Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман,
25.01.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
- РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при участието на секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията Й.а НАХД № 543 по описа за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
производството по реда на чл. 375 – 380 НПК
Ихтиманска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Б.Д.М. ЕГН **********, е роден на ***год. в гр.А., живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
За
това, че на ......2014г. около 12,16ч. на АМ "Т.",
общ.Ихтиман, обл.Софийска в района на
С
постановление от 01.10.2015 г., ИРП е внесла материалите по делото в ИРС с
предложение на основание чл. 78а от НК обвиняемият М. да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание.
Обвиняемият
М., в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът
му – адв. Б. пледира за оправдателно решение, тъй като извършването на деянието
не е доказано от обективна страна. Сочи, че по технически път изслушаните в
хода на съдебното следствие автотехнически експертизи не могат да установят
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на доказателствата,
намиращи се по досъдебно производство № ../2014 г. по описа на РУ МВР Ихтиман,
по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
На ......2014г.
около обяд в района на 46 км на автомагистрала „Т.“ валял дъжд и пътната
настилка била мокра. По платното в посока от гр. П. към гр. С, в средната лента
за движение се движел лек автомобил „О. А.” с рег.№ С., тъмно син на цвят,
управляван от свидетелката А. К., а в изпреварващата лента на магистралата -
товарен автомобил „И. К.” с Рег. № С., бял на цвят, управляван от обвиняемия Б.Д.М..
Около 12 часа бил
получен сигнал на тел. 112 за настъпило пътно-транспортно произшествие,
непосредствено след пътен възел “М.“, в резултат на което лекия автомобил „О. А.“
напуснал пътното платно, разкъсал мантинелата в дясно по посока на движение е
спрял в кайпътна нива.
При пристигането си
на местопроизшествието полицейските служители Г.Д. К., Ц. Б. Д. и Я. Й. К.
установили състоянието на пътниците в лекия автомобил „О. А.“ – А. К., Н. Т. и М.
М., които им споделили, че били ударени отзад от бял джип, който след удара е
продължил пътя си. Малко след пристигане
на полицейските служители на мястото пристанал и медицински екип при ФСМП – И.,
който с линейка транспортирал пострадалите К. и М. до УМБАЛ „Св.А. - С,” –АД, в
гр.С,, където същите били настанени за лечение.
В
УМБАЛ ”Св.А. – С,” АД е била взета кръвна проба на А. К.,
в която видно от изготвения протокол за химическа експертиза № .../.....2014г. не е установено наличие на
алкохол.
Междувременно на
тел. 112 бил получен още един сигнал за настъпило пътно-транспортно
произшествие – Б.М. сигнализирал, че се е ударил в мантинелата и бил спрял на
паркинга на Мотел И.. Сигналът веднага бил предаден на свидетелите К., Д. и К.,
които се отправили към паркинга на бензиностанция „П.” до Мотел И.. Там
служителите на ОДМВР установили бял джип марка „И.” с рег № С., по предната
дясна част на който се виждали
деформации от удар и следи от синя боя. Тъй като автомобилът отговарял
на даденото описание от свидетелите К., Т. и М. и полицейските служители приели,
че се касае за същото моторно превозно средство, което е предизвикало
настъпилата катастрофа на ..-ти км., и съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ... от ......2015г., в които посочили участниците в ПТП, а
именно л.а. „О. А.” с рег.№ С., с водач А.
К. и т.а.”И. К.” с рег.№ С., с водач Б.М., карта за регистрация на ПТП, схема
на ПТП и съответните докладни и справки
Полицейските
служители изпробвали водача Б.М. за употреба на алкохол с „А.Д...” с фабр.№...,
който отчел отрицателен резултат. Въпреки това на същият бил издаден талон за
медицинско изследване на кръвна проба за алкохол. Обв.Б.М. дал кръвна проба при химическия анализ на
която, видно от протокола за химическа експертиза №...../....2014г. е , че не е
установено съдържание на алкохол в кръвта му.
По-късно през деня
е бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие в района на 46-км на
Автомагистрала „Т.“ посока П. – С,, в който е отразено единствено, че по
пътните платна не са установени спирачни следи, че 6 броя от платната на
предпазната еластична ограда са изкривени, както и деформациите по намиращия се
в тревната площ лек автомобил „О. А.“.
При огледа на лекия
автомобил „Ивфинити“ е констатирано, че има следи от охлузвания на бронята в
предната дясна част в тъмносин цвят.
Съобразно
изготвените съдебно медицински експертизи на пострадалите са били причинени
следните наранявания:
На М. А. М. е било
причинено мозъчно сътресение, което е протекло с изпадане на пострадалия в
безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата, което увреждане
му е причинило разстройство на здравето
временно опасно за живота, обуславящо обективните признаци на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК; както и охлузвания в
лявата слепоочна област на главата причинили на пострадалия болка и страдание и
разкъсноконтузна рана на пети пръст на лявата ръка, която е била хирургично
обработена и е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето
неопастно за живота - леки телесни
повреди по смисъла на чл.130 от НК;
На А. И. К. е, било
причинено счупване на ставния израстък на долната челюст вляво, което увреждане
е реализирало медикобиологичния критерии - Счупване
на челюст, като е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок по-голям от 30(тридесет) дни – отговарящо
на признаците на средна телесна повреда по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК; както и гръдна травма със счупване на девето
ребро вдясно, причинила на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота ; кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани
на главата вляво челно-теменно и разкъсноконтузна рана от вътрешната страна на
долната устна, причинили на пострадала временно разстройство на здравето
неопасно за живота; мозъчно стъресение , за което има сигурни данни , че е
протекло без изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в момента на
причиняване на травмата, което й е причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота – телесни повреди
които отговарят на обективните признаци на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 от НК.
В хода на
досъдебното производство е било изготвена автотехническа експертиза, при която
вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причината за настъпилата
катастрофата е блъскането на л.а. „О.” в задната лява част, при който удар
вектора на скоростта на л.а.„О.а” и този на т.а.”И.” са били почти успоредни и
сключвали рамо до масовия център на тежестта на л.а. „О.”, с което се е получил
въртящ момент, който е принудил л.а. „О.” да започне да се върти, поради факта
че силата на удара е по – голяма от коефициента на сцепление на гумите с пътя и
е започнала транслацията и ротацията на
автомобила, като причината за ПТП е ударът от страна на т.а.”И.” управляван от
обвиняемия Б.Д.М., който в последствие е напуснал пътнотранспортното
произшествие .
В хода на съдебното
следствие е допусната повторна и тройна автотехнически експертизи. От тях
несъмнено е установено, че двата автомобила са били технически изправни, като
съобразно заключението на повторната автотехническа експертиза и двата
автомобила са се движели със скорост по-ниска от 140 км/м, която е разрешена за
движение по автомагистрала.
Съдът кредитира
като обективна и безпристрастна тройната автотехническа експертиза. В нея вещите
лица твърдят, че от събраните по делото доказателства могат да бъдат направени
два еднакво възможни варианти на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Според вещите лице
единият възможен вариант е товарният автомобил И.“ да е навлязъл с предната си
дясна част в дясната пътна лента, като е установил контакт със задната част на
лекия автомобил „О.“, при което водачът да е загубил управлението и автомобилът
да се е завъртях по посока обратна на часовниковата стрелка и е извършил сложно
ротационно движение с транслационно движение напред и Н.сно за посока към С,,
като се е ударил и приплъзнал по дясната кайпътна предпазна ограда, преминал е
върху нея, спуснал се е по наклонената надолу тревна площ и се е установил на
мястото, отразено в огледния протокол.
Другият възможен
вариант е двамата водачи на автомобилите независимо един от друг да са изгубили
управлението им, като лекият автомобил „О.
А.“ е извършил гореописаните движения, а автомобилът „И.“ се е отклонил Н.сно с
се е ударил в дясната крайпътна предпазна ограда, след което е продължил
движението си до паркинга на Мотел И..
В разпита си в
съдебно заседание вещите лица твърдят, че са възможни и множество други
варианти на механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
включително и настъпване на аквапланинг или навлизане на лекия автомобил „О. А.“
в лявата лента за движение, но при липса на достатъчно изходни данни от
технически характер в представения протокол на оглед на местопроизшествие не
биха могли да дадат категоричен отговор на поставения въпрос.
Поради
обстоятелството, че двата възможни и еднакво вероятни механизма на настъпване
на произшествието вещите лица не могат с категоричност да посочат
непосредствената причина за неговото настъпване, като при първия вариант причината
би била в субективните действия на водача на автомобила „И.“, а във втория – на
субективните действия на всеки един от двамата водачи.
Предвид събраните
доказателства, настоящият състав не може да направи обоснован и несъмнен извод
за това, че обвиняемият М. е извършил такова нарушение на правилата за
движението по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортното
произшествие, при което са пострадали две лица – св. К. и св. М..
В случая
изключително некомпетентно извършения оглед на местопроизшествие лишава съда от
възможността да кредитира единия от двата възможни варианти за механизма на
пътно-транспортното произшествие Липсата на категоричност в заключението на
експертизата не може да бъде преодоляно чрез други доказателства – единствените
преки данни за това, че е имало съприкосновение между двата автомобила се
намират в показанията на пътувалите в лекия автомобил „О.“. Тези данни не са
подкрепени от други доказателства, като органите на досъдебното производство са
допуснали пропуски /не са установени очевидци/, които не могат са се допълнят
чрез последващи процесуално-следствени действия. Самите вещи лица в
заключението си по тройната автотехническа експертиза изрично посочват, че
липсват данни за траекторията на движение на автомобилите, характеристични
данни за разположението на деформациите по автомобилите – отстояния от терена,
форма, големина и дълбочина на деформациите, наличие или отсъствие на следи от
приплъзване по твърд предмет с друг цвят, разположението на следите от
издраскване.
В огледния протокол
липсват надлежни данни дори за евентуалното място на настъпване на
произшествието, за наклона на пътя, радиусът на завоя както и конкретните
характеристики на пътното платно, включително и интензивността на дъжда и
наличието на водни пространства /локви/, така че да бъде сведена до минимум
възможността на субективна преценка на фактите. Нещо повече – намерените следи
върху автомобила „И.“ от тъмносиня боя изобщо не са изследвани така че да бъде
установена идентичност с боята на лекия автомобил „О. А.“. Тези следи не биха
могли и да бъдат изследвани след като автомобилът е бил върнат на собственика.
Съдебният състав не
притежава специални знания и умения така че да може да изгради свой собствен
обоснован извод за механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие
още повече след като няма доказателства върху които да изгради заключенията си.
Единствените доказателства за участието на автомобила „И.“ в пътнотранспортното
произшествие се съдържат в показанията на водача на лекия автомобил „О. А.“ св.
К., и пътниците в него – св. М. и св. Т., които от своя страна не са възприели
вида и марката на ударилата ги кола, а споделят казаното им от св. К.. От своя
страна нейните показания не биха могли да се считат за напълно достоверни,
доколкото се поставя основателно въпросът как в усложнената пътна обстановка при
дъждовно време е могла да възприеме марката на ударилия я автомобил
непосредствено преди удара.
След като съдът не
може да направи еднозначен извод въз основа на събраните доказателства за това,
че е имало съприкосновение между двата автомобила, то не би могъл да се
произнесе с решение, с което да признае водачът на лекия автомобил „И.“ за
виновен, за това че при управление на МПС е нарушил конкретни правила на Закона
за движението по пътищата и по този начин е причинил средни телесни повреди на
две лица.
Този изход на делото е в съответствие и с разпоредбата
на чл.303, ал.1
НПК, която не позволява присъдата, респ. решението да
почива на предположения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл. 304 НПК Б.Д.М. ЕГН **********, роден
на *** г. в гр.А., живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан,
за
НЕВИНОВЕН в това,
че на ......2014г. около 12,16ч. на АМ
"Т.", общ.Ихтиман, обл.Софийска в района на
Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок,
считано от днес пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й.а/