплати по сметка на Агенция по вписванията сумата от 15 лв. за
вписване на възбрана върху имота
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН,
по иска, предявен от С.С.С., ЕГН **********,
срещу Д.М.Х., ЕГН ********** и М.М.Б., ЕГН **********, на основание
чл.19, ал.3 ЗЗД, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2014
г., сключен между М. М. Б., ЕГН **********,
(наследодател на ответниците), в качеството на продавач, и С.С.С., ЕГН **********, в качеството на продавач, с който продавачът
прехвърля на купувача следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 68, находящ се в
гр.София, Столична община, район „И.“, в жилищна сграда - бл.********състоящ се
от: една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от 56,81
кв.м., при съседи: стълбище, Д.Н.Г., двор, Б. и И.С., заедно с избено помещение
без посочен номер и застроена площ по документ за собственост, при съседи на
избеното помещение: коридор, С.и Д.С., абонатна станция и Д.Н.Г., заедно с
1,037 (едно цяло и тридесет и седем хилядни върху сто) ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно място, за сумата от 27000 лв., от
която 9500 лв. – платени при подписване на предварителния договор, ПРИ УСЛОВИЕ, че в двуседмичен срок от
датата на влизане в сила на настоящото решение ищецът заплати на ответниците
сумата от 17500 лв., представляваща неизплатена част от продажната цена.
ОСЪЖДА Д.М.Х.,
ЕГН ********** и М.М.Б., ЕГН **********,
да заплатят на С.С.С., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2496
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.87,
вр. с чл.85, ал.1, т.1 ЗННД, вр. т. ІІ-8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД,
сумата от 296,50 лв., представляваща
нотариална такса за производството по делото.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на С.О.на основание чл.47, ал.2 ЗМДТ, вр. чл.35,
ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните такси на Столичен общински
съвет, сумата от 675 лв.,
представляваща дължимия за придобиването на имота местен данък в размер на 2,5%
върху продажната цена.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Агенция по вписванията, на основание чл.364,
ал.1 ГПК, вр. чл.2 и чл.5 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, сумата от 27
лв., представляваща такса за вписване прехвърлянето на имота и сумата от 15 лв., представляваща такса за
вписване на възбрана върху имота.
НАРЕЖДА ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА, на основание чл.364, ал.1 ГПК, върху имота: АПАРТАМЕНТ № 68,
находящ се в гр.София, Столична община, район „И.“, в жилищна сграда - бл.********състоящ
се от: една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от
56,81 кв.м., при съседи: стълбище, Д.Н.Г., двор, Б. и И.С., заедно с избено
помещение без посочен номер и застроена площ по документ за собственост, при
съседи на избеното помещение: коридор, С.и Д.С., абонатна станция и Д.Н.Г.,
заедно с 1,037 (едно цяло и тридесет и седем хилядни върху сто) ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, до заплащане на сумите за местен данък и
нотариална такса.
Препис
от решението да се издаде на ищеца след представянето на доказателства за
заплащането на разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота,
на основание чл.364, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че ако в двуседмичен срок от влизане на решението
в сила не изпълни задължението си за заплащане на остатъка от продажната цена в
размер на 17500 лв., решението подлежи на обезсилване по искане на ответниците,
на основание чл.362, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че настоящото решение подлежи на вписване в 6 –
месечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА В.Й.В.,
ЕГН **********, да заплати на Д.М.Х.,
ЕГН********** и М.М.Б., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, сумата
от 9500 лв., представляваща задължение
на предаване на задатък по предварителния договор, платен от купувача на
ответницата в качеството й на представител на наследодателя на ищците М. М. Б.,
ЕГН **********, който последната не е предала, заедно със законната лихва от 18.08.2014 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 380 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответниците – В.Й.В., ЕГН **********.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: