№ 290
гр. Стара Загора, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530103233 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът М. Н. ИВ. твърди в исковата си молба, че на 14.07.2019 г. около 08:45,
вървейки по ул. „Васил Левски" в гр. Исперих, се движил по тротоара, но наближавайки
висок бордюр, слязъл на пътното платно, за да заобиколи паркираните автомобили. Когато
се намирал зад един от тях, този с ДКН РР315 ВМ потеглил назад и ударил ищеца в десния
крак и патерицата, с помощта на която се придвижвал. Вследствие на удара паднал на
улицата на лявата си страна и ударил главата си в асфалта. Лявата му ръка била почти
неподвижна и не успял по никакъв начин да се предпази при падането. Вследствие на удара
имал нараняване и на десния лакът, охлузни рани по него, лицето и левия крак. След
падането тялото на пострадалия попаднало под автомобила, без да настъпи прегазване.
Благодарение на минаващи наблизо пешеходци автомобилът спрял и водачът узнал за
случващото се. Един от очевидците успял да издърпа ищеца, като му помогнал да се изправи
на краката си. Някой от очевидците подал сигнал на спешен телефон 112 и след около 10
мин. след инцидента се отзовали екипи на КАТ и „Спешна помощ". Спешният екип
обработил раните - на челото, носа и коленете. На следващия ден състоянието му се
влошило. Започнали непоносими болки в главата, оток по цялото лице, силни болки в левия
крак, които му пречели дори да се изправи от леглото. С помощта на своята майка ищецът
посетил лично МБАЛ - Исперих, където го посрещнал част от екипа от линейката. След
извършен преглед на рентген установили, че носът му е счупен. Вследствие на преживяната
травма силните болки и световъртеж прекарал повечето време легнал, като след около две
седмици започнал да прави плахи опити да се изправи и стои по-продължително време на
крака и прекарвал малко време навън, седнал на стол. Не успял да посети препоръчаните му
1
прегледи, тъй като можел да се придвижва сам на дълги разстояния, а поради напредналата
възраст на своята майка и нестабилното и здравословно състояние тя не можела да го
придружава. Налагало се синът и снаха му да се грижат за него. През месец септември
посетил лекуващия си лекар. След прегледа се установило влошаване на общото състояние
поради залежаването и прекаленото обездвижване. Лекуващият лекар се свързал с
неврохирург в Университетска болница „Св. Иван Рилски" - София, Клиника по
неврохирургия. След серия от прегледи и тестове, продължили приблизително седмица,
лекарите препоръчали за подобрение на мускулната еластичност на левия крак да се постави
чрез пункция една доза Baclofen. Препаратът бил скъп и не се предлагал в България под
формата на ампули. Трябвало да се набави и отново да посети клиниката в София. След
закупуването на лекарството през месец март 2020 г. била извършена и манипулацията.
Прогнозата на лекарите била, че в случай че тази манипулация не даде резултат, след месец
трябва да се извърши операция на левия крак. Заради епидемиологичната обстановка
посещението се отложило за юни. След извършено изследване с ядрено магнитен резонанс
на кръста и левия крак комисията от лекари решила да не се пристъпва към операция, тъй
като е рисковано с оглед общото състояние на пациента. Твърди, че до деня на инцидента
бил много активен и се движел сам, обслужвал ежедневните си нужди напълно
самостоятелно. Редовно извършвал покупки до близките магазини и се включвал в
домакинството, тъй като живеел със сина си и неговото семейство. Полагал грижи за
внуците си, извеждал ги на разходка и участвал активно в техния живот. След случилото се
не излизал, не пазарувал, не се включвал активно у дома. Невъзможно му било сам да се
наведе и да обуе чорапите и обувките си. Не можел сам да се качи в автомобил или такси,
някой трябвало да насочи левия крак и да го сгъне с ръка в коляното. При използването на
градски транспорт се качвал сам, но при слизане отново някой трябвало да му помогне, тъй
като не можел да сгъне крака си и да слезе сам. Синът и снаха му поверявали грижите за
внуците му, но след инцидента самият той не смеел, а и те не можели да му ги поверят.
Преди процесното ПТП бил в добро общо състояние доколкото позволявало заболяването
му, бил активен, но вследствие на инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си
начин на живот, бил лишен от динамика, от контакти с приятелите, дълго време изпитвал
неудобства и не се чувствал добре, чувствал се непълноценен. След счупването на носа
дишал доста по-трудно от преди, установил, че е по-податлив към постоянни респираторни
инфекции, което налагало дишане основно през устата, а с оглед носенето на маска това
значително затруднявало ежедневието му. В резултат на уврежданията, получени от
настъпилото на 14.07.2019 г. ПТП, търпял силни болки и много страдания.
Възстановяването от полученото при процесното ПТП увреждане продължавало и към
настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента получил контузия на левия крак и счупен нос. Вследствие на травмите трябвало
дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва, имал ограничени движения и
оплаквания за болки, като вследствие на това и залежаването последвало и влошаване на
общото му състояние. Наложило се известен период от време да разчита на близките си за
задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието, както и към настоящия
2
момент при ежедневен тоалет и облекло и необходимост за кратко пътуване, а по-дълги
пътувания били невъзможни. Това водело до влошаване и на емоционалното му състояние.
Той не можел да посети майка си, която живеела в гр. Исперих, или сестра си и нейното
семейство, които живеели в гр. Варна, честите срещи и пътувания до тях преустановил
напълно. Изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не се възстановил
напълно, продължавал да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в
ежедневието си, оздравителния процес продължавал и към настоящия момент. Освен
болките преживял силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остави белег за
цял живот. През 2020 г. ведно с цялостната документация по случая била заведена щета №
********** от 2020 г. за застрахователно събитие на 14.07.2019 г. и образувана
застрахователна претенция по гореописаната щета. С уведомително писмо с изх. № РК-001-
858/2/от 25.06.2020 г. бил уведомен, че относно предявената от него застрахователна
претенция и щета № **********/2020 е взето решение да му бъде изплатена сумата от
6300,00 лв. Счита, че определеното обезщетение по претенцията му не е справедливо
определено и не отговаря на тежестта и характера на претърпените от него болки и
страдания и получените травми вследствие на претърпяното ПТП. Също така счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от него болки, страдания и отключените у него
състояния на страх, несигурност и притеснения за общуване с останалите членове на
обществото е в размер на 15000 лв. Въпреки отправената покана да бъде изплатен пълният
размер на претендираното обезщетение, получил уведомление изх. № РК-001-858/2/
29.09.2020 г., с което бил известен от страна на ответника, че „след като внимателно се
запознахме с обясненията Ви ... ви уведомяваме за следното - Считаме, че не са налице нови
обстоятелства обуславящи изплащане на допълнително застрахователно обезщетение по
предявената претенция поради което Ви съобщаваме, че потвърждаваме предходното
решение на дружеството.". Твърди, че приканил ответника да му заплати цялостния размер
на претендираното от него обезщетение, но с аргумент, че не са налице новонастъпили
обстоятелства бил получен отказ, поради което за него възникнал правен интерес от
предявяване на настоящата претенция, а именно: иск за заплащане на обезщетение по чл.
432 от КЗ, вследствие ПТП, по отношение на който автомобил е била сключена и действала
към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите със застраховател „Застрахователно акционерно дружество Евроинс", за
причинените му имуществени и неимуществени вреди: сумата в размер на 8700 лв.,
представляваща разликата между платеното застрахователно обезщетение и действителната
стойност на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на настоящата искова претенция. Така претендираното обезщетение, счита че се дължи
ведно със законовата лихва от датата на увреждането - 14.07.2019 г., тъй като лихвите имали
компенсаторен характер и по силата на закона /чл.84 ал.З от ЗЗД/ вземането към деликвента
ставало изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. Претендираният
размер на законната лихва бил в размер на 1752,22 лв. считано от 14.07.2019 г. до 07.07.2021
г., както и законовата лихва считано от датата на предявяване на настоящата претенция до
окончателното изплащане на задължението. Моли съда да постанови съдебно решение по
3
силата на което да осъди, „ЗД Евроинс" АД, гр. София да му заплати за имуществени и
неимуществени вреди: сумата в размер на 8700 лв., представляваща разликата между
платеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на обезщетението, ведно
със законната лихва върху сумата в размер на 1752,22 лв., считано от 14.07.2019 г. до
07.07.2021 г., както и законовата лихва считано от датата на предявяване на настоящата
претенция до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му присъди
сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство съгласно приложен
Договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София счита
предявените искове за изцяло неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - „Застрахователно дружество Евроинс” АД и
Т. Г. Т. - водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с peг. № РР3153ВМ.
Относно иска за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 от КЗ заявява, че оспорва механизма
на ПТП. Твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпило
застрахователното събитие, не намирали опора в приложените от ищеца документи. От
писмените доказателства не се установявало цялостната фактическа обстановка, при която
бил възникнал процесният инцидент. Представеният от ищеца констативен протокол за ПТП
с пострадали лица не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение на
механизма на възникване на инцидента. Неизяснени били причините за настъпването му,
като освен това липсвали и категорични доказателства къде точно е настъпил инцидентът.
Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при
ответното дружество водач — Т. Г. Т.. По делото не били приложени доказателства от
ищцовата страна, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Оспорва наличието на
твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между същите и процесното
ПТП. Поради неизяснения механизъм на ПТП не можело да се направи и категоричен извод
относно наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и посочения от
ищцовата страна вредоносен резултат. В допълнение към това оспорва и допълнително
посочените от страна на ищеца негативни последици от инцидента, които имали
психологическо, битово и емоционално естество. Неоснователни били твърдените от негова
страна оплаквания във връзка с влошеното му качество на живот. Изброените в исковата
молба обстоятелства не били подкрепени с надлежните доказателства, поради което
оставали недоказани. От приложените по делото, включително представени от него-
ответника от образуваната преписка по извънсъдебна претенция, медицински документи
досежно здравословното състояние на ищеца преди инцидента, било видно, че няма
представени документи за оказана първа помощ към датата на ПТП. Липсвали представени
документи във връзка с получени травми в резултат на ПТП от 14.07.2019 г. От решение на
ТЕЛК от 2010 г. било видно, че ищецът е претърпял хеморагичен мозъчен инсулт. Счита, че
множеството оплаквания на ищеца се дължали на последици от основното му заболяване, а
не били резултат от ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
4
страна на пострадалия — М. Н. ИВ.. На първо място, той като пешеходец неправомерно се
движил по пътното платно при наличие на тротоар, както и бил навлязъл внезапно на
платното за движение, с което нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1
от ЗДвП. Въпреки че по делото не били налице категорични данни относно начина на
настъпването както на инцидента, така и на механизма на появата и вида на травматичните
увреждания при пострадалия и причината за настъпването им, счита че вредоносните
последици за здравето му не биха настъпили, ако пострадалият пешеходец се придвижвал
само по тротоара без да навлиза на платното за движение или ако навлиза на платното за
движение да се съобрази с наличието на превозни средства на платното и тяхното движение,
като бъде внимателен и предпазлив по отношение на движещи се и/или потеглящи и
спиращи превозни средства, което той не направил. Нарушаването на законовите
разпоредби по отношение на пешеходците довело до появата на травми, които били
предотвратими и могли да бъдат избегнати напълно при съобразяването с разпоредбите на
чл. 108, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Счита, че ако пешеходецът се е движил само по
тротоара не би се стигнало до травматични увреждания. Поради изложените съображения
пострадалият със собственото си поведение, несъобразено с нормативно установените
правила досежно Закона за движение по пътищата, допринесъл в значителна степен за
възникването на получените от него травми. Действията му били основна причина за
възникването на вредоносния резултат. Предвид посочените аргументи приносът на
пострадалия следвало да е в размер не по-малък от 30 %. В допълнение към изложените
съображения оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за
ищеца. Счита го за прекомерно завишено. На този етап от процеса не се установявали
твърдените от ищеца обстоятелства. В допълнение, изложените в исковата молба
обстоятелства за тежкото емоционално, битово и психологическо състояние на увреденото
лице не били подкрепени с безспорни доказателства. Счита, че с извънсъдебно изплатеното
застрахователно обезщетение от 6300 лв. удовлетворил в пълен обем претенциите на ищеца
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Съвкупната преценка на тези факти
от лично естество при ищеца не обуславяли претендираните суми, в размер на 8700 лв.
неимуществени вреди, допълнително, извън вече изплатените такива извънсъдебно.
Претенциите били завишени с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване
на процесния инцидент, възрастта на пострадалия и лимитите застрахователно обезщетение
по КЗ. Налице било съществено разминаване между претендираните от ищеца вреди и
действително присъжданите такива от съдилищата при аналогични казуси. Не на последно
място, претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирало по размер
със социално-икономическа конюнктура в страната и присъждането му в пълен размер би
нарушило принципа на справедливостта, както и вместо до компенсиране на търпените
болки и страдания, ще доведе до обогатяване на ищеца. В случай че ищецът не успеел да
докаже основателността на иска, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, моли
съда да бъде отхвърлен и акцесорния иск за претендиралата компенсаторна лихва, с оглед
съдбата на главния иск. Счита претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение от датата на ПТП - 14.07.2019 г. за
5
неоснователно. Началният момент на забавата, в хипотезата, в която такава бъде доказана
по делото, била изрично регламентирана в нормата на чл. 497 от КЗ. Счита, че с
поведението си не е дал повод за завеждането на делото, поради което на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК, разноските следвало да останат в тежест на ищеца по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
14.07.2019 г., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР, на 14.07.2019 г. около 8,45 ч. в
гр.Исперих, на ул.“Васил Левски“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Шаран” с peг. № РР3153ВМ, управляван от Т. Г. Т., е блъснал ищеца.
В протокола е отразено, че водачът при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад
него е свободен и е блъснал пешеходеца. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания
от Т. автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Евроинс" АД с
посочен номер на застрахователната полица. Посочената фактическа обстановка е отразена
и в АУАН № 601/14.07.2019 г. на РУ – Исперих. По делото е представено и наказателно
постановление № 19-0275-000502/02.08.2019 г., с което водачът Т. санкциониран с глоба за
нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че преди инцидента ищецът е боледувал от: Вътремозъчен кръвоизлив в дясна
голямо мозъчна хемисфера /оперативно отстранен/ 2002 година; Спастична левостранна
хемипареза след прекаран мозъчен кръвоизлив в ДГМХ 2002 година; Ставни контрактури в
лява -тазобедрена става,колянна става и пръстите на ръката на базата на инактивитет,
признати от ТЕЛК с обявени стойности / ЛКС С 0-10-50; ДКС с 0-10-30; ЛТБС С 0-10-70 Т и
Р невъзможни; ДТБС С 0-20-90; Т 5-0-5 Р невъзможна/ 100% трайна нетрудоспособност
пожизнена от 01.10.2003 год. и Първична глаукома с отворен ъгъл - диспансеризира при
офталмолог. Миопия МКБ Н 52.1-проследяван от 2015 год. В резултат на ПТП М. Н. ИВ. е
получил следните травматични: Контузия на главата. Счупване на носни кости. Рана на
носа. Контузия по лицето. Охлузване по десен лакет и ляв крак. Посочените наранявания са
от действието на твърди тъпи предмети върху тялото, главата и крайниците и отговарят да
са получени по начин, описан в материалите по делото. Периодът на възстановяване от
уврежданията е както следва: Контузия на главата е с период на възстановяване до две
седмици; Счупване на носни кости е с период на оздравяване от 3 до 4 седмици; Раната на
носа с период на оздравяване до две седмици; Контузия по лицето е с период на оздравяване
до 10 дни; Охлузване по десен лакет и ляв крак е с период на оздравяване до 2 седмици.
Удълженото възстановяване е на базата на предходни трайни увреждания от други
заболявания с остатъчен хроничин характер.Същите при намаляване на активността на
крайниците /движението в тях/ водят до влошаване на общия и неврологичен статус и оттам
до влошаване на социалния статус. Травмите са довели до отключване на патологичната
верига от влошаване на хронично протичащи заболявания и симптоми.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза по делото се
6
установява, че процесното произшествие е възникнало на 14.07.2019г. около 8:45ч., в
гр.Исперих, на ул „В.Левски“. В зоната на ПТП улицата е с две ленти за движение.
Непосредствено преди инцидента пострадалият е вървял по платното за движение. Лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ е бил паркиран на десния тротоар спрямо посоката на
движение, ориентиран със задна част към платното и надлъжна ос приблизително
перпендикулярно на оста на улицата. Водачът е потеглил на заден ход, с маневра за завиване
на дясно с цел излизане от мястото на паркиране. При тази маневра, пешеходецът е бил
ударен със задната броня в десния крак. В резултат на удара той е паднал на терена. Според
изнесеното в исковата молба на мястото на инцидента е имало обособен тротоар.
Пешеходецът се е движел зад паркирани автомобили, по платното за движение,
приближавал е л.а. „Фолксваген“ към неговата задна дясна част. Пострадалият е ударен със
задната броня на автомобила. Същият се е придвижвал с помощно средство /патерица/.
Движението му е било затруднено поради последици от прекаран по-рано инсулт. Скоростта
на пострадалия е строго индивидуална, зависи от степента на увреждането и общото му
физическо състояние. Във всички случаи скоростта му на придвижване е по-ниска от 1,5
км/ч. В момента на ПТП видимостта не е била намалена. Произшествието е настъпило при
дневна светлина /8:45ч. на 14.07.2019г./, и сухо време. Няма данни да е имало обекти
ограничаващи видимостта на водача. Тъй като пострадалият се е придвижвал с помощта на
патерица, не е възможно навлизането му зад автомобила да бъде внезапно. Що се отнася до
водача на автомобила, той би трябвало да очаква зад автомобила му да премине било то
пешеходец или друго ППС. Причините за настъпване на процесното ПТП, от техническа
гледна точка са: - водачът на автомобила, преди да потегли на заден ход, не се е убедил, че
пътят зад автомобилът му е свободен. След като е потеглил, и не е наблюдавал
непрекъснато пространството зад автомобила, поради което не е възприел пешеходецът и го
е ударил; - пешеходецът не се е погрижил за собствената си безопасност. Имайки предвид
затрудненото си придвижване е било неправилно да се движи по платното извън очертана
пешеходна пътека. Пешеходецът е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, като не предприема движение по платното предназначено за движение на
автомобили. Водачът на автомобила също е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, като прояви съобразителност и при маневра на заден ход непрекъснато наблюдава
пътя зад автомобила, както и пространството до около 15 градуса вляво и вдясно за
автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите
на фактическия състав на нормата чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице
към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената
разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между
ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания Т. Г. Т. автомобил е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с peг. № РР3153ВМ. Представено е
7
заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, депозирано на
03.08.2020 г. С платежно нареждане от 01.09.2020 г. на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 6300 лева.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички
елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите.
Водачът Т. Г. Т. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Шаран” с peг. № РР3153ВМ е нарушил правилото на
чл.40, ал.1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си преди да започне движение назад,
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Противоправното поведение на водача
Енчев при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът
не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вреди за
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени
доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината,
поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената
фактическа обстановка и от обективираните действия на водача следва изводът, че при
извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е
предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищеца/, но е бил
длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да
го предвиди и предотврати.
При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните
обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените
телесни увреждания – леки телесни увреждания, посочени по-горе; формата на вина –
непредпазливост; периодът на възстановяване – по-продължителен от обичайния за тези
телесни увреждания, настъпилото влошаване на общия и неврологичен статус, както и
причиненото от травмата отключване на патологичната верига от влошаване на хронично
протичащи заболявания и симптоми, социално-икономическата обстановка в страната към
момента на увреждането и установените застрахователни лимити. С оглед на тези
обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищец
неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 12000 лв.
Ответникът е навел доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 108, ал. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
От заключението на автотехническата експертиза е видно, че ищецът е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не предприема
движение по платното, предназначено за движение на автомобили.
С оглед на този извод на вещото лице съдът намира, че ищецът не се е съобразил с
8
разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП, според която пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. По делото няма данни да е налице някоя от
хипотезите, уредени в ал.2 на чл.108 ЗДвП, при които е допустимо движение на пешеходеца
по платното за движение, и то противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства. Ето защо поведението на ищец, което е в нарушение на посоченото
задължение по ЗДвП, стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Отчитайки
приноса на ищеца за настъпването му спрямо прекия причинител на ПТП, съдът намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/3.
Следователно на ищеца се следва обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
14.07.2019 г. в размер на 8000 лв. От така определената сума в размер на следва да бъде
приспаднато заплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 6300 лева.
Ето защо искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да
бъде уважен до размера на 1700 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска – 08.07.2021 г. – до окончателното й изплащане, а в останалата част
до претендирания размер 8700 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Досежно началния момент на лихвата за забава следва да се отбележи, че
независимо, че за периода до постановяване на изричния си отказ на 25.08.2020 г.
застрахователят не в забава по чл.497, ал.1 КЗ, той дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на друго основание - по чл.429, ал.3 КЗ,
вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението
за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят
дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента /в този смисъл е решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на
ВКС, 2-ро търг. отделение/. Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, поради липса на
други данни по делото, следва да се приеме, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 03.08.2020 г. с предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, поради което за периода от 03.08.2020 г. до 07.07.2021 г. дължи законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление №
426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода на забавата
намира, че размерът на лихвата за забава за периода от датата на изпадането на ответника в
9
забава до датата на предявяване на иска е 160,08 лева.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от ПТП на 14.07.2019 г. е основателен и следва да
бъде уважен до размера на 160,08 лева и за периода от 03.08.2020 г. до 07.07.2021 г. В
останалата част до претендирания размер 1752,22 лева и за периода 14.07.2019 г. –
02.08.2020 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 79,73
лева, представляващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 554,05 лева, представляващи
възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, бул.
„Христофор Колумб” 43, ЕИК *********, представлявано от Румяна Бетова и Евгени
Игнатов, да заплати на М. Н. ИВ. от гр.Стара Загора, .... сумата 1700 лева, представляваща
обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 14.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата
160,08 лева, представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 14.07.2019 г. за периода от
03.08.2020 г. до 07.07.2021 г., както и сумата 79,73 лева, представляваща разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. ИВ. от гр.Стара Загора, .... против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, бул. „Христофор
Колумб” 43, ЕИК *********, представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов, искове за
обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 14.07.2019 г. в останалата
част до претендирания размер 8700 лева и за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на
14.07.2019 г. в останалата част до претендирания размер 1752,22 лева и за периода
14.07.2019 г. – 02.08.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Н. ИВ. от гр.Стара Загора, .... да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, гр. София, бул. „Христофор Колумб” 43, ЕИК *********,
представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов, сумата 554,05 лева, представляваща
разноски по делото.
10
Присъдените суми могат да се преведат по банкова сметка IBAN
BG23STSA93000019407145.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11