№ 153
гр. гр. Д., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500126 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№12637/09.12.2021г. от К. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез
адв.Ю.М. и въззивна жалба вх.№12264/06.12.2021г. лично от К. М. В. с ЕГН
********** от гр.Д., ул.“Б.№*,ет.*, срещу решение №556/19.11.2021г. по гр.д.
№850/2021г.на ДРС, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. В.
ЕГН ********** гр.Д. , ул.“С.Р.№**,вх.*,ет.*,ап.* , НЕ ДЪЛЖИ на К. М. В.
ЕГН ********** гр.Д. , жк „Д.**, сумата от 205,83 лв, предмет на
изпълнително дело № 20217370400093 на ЧСИ Л.Т., от която по 9,17 лв.
месечно по изпълнителен лист ,издаден на 28.01.2021г.по гр.дело №
466/2019г. на ДРС , считано от 29.12.2020г. до приключване на
производството по делото , представляващо обезщетение за лишаване от
ползването на гараж № 28 в гр.Д. , ул.“С.Р.** с площ 16 кв.м, и 196,66 лв. по
изпълнителен лист , издаден на 28.01.2021г. по гр.дело №466/2019г. на ДРС ,
представляващи присъдени по делото разноски.
Въззивникът намира решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, в разрез със събраните доказателства. Правните изводи на съда се
1
основавали на факти, които не били установени и не съществували, не се
сочели и от ищеца. Фактическата обстановка погрешно била възприета. Не
отговаряло на истината, че изявлението на В. за прихващане е направено на
12.01.2021г. Необосноваността на правните изводи на съда произтичала и от
игнориране на писмените доказателства относно извършени преводи от К.В.
за погасяване изцяло на дълга и към В., уведомяването му за тях. Към датата
на изявлението за прихващане липсвали две насрещни ликвидни задължения,
доказателствата за което били игнорирани от съда, както и доказателствата за
недобросъвестното и противоправно поведение на ищеца В. във връзка с
известяването му относно доброволните плащания от страна на К.В..
Анализира се прихващането като способ за погасяване на насрещни вземане.
Иска се отмяна на решението с постановяване на нова за отхвърляне на иска с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна
оспорва жалбата с доводи за липсата на основание за отмяна на решението.
Изявлението за прихващане могло да породи действие от датата, на която е
достигнало до адресата, правилно съдът приел, че това е датата 25.01.2021г.
Не бил уведомяван за изпратените пощенски записи, нямало и доказателства
за връчване на уведомления, не бил и получил изпратените от К.В. суми, те
били върнати на изпращача.Иска потвърждаване на решението с присъждане
на разноски.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 29.11.2021г., правото на въззивна жалба е упражнено в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на
изискванията на чл.260-чл.261 от ГПК/след проведено производство по
отстраняване на нередовности/.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Предмет на настоящото производство са предявени с искова молба вх.
№706/17.03.2021г., уточнени с молба вх.677/04.03.2022г./приложена към
в.гр.д.№13/2022г.на ДОС, образувано за разглеждане на въззивната жалба
2
при първоначалното и постъпване в съда/ от В. М. В. ЕГН ********** гр.Д.,
срещу К. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д., искове по чл. 124 , ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 439 от ГПК, за установяване, че ищеца-длъжник по изп. дело
№202173700093 на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС, не дължи на
ответника-взискател по същото изп.дело, сумите по изпълнителни листи от
28.01.2021 г., издадени въз основа на влязло в сила на 21.01.2021г. решение по
гр.д.№466/2019г.на РС-Д., а именно: 196.66лева съдебни разноски и сумата от
9.17лева месечно обезщетение за лишаване от ползване на гараж №28 на
ул.“С.Р.**, начиная от 29.12.2020г. до 21.01.2021г.
В исковата молба са изложени твърдения, свеждащи се до упражнено
от ищеца прихващане на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД на
насрещните вземания на страните, т.е.като са прихванати дължимите от
ищеца 196.66лева съдебни разноски и 18.34лева обезщетение за лишаване от
ползване на гараж за периода 29.12.2020-29.01.2021г. в размер на 9.17лева
месечно, с дължими от ответницата на ищеца 430лева съдебни разноски, с
молба вх.№261174/21.01.2021г., връчена на ответницата на 25.01.2021г.
Въпреки достигането на изявлението му до ответницата на 25.01.2021г.,
на 28.01.2021г. същата се снабдила с изпълнителни листи по гр.д.
№466/2019г.на РС-Д. и въз основа на тях образувала изп. дело
№202173700093 на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е изразила становище за
неоснователност. Не оспорва, че молба вх.№261174/21.01.2021г. на В.В. и е
връчена на 25.01.2021г. от съда, след като преди това ищецът многократно
бил уведомяван от „Български пощи“ЕАД за извършено в негова полза
плащане от нейна страна. Така на 11.01.2021г. с пощенски запис му изпратила
сумата от 300лева , за което бил уведомен с известие от 12.01.2021г. и от
21.01.2021г., а на 21.01.2021г. му изпратила сумата от 130лева, за което бил
уведомен на 22.01.2021г. и на 02.02.2021г. И двата записа били върнати за
изплащане на подателя като непотърсени от получателя, първия на
01.02.2021г., втория на 10.02.2021г. Към настоящия момент и двете суми
били в държане на „Български пощи“ЕАД без да са изплатени на получателя
или върнати на подателя. Поради извършеното плащане и погасено
задължение към В.В., К.В. уведомила съда да не се издава в полза на В.В.
изпълнителен лист. Налице били предвидените в чл.95 от ЗЗД последици,
3
В.В. не бил кредитор, тъй като вземането му спрямо К.В. било погасено чрез
плащане.
Няма спор между страните по фактите относно приключилото делбено
производство по гр.д.№466/2019г.на РС-Д. с решение №260386/29.12.2020г..
Със същото решение В. М. В. е осъден да заплати на К. М. В. обезщетение за
лишаване от ползването на Гараж с идентификатор 72624.615.3397.2.28 в
размер на 9.17лева месечно, начиная от 29.12.2020г., до приключване на
производството по гр.д.№466/2019г. и сумата от 196,66 лева съдебно разноски
по делото , а К.В. да му заплати съдебни разноски от 430лева.
Решението е влязло в сила на 21.01.2021г. /а не на 02.02.2021г., както е
отбелязано на представения по делото препис/, при данни, препис от него да е
връчен на К.В. на 05.01.2021г., а на В.В. на 06.01.2021г.
С молба вх.№ 261174/21.01.2021г. В. М. В. е отправил до К. М. В.
изявление за прихващане между вземанията им и по конкретно между
вземането на К.М. за обезщетение за ползване на гараж, изчислено за два
месеца -времето от 29.12.2020г. до 28.02.2021г., равняващо се на
18.34лева/9.17лева месечно/ и 196.66лева съдебни разноски, и собственото
му вземане от К.В. от 430лева съдебни разноски.
Молбата е връчена на К.В. от длъжностно лице -призовкар на
25.01.2021г.
На 28.01.2021г. въз основа на решение №260386/29.12.2020г., влязло в
сила на 21.01.2021г. , в полза на К.В. срещу В.В. са издадени два
изпълнителни листи – единият за сумата от 196.66лева съдебни разноски,
другият за обезщетение за ползване на гараж с идентификатор
72624.615.3397.2.28 в размер на 9.17лева месечно, начиная от 29.12.2020г., до
приключване на производството по гр.д.№466/2019г.
Въз основа на изпълнителните листи от 28.01.2021г. и по молба на К.В.
е образувано изпълнително дело №20217370400093 на ЧСИ Л.Т. , рег.№***
на КЧСИ, понастоящем спряно по реда на чл.390 от ГПК за обезпечаване
изхода от настоящото производство/така определение №76 от 14.04.2021г. по
в.ч.гр.д.№185/2021г.на ДОС/.
К.В. е предприела и действия по доброволно изпълнение на собственото
си задължение към В.В. като по данни от справка , издадена от служител на
гише в клон 5 на ПС Д. - Т.Т., в пощенския клон са постъпили два пощенски
4
записа с подател К.В. и получател В.В. - 1/запис №***, постъпил на
12.01.2021г, за който получателят бил известен с две известия обр.210 - на
12.01.2021`г. и на 22.01.2021г., и два пъти по телефона в периода 12.01.2021г.
– 01.02.2021г., записът е върнат за изплащане на подателя като непотърсен в
срок на 01.02.2021г.; 2/ запис №***, постъпил на 22.01.2021г., за който
получателят бил известен с две известия обр.210- на 22.01.2021г. и на
02.02.2021г., и два пъти по телефона в периода 21.01.2021г. – 10.02.2021г.,
записът е върнат за изплащане на подател на 10.02.2021г., тъй като не е
потърсен от получателя.
Разпитана като свидетел Т.З.Т. потвърждава удостоверените в
справката обстоятелства.
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително
действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението
страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и
страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не
могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване
на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са
преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в
сила решение и случаите на настъпили след устните състезания нови факти,
даващи право на нов иск за спорното право. Настоящия случай е такъв - редът
по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които могат
да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните
състезания и съответно не се преклудират.
Данните по делото не сочат към който и да е момент ответницата К.В.
да е извършила плащане в полза на ищеца за погасяване на задължението си
към него за разноски по гр.д.№466/2019г.на ДРС в размер на 430лева.
Извършени са действия, касаещи съобщаването за извършените от нея
пощенски парични преводи по смисъла на § 1, т. 9 ДР на Закона за
пощенските услуги. С тези преводи на сумите от 130лева и от 300лева чрез
заявените пощенски услуги обаче не е извършено надлежно
плащане/предаване на парите/ в полза на ищеца, респективно не е налице
изпълнение в каквато и да е форма от страна на К.В. на задължението и по
влязлото в сила решение. Разбирането на К.В., че с преведените от нея суми
чрез ползваните пощенските услуги е извършила надлежно плащане в полза
5
на ищеца и твърдението и, че същият недобросъвестно е отказал да ги
получи, поради което следвало приложението на чл.95-98 от ЗЗД-забава на
кредитора, разгледано на плоскостта на настоящия спор относно погасяване
чрез прихващане на насрещни вземания, не може да бъде споделено – няма
доказателства, които да обосноват извод за погасяване на паричното и
задължение към ищеца преди получаване от самата нея на 25.01.2021г. на
изявлението му за прихващане. Забавата на кредитора, на която се позовава
ответницата, рефлектира върху правото на кредитора да изисква лихви за
забава от длъжника, тъй като целта на забавата на кредитора като институт е
да не допусне влошаване на положение на длъжника от това, че той не е
изпълнил, т.е.забавата на кредитора не освобождава длъжника от
задължението му, а от последиците на неговата забава. В случая, от
събраните по делото доказателства се установява, че задължението на К.В.
към В.В. не е погасено чрез плащане по описания от нея начин-чрез пощенски
паричен превод, нито има данни за погасяването му по друг начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е
възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е
необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Следователно, тъй като в случая страните взаимно си дължат суми ,
установени по основание и размер с влязлото в сила на 21.01.2021г. съдебно
решение, преведените от ответницата суми за изпълнение на нейното
задължение не са били получени от ищеца, чието изявление за прихващане е
достигнало до нея на 25.01.2021г., налице са предпоставките на чл. 103, ал. 1
от ЗЗД. Изявлението за прихващане е породило действието по чл. 104, ал. 2 от
ЗЗД- двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото
от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а то е могло да
се извърши от датата на влизане на решението в сила 21.01.2021г.
Задължението на К.В. към В.В. е в размер на 430лева. Едното задължението
на В.В. към К.В. е в размер на 196.66лева, другото /за обезщетение за
лишаване от ползване на гараж в размер на 9.17лева за времето от
29.12.2020г., до приключване на производството/ е определяемо и към датата
на влизане в сила на решението в сила 21.01.2021г. , т.е. за времето от
6
29.12.2020г. до 21.01.2021г. възлиза на 7.08лева, т.е. общо задължението на
В.В. към К.В. възлиза на сумата от 203.74лева, която е по-малка от сумата,
която тя му дължи. Следователно задължението на В.В. към К.В. , предмет на
изпълнително дело №202173700093 на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС е
погасено чрез прихващане като погасяването на двете насрещни задължения
до размера на по-малкото от тях е настъпило към датата на влизане в сила на
съдебното решение по гр.д.№466/2019г. на ДРС, а именно на 21.01.2021г.
Налице са предпоставките по чл. 439 от ГПК, тъй като погасителният ефект
на извършеното от ищеца прихващане е настъпил след приключване на
съдебното дирене по гр.д.№466/2019г. на ДРС, по което са издадени
изпълнителнителните листи. Искът за установяване недължимостта на сумите
по тях е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд, чието
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът, заел позицията на въззиваем,
има право на разноски за въззивното производство под формата на държавна
такса от 50лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350лева, което му се
дължи в цялост поради неоснователност на възражението на въззивника по
чл.:/, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност, тъй като се касае за два иска,
всеки с цена под 1000лева, минималното адвокатско възнаграждение за една
инстанция по всеки съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в
размер на 300 лева.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №556/19.11.2021г. по гр.д.№850/2021г.на
Д.ки районен съд.
ОСЪЖДА К. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д. , жк „Д.***, ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“С.Р.** , ***, съдебно
деловодни разноски за въззивната инстанция от 50лева държавна такса и 350
лева адвокатско възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК .
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8